Президентът наложи вето върху частното финансиране на партиите
Президентът Румен Радев върна за ново разискване обособени текстове от § 2 и 3 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които се вкарва финансиране на политическите партии с дарения от юридически лица и еднолични търговци.
Държавният глава приветства гражданската позиция, декларирана на народен референдум от над 2.5 млн. български жители, за ограничение размера на финансовата дотация за партиите. По думите на президента измененията обаче, с които Народното събрание позволи финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци, уронват конституционните устои на българската народна власт - подменя се конституционният модел на политическата система, без да е осъществена смяна в Конституцията.
Радев акцентира, че с признатите промени партиите стават подвластни от бизнеса, който ще финансира тяхното битие. Така вместо да извършват конституционната си роля да образуват политическата воля на народа, партиите закономерно се обвързват с облагата на икономически субекти, част от която ще се връща при тях като дарения. Демократичното ръководство е под въпрос, когато партиите и претендентите носят отговорност не пред жителите, а пред своите донори.
Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци основава нова изобилна хранителна среда за корупция. Връщаме се към практики, които под натиска на Европа отпаднаха преди 10 години. Официализирането на зависимостта на политическите партии от корпоративни ползи отдалечава страната ни от демократичните европейски страни, отбелязва още президентът в претекстовете си.
Публикуваме претекстовете на президента Радев без съкращения:
Като държавен глава не мога да остана безразличен към измененията в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, направени с признатия Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година (ЗИ ЗДБ). Чрез тях се подменя политическата система на България като демократична парламентарна република. Конституционните основи, обрисувани в член 1, член 4 и член 11, съдържат гаранции за свободно и гладко изложение на политическата воля на жителите. Те изискват транспарантно и отговорно финансиране, което да подкрепя целостта на политическия развой и да обезпечава равни условия за политическите партии и претенденти. Разпоредбите на § 2, т. 2, 3 и 9 и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от ЗИ ЗДБ нарушават тази конституционна идея и са посягане против демократичните устои на българската страна.
Народният суверенитет, прокламиран в член 1, алинея 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно ръководство. Това значение на националния суверенитет, според който цялата държавна власт произтича от народа, е потвърждавано праволинейно в практиката на Конституционния съд - Решение № 5 от 2001 година, Решение № 11 от 2009 година, Решение № 4 от 2010 година и други Във връзка с правилото на националния суверенитет Конституцията в член 11, алинея 3 дефинира същността и предназначението на политическите партии като медиатор при практическото реализиране на народовластието.
Конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други ползи, а на ползите на народа - суверен. С § 2, т. 2, б. „ а “ и т. 3 от ЗИ ЗДБ, които плануват финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно условие не е изпълнено. Волята, която образуват комерсиалните сдружения и едноличните търговци, е ориентирана към тяхната активност за облага. Затова и тяхната воля да подаряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им ползи. Неслучайно член 11, алинея 3 от Конституцията категорично показва единствено жителите като субекти, чиято воля образуват и показват политическите партии. В този смисъл опцията юридически лица и еднолични търговци да вършат дарения в интерес на политически партии мъчно може да откри опора в Конституцията.
Преди изменението с § 2 от ЗИ ЗДБ на член 23 от Закона за политическите партии разрешени дарения в интерес на партиите бяха единствено такива от физически лица, и то - с избран оптимален размер. С § 2, т. 2, 3 и 9 от ЗИ ЗДБ не се плануват оптимални размери за даренията без значение дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски сдружения и еднолични търговци безспорно са акумулирани от стопанска активност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава активност. Така политическите партии, вместо да извършват конституционно отредената им роля да работят за ръководство на страната съгласно волята на народа, закономерно се обвързват с облагата на избрани търговци, част от която ще се връща назад под формата на дарения. По този метод се подменя ползата, в името на който политическите партии реализират активността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система. На фона на признатите правила за финансиране на политическите партии член 1, алинея 2 от Конституцията, който прогласява, че цялата власт произтича от народа, стои изтикан в ъгъла и звучи единствено като доверчив девиз.
Претворената в закона идея на „ необятно отворени порти “ за дарения не е съчетана с задоволително механизми за бистрота и надзор, които да пресекат зависимостите сред политическите партии и техните донори. Това безспорно основава нова изобилна хранителна среда за корупция. Неясно е по какъв начин с признатия закон българският парламент дава отговор на европейските условия на Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите (Съвет на Европа) по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции. В Препоръката се показва, че страната би трябвало да обезпечи поддръжка за политическите партии въз основата на справедливи, обективни и рационални критерии (чл. 1). По отношение на даренията следва да съществуват ограничения, ориентирани към ограничение или възбрана на даренията от юридически лица, които дават артикули или услуги за която и да е обществена администрация (чл. 5, б. „ б “). Препоръчва се и възбрана за юридически лица, следени от страната, или за други публични органи, да правят дарения за политически партии (чл. 5, б. „ в “). Сходни са и рестриктивните мерки във връзка с европейските политически партии, планувани с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година по отношение на статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. В тази връзка желая да подчертая, че принадлежността към европейското семейство на демократични страни се потвърждава не с заявления, а с действителни дейности и правила, каквито няма в признатия закон.
Политическият плурализъм по член 11 от Конституцията е измежду главните правила, върху които е построен конституционният модел на българската страна (Решение № 7 от 1996 година, Решение № 3 от 2003 година, Решение № 3 от 2004 година, Решение № 8 от 2005 година, Решение № 14 от 2013 година и др.). Плурализмът, а и задължението на страната по член 4, алинея 2 от Конституцията, изисква да има законова опция разнообразни партии да посредничат в изразяването на концепциите от целия набор на обществото. Това условие не може да се извърши посредством даването на превес на финансиране от нелимитирани дарения. Тези дарения няма да бъдат ориентирани съразмерно към всички партии, а единствено към тези, за които донорите са решили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, защото те вземат участие във образуването и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на обществените запаси. Създава се заплаха на процедура да бъде преодоляна конституционната възбрана на член 11, алинея 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и страна ще докара до замяна на конституционния модел на държавното устройство и ръководство, без да е осъществена смяна в Конституцията.
Съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от ЗИ ЗДБ, с които се трансформира Изборният кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в избори. И тук отпада ограничаването до 10 000 лв. за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат приета полза и тя е да не се позволява превръщането на икономическата власт в политическа и партийна власт. И защото политическите партии са главен участник в изборния развой, разпоредбите за тяхното финансиране са значим регулатор и поръчител за почтени избори, а посредством тях - за вярното образуване и изложение на волята на народа - суверен.
Липсват гаранции за гласност на направените от юридически лица дарения за предизборните акции, защото на регистриране в единния обществен указател подлежат единствено имената на донорите. Финансирането на партиите и намаляването на опциите за корупция в изборния развой би трябвало да бъде част от цялостна рамка за честност, каквато признатите промени не са. За да способстват за провеждането на почтени избори, партиите би трябвало да работят честно, като образуват политическата воля съответно на действителните отзиви и хрумвания у народа без зависимости от стопански или различен темперамент. На обществото се дължат и гаранции, че някои политически субекти няма да имат нечестна преднина във финансирането на присъединяване им в избори.
Уважаеми народни представители,
Въпросите за финансирането на политическите партии са извънредно съществени. Те засягат базисни структури на демократичното общество и се отразяват на действието на страната ни. Затова Ви приканвам да методите към тях със схващане и отговорност за опазване на България като демократична страна, както повелява Конституцията.
Предвид изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 2, т. 2, 3 и 9, както и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, признат от 44-то Народно заседание на 4 юли 2019 година "
Държавният глава приветства гражданската позиция, декларирана на народен референдум от над 2.5 млн. български жители, за ограничение размера на финансовата дотация за партиите. По думите на президента измененията обаче, с които Народното събрание позволи финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци, уронват конституционните устои на българската народна власт - подменя се конституционният модел на политическата система, без да е осъществена смяна в Конституцията.
Радев акцентира, че с признатите промени партиите стават подвластни от бизнеса, който ще финансира тяхното битие. Така вместо да извършват конституционната си роля да образуват политическата воля на народа, партиите закономерно се обвързват с облагата на икономически субекти, част от която ще се връща при тях като дарения. Демократичното ръководство е под въпрос, когато партиите и претендентите носят отговорност не пред жителите, а пред своите донори.
Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци основава нова изобилна хранителна среда за корупция. Връщаме се към практики, които под натиска на Европа отпаднаха преди 10 години. Официализирането на зависимостта на политическите партии от корпоративни ползи отдалечава страната ни от демократичните европейски страни, отбелязва още президентът в претекстовете си.
Публикуваме претекстовете на президента Радев без съкращения:
Като държавен глава не мога да остана безразличен към измененията в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, направени с признатия Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година (ЗИ ЗДБ). Чрез тях се подменя политическата система на България като демократична парламентарна република. Конституционните основи, обрисувани в член 1, член 4 и член 11, съдържат гаранции за свободно и гладко изложение на политическата воля на жителите. Те изискват транспарантно и отговорно финансиране, което да подкрепя целостта на политическия развой и да обезпечава равни условия за политическите партии и претенденти. Разпоредбите на § 2, т. 2, 3 и 9 и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от ЗИ ЗДБ нарушават тази конституционна идея и са посягане против демократичните устои на българската страна.
Народният суверенитет, прокламиран в член 1, алинея 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно ръководство. Това значение на националния суверенитет, според който цялата държавна власт произтича от народа, е потвърждавано праволинейно в практиката на Конституционния съд - Решение № 5 от 2001 година, Решение № 11 от 2009 година, Решение № 4 от 2010 година и други Във връзка с правилото на националния суверенитет Конституцията в член 11, алинея 3 дефинира същността и предназначението на политическите партии като медиатор при практическото реализиране на народовластието.
Конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други ползи, а на ползите на народа - суверен. С § 2, т. 2, б. „ а “ и т. 3 от ЗИ ЗДБ, които плануват финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно условие не е изпълнено. Волята, която образуват комерсиалните сдружения и едноличните търговци, е ориентирана към тяхната активност за облага. Затова и тяхната воля да подаряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им ползи. Неслучайно член 11, алинея 3 от Конституцията категорично показва единствено жителите като субекти, чиято воля образуват и показват политическите партии. В този смисъл опцията юридически лица и еднолични търговци да вършат дарения в интерес на политически партии мъчно може да откри опора в Конституцията.
Преди изменението с § 2 от ЗИ ЗДБ на член 23 от Закона за политическите партии разрешени дарения в интерес на партиите бяха единствено такива от физически лица, и то - с избран оптимален размер. С § 2, т. 2, 3 и 9 от ЗИ ЗДБ не се плануват оптимални размери за даренията без значение дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски сдружения и еднолични търговци безспорно са акумулирани от стопанска активност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава активност. Така политическите партии, вместо да извършват конституционно отредената им роля да работят за ръководство на страната съгласно волята на народа, закономерно се обвързват с облагата на избрани търговци, част от която ще се връща назад под формата на дарения. По този метод се подменя ползата, в името на който политическите партии реализират активността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система. На фона на признатите правила за финансиране на политическите партии член 1, алинея 2 от Конституцията, който прогласява, че цялата власт произтича от народа, стои изтикан в ъгъла и звучи единствено като доверчив девиз.
Претворената в закона идея на „ необятно отворени порти “ за дарения не е съчетана с задоволително механизми за бистрота и надзор, които да пресекат зависимостите сред политическите партии и техните донори. Това безспорно основава нова изобилна хранителна среда за корупция. Неясно е по какъв начин с признатия закон българският парламент дава отговор на европейските условия на Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите (Съвет на Европа) по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции. В Препоръката се показва, че страната би трябвало да обезпечи поддръжка за политическите партии въз основата на справедливи, обективни и рационални критерии (чл. 1). По отношение на даренията следва да съществуват ограничения, ориентирани към ограничение или възбрана на даренията от юридически лица, които дават артикули или услуги за която и да е обществена администрация (чл. 5, б. „ б “). Препоръчва се и възбрана за юридически лица, следени от страната, или за други публични органи, да правят дарения за политически партии (чл. 5, б. „ в “). Сходни са и рестриктивните мерки във връзка с европейските политически партии, планувани с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година по отношение на статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. В тази връзка желая да подчертая, че принадлежността към европейското семейство на демократични страни се потвърждава не с заявления, а с действителни дейности и правила, каквито няма в признатия закон.
Политическият плурализъм по член 11 от Конституцията е измежду главните правила, върху които е построен конституционният модел на българската страна (Решение № 7 от 1996 година, Решение № 3 от 2003 година, Решение № 3 от 2004 година, Решение № 8 от 2005 година, Решение № 14 от 2013 година и др.). Плурализмът, а и задължението на страната по член 4, алинея 2 от Конституцията, изисква да има законова опция разнообразни партии да посредничат в изразяването на концепциите от целия набор на обществото. Това условие не може да се извърши посредством даването на превес на финансиране от нелимитирани дарения. Тези дарения няма да бъдат ориентирани съразмерно към всички партии, а единствено към тези, за които донорите са решили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, защото те вземат участие във образуването и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на обществените запаси. Създава се заплаха на процедура да бъде преодоляна конституционната възбрана на член 11, алинея 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и страна ще докара до замяна на конституционния модел на държавното устройство и ръководство, без да е осъществена смяна в Конституцията.
Съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от ЗИ ЗДБ, с които се трансформира Изборният кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в избори. И тук отпада ограничаването до 10 000 лв. за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат приета полза и тя е да не се позволява превръщането на икономическата власт в политическа и партийна власт. И защото политическите партии са главен участник в изборния развой, разпоредбите за тяхното финансиране са значим регулатор и поръчител за почтени избори, а посредством тях - за вярното образуване и изложение на волята на народа - суверен.
Липсват гаранции за гласност на направените от юридически лица дарения за предизборните акции, защото на регистриране в единния обществен указател подлежат единствено имената на донорите. Финансирането на партиите и намаляването на опциите за корупция в изборния развой би трябвало да бъде част от цялостна рамка за честност, каквато признатите промени не са. За да способстват за провеждането на почтени избори, партиите би трябвало да работят честно, като образуват политическата воля съответно на действителните отзиви и хрумвания у народа без зависимости от стопански или различен темперамент. На обществото се дължат и гаранции, че някои политически субекти няма да имат нечестна преднина във финансирането на присъединяване им в избори.
Уважаеми народни представители,
Въпросите за финансирането на политическите партии са извънредно съществени. Те засягат базисни структури на демократичното общество и се отразяват на действието на страната ни. Затова Ви приканвам да методите към тях със схващане и отговорност за опазване на България като демократична страна, както повелява Конституцията.
Предвид изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 2, т. 2, 3 и 9, както и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „ а “ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година, признат от 44-то Народно заседание на 4 юли 2019 година "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ