Президентът наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване
Президентът върна за ново разискване Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване.
Държавният глава не е склонен с измененията, с които се дава опция цивилно лице да оглави Служба „ Военна информация “ като опция на досегашното условие да е военнослужещ. Това не подхожда на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България. Ръководителят на службата следва да има нужната експертиза, изразяваща се в характерни знания и професионален опит, за обезпечаване осъществяването на главните ù задания, свързани не просто с извличане на разследваща информация, а и с информация, нужна за защитата на страната и за отбраната на националната сигурност от външни похищения, опасности и закани.
Създава се риск от нарушение на правилата на централизираното ръководство и надзор на разследващата активност и на политическия неутралитет. Приетият закон внася несъгласуваност в уредбата по отношение на ръководство на системата за отбрана на националната сигурност и основава казус при навършване на пределна възраст за съответното военно звание да се продължава осъществяването на длъжността.
Пълен текст на претекстовете за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, признат от 44-то Народно заседание на 26.07.2019 г.
МОТИВИ
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 26.07.2019 Г.
Уважаеми народни представители,
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване се планува опция шефът на Служба „ Военна информация “ да бъде и граждански чиновник, като опция на досегашното условие да е военнослужещ на действителна военна работа с висше военно звание. Отпада основанието за освобождение на шефа на Службата при навършване на пределната възраст за съответното военно звание, когато е военнослужещ на действителна военна работа, като се позволява да извършва длъжността до приключването на периода, за който е назначен.
Служба „ Военна информация “ е най-старата българска специфична работа, функционирала под разнообразни названия. Създадена е още в първите години след Освобождението. При приемането на Закона за военното разузнаване през 2015 година (43-то Народно събрание) въпросът дали шефът на Служба „ Военна информация “ да е военнослужещ или граждански чиновник, е бил спорен. В последна сметка в пленарното съвещание, извършено на 1 октомври 2015 година, Народното събрание поддържа условието шефът на Служба „ Военна информация “ да е военнослужещ. Същото схващане надвива и при новото разискване, извършено на 5 ноември 2015 година заради практикуване на несъгласие от президента на Републиката. Така Народното събрание решаващо и двукратно е подкрепило тогава условието началник на военното разузнаване да е военнослужещ на действителна военна работа. Това предписание подхожда на мястото и смисъла, което военното разузнаване има за въоръжените сили на Република България. Затова и не мога да се съглася с отстъплението, което се прави със в този момент признатия закон.
Военното разузнаване е неразделна част от въоръжените сили според член 50, алинея 1, т. 3 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). То е измежду стълбовете на националната сигурност и е част от структурите, които образуват системата за нейната отбрана. В Конституцията на Република България уредбата на въоръжените сили е измежду главните й начала и свидетелства за предназначението, което Основният закон им отрежда – гарантиране на суверенитета и независимостта на страната и отбрана на нейната териториална целокупност. Това са все категории, без които съществуването на актуалната страна е немислимо и без които тя би изгубила своя образ и еднаквост. Именно това предопределение на въоръжените сили постанова законовата уредба на активността им да обезпечава осъществяването на техните конституционно предоставени задания.
Военното разузнаване сплотява активността на всички разследващи структури и формирования във въоръжените сили на Република България и се реализира за извличане, култивиране и даване на разследваща информация в полза на защитата на страната и на националната сигурност. В актуалните провокации, при които осведомителното обезпечаване е сериозно изискване за ефикасното осъществяване на дилемите, е значимо да бъде поредно извършен правилото на централизираното ръководство и надзор на разследващата активност, залегнал в член 5, т. 4 от Закона за военното разузнаване (ЗВР). В този подтекст условието ръководителят на службата „ Военна информация “ (наричана в самия закон „ Службата “) да е военнослужещ, е значима гаранция освен за централизацията, само че и за осъществяването на главните задания на Службата, обрисувани в член 12 от ЗВР. Те са свързани не просто с извличане на разследваща информация, а и с информация, нужна за защитата на страната и за отбраната на националната сигурност от външни похищения, опасности и закани, а също и разследваща информация в полза на сигурността на интервенциите и задачите отвън територията на страната, в които вземат участие български военни контингенти и обособени военнослужещи. Служба „ Военна информация “ управлява методически цялата разследваща общественост във въоръжените сили, възнамерява разследващата активност във типовете въоръжени сили, специфицира информацията, която би следвало да се добие в полза на защитата на страната.
За да бъдат изпълнявани дейно главните ù задания, управлението на Службата би трябвало да има нужните характерни знания и професионален опит. Не е инцидентен фактът, че военнослужещите се образоват в профилирани просветителни институции, каквито са военните учебни заведения и военните академии, даващи познания в характерната област на военното дело. Във въоръжените сили единоначалието и субординацията са съществени правила, върху които се извършват поставените задания, както категорично се планува в член 55, алинея 1 от ЗОВСРБ. Спазването на посочените правила не е самоцелно, а отразява характерната организация и ред на действие, на които се подчиняват въоръжените сили. Тази идея ще бъде нарушена, в случай че се отстъпи от условието началник на военното разузнаване да е военнослужещ.
Възможността Служба „ Военна информация “ да се оглави от цивилно лице може да накърни политическия неутралитет като принцип по член 5, т. 6 от ЗВР. Това е непроменяемо условие към всеки военнослужещ според член 182 и 183 от ЗОВСРБ, което е годно от приемането до освобождението от военна работа. Ако ръководителят на Служба „ Военна информация “ е военнослужещ, през целия му професионален път за него ще важи възбраната да членува в политически партии, придвижвания или обединения с политическа цел. За шеф, който е цивилно лице, такова ограничаване ще се ползва едвам от назначението, защото условие по член 26, алинея 1, т. 8 от ЗВР е лицето да не членува в политически партии и/или обединения или организации с политическа цел, само че не и в никакъв случай да не е членувало в такива. Това крие сериозен риск от политизиране на военното разузнаване и прави неприемлива признатата алтернативност в условията към шефа на Служба „ Военно разузнаване “. Законът би трябвало ясно да показва изискванията за заемане на длъжността, производни от правилата, на които се основава активността. Ако наред с шефа и заместник-директорите са цивилни лица, каквато опция се съдържа по член 25, алинея 1 от ЗВР, в цялото управление на Служба „ Военна информация “ може да няма нито един военнослужещ. Това опонира на естеството на активността и характера на Служба „ Военна информация “ като интегрална част от въоръжените сили на Република България.
Допълнението в алинея 4 на член 24 от ЗВР внася несъгласуваност със Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност. Без смяна остава член 7, алинея 2, т. 5 от този закон по отношение на пълномощието на министър-председателя да внася в Министерския съвет предложение до президента на Републиката за назначение и освобождение на ръководителя на Служба „ Военна информация “, а с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗВР същото пълномощие се планува за министъра на защитата.
Новата алинея 5 и обвързваните с нея промени в алинея 6, 7 и 8 на член 24 от ЗВР основават казус във въоръжените сили навършването на пределна възраст за съответното военно звание да води до освобождението от военна работа, само че да продължава да се извършва длъжността до приключване на периода, за който военнослужещият е назначен. Това унищожава изначално съществуващата, укрепвана с годините и всеобщо признатата строга йерархична система на израстване на фрагментите във въоръжените сили. Без отговор остава въпросът за какво такова предписание се вкарва единствено за шефа на Служба „ Военно разузнаване “, само че в други аналогични случаи няма да е възможно оставането на потвърдени експерти като цивилни лица на длъжности за военнослужещи. Създаване на такава уредба единствено в ЗВР без съществуването на кардинални причини третира неравно всички други военнослужещи.
Уважаеми народни представители,
По изложените съображения практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, признат от 44-то Народно заседание на 26.07.2019 година, като го оборвам по принцип и в неговата целокупност.
Държавният глава не е склонен с измененията, с които се дава опция цивилно лице да оглави Служба „ Военна информация “ като опция на досегашното условие да е военнослужещ. Това не подхожда на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България. Ръководителят на службата следва да има нужната експертиза, изразяваща се в характерни знания и професионален опит, за обезпечаване осъществяването на главните ù задания, свързани не просто с извличане на разследваща информация, а и с информация, нужна за защитата на страната и за отбраната на националната сигурност от външни похищения, опасности и закани.
Създава се риск от нарушение на правилата на централизираното ръководство и надзор на разследващата активност и на политическия неутралитет. Приетият закон внася несъгласуваност в уредбата по отношение на ръководство на системата за отбрана на националната сигурност и основава казус при навършване на пределна възраст за съответното военно звание да се продължава осъществяването на длъжността.
Пълен текст на претекстовете за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, признат от 44-то Народно заседание на 26.07.2019 г.
МОТИВИ
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 26.07.2019 Г.
Уважаеми народни представители,
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване се планува опция шефът на Служба „ Военна информация “ да бъде и граждански чиновник, като опция на досегашното условие да е военнослужещ на действителна военна работа с висше военно звание. Отпада основанието за освобождение на шефа на Службата при навършване на пределната възраст за съответното военно звание, когато е военнослужещ на действителна военна работа, като се позволява да извършва длъжността до приключването на периода, за който е назначен.
Служба „ Военна информация “ е най-старата българска специфична работа, функционирала под разнообразни названия. Създадена е още в първите години след Освобождението. При приемането на Закона за военното разузнаване през 2015 година (43-то Народно събрание) въпросът дали шефът на Служба „ Военна информация “ да е военнослужещ или граждански чиновник, е бил спорен. В последна сметка в пленарното съвещание, извършено на 1 октомври 2015 година, Народното събрание поддържа условието шефът на Служба „ Военна информация “ да е военнослужещ. Същото схващане надвива и при новото разискване, извършено на 5 ноември 2015 година заради практикуване на несъгласие от президента на Републиката. Така Народното събрание решаващо и двукратно е подкрепило тогава условието началник на военното разузнаване да е военнослужещ на действителна военна работа. Това предписание подхожда на мястото и смисъла, което военното разузнаване има за въоръжените сили на Република България. Затова и не мога да се съглася с отстъплението, което се прави със в този момент признатия закон.
Военното разузнаване е неразделна част от въоръжените сили според член 50, алинея 1, т. 3 от Закона за защитата и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). То е измежду стълбовете на националната сигурност и е част от структурите, които образуват системата за нейната отбрана. В Конституцията на Република България уредбата на въоръжените сили е измежду главните й начала и свидетелства за предназначението, което Основният закон им отрежда – гарантиране на суверенитета и независимостта на страната и отбрана на нейната териториална целокупност. Това са все категории, без които съществуването на актуалната страна е немислимо и без които тя би изгубила своя образ и еднаквост. Именно това предопределение на въоръжените сили постанова законовата уредба на активността им да обезпечава осъществяването на техните конституционно предоставени задания.
Военното разузнаване сплотява активността на всички разследващи структури и формирования във въоръжените сили на Република България и се реализира за извличане, култивиране и даване на разследваща информация в полза на защитата на страната и на националната сигурност. В актуалните провокации, при които осведомителното обезпечаване е сериозно изискване за ефикасното осъществяване на дилемите, е значимо да бъде поредно извършен правилото на централизираното ръководство и надзор на разследващата активност, залегнал в член 5, т. 4 от Закона за военното разузнаване (ЗВР). В този подтекст условието ръководителят на службата „ Военна информация “ (наричана в самия закон „ Службата “) да е военнослужещ, е значима гаранция освен за централизацията, само че и за осъществяването на главните задания на Службата, обрисувани в член 12 от ЗВР. Те са свързани не просто с извличане на разследваща информация, а и с информация, нужна за защитата на страната и за отбраната на националната сигурност от външни похищения, опасности и закани, а също и разследваща информация в полза на сигурността на интервенциите и задачите отвън територията на страната, в които вземат участие български военни контингенти и обособени военнослужещи. Служба „ Военна информация “ управлява методически цялата разследваща общественост във въоръжените сили, възнамерява разследващата активност във типовете въоръжени сили, специфицира информацията, която би следвало да се добие в полза на защитата на страната.
За да бъдат изпълнявани дейно главните ù задания, управлението на Службата би трябвало да има нужните характерни знания и професионален опит. Не е инцидентен фактът, че военнослужещите се образоват в профилирани просветителни институции, каквито са военните учебни заведения и военните академии, даващи познания в характерната област на военното дело. Във въоръжените сили единоначалието и субординацията са съществени правила, върху които се извършват поставените задания, както категорично се планува в член 55, алинея 1 от ЗОВСРБ. Спазването на посочените правила не е самоцелно, а отразява характерната организация и ред на действие, на които се подчиняват въоръжените сили. Тази идея ще бъде нарушена, в случай че се отстъпи от условието началник на военното разузнаване да е военнослужещ.
Възможността Служба „ Военна информация “ да се оглави от цивилно лице може да накърни политическия неутралитет като принцип по член 5, т. 6 от ЗВР. Това е непроменяемо условие към всеки военнослужещ според член 182 и 183 от ЗОВСРБ, което е годно от приемането до освобождението от военна работа. Ако ръководителят на Служба „ Военна информация “ е военнослужещ, през целия му професионален път за него ще важи възбраната да членува в политически партии, придвижвания или обединения с политическа цел. За шеф, който е цивилно лице, такова ограничаване ще се ползва едвам от назначението, защото условие по член 26, алинея 1, т. 8 от ЗВР е лицето да не членува в политически партии и/или обединения или организации с политическа цел, само че не и в никакъв случай да не е членувало в такива. Това крие сериозен риск от политизиране на военното разузнаване и прави неприемлива признатата алтернативност в условията към шефа на Служба „ Военно разузнаване “. Законът би трябвало ясно да показва изискванията за заемане на длъжността, производни от правилата, на които се основава активността. Ако наред с шефа и заместник-директорите са цивилни лица, каквато опция се съдържа по член 25, алинея 1 от ЗВР, в цялото управление на Служба „ Военна информация “ може да няма нито един военнослужещ. Това опонира на естеството на активността и характера на Служба „ Военна информация “ като интегрална част от въоръжените сили на Република България.
Допълнението в алинея 4 на член 24 от ЗВР внася несъгласуваност със Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност. Без смяна остава член 7, алинея 2, т. 5 от този закон по отношение на пълномощието на министър-председателя да внася в Министерския съвет предложение до президента на Републиката за назначение и освобождение на ръководителя на Служба „ Военна информация “, а с признатия Закон за изменение и допълнение на ЗВР същото пълномощие се планува за министъра на защитата.
Новата алинея 5 и обвързваните с нея промени в алинея 6, 7 и 8 на член 24 от ЗВР основават казус във въоръжените сили навършването на пределна възраст за съответното военно звание да води до освобождението от военна работа, само че да продължава да се извършва длъжността до приключване на периода, за който военнослужещият е назначен. Това унищожава изначално съществуващата, укрепвана с годините и всеобщо признатата строга йерархична система на израстване на фрагментите във въоръжените сили. Без отговор остава въпросът за какво такова предписание се вкарва единствено за шефа на Служба „ Военно разузнаване “, само че в други аналогични случаи няма да е възможно оставането на потвърдени експерти като цивилни лица на длъжности за военнослужещи. Създаване на такава уредба единствено в ЗВР без съществуването на кардинални причини третира неравно всички други военнослужещи.
Уважаеми народни представители,
По изложените съображения практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, признат от 44-то Народно заседание на 26.07.2019 година, като го оборвам по принцип и в неговата целокупност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ