Президентските избори в Хърватия са с неясен изход
Президентски избори в Хърватия са с неразбираем излаз, освен това единствено три дни преди Коледа в ревниво католическа страна, която ще поеме първото си ротационно европредседателство, евентуално без определен държавен глава. Бивш министър председател от левицата и певец-бизнесмен от десницата са измежду 10-те кандидати за поста на Колинда Грабар-Китарович от дясноцентристкия Хърватски либерален съюз.
Разклатените позиции на Колинда Грабар-Китарович вещаят удар върху премиера от умереното крило на Хърватския либерален съюз Андрей Пленкович преди парламентарните избори следващата година. На този декор хърватското европредседателство ще би трябвало да взема решение проблеми като Брекзит и евроинтеграцията на Западните Балкани.
Критици акцентират, че предколедният избор облагодетелства ръководещите, които обичайно имат поддръжката на огромната диаспора, завърнала се вкъщи за празниците.
Колинда Грабар Китарович, президент на Хърватия: Днес е празник на демокрацията, гласувайте за положителното на Хърватия и нейния прогрес.
Лявоцентристът Зоран Миланович разчита на разделянето вдясно, дава обещание " естествена страна " с почит към малцинствата и самостоятелна правосъдна система. Но до момента в който беше министър председател сред 2011 година и 2016 година, той не съумя да спре клиентелизма и да форсира стопанската система.
Зоран Миланович, претендент за президент на Хърватия: Хората можаха да видят какво се предлага и в този момент решението зависи от тях.
Изпълнителят на родолюбив фолк през 90-те Мирослав Шкоро флиртува с националистическото крило на Хърватския либерален съюз, желае военни по границите против мигрантския поток, прошка за наказани военнопрестъпници и по-широки президентски пълномощия.
Мирослав Школо, претендент за президент на Хърватия: Промяната е допустима и с цел да се случи, хората би трябвало да отидат да гласоподават.
Право на глас имат 3 милиона и 800 хиляди хървати.
Балотажът е на 5 януари.
Разклатените позиции на Колинда Грабар-Китарович вещаят удар върху премиера от умереното крило на Хърватския либерален съюз Андрей Пленкович преди парламентарните избори следващата година. На този декор хърватското европредседателство ще би трябвало да взема решение проблеми като Брекзит и евроинтеграцията на Западните Балкани.
Критици акцентират, че предколедният избор облагодетелства ръководещите, които обичайно имат поддръжката на огромната диаспора, завърнала се вкъщи за празниците.
Колинда Грабар Китарович, президент на Хърватия: Днес е празник на демокрацията, гласувайте за положителното на Хърватия и нейния прогрес.
Лявоцентристът Зоран Миланович разчита на разделянето вдясно, дава обещание " естествена страна " с почит към малцинствата и самостоятелна правосъдна система. Но до момента в който беше министър председател сред 2011 година и 2016 година, той не съумя да спре клиентелизма и да форсира стопанската система.
Зоран Миланович, претендент за президент на Хърватия: Хората можаха да видят какво се предлага и в този момент решението зависи от тях.
Изпълнителят на родолюбив фолк през 90-те Мирослав Шкоро флиртува с националистическото крило на Хърватския либерален съюз, желае военни по границите против мигрантския поток, прошка за наказани военнопрестъпници и по-широки президентски пълномощия.
Мирослав Школо, претендент за президент на Хърватия: Промяната е допустима и с цел да се случи, хората би трябвало да отидат да гласоподават.
Право на глас имат 3 милиона и 800 хиляди хървати.
Балотажът е на 5 януари.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ