При черепно-мозъчна травма световъртежът е сред най-честите оплаквания. Катастрофи със

При черепно-мозъчна контузия световъртежът е измежду най-честите недоволства. Катастрофи със засягане на ухото също могат да доведат до вестибуларни нарушавания.

Появява се и при звукови контузии - диагностицира се при хора, които работят в шумна конюнктура - в телефонна централа, при мощна музика в разнообразни заведения. Засегнати са и пациенти, които слушат на високи децибели със слушалки в ушите. В резултат от звукова контузия може да се появят вестибуларни отклонения.

За заболели хора световъртежът е симптом на доста и разнообразни болести - инфекциозни заболявания, интоксикации, черепно-мозъчни контузии, звук, трептения, йонизиращи радиации, психологични болести, надпрагови дразнения, ендокринни нарушавания като диабет, сърдечносъдови болести, дегенеративни промени в костите или шипове, приемственост. Когато не са свързани с неврологично заболяване, демонстрират известна сезонност. Обикновено се срещат пролет и есен, когато атмосферното налягане е несигурно. Тогава човек се разсънва заран и при опит да стане получава мощен световъртеж. Обяснява, че всички предмети в стаята се движат или че тялото му се върти. Това чувство трае с часове и нерядко се съпровожда с гадене и повръщане. Причината е в струпване на течност (ендолимфа) във вътрешното ухо.

Мениеровата болест се среща относително рядко и се дължи на съществуване на ендолимфа в лабиринта на вътрешното ухо, където се намират рецепторите на слуха и вестибуларния уред. Характеризира се с неочаквани пристъпи на световъртеж, които не престават от половин до няколко часа.
Медицината допуска, че за развиване на болестта е належащо пациентът да има генетична предиспозиция. Затова може да засегне хора от всички възрастови групи, а освен в по-напреднала.

При здрави хора, когато са подложени на рискови условия - пътешестване с кола, кораб; при внезапни атмосферни промени, стрес и отмалялост. С придвижване на възрастта и остаряване на целия организъм се трансформира и равновесната система (пресбиастазия).
Добрата вест е, че никой не е починал от Мениерова болест. А неприятната - никой не се е излекувал от нея.

При този синдром задачата на лекуването е да се усъвършенства качеството на живот на пациентите. Защото при него има периодически пристъпи от мощен световъртеж с понижение на слуха единствено в едното ухо и неустойчивост, гадене, повръщане. За да е налице Мениерова болест, би трябвало да има 3 признака по едно и също време - мощен припадък на световъртеж, заглъхване, тежест в едното ухо и звук в същото ухо. Пристъпът е временен - нормално няколко часа, рядко един ден. След това минава, а слухът се възвръща, само че не изцяло. Кога ще пристигна идващият припадък, не се знае - може да е след няколко дни, няколко седмици, няколко месеца. Така или другояче тези пристъпи следват един след различен.

Същността на Мениеровата болест е хидропс на ендолимфата. По принцип вътрешното ухо е цялостно с течности. Има комплицирана система, която контролира налягането на тези течности. В един миг по неразбираеми аргументи налягането на тези течности се усилва, те притискат рецепторите - слухови и вестибуларни, единствено от едната страна, и провокират този вид признаци. После настава нещо, което понижава налягането внезапно и внезапно, и болните се усъвършенстват. Всеки припадък обаче „ краде “ по малко от слуха на пациента. Така че хора, които са претърпели доста пристъпи, могат да получат трайно понижение на слуха на едното ухо, дори може да се стигне до цялостна глухота. Понякога болестта може да се трансферира и на другото ухо, да стане двустранно.