Доц. Георги Попов: Коронавирусът отваря вратата и за бъдещи пневмонии
При част от болните коронавирусът предизвиква трайни увреждания на белия дроб и може да провокира пневмонии или зной в бъдеще, сподели доцент Георги Попов, шеф на Клиниката по инфекциозни заболявания във ВМА.
"Усилията ни сега са ориентирани към провалите, които нанася коронавирусът месец-два след преболедуване. Имаме към този момент система за следене, която сме основали за задачата. Болните се одобряват в пулмологична клиника, прави се компютърно-томографско изслеване на белите дробове, функционално проучване на дишането и към този момент наблюденията ни са, че част от болните развиват фиброзни промени, които биха дали изцяло отражение в живота им по-нататък. Това са гнезда в белите дробове, които могат да провокират следващи пневмонии, увреждания, затруднено дишане ", сподели експертът.
Той разяснява, че е отчаян от приложението на хидроксихлорохина поради страничните резултати и че когато се ползва при по-тежките клинични случаи, няма задоволително добър резултат.
"При пациенти със сърдечно-съдови болести въобще не трябва да се ползва, при хора с очни болести също, тъй като може да провокира отлепване на ретината, даже първият ни пациент признат на 11 март заяви за сходен непряк резултат. Освен това съгласно непознатия клиничен опит може да има увреждане на щитовидната жлеза, стомашно-чревни прояви. Изобщо не мислим за използването на хидроксихлорохина при тежко болните пациенти.
За разлика от комбинацията хидроксихлорохин-азитромицин, преливането на кръвна плазма при приблизително тежки и тежки форми на болестта дава доста добър резултат, заяви доцент Попов.
"Все още трупаме опит, само че напипахме правилния пулс още преди да е настъпила тежката фаза, с цел да имаме дейно лекуване. Преливането на плазма е един относително елементарен развой, само че изисква комплицирана организация. Необходимо е да са минали 28 дни от началото на болестта и 14 след възобновяване, изследваме съществуването на антитела и когато то е задоволително преценяме, че донорът е подобаващ за даряване на плазма ", сподели доцентът и добави, че извънредно доста хора са се отзовали да станат донори.
Доц. Попов разяснява и статистиката за смъртността от COVID-19.
"За мен е съчетано съществуването на ковид и съществуването на съпътстващо заболяване. Знаем че диабетът, затлъстяването, сърдечносъдовите увреждания са много предразполагащ фактор за тежко протичане на инфекцията. Съчетаването на метаболитния синдром с ковид прави допустимо тези заболели да имат тежка форма на болестта и надлежно са сложени под по-висок риск от летален излаз. Но в случай че го няма коронавирусът, човек би живял още десетки години ", съобщи той.
При това заболяване имунната система реагира малко по-необичайно, може би тъй като за пръв път го вижда, по тази причина протича толкоз непредсказуемо, сподели експертът. Редовният сън, рационалното хранене, положителното въодушевление укрепват имунната система, не е нужно да се вземат лекарства за задачата.
По думите му допустимо е болестта на изчезне по сходство на другите коронавирусни инфекции. По-лошият сюжет е да има втора вълна, което не е изключено в случай, че у нас под 1% от популацията има имунитет против новия ковид. Твърде надалеч сме от колективен имунитет, съобщи доцент Попов.
"Радостни сме, че случаите понижават, само че не сме спокойни. Както сподели и СЗО в този момент е време за обмисляне на нова вълна на болестта. В края на всяка зараза постоянно има най-вече смъртни и тежки случаи, само че ние към този момент натрупахме опит, можем да разпознаем клиничните случаи и без лабораторна диагностика и това оказва помощ да не се позволява утежняване на положението на пациентите ".
Доц. Попов призна, че при започване на инфекцията също е бил скептично надъхан към това заболяване – какво толкоз един грип, само че в този момент, когато го към този момент има наблюдения е открил, че инфекцията е много тежка и провалите са освен върху белите дробове и респираторния тракт. Увреждат се миокардът, нервната система, черният дроб, щитовидната жлеза. Това е едно многоорганно заболяване и не трябва да се успокояваме, че е леко и го прекарваме на крайник, предизвести експертът.
"Усилията ни сега са ориентирани към провалите, които нанася коронавирусът месец-два след преболедуване. Имаме към този момент система за следене, която сме основали за задачата. Болните се одобряват в пулмологична клиника, прави се компютърно-томографско изслеване на белите дробове, функционално проучване на дишането и към този момент наблюденията ни са, че част от болните развиват фиброзни промени, които биха дали изцяло отражение в живота им по-нататък. Това са гнезда в белите дробове, които могат да провокират следващи пневмонии, увреждания, затруднено дишане ", сподели експертът.
Той разяснява, че е отчаян от приложението на хидроксихлорохина поради страничните резултати и че когато се ползва при по-тежките клинични случаи, няма задоволително добър резултат.
"При пациенти със сърдечно-съдови болести въобще не трябва да се ползва, при хора с очни болести също, тъй като може да провокира отлепване на ретината, даже първият ни пациент признат на 11 март заяви за сходен непряк резултат. Освен това съгласно непознатия клиничен опит може да има увреждане на щитовидната жлеза, стомашно-чревни прояви. Изобщо не мислим за използването на хидроксихлорохина при тежко болните пациенти.
За разлика от комбинацията хидроксихлорохин-азитромицин, преливането на кръвна плазма при приблизително тежки и тежки форми на болестта дава доста добър резултат, заяви доцент Попов.
"Все още трупаме опит, само че напипахме правилния пулс още преди да е настъпила тежката фаза, с цел да имаме дейно лекуване. Преливането на плазма е един относително елементарен развой, само че изисква комплицирана организация. Необходимо е да са минали 28 дни от началото на болестта и 14 след възобновяване, изследваме съществуването на антитела и когато то е задоволително преценяме, че донорът е подобаващ за даряване на плазма ", сподели доцентът и добави, че извънредно доста хора са се отзовали да станат донори.
Доц. Попов разяснява и статистиката за смъртността от COVID-19.
"За мен е съчетано съществуването на ковид и съществуването на съпътстващо заболяване. Знаем че диабетът, затлъстяването, сърдечносъдовите увреждания са много предразполагащ фактор за тежко протичане на инфекцията. Съчетаването на метаболитния синдром с ковид прави допустимо тези заболели да имат тежка форма на болестта и надлежно са сложени под по-висок риск от летален излаз. Но в случай че го няма коронавирусът, човек би живял още десетки години ", съобщи той.
При това заболяване имунната система реагира малко по-необичайно, може би тъй като за пръв път го вижда, по тази причина протича толкоз непредсказуемо, сподели експертът. Редовният сън, рационалното хранене, положителното въодушевление укрепват имунната система, не е нужно да се вземат лекарства за задачата.
По думите му допустимо е болестта на изчезне по сходство на другите коронавирусни инфекции. По-лошият сюжет е да има втора вълна, което не е изключено в случай, че у нас под 1% от популацията има имунитет против новия ковид. Твърде надалеч сме от колективен имунитет, съобщи доцент Попов.
"Радостни сме, че случаите понижават, само че не сме спокойни. Както сподели и СЗО в този момент е време за обмисляне на нова вълна на болестта. В края на всяка зараза постоянно има най-вече смъртни и тежки случаи, само че ние към този момент натрупахме опит, можем да разпознаем клиничните случаи и без лабораторна диагностика и това оказва помощ да не се позволява утежняване на положението на пациентите ".
Доц. Попов призна, че при започване на инфекцията също е бил скептично надъхан към това заболяване – какво толкоз един грип, само че в този момент, когато го към този момент има наблюдения е открил, че инфекцията е много тежка и провалите са освен върху белите дробове и респираторния тракт. Увреждат се миокардът, нервната система, черният дроб, щитовидната жлеза. Това е едно многоорганно заболяване и не трябва да се успокояваме, че е леко и го прекарваме на крайник, предизвести експертът.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ