Находка от Ледниковата епоха в гаража на музей
При ровове за гараж на Музея на изкуствата на Лос Анджелис откриха “хранилище ” на растения и животни отпреди 40 000 година
В смолистите ями Ла Брея в Лос Анджелис бе намерено голямо “гробище ” с голям брой остатъци на растения и животни от Ледниковата ера, оповестява The Los Angeles Times. Откритието било направено при ровове за под земята гараж през 2006 година, само че окончателното откриване и описването на останките лишило повече от 2 години Смолистите (асфалтови) ями в Ла Брея, открити при започване на предишния век, са най-голямото известно “хранилище ” на фосили от плеистоцена в света.
Сред откритите остатъци са съвсем напълно непокътнат скелет на мамут, череп на американски лъв, останките на саблезъби тигри, праисторически мечи вълци (dire wolves; Canis dirus), бизон, коне, големите земни ленивци (ground sloths) и други бозайници. Учените били въодушевени най-вече обаче от непокътнатите фосили на по-малки организми – костенурки, охлюви, молюски и миди, стоножки, риби, гризачи от рода на катериците, както и стволове и листа на праисторически дъб. Възрастта им е сред 10 000 и 40 000 години.
Може би най-ценната находка от гробището е скелета на мамута Зед. Палеонтолозите съумели да съберат 80% от костите, както и бивните на големия бозайник. Множеството счупвания по някои от тях демонстрират, че животът му е бил извънредно трагичен и на няколко пъти е бил тежко раняван, показва Associated Press.
Смолистите ями Ла Брея са група езера, изпълнени с битум (природен асфалт). От тях в продължение на хилядолетия на повърхността са изплували течни въглеводороди, в които са затъвали и загивали голям брой антични животни. От 1906 година, когато са почнали палеонтологичните проучвания в региона, от ямите са извлечени към 1 млн. разнообразни фосили.
Принципно строителството в региона на предпазения обект било неразрешено, само че градските управляващи създали само изключение за новата постройка на Музея на изкуствата на Лос Анджелис. Почти незабавно след началото на изкопните работи, служащите се натъкнали на вкаменелости и други остатъци. Извличането на костите по общоприетата технология би лишило дълги месеци или години, само че защото управлението на Музея на изкуствата бързало, палеонтолозите били принудени да извадят пласта с находките допустимо най-бързо.
Около границите на “гробището, включително и изпод, били прокопани специфични траншеи, които учените запълнили с компактен “опаковъчен ” материал, с цел да се изолира скъпия земен слой. За да не се разместят пластовете на самото “погребение ”, откривателите сглобили дървен каркас (усилена рамка), който да ги поддържа. Получените “кутии ” със земя били пренесени до Природонаучния музей “Пейдж ” (George C. Page Museum), където палеонтолозите почнали изследването им в спокойна конюнктура.
Те прецизират, че към този момент гробището е проучено единствено отчасти, като се чака откритите в него благосъстояния да усилят сбирката на музея “Пейдж ” минимум 2 пъти.
