Президентът дава на Конституционния съд финансирането на партии от фирми
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат оповестени за противоконституционни разпореждания от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, свързани с даренията на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, оповестиха от прессекретариата на президента.
Според президента оспорените разпореждания подменят интереса, в името на който партиите ще реализират активността си и накърняват конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е главният принцип на политическия живот в страната – плурализмът.
Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, тъй като те разпределят обществените средства и дефинират спечелилите в публичните поръчки и концесиите. Останалите, и изключително дребните партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.
Посочените опасности са пренесени и в изборния развой и заплашват устоите на демокрацията.
Следва цялостен текст на настояването от Президента на Република България за определяне на противоконституционност на разпореждания от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс:
ИСКАНЕ
ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
Уважаеми конституционни съдии,
На съображение член 150, алинея 1 по отношение на член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България сезирам Конституционния съд с искане да установите противоконституционност на:
1) член 21, член 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “, член 29, алинея 2, т. 1 и 2 в частта „ и т. 4 “, както и на член 34, алинея 4 в частта „ юридическите лица и едноличните търговци “ от Закона за политическите партии и
2) член 162 по отношение на думите „ юридически лица и еднолични търговци “, член 168, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “ и член 169, алинея 1 по отношение на изразите „ или юридическо “ и „ или едноличен търговец “ от Изборния кодекс.
Считам, че посочените разпореждания са в несъгласие с член 1, алинея 2 и 3, член 4, алинея 2 и член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България. Предвид систематичната връзка сред оспорените разпореждания, признати със Заключителните разпореждания на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година (Обн. Дъждовни води, бр.60 от 30.07.2019 г.), те са обединени в актуалното искане. По този метод е съобразена практиката на Конституционния съд да се произнася по повече от един оспорен закон (Решение № 10/2003 година, Решение № 10/2011 година, Решение № 6/2013 година, Решение № 10/2016 г.).
1. Относно наредбите от Закона за политическите партии
Конституцията разпорежда на политическите партии една изключително значима функционалност в публичен интерес - да спомагат за образуването и изразяването на политическата воля на жителите (чл. 11, алинея 3). Тази политическа воля има за източник волята на народа - цялата власт в страната произтича и принадлежи на народа (чл. 1, алинея 2). Но, с цел да е работоспособна, тази воля би трябвало да бъде проведена, разпокъсаните самостоятелни хрумвания и отзиви да бъдат канализирани, с цел да служат като база и наличие на изобретателната „ обща воля “ за построяването и действието на демократичната страна. В това се състои предназначението на политическите партии, на които Конституцията е упълномощила градивни функционалности, присъщи единствено на тях (чл. 12, алинея 2). Неслучайно наредбите за политическите партии са систематично обвързани в член 11 от Конституцията с правилото на плурализма, на който се основава политическият живот в Република България. Конституционният съд е подчертавал неведнъж смисъла на политическия плурализъм, като го е нареждал измежду главните правила, върху които е построен настоящият парламентарен модел на страната - правата на личността, националният суверенитет, правовата страна, върховенството на правото, разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната власт (Решение № 7 от 1996 година, Решение № 3 от 2003 година, Решение № 3 от 2004 година, Решение № 8 от 2005 година, Решение № 14 от 2013 година и др.). Плурализмът изисква да има законова опция доста партии да посредничат в изразяването на концепциите от целия набор на обществото. Освен това, по силата на член 4, алинея 2 от Конституцията страната би трябвало да основава условия за свободно развиване на гражданското общество, част от което безспорно са политическите партии. Тази уредба на политическите партии на конституционно ниво задължава законодателя да регламентира тяхното финансиране, ръководейки се от политическия плурализъм като главно начало.
Съгласно член 21 от Закона за политическите партии (ЗПП) след последното му изменение финансирането на активността на политическите партии посредством държавна дотация е планувано не като открито състояние, а като правна опция. Преди изменението на член 23, алинея 1 от ЗПП разрешени дарения в интерес на политическите партии бяха единствено такива от физически лица, и то - с избран оптимален размер. След изменението разрешени са и дарения от юридически лица и еднолични търговци. Както за тези дарения, по този начин и за даренията от физически лица, няма избрани оптимални размери - общо или от един донор за една календарна година. Единствените ограничавания, които се плануват за финансиране на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, са в член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП. Съгласно тази наредба не могат да се получават средства от юридически лица и еднолични търговци, които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Считам, че в тази си част уредбата на финансирането в ЗПП не претворява условията на Конституцията по следните съображения:
Редакцията на член 21 от ЗПП, че активността на политическите партии „ може да “ се финансира от държавна дотация, не основава императив страната да финансира политическите партии, а открива това като правна опция. По този метод се позволява политическите партии да не получат никакво държавно финансиране, което да подсигурява най-малко от средства, нужни за тяхната активност. По силата на член 26, алинея 1, изр. 2 от ЗПП с годишния закон за държавния бюджет може да се дефинира незадоволителна по мярка или никаква държавна дотация за политически партии, получили над 1% от действителните гласове, т.е. всички с принос в политическия развой. Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това - да бъде оказвана поддръжка на партиите, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в полза на гласоподавателите и да не попадат според от стопански ползи на огромни корпоративни донори. Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка и да служи като преграда против корупцията. Приетата с член 21 от ЗПП уредба, която е в противоположния смисъл, заплашва многообразието от политически партии, което накърнява правилото за политическия плурализъм и конституционно избраната роля на партиите в реализирането на националния суверенитет.
Народният суверенитет, прокламиран в член 1, алинея 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно ръководство. Съгласно него цялата държавна власт произтича от народа и се осъществя директно или посредством органите, планувани в Конституцията. Това значение на националния суверенитет е потвърждавано праволинейно в практиката на Конституционния съд - Решение № 5 от 2001 година, Решение № 11 от 2009 година, Решение № 4 от 2010 година и други Проекция на националния суверенитет е неутралното и пропорционално финансиране на политическите партии, обезпечавано посредством държавния бюджет. Именно заради това смисъла на държавното финансиране е регистрирано в откритите европейски практики. Според член 1 от Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции страната би трябвало да обезпечи поддръжка за политическите партии, която следва да бъде в допустими размери. Принципът за неутрално бюджетно финансиране е заложен и в член 17, пар. 4 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година по отношение на статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. Съгласно тази наредба средствата от общия бюджет на Европейския съюз могат да съставляват до 85 на 100 от разноските на една европейска партия.
Във връзка с правилото на националния суверенитет Конституцията в член 11, алинея 3 дефинира същността и предназначението на политическите партии като медиатор при практическото реализиране на народовластието. Те са главен и значителен съставен елемент на актуалната представителна народна власт. Тази роля на партиите повелява те да не служат на други ползи, а на ползите на народа като суверен. Поради това политическите партии са сдружения с особена нестопанска цел - политическа цел (по арг. от чл.12, алинея 2 от Конституцията). От това произтичат и рестриктивните мерки в тяхната активност и във финансирането от лица, които реализират активност със стопанска цел. Даренията от търговски сдружения и еднолични търговци безспорно са акумулирани от стопанска активност. Сега член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП преодолява тези ограничавания, наложени преди 10 години. Противно на функционалностите на политическите партии по член 11, алинея 3 от Конституцията да спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите, т.е. да са отвън стопанската сфера, се легализира финансирането от стопанска активност, въпреки и неизвършвана от самите политически партии. Вместо да извършват конституционно отредената си роля да работят за ръководство на страната съгласно волята на народа, политическите партии ще работят за облагата на избрани търговци, част от която ще се връща под формата на дарения.
В член 11, алинея 3 от Конституцията категорично се показва, че партиите спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите. Оттам е и разумно единствено физическо лице, припознало дадена партия като изразител на неговите политически визии, да подкрепя активността й било с членски импорт, било с дарения и завети. Това допуска образувани убеждения от физическо лице, каквито поначало не могат да имат юридическите лица, въпреки да са правни субекти. Волята, която образуват комерсиалните сдружения и едноличните търговци, е ориентирана към тяхната активност за облага. Затова и тяхната воля да подаряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им ползи. Неслучайно член 11, алинея 3 от Конституцията категорично показва единствено жителите като субекти, чиято воля образуват и показват политическите партии. В този смисъл предвиждането в член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП юридически лица и еднолични търговци изобщо да вършат дарения в интерес на политически партии мъчно може да откри опора в Конституцията.
Финансирането от юридически лица и еднолични търговци е още по-неприемливо, съпоставено с правната опция по член 21 от ЗПП страната да финансира активността на политическите партии. За разлика от държавната дотация обаче даренията няма да бъдат ориентирани съразмерно към всички партии, а единствено към тези, за които донорите са решили предвид на техния интерес за облага. Това основава рисков дисбаланс, който ще се проектира върху интереса, защитаван от партиите. По този метод неизбежно ще се деформира политическото посланичество и националният суверенитет ще се сведе до доверчив девиз. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, защото те вземат участие във образуването и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на обществените запаси. Създава се заплаха на процедура да бъде преодоляна конституционната възбрана на член 11, алинея 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и страна ще докара до замяна на конституционния модел на държавното устройство и ръководство, без да е осъществена смяна в Конституцията.
По силата на член 4, алинея 2 от Конституцията страната би трябвало да основава условия за свободно развиване на гражданското общество, част от което безспорно са политическите партии. Това изисква „ законодателство и неговото използване, които да дават опция за свободно изявена воля и присъединяване в структурите на обществото “ (Решение № 8 от 2001 година на Конституционния съд). В тази светлина член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП не подсигурява осъществяването на член 4, алинея 2 от главния закон, защото не обезпечава независимост, а взаимозависимост в активността на политическите партии. Правилата, с които законът вкарва концепцията на „ необятно отворени порти “ за дарения, няма да са в положение да пресекат зависимостите сред политическите партии и техните донори. Предвидените в член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП ограничавания донорите - юридически лица и еднолични търговци, да нямат просрочени обществени отговорности и да не са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са извънредно незадоволителни и елементарно заобиколими. Няма спънка даренията да се вършат от записано в България юридическо лице, само че средствата да са с генезис от подобен донор, който попада в рестриктивните мерки по член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП. Това е по този начин, тъй като законът не слага условията по повод произхода на средствата, а засяга само ограничавания към субекта, който ги дава на политическата партия.
Многопластовите зависимости, които следват от даренията на юридически лица и еднолични търговци, изискват законодателят да приложи систематичен метод към тяхното превъзмогване. Неслучайно положителните европейски практики, целящи недопускане обвързването на политическите партии с корпоративни ползи, плануват необятен набор от ограничения, да вземем за пример Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите на страните членки (Съвет на Европа) по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции. Съгласно рекомендацията следва да съществуват ограничения, ориентирани към ограничение или възбрана на даренията от юридически лица, които дават артикули или услуги за обществената администрация (чл. 5, б. „ б “). Препоръчва се и възбрана юридически лица, следени от страната или на други публични органи, да правят дарения за политически партии (чл. 5, б. „ в “).
Цялостната уредба в член 21, 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 и правно-технически обвързваните с тях член 29, алинея 2, т. 1 и 2 и член 34, алинея 4 от ЗПП не основава гаранции нито за държавно финансиране, нито за секване на зависимостите сред юридически лица и еднолични търговци и финансираните от тях политически партии. По този метод се подменя ползата, в името на който политическите партии ще реализират активността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система, обрисувани в член 1, член 4 и член 11. Оспорените разпореждания в ЗПП нарушават тази конституционна идея и заплашват демократичните устои на българската страна.
2. Относно наредбите от Изборния кодекс
Като инструментариум на демокрацията изборите са път за реализиране на националния суверенитет (Решение № 3 от 2017 година на Конституционния съд). Чрез изборите жителите осъществят присъединяване си във властта. В изборния развой, който по своята същина е политически (Решение № 5 от 2013 година на Конституционния съд), ролята на партиите е да бъдат правилен медиатор сред гласоподавателите и носителите на властови пълномощия (чл. 11, алинея 3 от Конституцията). За да има почтени избори в изискванията на политически плурализъм, тези медиатори би трябвало да спомагат за образуването и изразяването на политическата воля съответно на действителните хрумвания и отзиви в обществото.
Политическите партии са освен медиатор, само че и главен участник в изборите. Участието в избори е първо предопределение на партиите. Многократното му несъблюдение се глоби. За да способстват за провеждането на почтени избори, политическите партии би трябвало да работят честно, като образуват политическата воля съответно на действителните отзиви и хрумвания у народа, без зависимости от стопански или различен темперамент. Гаранция за това са разпоредбите за финансирането на партиите, които не трябва да позволяват отклонение от действителната воля на народа и нейното опосредяване посредством политическите партии при провеждането на избори. Ограниченията във финансирането на партиите имат приета полза и тя е да не се позволява превръщането на икономическата власт в политическа и партийна власт. И защото политическите партии са главен участник в изборния развой, разпоредбите за тяхното финансиране са значим регулатор и поръчител за почтени избори, а посредством тях - за вярното образуване и изложение на волята на народа - суверен.
Съгласно член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3 от ИК юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в избори. Така минусите на правната уредба в ЗПП, подбудени от финансирането на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, се придвижват и в изборния развой. Аргументите за противоречие с Конституцията на наредбите за финансиране в ЗПП са изцяло относими и към посочените разпореждания от Изборния кодекс. Финансирането на партиите и намаляването на опциите за корупция в изборния развой би трябвало да бъдат част от цялостна рамка за честност, каквито признатите в този тип промени не съставляват. На обществото се дължат с изключение на гаранции, че в изборите ще вземат участие партии, официално отговарящи на условията на ЗПП, само че и гаранции, че на едни политически субекти няма да бъде давана нечестна преднина във финансирането на предизборната акция. С откриването на опцията юридически лица и еднолични търговци да финансират безплатно партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в изборите, законодателят основава условия за несъразмерно толериране на политически субекти в предизборната акция. То ще бъде производно на зависимостта сред финансираните и финансиращите и на процедура ще бъде налице преди гласоподавателят да изрази свободно волята си. Същото не би асъдействало, а единствено би затруднило конституционно изискуемото състезание на хрумвания и ползи, в което политическите партии и техните претенденти вземат участие по време на предизборна акция. Ето за какво смятам, че с допълненията на член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3, член 168, алинея 1, т. 2 и член 169, алинея 1 от ИК законодателят нарушава наредбите на член 1, алинея 2 и 3, член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията.
Уважаеми госпожи и господа конституционни съдии,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да установите несъответствието на:
1) член 21, член 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “, член 29, алинея 2, т. 1 и 2 в частта „ и т. 4 “, както и на член 34, алинея 4 в частта „ юридическите лица и едноличните търговци “ от Закона за политическите партии с член 1, алинея 2 и 3, член 4, алинея 2 и член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България;
2) член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3 по отношение на думите „ юридически лица и еднолични търговци “, член 168, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “ и член 169, алинея 1 по отношение на изразите „ или юридическо “ и „ или едноличен търговец “ от Изборния кодекс с член 1, алинея 2 и 3 и член 11 алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България.
Предлагам да определите като заинтересувани институции Народното събрание, Министерския съвет, Сметната палата и омбудсмана.
Според президента оспорените разпореждания подменят интереса, в името на който партиите ще реализират активността си и накърняват конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е главният принцип на политическия живот в страната – плурализмът.
Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, тъй като те разпределят обществените средства и дефинират спечелилите в публичните поръчки и концесиите. Останалите, и изключително дребните партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.
Посочените опасности са пренесени и в изборния развой и заплашват устоите на демокрацията.
Следва цялостен текст на настояването от Президента на Република България за определяне на противоконституционност на разпореждания от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс:
ИСКАНЕ
ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И ОТ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС
Уважаеми конституционни съдии,
На съображение член 150, алинея 1 по отношение на член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България сезирам Конституционния съд с искане да установите противоконституционност на:
1) член 21, член 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “, член 29, алинея 2, т. 1 и 2 в частта „ и т. 4 “, както и на член 34, алинея 4 в частта „ юридическите лица и едноличните търговци “ от Закона за политическите партии и
2) член 162 по отношение на думите „ юридически лица и еднолични търговци “, член 168, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “ и член 169, алинея 1 по отношение на изразите „ или юридическо “ и „ или едноличен търговец “ от Изборния кодекс.
Считам, че посочените разпореждания са в несъгласие с член 1, алинея 2 и 3, член 4, алинея 2 и член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България. Предвид систематичната връзка сред оспорените разпореждания, признати със Заключителните разпореждания на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 година (Обн. Дъждовни води, бр.60 от 30.07.2019 г.), те са обединени в актуалното искане. По този метод е съобразена практиката на Конституционния съд да се произнася по повече от един оспорен закон (Решение № 10/2003 година, Решение № 10/2011 година, Решение № 6/2013 година, Решение № 10/2016 г.).
1. Относно наредбите от Закона за политическите партии
Конституцията разпорежда на политическите партии една изключително значима функционалност в публичен интерес - да спомагат за образуването и изразяването на политическата воля на жителите (чл. 11, алинея 3). Тази политическа воля има за източник волята на народа - цялата власт в страната произтича и принадлежи на народа (чл. 1, алинея 2). Но, с цел да е работоспособна, тази воля би трябвало да бъде проведена, разпокъсаните самостоятелни хрумвания и отзиви да бъдат канализирани, с цел да служат като база и наличие на изобретателната „ обща воля “ за построяването и действието на демократичната страна. В това се състои предназначението на политическите партии, на които Конституцията е упълномощила градивни функционалности, присъщи единствено на тях (чл. 12, алинея 2). Неслучайно наредбите за политическите партии са систематично обвързани в член 11 от Конституцията с правилото на плурализма, на който се основава политическият живот в Република България. Конституционният съд е подчертавал неведнъж смисъла на политическия плурализъм, като го е нареждал измежду главните правила, върху които е построен настоящият парламентарен модел на страната - правата на личността, националният суверенитет, правовата страна, върховенството на правото, разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната власт (Решение № 7 от 1996 година, Решение № 3 от 2003 година, Решение № 3 от 2004 година, Решение № 8 от 2005 година, Решение № 14 от 2013 година и др.). Плурализмът изисква да има законова опция доста партии да посредничат в изразяването на концепциите от целия набор на обществото. Освен това, по силата на член 4, алинея 2 от Конституцията страната би трябвало да основава условия за свободно развиване на гражданското общество, част от което безспорно са политическите партии. Тази уредба на политическите партии на конституционно ниво задължава законодателя да регламентира тяхното финансиране, ръководейки се от политическия плурализъм като главно начало.
Съгласно член 21 от Закона за политическите партии (ЗПП) след последното му изменение финансирането на активността на политическите партии посредством държавна дотация е планувано не като открито състояние, а като правна опция. Преди изменението на член 23, алинея 1 от ЗПП разрешени дарения в интерес на политическите партии бяха единствено такива от физически лица, и то - с избран оптимален размер. След изменението разрешени са и дарения от юридически лица и еднолични търговци. Както за тези дарения, по този начин и за даренията от физически лица, няма избрани оптимални размери - общо или от един донор за една календарна година. Единствените ограничавания, които се плануват за финансиране на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, са в член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП. Съгласно тази наредба не могат да се получават средства от юридически лица и еднолични търговци, които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Считам, че в тази си част уредбата на финансирането в ЗПП не претворява условията на Конституцията по следните съображения:
Редакцията на член 21 от ЗПП, че активността на политическите партии „ може да “ се финансира от държавна дотация, не основава императив страната да финансира политическите партии, а открива това като правна опция. По този метод се позволява политическите партии да не получат никакво държавно финансиране, което да подсигурява най-малко от средства, нужни за тяхната активност. По силата на член 26, алинея 1, изр. 2 от ЗПП с годишния закон за държавния бюджет може да се дефинира незадоволителна по мярка или никаква държавна дотация за политически партии, получили над 1% от действителните гласове, т.е. всички с принос в политическия развой. Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това - да бъде оказвана поддръжка на партиите, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в полза на гласоподавателите и да не попадат според от стопански ползи на огромни корпоративни донори. Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка и да служи като преграда против корупцията. Приетата с член 21 от ЗПП уредба, която е в противоположния смисъл, заплашва многообразието от политически партии, което накърнява правилото за политическия плурализъм и конституционно избраната роля на партиите в реализирането на националния суверенитет.
Народният суверенитет, прокламиран в член 1, алинея 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно ръководство. Съгласно него цялата държавна власт произтича от народа и се осъществя директно или посредством органите, планувани в Конституцията. Това значение на националния суверенитет е потвърждавано праволинейно в практиката на Конституционния съд - Решение № 5 от 2001 година, Решение № 11 от 2009 година, Решение № 4 от 2010 година и други Проекция на националния суверенитет е неутралното и пропорционално финансиране на политическите партии, обезпечавано посредством държавния бюджет. Именно заради това смисъла на държавното финансиране е регистрирано в откритите европейски практики. Според член 1 от Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции страната би трябвало да обезпечи поддръжка за политическите партии, която следва да бъде в допустими размери. Принципът за неутрално бюджетно финансиране е заложен и в член 17, пар. 4 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година по отношение на статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. Съгласно тази наредба средствата от общия бюджет на Европейския съюз могат да съставляват до 85 на 100 от разноските на една европейска партия.
Във връзка с правилото на националния суверенитет Конституцията в член 11, алинея 3 дефинира същността и предназначението на политическите партии като медиатор при практическото реализиране на народовластието. Те са главен и значителен съставен елемент на актуалната представителна народна власт. Тази роля на партиите повелява те да не служат на други ползи, а на ползите на народа като суверен. Поради това политическите партии са сдружения с особена нестопанска цел - политическа цел (по арг. от чл.12, алинея 2 от Конституцията). От това произтичат и рестриктивните мерки в тяхната активност и във финансирането от лица, които реализират активност със стопанска цел. Даренията от търговски сдружения и еднолични търговци безспорно са акумулирани от стопанска активност. Сега член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП преодолява тези ограничавания, наложени преди 10 години. Противно на функционалностите на политическите партии по член 11, алинея 3 от Конституцията да спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите, т.е. да са отвън стопанската сфера, се легализира финансирането от стопанска активност, въпреки и неизвършвана от самите политически партии. Вместо да извършват конституционно отредената си роля да работят за ръководство на страната съгласно волята на народа, политическите партии ще работят за облагата на избрани търговци, част от която ще се връща под формата на дарения.
В член 11, алинея 3 от Конституцията категорично се показва, че партиите спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите. Оттам е и разумно единствено физическо лице, припознало дадена партия като изразител на неговите политически визии, да подкрепя активността й било с членски импорт, било с дарения и завети. Това допуска образувани убеждения от физическо лице, каквито поначало не могат да имат юридическите лица, въпреки да са правни субекти. Волята, която образуват комерсиалните сдружения и едноличните търговци, е ориентирана към тяхната активност за облага. Затова и тяхната воля да подаряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им ползи. Неслучайно член 11, алинея 3 от Конституцията категорично показва единствено жителите като субекти, чиято воля образуват и показват политическите партии. В този смисъл предвиждането в член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП юридически лица и еднолични търговци изобщо да вършат дарения в интерес на политически партии мъчно може да откри опора в Конституцията.
Финансирането от юридически лица и еднолични търговци е още по-неприемливо, съпоставено с правната опция по член 21 от ЗПП страната да финансира активността на политическите партии. За разлика от държавната дотация обаче даренията няма да бъдат ориентирани съразмерно към всички партии, а единствено към тези, за които донорите са решили предвид на техния интерес за облага. Това основава рисков дисбаланс, който ще се проектира върху интереса, защитаван от партиите. По този метод неизбежно ще се деформира политическото посланичество и националният суверенитет ще се сведе до доверчив девиз. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, защото те вземат участие във образуването и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на обществените запаси. Създава се заплаха на процедура да бъде преодоляна конституционната възбрана на член 11, алинея 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и страна ще докара до замяна на конституционния модел на държавното устройство и ръководство, без да е осъществена смяна в Конституцията.
По силата на член 4, алинея 2 от Конституцията страната би трябвало да основава условия за свободно развиване на гражданското общество, част от което безспорно са политическите партии. Това изисква „ законодателство и неговото използване, които да дават опция за свободно изявена воля и присъединяване в структурите на обществото “ (Решение № 8 от 2001 година на Конституционния съд). В тази светлина член 23, алинея 1, т. 4 от ЗПП не подсигурява осъществяването на член 4, алинея 2 от главния закон, защото не обезпечава независимост, а взаимозависимост в активността на политическите партии. Правилата, с които законът вкарва концепцията на „ необятно отворени порти “ за дарения, няма да са в положение да пресекат зависимостите сред политическите партии и техните донори. Предвидените в член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП ограничавания донорите - юридически лица и еднолични търговци, да нямат просрочени обществени отговорности и да не са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са извънредно незадоволителни и елементарно заобиколими. Няма спънка даренията да се вършат от записано в България юридическо лице, само че средствата да са с генезис от подобен донор, който попада в рестриктивните мерки по член 24, алинея 1, т. 2 от ЗПП. Това е по този начин, тъй като законът не слага условията по повод произхода на средствата, а засяга само ограничавания към субекта, който ги дава на политическата партия.
Многопластовите зависимости, които следват от даренията на юридически лица и еднолични търговци, изискват законодателят да приложи систематичен метод към тяхното превъзмогване. Неслучайно положителните европейски практики, целящи недопускане обвързването на политическите партии с корпоративни ползи, плануват необятен набор от ограничения, да вземем за пример Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите на страните членки (Съвет на Европа) по отношение на общите правила против корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните акции. Съгласно рекомендацията следва да съществуват ограничения, ориентирани към ограничение или възбрана на даренията от юридически лица, които дават артикули или услуги за обществената администрация (чл. 5, б. „ б “). Препоръчва се и възбрана юридически лица, следени от страната или на други публични органи, да правят дарения за политически партии (чл. 5, б. „ в “).
Цялостната уредба в член 21, 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 и правно-технически обвързваните с тях член 29, алинея 2, т. 1 и 2 и член 34, алинея 4 от ЗПП не основава гаранции нито за държавно финансиране, нито за секване на зависимостите сред юридически лица и еднолични търговци и финансираните от тях политически партии. По този метод се подменя ползата, в името на който политическите партии ще реализират активността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система, обрисувани в член 1, член 4 и член 11. Оспорените разпореждания в ЗПП нарушават тази конституционна идея и заплашват демократичните устои на българската страна.
2. Относно наредбите от Изборния кодекс
Като инструментариум на демокрацията изборите са път за реализиране на националния суверенитет (Решение № 3 от 2017 година на Конституционния съд). Чрез изборите жителите осъществят присъединяване си във властта. В изборния развой, който по своята същина е политически (Решение № 5 от 2013 година на Конституционния съд), ролята на партиите е да бъдат правилен медиатор сред гласоподавателите и носителите на властови пълномощия (чл. 11, алинея 3 от Конституцията). За да има почтени избори в изискванията на политически плурализъм, тези медиатори би трябвало да спомагат за образуването и изразяването на политическата воля съответно на действителните хрумвания и отзиви в обществото.
Политическите партии са освен медиатор, само че и главен участник в изборите. Участието в избори е първо предопределение на партиите. Многократното му несъблюдение се глоби. За да способстват за провеждането на почтени избори, политическите партии би трябвало да работят честно, като образуват политическата воля съответно на действителните отзиви и хрумвания у народа, без зависимости от стопански или различен темперамент. Гаранция за това са разпоредбите за финансирането на партиите, които не трябва да позволяват отклонение от действителната воля на народа и нейното опосредяване посредством политическите партии при провеждането на избори. Ограниченията във финансирането на партиите имат приета полза и тя е да не се позволява превръщането на икономическата власт в политическа и партийна власт. И защото политическите партии са главен участник в изборния развой, разпоредбите за тяхното финансиране са значим регулатор и поръчител за почтени избори, а посредством тях - за вярното образуване и изложение на волята на народа - суверен.
Съгласно член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3 от ИК юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в избори. Така минусите на правната уредба в ЗПП, подбудени от финансирането на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, се придвижват и в изборния развой. Аргументите за противоречие с Конституцията на наредбите за финансиране в ЗПП са изцяло относими и към посочените разпореждания от Изборния кодекс. Финансирането на партиите и намаляването на опциите за корупция в изборния развой би трябвало да бъдат част от цялостна рамка за честност, каквито признатите в този тип промени не съставляват. На обществото се дължат с изключение на гаранции, че в изборите ще вземат участие партии, официално отговарящи на условията на ЗПП, само че и гаранции, че на едни политически субекти няма да бъде давана нечестна преднина във финансирането на предизборната акция. С откриването на опцията юридически лица и еднолични търговци да финансират безплатно партии, обединения и инициативни комитети, записали претенденти за присъединяване в изборите, законодателят основава условия за несъразмерно толериране на политически субекти в предизборната акция. То ще бъде производно на зависимостта сред финансираните и финансиращите и на процедура ще бъде налице преди гласоподавателят да изрази свободно волята си. Същото не би асъдействало, а единствено би затруднило конституционно изискуемото състезание на хрумвания и ползи, в което политическите партии и техните претенденти вземат участие по време на предизборна акция. Ето за какво смятам, че с допълненията на член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3, член 168, алинея 1, т. 2 и член 169, алинея 1 от ИК законодателят нарушава наредбите на член 1, алинея 2 и 3, член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията.
Уважаеми госпожи и господа конституционни съдии,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да установите несъответствието на:
1) член 21, член 23, алинея 1, т. 4, член 24, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “, член 29, алинея 2, т. 1 и 2 в частта „ и т. 4 “, както и на член 34, алинея 4 в частта „ юридическите лица и едноличните търговци “ от Закона за политическите партии с член 1, алинея 2 и 3, член 4, алинея 2 и член 11, алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България;
2) член 162, алинея 1, т. 3, алинея 2, т. 3 и алинея 3, т. 3 по отношение на думите „ юридически лица и еднолични търговци “, член 168, алинея 1, т. 2 в частта „ които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим “ и член 169, алинея 1 по отношение на изразите „ или юридическо “ и „ или едноличен търговец “ от Изборния кодекс с член 1, алинея 2 и 3 и член 11 алинея 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България.
Предлагам да определите като заинтересувани институции Народното събрание, Министерския съвет, Сметната палата и омбудсмана.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ