Президентът Румен Радев се очертава рекордьор по връщане на закони

...
Президентът Румен Радев се очертава рекордьор по връщане на закони
Коментари Харесай

Президентът Радев се очертава рекордьор по налагане на вето

Президентът Румен Радев се обрисува рекордьор по връщане на закони за преразглеждане в Народното събрание. За половин мандат - две години и половина, той е наложил 19 пъти несъгласие, като в 16 от случаите е оспорвал обособени разпореждания, а три пъти - напълно признатите закони.

За цялостен мандат президентите Петър Стоянов (1997 - 2002 г.) и Росен Плевнелиев (2012 - 2017 г.) са налагали по-малко пъти несъгласие, сочи информация на прессекретариата на президента, предоставена на " Дневник ". Стоянов е оспорвал 11 пъти обособени разпореждания от признати от Народното събрание закони, т.е. е налагал отчасти несъгласие, а Плевнелиев е наложил 14 пъти несъгласие, като 12 пъти е оспорвал обособени разпореждания, а два пъти - законите напълно.

За близо шест години и половина - от 1 август 1990 година до 22 януари 1997 година, президентът Желю Желев е упражнил 23 пъти правото си несъгласие на признати от Народното събрание закони. Девет пъти са оспорени обособени разпореждания от законите, а 14 пъти признатите закони са оспорени в тяхната целокупност. За два мандата или 10 години (2002 - 2012 г.) президентът Георги Първанов е наложил 32 пъти несъгласие, като 24 пъти е оспорвал обособени разпореждания, а осем пъти - напълно признатите закони.

Върнати закони

Независимо от претекстовете на Румен Радев ръководещите 18 пъти отхвърлиха наложените вета, т.е. съумяха да събират най-малко 121 гласа за наново приемане на оспорените законопроекти. Единственият път, когато се съобразиха с мнението му, бе за поправките в приватизационния закон, с които уговорките на купувача по приватизационни контракти понижават от 10 на 5 година със задна дата. Тогава обаче ГЕРБ отхвърли съмненията, че промените са лобизъм за братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Тази пролет ръководещите първо отхвърлиха ветото на президента върху обезсмислянето на преференциите при гласуването за депутати, евродепутати и общински съветници - инициирана от Движение за права и свободи смяна, против която имаше мощна социална реакция. А след това чакаха Изборният кодекс да бъде обнародван, с цел да могат още веднъж да го " отворят " и да върнат старите разпореждания, т.е. по-ниските прагове за годност на преференциалния избор. Това се наложи, защото с изключение на обезсмислянето на преференциите Румен Радев бе оспорил и още няколко промени в Изборния кодекс.

В последния месец президентът оспори, само че болшинството в Народното събрание одобри наново ратификацията на интернационалния контракт за пазаруването на изтребители F-16, отпадането на възбраната партиите да бъдат финансирани и от бизнеса, както и рестриктивните мерки за къмпингуването. Предстои през септември депутатите да обсъдят ветото върху закона, който разрешава граждански да оглави военното разузнаване.

Значението на ветото

Макар да е замислено да действа дружно с Конституционния съд като втора камара на Народното събрание, съгласно политолога Евгений Дайнов президентското несъгласие е алегоричен инструмент, защото е елементарно преодолимо, т.е. единствено с гласовете на 121 от 240 депутати. Силата на ветото се усилва при напън от улицата и тогава от време на време ръководещите се преценяват с него, счита той.

" Въпрос на битка на тълкования е: едните ще кажат, че като се постанова постоянно, ветото се обезценява; а другите - че е един от дребното способи на президента да повлияе ", счита политологът Първан Симеонов. Според него многото вета на Румен Радев не са създали по този начин, че неговият рейтинг да пада. По думите му единственият съдия е публичното мнение и към този момент президентът го държи на своя страна, до момента в който доверието в ръководещите е по-ниско.

" Няма никакво значение каква е ориста на ветото - то е значим либерален инструмент за въздействие върху властта от център, за който се допуска, че е самостоятелен от нея. Когато се опира на публичното мнение, ветото е по-скоро сполучлив инструмент - преодолявайки го без прозрение в претекстовете, властта губи доста доверие ", сподели социологът Юрий Асланов пред " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР