При персийския цар Издегерд живял един добър християнин на име

При персийския цар Издегерд живял един добър християнин на име Яков. Той бил богат и благороден и заемал значима служба при двора на царя, който доста го обичал. Но ето внезапно Издегерд взел грубо да преследва християните, като желал да се отрекат от Христа. Яков не устоял против заканите и опасенията да се лиши от всички свои преимущества и се съгласил да извърши езическите обряди, желани от царя.

Когато за това разбрали майката и дамата на Яков, надълбоко се огорчили, тъй като и двете били ревностни християнки. Те му написали писмо, в което строго го укорили за отстъпничеството: "Как можа ти да отстъпиш от небесния Цар поради всемирски почести, да изгубиш безсмъртния живот, да оставиш истината поради лъжата, поради земни изгоди да станеш неподобаващ за Божията обич? Със сълзи те молим, покай се и се обърни към милосърдния Бог! Ако ли не съзнаеш прегрешението си, то ние не желаеме да те забележим, не желаеме да имаме нищо общо с тебе! "

Това писмо мощно развълнувало Яков: "Ако майка ми и жена ми се отвръщават от мене, какво ще стане с мене, когато Господ ще пристигна да съди живи и умрели и ще въздаде всекиму съгласно делата? " Разкаяние и надълбоко обезсърчение се пробудили в душата на отстъпника. Той проливал горещи сълзи и все си мислел по какъв начин да заглади закононарушението си. Надеждата му била в милосърдието на Господа, Който не се отвръща от каещия се виновник: "Ще тракам на вратите на Божието състрадание, до момента в който те ми бъдат отворени. Господ е мил и милосърден. Той не желае гибелта на грешника и с наслада приема каещия се ".

Постоянната молитва и вярата на Господа ободрили Якова, и когато след известно време царят го попитал за вярата, той с неотстъпчивост дал отговор, че има вяра в Христа. Царят го заплашвал със гибел. "Това не ме плаши, дал отговор християнинът. Смъртта е единствено краткотраен сън, от който всички ще възкръснат ".

Царят използвал всички старания да склони Якова към второ дезертьорство, само че накрай се убедил в неговата неотстъпчивост и го осъдил на жестока гибел. Заповядал да отрежат всички членове на тялото му един след различен. Тая страшна присъда не разколебала твърдостта на Яков. Той се радвал, че Господ му дава опция най-малко ненапълно да заплати прегрешението на своето дезертьорство и молил Бога единствено за самообладание:

Господи Боже мой, чуй ме, Твоя раб! Погледни на мене от висотата на Твоята светия, дай ми мощ да изтърпя страданията и да се отплатя с кръвта си за моето закононарушение! Изповядвам Твоето свято име, Боже мой, и поставям живота си за Тебе.

Започнало се ужасно изтезание, от което потреперили всички присъстващи. На мъченика отрязали един след различен пръстите на едната ръка, след това на другата; на единия крайник, след това на другия; по-късно ръцете и краката; той единствено славословил Господа и не обръщал внимание на увещанието на приятелите, които го молели да избави живота си. Мъчението траяло дълго, само че твърдостта на мъченика нито за момент не се поколебала. Вече едвам жив, той намирал сили да слави Бога:

"Свят, свят, свят си, Боже Вседържителю, възхвалян от небесните сили! Погледни на мене, Боже на живи и мъртви, и чуй молението ми! Вече ми са отнети всички членове и тялото ми е съвсем мъртво, нямам крайници да застана пред Тебе; нямам ръце да ги подигна към Тебе, нямам колене да падна и да Ти се поклоня; аз съм повален пред Тебе, Владико мой, като дом опустошен и дърво без клони. Моля Те, не ме оставяй до дъно и милостиво изведи душата ми из тъмницата! "

Едва той приключил молитвата си и му отсекли главата. Християните благоговейно погребали тялото на светия страдалец.

Източник: pravoslavieto.com