Чудо! Изчезнал вид отново се появи у нас
При полеви изследвания на специалисти от Българско дружество за защита на птиците (д-р Недко Недялков и доктор Георги Попгеоргиев), извършени в региона на Сакар на 10.06.2017 година, за огромна изненада беше уловен възрастен женски мишевиден сънливец (Myomimus roachi). Това оповестиха от Българското сдружение за отбрана на птиците. Мишевидният сънливец е един от най-редките и енигматични бозайници в България и Европа. Това е първото хващане на този тип за последните 40 години у нас, като предното хващане е край Бургас, през далечната 1978 година, написа обстоятелства.бг. През последните десетина години кости от мишевиден сънливец бяха намирани в погадки от сови (основно от забулена сова и бухал), като беше открит и в някои нови региони. Въпреки това оставаше мистерия къде и в какви местообитания живее този тип в България. 
Сънливецът беше уловен на дъб на височина от 1,8 м и след измерването и снимането беше освободен незабавно на мястото на улавянето. Георги Попгеоргиев е снимал това изумително творение. Местообитанието в региона е показано от полуотворени тревисти местообитания с разпръснати единични остарели дървета от дъб, круша и шубраци. За страдание се оказва, че този вид местообитания в България са извънредно застрашени. През последните 2-3 година се появи процедура на механично унищожаване и почистване на шубраци и дървета, с цел да се поддържат пасища. При почистването, като се изключи че се унищожават местообитанията като се отстранява храстовата и дървесната растителност, има и голям брой регистрирани случаи на починали животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и други Мишевидният сънливец се среща единствено в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани от дълго време. Видът е включен в Червената книга на България (2014) и в Световния червен лист на IUCN в категорията „ Уязвим “ (VU). Проучванията в региона на Сакар са част от инвентаризацията на биоразнообразието, реализирано в границите на LIFE плана на Българско дружество за защита на птиците „ Земя за царския орел “, целящ опазването местообитанията на царския орел. Още за тези мънички симпатични животинки - мишевидните сънливци Този тип е една от зоологични сензации на 20 век за Европа. Фауната на Европа, изключително бозайниците, се счита за една от най-добре проучените в света и изненади не се чакат тук. Но през 1960 година екип от български учени откриват освен нов тип, само че и нов жанр бозайник за фауната на Европа! В региона на Сакар и западна Странджа са уловени десетина екземпляра от гризач, който не наподобява на нищо познато от Европа — избран е като мишевиден сънливец. Най-близкият родственик (към това време) се е срещал на повече от 2500 км от там в един планински регион — Копет Дак в Туркменистан. Тогава тази вест обикаля страниците на влиятелни научни списания по света. При по-детайлно изследвания на морфологията се открива, че мишевидните сънливци от Европа се разграничават от тези в Туркменистан, и по тази причина са отделени в нов тип — български мишевиден сънливец (Myomimus bulgaricus). 
Но историята не завършва до тук. При проверка на фосилни материали от пещера в Палестина, се оказва, че един сънливец (Philistomys roachi) разказан от там, извънредно доста наподобява на нашия мишевиден сънливец, по този начин е синонимизиран и става Myomimus roachi. Това е един от реките случай в зоологията, когато типове, разказани като фосилни, възкръсват в актуалната фауна. През идващите години (60-70-те години на ХХ век) типът е открит при фаунистични изследвания в Източни Родопи и покрайнините на Свиленград, само че по този начин и не се организират специфични изследвания върху биологията и екологията на този необичаен тип. Българските учени улавят този тип извънредно на земята — в остарели лозя, край житни и царевични ниви, и допускат, че води наземен метод на живот (за разлика от останалите типове сънливци, които са свързани с горски местообитания), като своя родственик от Копет Дак. Но през 70-те години този тип е открит в прилежаща Турска Тракия, където го улавят извънредно по остарели дървета (круша, орех, дъб и др.). Преди 3 година екип от български и турски учени организираха първите изследвания с радиопредаватели на типа, извършени в турска Тракия. От това изследване стана ясно, че типът живее в хралупи на остарели дървета на височина от 1,5-2 м, само че от време на време слиза и на земята — евентуално да търси храна (насекоми, разнообразни плодове) и да се придвижва в полуоткритите местообитания.
Сънливецът беше уловен на дъб на височина от 1,8 м и след измерването и снимането беше освободен незабавно на мястото на улавянето. Георги Попгеоргиев е снимал това изумително творение. Местообитанието в региона е показано от полуотворени тревисти местообитания с разпръснати единични остарели дървета от дъб, круша и шубраци. За страдание се оказва, че този вид местообитания в България са извънредно застрашени. През последните 2-3 година се появи процедура на механично унищожаване и почистване на шубраци и дървета, с цел да се поддържат пасища. При почистването, като се изключи че се унищожават местообитанията като се отстранява храстовата и дървесната растителност, има и голям брой регистрирани случаи на починали животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и други Мишевидният сънливец се среща единствено в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани от дълго време. Видът е включен в Червената книга на България (2014) и в Световния червен лист на IUCN в категорията „ Уязвим “ (VU). Проучванията в региона на Сакар са част от инвентаризацията на биоразнообразието, реализирано в границите на LIFE плана на Българско дружество за защита на птиците „ Земя за царския орел “, целящ опазването местообитанията на царския орел. Още за тези мънички симпатични животинки - мишевидните сънливци Този тип е една от зоологични сензации на 20 век за Европа. Фауната на Европа, изключително бозайниците, се счита за една от най-добре проучените в света и изненади не се чакат тук. Но през 1960 година екип от български учени откриват освен нов тип, само че и нов жанр бозайник за фауната на Европа! В региона на Сакар и западна Странджа са уловени десетина екземпляра от гризач, който не наподобява на нищо познато от Европа — избран е като мишевиден сънливец. Най-близкият родственик (към това време) се е срещал на повече от 2500 км от там в един планински регион — Копет Дак в Туркменистан. Тогава тази вест обикаля страниците на влиятелни научни списания по света. При по-детайлно изследвания на морфологията се открива, че мишевидните сънливци от Европа се разграничават от тези в Туркменистан, и по тази причина са отделени в нов тип — български мишевиден сънливец (Myomimus bulgaricus). Но историята не завършва до тук. При проверка на фосилни материали от пещера в Палестина, се оказва, че един сънливец (Philistomys roachi) разказан от там, извънредно доста наподобява на нашия мишевиден сънливец, по този начин е синонимизиран и става Myomimus roachi. Това е един от реките случай в зоологията, когато типове, разказани като фосилни, възкръсват в актуалната фауна. През идващите години (60-70-те години на ХХ век) типът е открит при фаунистични изследвания в Източни Родопи и покрайнините на Свиленград, само че по този начин и не се организират специфични изследвания върху биологията и екологията на този необичаен тип. Българските учени улавят този тип извънредно на земята — в остарели лозя, край житни и царевични ниви, и допускат, че води наземен метод на живот (за разлика от останалите типове сънливци, които са свързани с горски местообитания), като своя родственик от Копет Дак. Но през 70-те години този тип е открит в прилежаща Турска Тракия, където го улавят извънредно по остарели дървета (круша, орех, дъб и др.). Преди 3 година екип от български и турски учени организираха първите изследвания с радиопредаватели на типа, извършени в турска Тракия. От това изследване стана ясно, че типът живее в хралупи на остарели дървета на височина от 1,5-2 м, само че от време на време слиза и на земята — евентуално да търси храна (насекоми, разнообразни плодове) и да се придвижва в полуоткритите местообитания. Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ