Президентът Румен Радев очевидно има желание да притежава една по-овластена

Президентът Румен Радев явно има предпочитание да има една по-овластена служба, защото се пробва да легитимира президентството като контролна институция, каквато обаче то не е. В страни с демократична уредба и разделяне на управляващите, точно обособените управляващи са натоварени с използването на контрола. А в тази класическа скица президентът не попада като контролна институция. Претенциите му за надзор над която и да е от управляващите са отвън неговите конституционни пълномощия. Това съобщи в изявление за Novini.bg политологът Теодора Йовчева.

,,Румен Радев се опита да прокара линия, чрез която да управлява държавното управление, само че отново споделям, че той няма такива функционалности по Конституция. Става дума за негово персонално предпочитание да ги контролира'', добави Йовчева.

,,Атаките му би трябвало да бъдат четени тъкмо в посока да показа себе си като опция. В обстановка, в която Българска социалистическа партия не може да бъде такава, президентството се явява една висока естрада, в която Радев може да се съобщи като политик. Той се стреми да заеме тази ниша, да бъде и опция, и съпротива. Да не забравяме, че в едно от последните си изявленията Румен Радев удостовери позитивното си отношение към Българска социалистическа партия, заявявайки, че е подготвен да преглежда всяка различна визия за развиването на страната. На този стадий виждаме неспособност за равноправност както от страна на Радев, по този начин и от страна на БСП'', сподели още политологът.

,,С кандидатурата си да издигне Румен Радев за кмет на София "Воля " се пробва да възвърне изгубена известност. Все отново "Воля " е партия, която не разполага с корав електорат и с сходни маневри търси ходове, с които да извлече политически дивиденти. Всъщност тази обстановка доста ми припомня времето, когато Плевнелиев беше номиниран от страна на Радан Кънев и ДСБ, без тази номинация да е съгласувана с него. Така че съгласно мен към това се стремят от "Воля " – трупане на известност и медийно наличие, употребявайки по-известни лица'', разяснява Теодора Йовчева.

Политическият специалист изрече мнение и за една възможна политическа кариера на Слави Трифонов.

,,Ситуацията със Слави Трифонов ми припомня за образеца с италианския комедиант Бепе Грило, чиято партия стартира като блок, която се основаваше на неговата известност и необятната известност. Както знаем, тази партия сега е в състава на италианското държавно управление. Така че сходни паралели може да се търсят. Струва ми се, че по метода на изключването Трифонов надали може да се нарежда в лявото политическо пространство, в което Българска социалистическа партия е монополист. Поради което го виждам в центъра или дясното, само че на първо място той ще употребява главно популистката изразителност. Смятам, че той трябваше в серията си от излъчвания с присъединяване на водещи политици да се показа като представител на народа, който ще изисква отговорност и отчетност на властта. Вместо това той като че ли искаше да бъде припознат като идващия харизматик, който ще раздава правдивост. В този смисъл той по-скоро се оказа на губещата позиция. Беше явно неопитен по тематиките, което смятам, че отслаби един предстоящ план на Трифонов, което обаче не значи, че не би бил успешен'', съобщи Йовчева.

По отношение на Пакта за миграция на Организация на обединените нации политологът счита, че тази тематика беше оставена на съдружните сътрудници, защото сама по себе си тя не беше първокачествен въпрос за ГЕРБ.

,,Видяхме кой беше главният представител по адрес на Пакта за миграция. Това беше просто една заварка за дребната коалиция – метод да останат дружно по-дълго време'', приключи Теодора Йовчева.