Експерти алармират: Бюджетният дефицит може да се окаже драстично по-голям
Президентът Румен Радев изиска от служебния кабинет да работи както за честното осъществяване на изборите, по този начин и против обедняването на българите.
" Това, което направи Народното събрание, не отрази напълно европейската инструкция за минималната работна заплата в Европейски Съюз. Духът на директивата беше всичко това да се базира на груповото трудово договаряне и да има обществен разговор. Работодателите ще сезират Европейска комисия и Международната организация на труда. Много разнообразни са заплатите в някои стопански действия. Големи са и районните социално-икономически разлики ", коментира бившият обществен министър Христина Христова в " България заран ".
Според нея незадоволително отговорно е бил воден разговорът сред синдикатите и работодателите. Нека те да търсят консенсуси, а страната повече да ги подкрепя, посочи Христова.
" През 2022 година имаше три нараствания на пенсиите. Ако предходната година имахме разноски 15,6 милиарда лева, в този момент за 2023 година се чака разход за пенсии 19,6 милиарда лева ", уточни тя и добави, че в Народното събрание не е било обърнато задоволително внимание на приходната част в бюджета.
" МРБ е цена на труда, до момента в който помощта е преценка на страната с какъв брой да подкрепи уязвими обществени групи. Този въпрос следва да се взема решение. Служебното държавно управление направи много промени в обществената област - минималната работна заплата, линията на беднотия, помощите за отопление. Истината за увеличението на приходите е в основаване на положителни условия за правене на бизнес, качествени работни места и положително заплащане ", сподели още Христова.
Икономистът Юлиан Войнов се съгласи с нея, че има фрапантни разминавания в заплащането в другите райони. По думите му уеднаквяването на МРБ ще сътвори проблеми тук-там и може да докара до оттегляне на вложители.
" Най-добрият компромис е да се направи МРБ по браншове и професионални посоки. Бюджетът беше употребен от политическите сили да усилят всевъзможни обществени ограничения и се потегли в една много популистка посока. Липсата на бюджет по-скоро основава проблем. Виждаме фрапантни нараствания на паричните разноски ", съобщи Войнов пред Bulgaria ON AIR.
И подсети, че увеличението на разноските на работодателите се трансферира върху потребителските цени. Според него сега виждаме закъснение на инфлацията и закъснение на икономическия цикъл, където растежът е най-малък.
" Изключително необходимо е да се дефинират хората, които в действителност имат потребност от финансова поддръжка. Не е уместно на всички поравно. Големите разноски в 12 без 5 преди изборите носят популистка нотка, без да има ясна макроикономическа аргументация. Може да се окаже, че бюджетният недостиг ще бъде фрапантно по-голям ", акцентира Войнов.
Икономистът сигнализира, че имаме доста съществени проблеми с бизнес средата и опцията да се притеглят вложения. Изпадаме в обстановки, в които хората чакат страната да им реши проблемите, счита той.
" Това, което направи Народното събрание, не отрази напълно европейската инструкция за минималната работна заплата в Европейски Съюз. Духът на директивата беше всичко това да се базира на груповото трудово договаряне и да има обществен разговор. Работодателите ще сезират Европейска комисия и Международната организация на труда. Много разнообразни са заплатите в някои стопански действия. Големи са и районните социално-икономически разлики ", коментира бившият обществен министър Христина Христова в " България заран ".
Според нея незадоволително отговорно е бил воден разговорът сред синдикатите и работодателите. Нека те да търсят консенсуси, а страната повече да ги подкрепя, посочи Христова.
" През 2022 година имаше три нараствания на пенсиите. Ако предходната година имахме разноски 15,6 милиарда лева, в този момент за 2023 година се чака разход за пенсии 19,6 милиарда лева ", уточни тя и добави, че в Народното събрание не е било обърнато задоволително внимание на приходната част в бюджета.
" МРБ е цена на труда, до момента в който помощта е преценка на страната с какъв брой да подкрепи уязвими обществени групи. Този въпрос следва да се взема решение. Служебното държавно управление направи много промени в обществената област - минималната работна заплата, линията на беднотия, помощите за отопление. Истината за увеличението на приходите е в основаване на положителни условия за правене на бизнес, качествени работни места и положително заплащане ", сподели още Христова.
Икономистът Юлиан Войнов се съгласи с нея, че има фрапантни разминавания в заплащането в другите райони. По думите му уеднаквяването на МРБ ще сътвори проблеми тук-там и може да докара до оттегляне на вложители.
" Най-добрият компромис е да се направи МРБ по браншове и професионални посоки. Бюджетът беше употребен от политическите сили да усилят всевъзможни обществени ограничения и се потегли в една много популистка посока. Липсата на бюджет по-скоро основава проблем. Виждаме фрапантни нараствания на паричните разноски ", съобщи Войнов пред Bulgaria ON AIR.
И подсети, че увеличението на разноските на работодателите се трансферира върху потребителските цени. Според него сега виждаме закъснение на инфлацията и закъснение на икономическия цикъл, където растежът е най-малък.
" Изключително необходимо е да се дефинират хората, които в действителност имат потребност от финансова поддръжка. Не е уместно на всички поравно. Големите разноски в 12 без 5 преди изборите носят популистка нотка, без да има ясна макроикономическа аргументация. Може да се окаже, че бюджетният недостиг ще бъде фрапантно по-голям ", акцентира Войнов.
Икономистът сигнализира, че имаме доста съществени проблеми с бизнес средата и опцията да се притеглят вложения. Изпадаме в обстановки, в които хората чакат страната да им реши проблемите, счита той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ