Радев наложи вето на закона за държавната собственост
Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху част от Закона за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност, признат от 44-то Народно заседание на 10 октомври 2018 година
Справедливостта и честността на приватизационния развой обяснимо са във фокуса на обществото, тъй като посредством този развой в частни ръце минават богатства, основани с труда на доста генерации. Поради това законовите правила би трябвало ясно и тъкмо да контролират разпореждането с държавната благосъстоятелност.
С признатия закон се основава опция за скрита приватизация на сдружения от забранителния лист по Закона за приватизация и следприватизационен надзор.
Президентът постанова несъгласие с разбирането, че е неприемливо правната уредба да се трансформира от средство за отбрана в законодателни решения, които повреждат публичния интерес.
Мотиви към ветото:
Общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма мощ за разпоредбите, по които се реализира приватизацията на такова имущество. Въпреки направената в претекстовете за приемането на закона поръчка, че няма да се трансформира всъщност досегашната идея на законодателя, новите правила засягат съществени детайли и правила за правата на страната в търговски сдружения и за приватизацията.
С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност (ЗИ ЗДС) се отстранява възбраната за апортиране на парцели и движимости - благосъстоятелност на търговски сдружения, включени в Приложение № 1 „ Списък на комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала или обособени елементи от тях “ от Закона за приватизация и следприватизационен надзор. Освен това с § 4 се планува опция за апортиране на парцели и движимости, които не са обособени елементи от сдружения по Приложение № 1, в търговски сдружения с държавно или общинско присъединяване.
Посочените разпореждания от ЗИ ЗДС опонират на задачата на забранителния лист, а точно - да не се приватизират без решение на Народното събрание сдружения, които имат структуроопределящо значение за стопанската система или висока социална и обществена значителност. Апортът има транслативен резултат и предметът на апорта става благосъстоятелност на сдружението, в което той е изработен, без апортиращият да получи насрещно заплащане. Когато апортът се прави в сдружение, което не е в забранителния лист, няма спънка след това това сдружение да бъде приватизирано дружно с апортираните парцели и движимости на сдружението от забранителния лист. По този метод се основава законова опция за скрита безвъзмездна приватизация на сдружения от забранителния лист посредством апортиране на техни парцели и движимости. Нещо повече, с § 1, т. 2 се анулира общата възбрана за апортиране на парцели и движимости на сдружения от забранителния лист, а с § 4 се основава особено предписание, изискващо решение на Министерския съвет единствено при апорт на необособени елементи от тях. По отношение на другите типове апорт, да вземем за пример на обособени елементи, право на прилагане, право на градеж, патент, право на вземания, признатият закон не съдържа никакви специфични правила. Това дава опция такива апорти да бъдат осъществявани и без решение на Министерския съвет.
Приетият § 3 от ЗИ ЗДС отстранява един значим юридически прийом за отбрана на държавния интерес, когато търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване учредяват или вземат участие с парична или непарична вноска в търговски сдружения, чийто капитал не е тяхна благосъстоятелност. Отнема се опцията в тази догадка създалите апорт търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване да имат блокираща квота при взимане на решения за изменение на устава или на дружествения контракт, за увеличение и понижаване на капитала, за подписване на покупко-продажбите по член 236, алинея 2 от Търговския закон, за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за превръщане и преустановяване на сдружението. Това предписание ще рефлектира и върху комерсиалните сдружения от забранителния лист, които няма да могат да се опълчват на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в интерес на трети лица. Така се основава още по-реална заплаха за скрита приватизация във връзка с сдружения, които би трябвало да подлежат на приватизация единствено след решение на Народното събрание.
Справедливостта и честността на приватизационния развой обяснимо са във фокуса на обществото, тъй като посредством този развой в частни ръце минават богатства, основани с труда на доста генерации. В сегашния миг, когато останалите за приватизация обекти са малко, се усилва ползата към комерсиалните сдружения от забранителния лист. Затова не мога да остана безразличен, когато уредбата за тях се трансформира от средство за отбрана в законодателни решения, които повреждат публичния интерес.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове и на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 1, т. 2, § 3 и § 4 от Закона за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност, признат на 10.10.2018 г.
Справедливостта и честността на приватизационния развой обяснимо са във фокуса на обществото, тъй като посредством този развой в частни ръце минават богатства, основани с труда на доста генерации. Поради това законовите правила би трябвало ясно и тъкмо да контролират разпореждането с държавната благосъстоятелност.
С признатия закон се основава опция за скрита приватизация на сдружения от забранителния лист по Закона за приватизация и следприватизационен надзор.
Президентът постанова несъгласие с разбирането, че е неприемливо правната уредба да се трансформира от средство за отбрана в законодателни решения, които повреждат публичния интерес.
Мотиви към ветото:
Общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма мощ за разпоредбите, по които се реализира приватизацията на такова имущество. Въпреки направената в претекстовете за приемането на закона поръчка, че няма да се трансформира всъщност досегашната идея на законодателя, новите правила засягат съществени детайли и правила за правата на страната в търговски сдружения и за приватизацията.
С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност (ЗИ ЗДС) се отстранява възбраната за апортиране на парцели и движимости - благосъстоятелност на търговски сдружения, включени в Приложение № 1 „ Списък на комерсиалните сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване в капитала или обособени елементи от тях “ от Закона за приватизация и следприватизационен надзор. Освен това с § 4 се планува опция за апортиране на парцели и движимости, които не са обособени елементи от сдружения по Приложение № 1, в търговски сдружения с държавно или общинско присъединяване.
Посочените разпореждания от ЗИ ЗДС опонират на задачата на забранителния лист, а точно - да не се приватизират без решение на Народното събрание сдружения, които имат структуроопределящо значение за стопанската система или висока социална и обществена значителност. Апортът има транслативен резултат и предметът на апорта става благосъстоятелност на сдружението, в което той е изработен, без апортиращият да получи насрещно заплащане. Когато апортът се прави в сдружение, което не е в забранителния лист, няма спънка след това това сдружение да бъде приватизирано дружно с апортираните парцели и движимости на сдружението от забранителния лист. По този метод се основава законова опция за скрита безвъзмездна приватизация на сдружения от забранителния лист посредством апортиране на техни парцели и движимости. Нещо повече, с § 1, т. 2 се анулира общата възбрана за апортиране на парцели и движимости на сдружения от забранителния лист, а с § 4 се основава особено предписание, изискващо решение на Министерския съвет единствено при апорт на необособени елементи от тях. По отношение на другите типове апорт, да вземем за пример на обособени елементи, право на прилагане, право на градеж, патент, право на вземания, признатият закон не съдържа никакви специфични правила. Това дава опция такива апорти да бъдат осъществявани и без решение на Министерския съвет.
Приетият § 3 от ЗИ ЗДС отстранява един значим юридически прийом за отбрана на държавния интерес, когато търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване учредяват или вземат участие с парична или непарична вноска в търговски сдружения, чийто капитал не е тяхна благосъстоятелност. Отнема се опцията в тази догадка създалите апорт търговски сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване да имат блокираща квота при взимане на решения за изменение на устава или на дружествения контракт, за увеличение и понижаване на капитала, за подписване на покупко-продажбите по член 236, алинея 2 от Търговския закон, за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за превръщане и преустановяване на сдружението. Това предписание ще рефлектира и върху комерсиалните сдружения от забранителния лист, които няма да могат да се опълчват на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в интерес на трети лица. Така се основава още по-реална заплаха за скрита приватизация във връзка с сдружения, които би трябвало да подлежат на приватизация единствено след решение на Народното събрание.
Справедливостта и честността на приватизационния развой обяснимо са във фокуса на обществото, тъй като посредством този развой в частни ръце минават богатства, основани с труда на доста генерации. В сегашния миг, когато останалите за приватизация обекти са малко, се усилва ползата към комерсиалните сдружения от забранителния лист. Затова не мога да остана безразличен, когато уредбата за тях се трансформира от средство за отбрана в законодателни решения, които повреждат публичния интерес.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове и на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на § 1, т. 2, § 3 и § 4 от Закона за изменение на Закона за държавната благосъстоятелност, признат на 10.10.2018 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ