При първите звуци на песничката за броене всички ученици в

...
При първите звуци на песничката за броене всички ученици в
Коментари Харесай

Баби в Южна Корея тръгват на училище в първи клас

При първите звуци на песничката за преброяване всички възпитаници в това южнокорейско учебно заведение запяват, даже 84-годишната Нам Ян Сон.

Поради бързото застаряване на популацията и опустяването на земеделските региони началните учебни заведения в южнокорейските села се изправят пред дефицит на възпитаници. За да избегнат закриване на паралелки, някои учебни заведения към този момент се ориентират към върха на възрастовата пирамида, необразованите баби, които на млади години не са можели да вървят на учебно заведение, тъй като там не е имало място за девойки. " Винаги съм усещала, че ме гледат отвисоко поради неграмотността ми ", признава пред Франс прес госпожа Нам, която учи във втори клас на началното учебно заведение във Уолдеун дружно с две други възрастни дами.

Математиката е обичаният й предмет. " Толкова е занимателно да събираш и изваждаш. Искам да остана в учебно заведение, до момента в който здравето ми разрешава. " Корейското общество от епохи е мощно патриархално. Предпочитанието към момчетата е толкоз вкоренено в съзнанието на хората, че лекарите към момента нямат право да разкриват на бъдещите родители какъв ще е полът на бебето, което чакат.

" Бунтарка "

До 60-те години не беше изненадващо момиченцата да не вървят на учебно заведение, изключително в селата. Проучване, осъществено през 2017 година сподели, че 67 на 100 от южнокорейците на възраст над 80 години не знаят да четат и пишат, само че броят на необразованите е доста по-голям при дамите. " Моята баба ми споделяше, че жена с обучение най-после постоянно се оказва бунтарка. Затова ми забрани да отивам на учебно заведение ", спомня си 75-годишната Джан Сон Джа, която се учи да написа в Сунчхон, на 320 км югоизточно от Сеул.

Контрастът със сегашната обстановка в Южна Корея е незабравим. Образованието е един от целите на фамилиите. Учениците учат безкрай, в това число след учебно заведение, с цел да реализиран допустимо най-хубавата кариера.

" Дядо ми постоянно повтаряше, че няма потребност девойките като мен да вървят на учебно заведение ", спомня си 70-годишната Пак Йон Е, една от ученичките в класа на госпожа Нам в Сунчхон. " Винаги съм съжалявала, че не съумях и да стъпя там ".

Тя споделя, че през днешния ден претърпява " най-хубавите моменти " в живота си дружно с четири съученички, с 60 години по-млади от нея. Заедно с тях тя се учи да брои и се упражнява да произнася думите по букви.

8-годишният Ким Сун Хюн се обръща към тези необикновени съученички с уважителните обръщения, подобаващи за възрастни хора. Но той се надява, че те ще са дружно до края на началното обучение и даже по-късно. " Ще ми е мъчително, в случай че престанат да идват на учебно заведение ", признава той.

Всяка заран, с цел да отидат на учебно заведение, ученолюбивите баби вървят през полето в провинция Южна Джеола, ситуирана в края на Корейския полуостров.

Понижена раждаемост

Забележителният промишлен взрив, извел южнокорейската стопанска система до 11-о място в света през десетилетията след Корейската война (1950-1953 г.), беше съпроводен от обезлюдяване на селата, което продължава и през днешния ден. За 30 години общият брой на селските фамилии понижа с близо 70 на 100 съгласно формалната статистика. В същото време хиперконкурентното южнокорейско общество се сблъска с доста тежка демографска рецесия, тъй като доста южнокорейци на репродуктивна възраст избират да нямат деца, с цел да не заплашват кариерата си.Индексът на раждаемостта - броят на децата, които една жена ражда през живота си - който доближаваше 4,53 през 1970 година, предходната година падна под границата от 1 - един от най-ниските в света. И въпреки че сега Южна Корея има 51 милиона поданици, се чака през 2067 година южнокорейското население да спадне до 39 милиона, а междинната възраст ще бъде 62 години съгласно демографските прогнози.

" Южна Корея претърпява развой на застаряване с небивала скорост ", декларира със страдание Чхо Сон Хо от Корейския институт за опазването на здравето и обществените въпроси, добавяйки, че тя " изпитва усложнения при адаптирането към този спад ".

Положително въздействие

Началното учебно заведение във Уолдеун е идеален образец за този развой. През 1968 година учебното заведение е било най-населено, с 1200 възпитаници. Днес те са единствено 29. Поради липса на задоволително възпитаници предходната година съвсем бяха слети часовете за първи и за втори клас.

За да не се стигне до такава степен, учебното заведение предложи опция да учат на локални поданици, които в никакъв случай не са сядали на учебен чин. Най-малко три други учебни заведения от същата провинция Южна Джеола също отвориха порти за бабите, които желаят да се учат.

Властите на провинцията отхвърлиха да оповестят какъв брой такива учебни заведения има или какъв брой възрастни хора учат в тях, заявявайки, че тематиката е " деликатна ".

В Сунчхон 43-годишната учителка Чхой Юн Сон изяснява, че наличието на по-възрастните дами в часа в началото я е карало да се усеща " доста нервна ", само че в последна сметка те са оказали положително въздействие върху занятията. " Дадох си сметка, че учениците ми се държат доста по-зряло и с повече почитание от другите деца на тяхната възраст ".
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР