Президентът Румен Радев върна на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора

Президентът Румен Радев върна на Висшия правосъден съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за основен прокурор – под тази привидно предстояща обстановка ври вулкан.

Да се подреди парче по парче пъзелът на злокобната окопна война по преодоляването на най-безконтролния пост в страната не е елементарно, макар че е ясно, че нито този, който избира прокурора, е Висшият правосъден съвет, нито може да му се противодейства толкоз елементарно легално, с демократични средства. Мафията и демокрацията са несъвместими. Те са оксиморон, а в България демокрацията към този момент е съвсем задушена. В тази неравна борба към момента има опозиция, нещо мърда.

Президентът направи

самоуверен ход, тъй като се изложи на ударите на пропагандната машина

на ръководещите и офанзивата към този момент стартира с нова мощ. Защото, за жал, трите управляващи не са разграничени, а са с общо управление, неумело криещо се зад привидното им разделяне. Само част от съда още се съпротивлява героичен на незаконния ярем, който виси над главата му с готовност да го подчини.

Ако България беше демократична страна, след хода на президента Висш съдебен съвет нямаше да му предложи още веднъж Гешев, тъй като щеше да е невероятно след всички рецензии от основни места, които този претендент отнесе. Радев сподели нещо извънредно значимо: изборът на Гешев поражда единствено подозрения, няма никаква състезателност и той не се употребява от публично доверие.

Можеше ли президентът да каже повече? Можеше. Длъжен ли беше? По закон не беше. Според мнозина трябваше.

В късото си мнение той

загатна за това, което прави претендента напълно неспособен.

Съмнения, съмнение – в правосъдната власт тези думи значат доста. Те значат недопустимост. Нямаме потребност от конституцията, даже единствено в Етичния кодекс на магистратите е казано ясно, че дейностите на съдиите, прокурорите и следователите би трябвало да са безупречни.

Много е мъчно да се противопоставяш на мафията с нравственос, даже е невероятно. Иначе по етични аргументи претендентът за основен прокурор от дълго време щеше да е изнемощял. Защото един самостоятелен и честен Висш съдебен съвет щеше да го е " претеглил " по главните правила, които би трябвало да се съблюдават съгласно етичния кодекс – самостоятелност, безпристрастност, правдивост, бистрота, учтивост, приемливост, честност, благовъзпитание, подготвеност, квалифицираност, конфиденциалност. Кой от тези стандарти е спазен в тази ситуация? Има ли най-малко един?

Президентът удари тъкмо в задачата, като открои значимия факт, че

изпълнителната власт се опита да удави рецензиите против претендента

в проливен дъжд от хвалби за него " от чистачката до водача " (както самият окуражителен простодушно си призна). Целта беше десетките писани под управнически диктат дитирамби да неглижират значителните мнения на специалистите от най-авторитетните правозащитни неправителствени организации в страната, експертите от адвокатурата и съда и преподавателите по право. Срещу елита на правната мисъл беше извадена войска от " чистачки ". И както показва президентът – масираната служебна институционална поддръжка е в прорез със Закона за правосъдната власт.

Какво не сподели Радев? Тук даже мненията на уважавани адвокати демонстрират извънреден разнобой. Президентът не сложи ясно акцента върху неналичието на минимума от качества у претендента и на дейностите му в прорез с правото. Защото бихме желали да чуем това, което е омерта във Висш съдебен съвет, което беше замазано по време на чуването. Например въпросът за какво го няма Делян Пеевски в делото за КТБ би трябвало да бъде задаван непрестанно. Както и дали компаниите на фамилията му са рефинансирани при съмнителни или неизгодни за банката условия. Защо не са разпитани? Защо са прикрити? Ако това са злоупотреби – явно има и

причини от наказателното право против всеобщия фаворит.

Защо никой не загатва за тях? Защо никой даже не ги позволява?

Също за бухалката против кмета на " Младост " Десислава Иванчева, явно " сготвена ", тъй като се опълчи на градежите и се разгласи против ГЕРБ.

Някой трябваше да попита и членовете на Висш съдебен съвет, дали своят вот за претендента, изключително дългогодишните съдии, съгласни ли са с притимивните му правни визии, чути на чуването, за които всеки студент по право в СУ би бил разкъсан.

Ами разсъжденията му, че в предпазения си персонален живот основният прокурор може да заплашва издатели на сериозни медии?

Или най-малко да беше ориентиран прожекторът към признанието на Цацаров,

че изборите по върховете в правосъдната власт се случват " в две други здания ", а не във Висш съдебен съвет.

Не може да се мълчи, че гледаме втора серия на същия филм, в който в предходния епизод депутатът от Движение за права и свободи беше определен за началник на ДАНС. Затова има и невярващи, че президентът направи самоуверен ход – поради хипотетичната опция да се направи освен това.

Радев няма такива пълномощия по конституция и оценката на личността не е негова работа, показват адвокати. Всяка персонална подготовка и отклоняване от пълномощията му в главния закон елементарно би му докарала процедура по премахване. Вероятно.

Какво можеше да направи президентът? Тук мненията още веднъж са полярни. Според конституционалисти – нищо повече. Според други запитване до Конституционния съд (КС) за

пояснение по проблема можеше да завоюва време

и даже да докара до логичен отговор оттова.

Дали е по този начин – всеки би трябвало да си направи извода самичък. От самия Конституционен съд импровизирано дадоха знак, че не биха позволили сходно запитване. И припомниха, че там към този момент е тълкуван въпрос, обвързван с изборната процедура след запитване на основния прокурор Никола Филчев. В тълкувателното решение №2/2002 година Конституционен съд показва, че Висш съдебен съвет " има оперативната автономия " да предложи наново същия претендент.

И макар че е по този начин, какво би станало, в случай че някой се опита още веднъж да попита Конституционен съд, пък да забележим щяха ли да гръмнат " мините ", заложени за клетата правосъдна промяна? Предстои да забележим дали ще се удостовери, че президентът ще пита Конституционен съд на по-късен стадий.

Ситуацията, както виждаме, е патова. Особено за настоящите с демократични правни средства. Тясната " риза " на конституцията, в допълнение " стеснена " с тълкуванията на Конституционен съд под диктата на някогашния основен прокурор, към този момент не подсигурява демокрацията. Затова откакто е направил крачката да върне избора на Гешев,

Радев има идващ либерален ход –

да предложи промени в главния закон, с цел да може фигурата на основния прокурор най-сетне да откри мястото си в държавното устройство и да се регистрира и управлява от обществото, чиито ползи е задължен да пази. Тази крачка е нужна макар всичките затруднения като нуждата от избор на Велико национално заседание и жестоката опозиция, която ще последва.

Колкото до Гешев – на ход, с изключение на Висш съдебен съвет, са жителите. Няма кой да освободи извън превзетата страна.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (168)