Румен Радев крие два дни указа
Президентът тъпче конституцията с военни ботуши, настояват от ГЕРБ
Президентът не е нотариус да установи нещо
С издаването и пазенето в загадка два дни на указите за разформироване на Народно събрание, насрочване на предварителни избори и назначение на ново служебно държавно управление президентът Румен Радев нарушава текстове от конституцията, разясниха адвокати пред „ Труд”.
„ За следващ път президентът Румен Радев гази Конституцията с военните ботуши. Първо назначи министър с двойно поданство, по-късно потегли да слага условия пред Народно събрание, че щял да разпусне Народно събрание, откакто се одобри актуализацията на бюджета. Сега пусна два указа, по които има доста въпроси, свързани с нарушение на текстовете на главния закон”, разяснява пред „ Труд” някогашният началник на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.
„ Нарушена е Конституцията по отношение на член 99 ал.5 (Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно събрание), разяснява професорът по конституционно право Пламен Киров. Той се базира на решение №8 на Конституционния съд от 2016 година в което се споделя, че разпуска Народното събрание, значи, че го разпуска дейно. „ Тоест не може да отсрочва, да издаде декрет, в който споделя разпущам го от еди коя си дата за напред и насрочва избори”, разясни юристът.
В същото определение на Конституционен съд се показва, че насрочването на датата за изборите се прави по едно и също време с ефикасното разформироване на Народно събрание.
„ Има проблем освен с декрет номер 245, само че и с 244 за назначение на новото служебно държавно управление, тъй като не е ясно на 15-ти септември България имала ли е държавно управление. Президентът не е нотариус, с цел да установи нещо. Той не издава констативни актове. Неговите актове провокират правна промяна”, разяснява още Пламен Киров.
Според адвокати от ГЕРБ и Движение за права и свободи и двата указа на президента са антидатирани. Едва на 15 септември от „ Дондуков” 2 оповестиха, че са издадени двата указа, без да оповестят съответното им наличие, а ден по-късно се разбра, че са издадени още на 14 септември. Тези актове на президента са обществени и е нелегално да бъдат държани в загадка.
Пламен Киров, професор по конституционно право: На 15 септември не сме имали държавно управление
Няма смисъл да се издава ексклузивен брой на Държавен вестник. Съгласно член 10 алинея 1 от Закона за държавния щемпел и знамето, указите на президент, които не подлежат на преподписване, а тези и двата са тъкмо такива, те влизат в действие от момента на тяхното сключване. Правното им деяние може да бъде отсрочено във времето, както стана с назначението на служебното държавно управление и с разпускането на Народното събрание, като се уточни дата, от която създават правния си резултат. Ако не е посочено друго, правният резултат настава с влизането в действие, т.е. от момента на подписването. Радев ги подписва на 14-ти, само че ги държи в загадка.
По решението на Конституционния съд - №20 от 1992, както и претекстовете на определението на Конституционен съд №8 от 22 ноември 2016 година, които засягат назначението на служебно държавно управление и разпускането на Народното събрание, не може да се насрочат предварителни избори преди да е разхлабен Народното събрание и то дейно да е разхлабен или това да става в един и същи миг. Когато Радев разпуска Народно събрание от 16-ти, той няма съображение да насрочи изборите за 14-ти, тъй като по същата логичност той може да издаде декрет, в който насрочва изборите за 14-ти, само че разпуска Народното събрание от 30-ти октомври. Каква е разликата - един ден или 15, или 20, или 30 дни.
Конституционен съд категорично постановява, че би трябвало да стане по едно и също време. Освен това в указа за назначение на държавно управление №244 има едно последно изречение - „ пълномощията на служебното държавно управление, назначено с декрет 129, се прекратяват”. Аз не съм чувал президентът на Република България да има нотариални функционалности, да издава констативни актове. От кой миг са прекъснати? Там не е посочено от 16-ти, от когато встъпва във функционалности новият състав на новия длъжностен кабинет. Тъй като нищо не е казано по кое време са прекъснати, излиза, че те са прекъснати на 14-ти и на 15-ти не сме имали държавно управление, защото функционалностите на остарялото служебно държавно управление са прекъснати на 14-ти, когато е подписан указа. Но новото служебно встъпва на 16-ти. Следователно на 15-ти ние не сме имали държавно управление, което значи, че в случай че министрите са подписвали заповеди те са оскъдни, тъй като не са имали качество на министри.
Десислава Атанасова, ГЕРБ: Не е ясно дали на 15.09. Народното събрание е работил законосъобразно
Указите, които се отнасят да разпускането на парламент, насрочване на предварителни избори и назначение на служебно държавно управление не се преподписват и влизат в действие незабавно. В този смисъл указите, които президентът е издал и които са подписани на 14 септември, а влизат в действие от друга дата, са в несъгласие с главния закон. Нещо повече - във връзка с указа за насрочване на предварителни избори, той опонира и на Изборния кодекс във връзка с периода от 60 дни. Оттук следва и въпросът дали Народно събрание на 15 септември е работило законосъобразно и дали признатите от него актове не са противоконституционни. Вторият въпрос е дали на 15 септември България е имала две разнообразни служебни държавни управления. Не ясно и за какво два дни указите не са оповестени, откакто са обществени.
Хамид Хамид, Движение за права и свободи: Не е обикновено укази да са секрети
За нас е ясно, че антидатирани укази не може и не би трябвало да има. Текстовете в Конституцията и в законите са ясни. Прекратяването на пълномощия би трябвало да е с избрана дата. Не може да е висящо и да се основават предпоставки за спор от коя дата са прекъснати. Трябва да се съблюдават Конституцията и законите на страната.
Не е обикновено актове на която и да е институция, откакто са обществени, да бъдат държани в загадка. Това е неуместно.
Борислав Цеков, лекар по конституционно право: Указът за Министерски съвет е правилен
За първи път се стига до две поредни служебни държавни управления. При постоянните Конституцията планува категорично, че при изминал цялостен мандат на Народно събрание се подава оставка пред новоизбрания парламент. В актуалната догадка на поредни служебни държавни управления няма потребност от оставка пред президента, който го е назначил. Достатъчно е с нов декрет в осъществяване на член 99, ал 5 Конституция на Република България да се назначи ново служебно държавно управление. От датата на назначението се приключват пълномощията на предходното. Може да се включи и експлицитен текст, който установи това. Указ №244 от 14.09.2021 е правилен.
Президентът не е нотариус да установи нещо
С издаването и пазенето в загадка два дни на указите за разформироване на Народно събрание, насрочване на предварителни избори и назначение на ново служебно държавно управление президентът Румен Радев нарушава текстове от конституцията, разясниха адвокати пред „ Труд”.
„ За следващ път президентът Румен Радев гази Конституцията с военните ботуши. Първо назначи министър с двойно поданство, по-късно потегли да слага условия пред Народно събрание, че щял да разпусне Народно събрание, откакто се одобри актуализацията на бюджета. Сега пусна два указа, по които има доста въпроси, свързани с нарушение на текстовете на главния закон”, разяснява пред „ Труд” някогашният началник на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.
„ Нарушена е Конституцията по отношение на член 99 ал.5 (Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 64, алинея 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно събрание), разяснява професорът по конституционно право Пламен Киров. Той се базира на решение №8 на Конституционния съд от 2016 година в което се споделя, че разпуска Народното събрание, значи, че го разпуска дейно. „ Тоест не може да отсрочва, да издаде декрет, в който споделя разпущам го от еди коя си дата за напред и насрочва избори”, разясни юристът.
В същото определение на Конституционен съд се показва, че насрочването на датата за изборите се прави по едно и също време с ефикасното разформироване на Народно събрание.
„ Има проблем освен с декрет номер 245, само че и с 244 за назначение на новото служебно държавно управление, тъй като не е ясно на 15-ти септември България имала ли е държавно управление. Президентът не е нотариус, с цел да установи нещо. Той не издава констативни актове. Неговите актове провокират правна промяна”, разяснява още Пламен Киров.
Според адвокати от ГЕРБ и Движение за права и свободи и двата указа на президента са антидатирани. Едва на 15 септември от „ Дондуков” 2 оповестиха, че са издадени двата указа, без да оповестят съответното им наличие, а ден по-късно се разбра, че са издадени още на 14 септември. Тези актове на президента са обществени и е нелегално да бъдат държани в загадка.
Пламен Киров, професор по конституционно право: На 15 септември не сме имали държавно управление
Няма смисъл да се издава ексклузивен брой на Държавен вестник. Съгласно член 10 алинея 1 от Закона за държавния щемпел и знамето, указите на президент, които не подлежат на преподписване, а тези и двата са тъкмо такива, те влизат в действие от момента на тяхното сключване. Правното им деяние може да бъде отсрочено във времето, както стана с назначението на служебното държавно управление и с разпускането на Народното събрание, като се уточни дата, от която създават правния си резултат. Ако не е посочено друго, правният резултат настава с влизането в действие, т.е. от момента на подписването. Радев ги подписва на 14-ти, само че ги държи в загадка.
По решението на Конституционния съд - №20 от 1992, както и претекстовете на определението на Конституционен съд №8 от 22 ноември 2016 година, които засягат назначението на служебно държавно управление и разпускането на Народното събрание, не може да се насрочат предварителни избори преди да е разхлабен Народното събрание и то дейно да е разхлабен или това да става в един и същи миг. Когато Радев разпуска Народно събрание от 16-ти, той няма съображение да насрочи изборите за 14-ти, тъй като по същата логичност той може да издаде декрет, в който насрочва изборите за 14-ти, само че разпуска Народното събрание от 30-ти октомври. Каква е разликата - един ден или 15, или 20, или 30 дни.
Конституционен съд категорично постановява, че би трябвало да стане по едно и също време. Освен това в указа за назначение на държавно управление №244 има едно последно изречение - „ пълномощията на служебното държавно управление, назначено с декрет 129, се прекратяват”. Аз не съм чувал президентът на Република България да има нотариални функционалности, да издава констативни актове. От кой миг са прекъснати? Там не е посочено от 16-ти, от когато встъпва във функционалности новият състав на новия длъжностен кабинет. Тъй като нищо не е казано по кое време са прекъснати, излиза, че те са прекъснати на 14-ти и на 15-ти не сме имали държавно управление, защото функционалностите на остарялото служебно държавно управление са прекъснати на 14-ти, когато е подписан указа. Но новото служебно встъпва на 16-ти. Следователно на 15-ти ние не сме имали държавно управление, което значи, че в случай че министрите са подписвали заповеди те са оскъдни, тъй като не са имали качество на министри.
Десислава Атанасова, ГЕРБ: Не е ясно дали на 15.09. Народното събрание е работил законосъобразно
Указите, които се отнасят да разпускането на парламент, насрочване на предварителни избори и назначение на служебно държавно управление не се преподписват и влизат в действие незабавно. В този смисъл указите, които президентът е издал и които са подписани на 14 септември, а влизат в действие от друга дата, са в несъгласие с главния закон. Нещо повече - във връзка с указа за насрочване на предварителни избори, той опонира и на Изборния кодекс във връзка с периода от 60 дни. Оттук следва и въпросът дали Народно събрание на 15 септември е работило законосъобразно и дали признатите от него актове не са противоконституционни. Вторият въпрос е дали на 15 септември България е имала две разнообразни служебни държавни управления. Не ясно и за какво два дни указите не са оповестени, откакто са обществени.
Хамид Хамид, Движение за права и свободи: Не е обикновено укази да са секрети
За нас е ясно, че антидатирани укази не може и не би трябвало да има. Текстовете в Конституцията и в законите са ясни. Прекратяването на пълномощия би трябвало да е с избрана дата. Не може да е висящо и да се основават предпоставки за спор от коя дата са прекъснати. Трябва да се съблюдават Конституцията и законите на страната.
Не е обикновено актове на която и да е институция, откакто са обществени, да бъдат държани в загадка. Това е неуместно.
Борислав Цеков, лекар по конституционно право: Указът за Министерски съвет е правилен
За първи път се стига до две поредни служебни държавни управления. При постоянните Конституцията планува категорично, че при изминал цялостен мандат на Народно събрание се подава оставка пред новоизбрания парламент. В актуалната догадка на поредни служебни държавни управления няма потребност от оставка пред президента, който го е назначил. Достатъчно е с нов декрет в осъществяване на член 99, ал 5 Конституция на Република България да се назначи ново служебно държавно управление. От датата на назначението се приключват пълномощията на предходното. Може да се включи и експлицитен текст, който установи това. Указ №244 от 14.09.2021 е правилен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ