Президентът наложи вето върху промените в Закона за МВР
Президентът Румен Радев наложи несъгласие на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, признат на 11 юни 2020 година Държавният глава не оспорва промени, целящи възстановяване на успеваемостта на активността на Министерство на вътрешните работи. Несъгласието е с наредбите, които дублират защитата, реализирана по Закона за Националната работа за защита. Дублирането на функционалности основава условия за неефективно и безрезултатно потребление на държавен запас, без гаранции за по-голяма сигурност.
Припомняме, че президентът Румен Радев разгласи предходната седмица, че през днешния ден ще наложи отчасти несъгласие в измененията на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Промените бяха признати на 11 юни. Те плануват основаване на нова Главна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “, приемник на Специализирания отряд за битка с тероризма и на Главна дирекция " Национална полиция “ .
Ето цялостния текст на претекстовете на президента:
МОТИВИ
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, признат от 44-то Народно заседание на 11.06.2020 г.
Уважаеми народни представители,
Споделям главната тенденция към промени в Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за осъществяване на промени, целящи възстановяване на успеваемостта в активността на Министерството. Независимо от това, като част от органите, които образуват системата за отбрана на националната сигурност в Република България, не мога да остана безразличен към разпореждания, които не са съобразени с условията на българското законодателство. Спазването на Конституцията и законите е първият от правилата, планувани в член 4, т. 1 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, посредством който се демонстрира правовата страна.
1. С § 1 от признатия закон една от главните действия на Министерството на вътрешните работи /МВР/ – охранителната активност по запазване на публичния ред и обезпечаване сигурността на придвижването по пътищата в Република България, е допълнена с нова задача по защита на лица. Принципно споделям нуждата страната да се ангажира с защитата на чиновници в органите на държавна власт, когато застрашеността им е по отношение на практикуване на техните функционалности. Като полезности от най-висш порядък и съществени права, правото на живот, персоналната независимост и цялост би трябвало да бъдат обезпечени за всяко едно физическо лице. Несъмнено охранителната активност е неделима част от активността по запазване на публичния ред и обезпечаване сигурността на придвижването по пътищата (чл. 14, алинея 1 от ЗМВР). Спрямо този фокус всяка от деветте съответни форми на охранителна активност, регламентирани в настоящия член 14, алинея 2 от ЗМВР, е лимитирана по обекти и предопределение. Това е законовата гаранция правоохранителните функционалности на полицейските органи да не бъдат подменяни с други функционалности и цели. При очертаването на активността по защита на лица обаче Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи не планува такива лимити, нито дефинира задачите на тази защита.
Опазването на публичния ред е обществена функционалност, с която са ангажирани органи на държавна власт (чл. 105, алинея 2, член 143, алинея 3 от Конституцията) за при избрани в закона условия да бъдат обезпечени правата и сигурността на всички жители. Именно по тази причина публичният ред е и граница за упражняването на главните права на всеки обособен жител (чл. 37, алинея 2, член 41, алинея 1 от Конституцията). Той е откритият с нормативни актове ред, който обезпечава опция както да се упражняват конституционните права на жителите, по този начин и упражняването им да не бъде опълчено на ползи, сложени на ниво, което ги дефинира като общи или публични (Решение на Конституционния съд № 7 от 1996 г.). В този смисъл гарантирането на публичния ред е причина за практикуване и балансиране на правата. Регламентирането на защитата на лица като съответна полицейска активност без законово да се дефинира обсегът, задачите и изискванията на тази активност, основава опция следващо за ограничение на права и опълчване на разнообразни ползи, на субекти и институции.
С § 1, т. 2, с който се основава алинея 4 в член 14 от ЗМВР, се планува, че защитата на лица се обезпечава и реализира при условия и по ред, избрани с разпоредба на министъра на вътрешните работи. По този метод законът трансферира напълно върху министъра на вътрешните работи преценката за изискванията, при които ще бъде реализирана новата задача в охранителната активност на Министерство на вътрешните работи. Така се изоставя нормата на член 5, т. 3 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, изискваща Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет съгласно тяхната подготвеност да дефинират главните задания на държавните органи и структури по член 3, алинея 1 от същия закон. В случая на законово ниво следва да бъдат избрани изискванията, по които ще се обезпечава и реализира активността по защита на лица. Това е освен значима гаранция за правомерност, само че и бариера против субективни, еднолично взети нормативни решения, които основават опция законовата делегация да се запълва с друго наличие в този момент или в бъдеще. Едва ли може да бъде споделено разбирането, че изискванията за осъществяването на защитата на лица, като предпоставки да бъде получена такава защита, допускат динамика на материята, която може да бъде обхваната единствено с подзаконов нормативен акт, публикуван от министър. Условията за всяка една правно контролирана активност, изключително в областта на действието на органите за отбрана на националната сигурност, почиват на кардинални условия. Затова и признатият закон би трябвало да извърши своето предопределение като нормативен акт - да урежда публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Условията, при които лицата могат да употребяват защита от Министерство на вътрешните работи, би трябвало да бъдат открити в закон най-малкото с цел да подсигуряват равенството пред него. „ Нещо повече, откакто уредбата може да се извърши еднолично от министъра … с разпоредба, на още по-голямо съображение тя може да се извърши в синтезиран тип от Парламента “ (Решение на Конституционния съд № 3 от 2016 г.).
Като не е съгласуван с условията на правовата страна, по-специално заради несъгласуваност с други законови условия (Закона за нормативните актове и Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност), с неналичието на изясненост по отношение на изискванията за осъществяване на защитата на лица и опцията за запълването им с друго наличие, § 1 от признатия закон не подхожда на правилото на правовата страна. Правовата страна може да бъде опазена единствено в случай че съдържащите се в нормативните актове разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви, тъй като в противоположен случай те не биха могли да контролират главните публични връзки (в този смисъл Решение № 9 от 1994 година, Решение № 5 от 2002 година, Решение № 4 от 2010 година, Решение № 8 от 2012 година на Конституционния съд).
2. С § 6, т. 3 от признатия закон се основава правна опция новата основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “ да охранява и лицата на висши държавни длъжности, представители на друга страна, ръководители на интернационалните организации и институции, според член 20 и 22 от Закона за Националната работа за защита. За да се осъществя тази опция, законът изисква заявление от съответното лице и решение на комисията по член 23 от Закона за Националната работа за защита. При основаването на § 6, т. 3 не е регистрирано, че част от лицата по член 20 от Закона за Националната работа за защита не могат да се откажат от защитата по този закон по време на мандата си и са длъжни да се преценяват с ограниченията за сигурност, прилагани от Националната работа за защита (чл. 20, алинея 5). Едновременно със задължението им да употребяват защитата, за тези лица се основава опцията със заявление да изискат защита и от основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “. Очевидно е, че не става въпрос за взаимоотношение сред двете структури за усъвършенстване на защитата, защото защитата от Министерство на вътрешните работи се наслагва към защитата от Националната работа за защита. Освен това самодейността за дублирането на защитата е оставена на охраняваното лице. Без заявление от негова страна не може да се стигне до решение на комисията по член 23 от Закона за Националната работа за защита, надлежно и да се приложи защитата от основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “. Това повтаряне, основано с § 6, т. 3 от признатия закон, влиза в несъгласие с Актуализираната тактика за национална сигурност на Република България, призната с Решение на Народното събрание от 14.03.2018 година (Обн., Дъждовни води, бр. 26 от 23.03.2018 г.). В Стратегията е категорично посочено, че „ не се позволява едновременното битие на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на пълномощия, пълномощия и запаси в една институция. Водещ е правилото на делене на компетенциите и реализиране висока степен на съгласуваност “ (т. 188).
Отстъплението от Актуализираната тактика за национална сигурност не е целесъобразно, защото тя е призната с решение на Народното събрание. По силата на член 86, алинея 2 от Конституцията законите и решенията на Народното събрание са наложителни за всички държавни органи, организациите и жителите. В самата Стратегия се съдържа определянето й като „ основополагащ документ за единно образуване, обмисляне, реализиране, съгласуване и надзор на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в съдействие с жителите и техните организации “ (т. 13). Тази същина на Стратегията изисква нейните правила да бъдат претворявани в законодателните актове в региона на националната сигурност, а не да се дублират пълномощия и да се лишават органите от оперативната им автономия в реализираната от тях активност. Това основава условия за неефективно потребление на наличния публичен запас, като дублирането на защитата му се оставя на неговата преценка. Освен това отсъства изобщо уредба кой ще понесе отговорността, в случай че не бъде реализирана отбраната на охраняваното лице.
През 2019 година Министерският съвет одобри Решение № 26 от 18 януари „ за осъществяване на Стратегически обзор на системата за отбрана на националната сигурност и на Стратегически обзор на защитата “. Отчитайки обстоятелството, че този Стратегически обзор е в ход, разумно е въпросните законови промени, свързани с новата основна дирекция и защитата на лица, да са функционалност и резултат от прегледа като към този момент завършил развой. Отсъства каквато и да е обосновка за признатите промени в Закона за Министерство на вътрешните работи в подтекста на протичащия обзор.
Не е ясно какво постанова да се сътвори нова редом функционираща конструкция без причини за успеваемост и резултатност. Отсъства идея във връзка с механизмите за взаимоотношение и съгласуваност със структури, притежаващи идентични функционалности, което ще бъде проблематично най-много при активността им на оперативно равнище. Показателна в това отношение е неналичието на оферти за съответстващи промени в Закона за Националната работа за защита. Налице е капацитет за пораждане на опасности за сигурността както на охраняваните лица, по този начин и на персоналния състав на тези структури.
3. С § 8 от признатия закон се трансформира напълно наличието на член 44 от ЗМВР и в алинея 1 се планува опция в четири от основните дирекции и в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи да бъдат създавани „ профилирани звена за реагиране при сериозни обстановки в резултат на незаконна активност и за присъединяване в профилирани интервенции с висока степен на риск, както и звена за реализиране на защита на лица “. От признатия текст не се схваща дали става въпрос за три разнообразни типа профилирани звена или за едно звено, което извършва цитирания необятен кръг от задания. Наред с това наредбата на член 44, алинея 1 от ЗМВР разрешава основаване на профилирани звена за защита на лица както в новосъздадената основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “, по този начин и в три други основни дирекции на Министерство на вътрешните работи. Това поражда риск от припокриване на активност сред основните дирекции на Министерство на вътрешните работи, като допуска в допълнение привличане на експертен капацитет и обособяване на забележителен финансов запас. Налице е и несъгласие с първите три алинеи на член 39 от ЗМВР, съгласно които всяка от основните дирекции е „ профилирана “ конструкция на Министерството.
В алинея 6 от новата редакция на член 44 е планувано редът за реализиране на активността на профилираните звена да бъде определян от „ правила, одобрени от министъра на вътрешните работи “. Нормата не прецизира каква е правната природа на акта на министъра, с който се одобряват въпросните правила, и основава риск от неизясненост и несъгласия в използването. Предвид това § 8, в частта му по отношение на член 44, алинея 1 и 6, опонира на правилото на правовата страна, заложен в член 4, алинея 1 от Конституцията.
4. Възраженията по § 1, § 6, т. 3 (относно член 39, алинея 8) и § 8 (относно член 44, алинея 1 и 6), с изключение на към наличието, са ориентирани и към метода на приемането им. Предложенията за тези разпореждания не са част от в началото импортирания законопроект, не са импортирани в периода за оферти сред двете гласувания, а са направени при самото разискване на законопроекта за второ гласоподаване във водещата комисия. Те не са подложени на публично разискване, нямат оценка на влияние, признати са единствено на едно гласоподаване, макар че регламентират съществена активност на Министерство на вътрешните работи, която не е изяснена като условия за реализиране и не подхожда на други нормативни актове в българската правна система. Тези оферти опонират на правилата и обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект и би следвало да не бъдат обсъждани и гласувани (чл. 84, алинея 2, изр. 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание). Предвидимият и транспарантен законодателен развой допуска да се съблюдават всички негови етапи и те да бъдат реализирани при прецизно използване на Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители,
Националната сигурност е базова полезност в конституционния ни ред. Всяко решение в тази сфера би трябвало да се управлява от критериите успеваемост, резултатност и сигурност. Воден от това схващане и по изложените претекстове, практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 1, § 6, т. 3 (относно член 39, алинея 8) и § 8 (относно член 44, алинея 1 и 6) от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, признат от 44-то Народно заседание на 11.06.2020 година
Вижте още:
Бойко Ноев: Кой да бъде охраняван, взема решение Бойко Борисов
Припомняме, че президентът Румен Радев разгласи предходната седмица, че през днешния ден ще наложи отчасти несъгласие в измененията на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Промените бяха признати на 11 юни. Те плануват основаване на нова Главна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “, приемник на Специализирания отряд за битка с тероризма и на Главна дирекция " Национална полиция “ .
Ето цялостния текст на претекстовете на президента:
МОТИВИ
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, признат от 44-то Народно заседание на 11.06.2020 г.
Уважаеми народни представители,
Споделям главната тенденция към промени в Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за осъществяване на промени, целящи възстановяване на успеваемостта в активността на Министерството. Независимо от това, като част от органите, които образуват системата за отбрана на националната сигурност в Република България, не мога да остана безразличен към разпореждания, които не са съобразени с условията на българското законодателство. Спазването на Конституцията и законите е първият от правилата, планувани в член 4, т. 1 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, посредством който се демонстрира правовата страна.
1. С § 1 от признатия закон една от главните действия на Министерството на вътрешните работи /МВР/ – охранителната активност по запазване на публичния ред и обезпечаване сигурността на придвижването по пътищата в Република България, е допълнена с нова задача по защита на лица. Принципно споделям нуждата страната да се ангажира с защитата на чиновници в органите на държавна власт, когато застрашеността им е по отношение на практикуване на техните функционалности. Като полезности от най-висш порядък и съществени права, правото на живот, персоналната независимост и цялост би трябвало да бъдат обезпечени за всяко едно физическо лице. Несъмнено охранителната активност е неделима част от активността по запазване на публичния ред и обезпечаване сигурността на придвижването по пътищата (чл. 14, алинея 1 от ЗМВР). Спрямо този фокус всяка от деветте съответни форми на охранителна активност, регламентирани в настоящия член 14, алинея 2 от ЗМВР, е лимитирана по обекти и предопределение. Това е законовата гаранция правоохранителните функционалности на полицейските органи да не бъдат подменяни с други функционалности и цели. При очертаването на активността по защита на лица обаче Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи не планува такива лимити, нито дефинира задачите на тази защита.
Опазването на публичния ред е обществена функционалност, с която са ангажирани органи на държавна власт (чл. 105, алинея 2, член 143, алинея 3 от Конституцията) за при избрани в закона условия да бъдат обезпечени правата и сигурността на всички жители. Именно по тази причина публичният ред е и граница за упражняването на главните права на всеки обособен жител (чл. 37, алинея 2, член 41, алинея 1 от Конституцията). Той е откритият с нормативни актове ред, който обезпечава опция както да се упражняват конституционните права на жителите, по този начин и упражняването им да не бъде опълчено на ползи, сложени на ниво, което ги дефинира като общи или публични (Решение на Конституционния съд № 7 от 1996 г.). В този смисъл гарантирането на публичния ред е причина за практикуване и балансиране на правата. Регламентирането на защитата на лица като съответна полицейска активност без законово да се дефинира обсегът, задачите и изискванията на тази активност, основава опция следващо за ограничение на права и опълчване на разнообразни ползи, на субекти и институции.
С § 1, т. 2, с който се основава алинея 4 в член 14 от ЗМВР, се планува, че защитата на лица се обезпечава и реализира при условия и по ред, избрани с разпоредба на министъра на вътрешните работи. По този метод законът трансферира напълно върху министъра на вътрешните работи преценката за изискванията, при които ще бъде реализирана новата задача в охранителната активност на Министерство на вътрешните работи. Така се изоставя нормата на член 5, т. 3 от Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, изискваща Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет съгласно тяхната подготвеност да дефинират главните задания на държавните органи и структури по член 3, алинея 1 от същия закон. В случая на законово ниво следва да бъдат избрани изискванията, по които ще се обезпечава и реализира активността по защита на лица. Това е освен значима гаранция за правомерност, само че и бариера против субективни, еднолично взети нормативни решения, които основават опция законовата делегация да се запълва с друго наличие в този момент или в бъдеще. Едва ли може да бъде споделено разбирането, че изискванията за осъществяването на защитата на лица, като предпоставки да бъде получена такава защита, допускат динамика на материята, която може да бъде обхваната единствено с подзаконов нормативен акт, публикуван от министър. Условията за всяка една правно контролирана активност, изключително в областта на действието на органите за отбрана на националната сигурност, почиват на кардинални условия. Затова и признатият закон би трябвало да извърши своето предопределение като нормативен акт - да урежда публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Условията, при които лицата могат да употребяват защита от Министерство на вътрешните работи, би трябвало да бъдат открити в закон най-малкото с цел да подсигуряват равенството пред него. „ Нещо повече, откакто уредбата може да се извърши еднолично от министъра … с разпоредба, на още по-голямо съображение тя може да се извърши в синтезиран тип от Парламента “ (Решение на Конституционния съд № 3 от 2016 г.).
Като не е съгласуван с условията на правовата страна, по-специално заради несъгласуваност с други законови условия (Закона за нормативните актове и Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност), с неналичието на изясненост по отношение на изискванията за осъществяване на защитата на лица и опцията за запълването им с друго наличие, § 1 от признатия закон не подхожда на правилото на правовата страна. Правовата страна може да бъде опазена единствено в случай че съдържащите се в нормативните актове разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви, тъй като в противоположен случай те не биха могли да контролират главните публични връзки (в този смисъл Решение № 9 от 1994 година, Решение № 5 от 2002 година, Решение № 4 от 2010 година, Решение № 8 от 2012 година на Конституционния съд).
2. С § 6, т. 3 от признатия закон се основава правна опция новата основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “ да охранява и лицата на висши държавни длъжности, представители на друга страна, ръководители на интернационалните организации и институции, според член 20 и 22 от Закона за Националната работа за защита. За да се осъществя тази опция, законът изисква заявление от съответното лице и решение на комисията по член 23 от Закона за Националната работа за защита. При основаването на § 6, т. 3 не е регистрирано, че част от лицата по член 20 от Закона за Националната работа за защита не могат да се откажат от защитата по този закон по време на мандата си и са длъжни да се преценяват с ограниченията за сигурност, прилагани от Националната работа за защита (чл. 20, алинея 5). Едновременно със задължението им да употребяват защитата, за тези лица се основава опцията със заявление да изискат защита и от основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “. Очевидно е, че не става въпрос за взаимоотношение сред двете структури за усъвършенстване на защитата, защото защитата от Министерство на вътрешните работи се наслагва към защитата от Националната работа за защита. Освен това самодейността за дублирането на защитата е оставена на охраняваното лице. Без заявление от негова страна не може да се стигне до решение на комисията по член 23 от Закона за Националната работа за защита, надлежно и да се приложи защитата от основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “. Това повтаряне, основано с § 6, т. 3 от признатия закон, влиза в несъгласие с Актуализираната тактика за национална сигурност на Република България, призната с Решение на Народното събрание от 14.03.2018 година (Обн., Дъждовни води, бр. 26 от 23.03.2018 г.). В Стратегията е категорично посочено, че „ не се позволява едновременното битие на дублиращи се структури, както и свръхконцентриране на пълномощия, пълномощия и запаси в една институция. Водещ е правилото на делене на компетенциите и реализиране висока степен на съгласуваност “ (т. 188).
Отстъплението от Актуализираната тактика за национална сигурност не е целесъобразно, защото тя е призната с решение на Народното събрание. По силата на член 86, алинея 2 от Конституцията законите и решенията на Народното събрание са наложителни за всички държавни органи, организациите и жителите. В самата Стратегия се съдържа определянето й като „ основополагащ документ за единно образуване, обмисляне, реализиране, съгласуване и надзор на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в съдействие с жителите и техните организации “ (т. 13). Тази същина на Стратегията изисква нейните правила да бъдат претворявани в законодателните актове в региона на националната сигурност, а не да се дублират пълномощия и да се лишават органите от оперативната им автономия в реализираната от тях активност. Това основава условия за неефективно потребление на наличния публичен запас, като дублирането на защитата му се оставя на неговата преценка. Освен това отсъства изобщо уредба кой ще понесе отговорността, в случай че не бъде реализирана отбраната на охраняваното лице.
През 2019 година Министерският съвет одобри Решение № 26 от 18 януари „ за осъществяване на Стратегически обзор на системата за отбрана на националната сигурност и на Стратегически обзор на защитата “. Отчитайки обстоятелството, че този Стратегически обзор е в ход, разумно е въпросните законови промени, свързани с новата основна дирекция и защитата на лица, да са функционалност и резултат от прегледа като към този момент завършил развой. Отсъства каквато и да е обосновка за признатите промени в Закона за Министерство на вътрешните работи в подтекста на протичащия обзор.
Не е ясно какво постанова да се сътвори нова редом функционираща конструкция без причини за успеваемост и резултатност. Отсъства идея във връзка с механизмите за взаимоотношение и съгласуваност със структури, притежаващи идентични функционалности, което ще бъде проблематично най-много при активността им на оперативно равнище. Показателна в това отношение е неналичието на оферти за съответстващи промени в Закона за Националната работа за защита. Налице е капацитет за пораждане на опасности за сигурността както на охраняваните лица, по този начин и на персоналния състав на тези структури.
3. С § 8 от признатия закон се трансформира напълно наличието на член 44 от ЗМВР и в алинея 1 се планува опция в четири от основните дирекции и в регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи да бъдат създавани „ профилирани звена за реагиране при сериозни обстановки в резултат на незаконна активност и за присъединяване в профилирани интервенции с висока степен на риск, както и звена за реализиране на защита на лица “. От признатия текст не се схваща дали става въпрос за три разнообразни типа профилирани звена или за едно звено, което извършва цитирания необятен кръг от задания. Наред с това наредбата на член 44, алинея 1 от ЗМВР разрешава основаване на профилирани звена за защита на лица както в новосъздадената основна дирекция „ Жандармерия, специфични интервенции и битка с тероризма “, по този начин и в три други основни дирекции на Министерство на вътрешните работи. Това поражда риск от припокриване на активност сред основните дирекции на Министерство на вътрешните работи, като допуска в допълнение привличане на експертен капацитет и обособяване на забележителен финансов запас. Налице е и несъгласие с първите три алинеи на член 39 от ЗМВР, съгласно които всяка от основните дирекции е „ профилирана “ конструкция на Министерството.
В алинея 6 от новата редакция на член 44 е планувано редът за реализиране на активността на профилираните звена да бъде определян от „ правила, одобрени от министъра на вътрешните работи “. Нормата не прецизира каква е правната природа на акта на министъра, с който се одобряват въпросните правила, и основава риск от неизясненост и несъгласия в използването. Предвид това § 8, в частта му по отношение на член 44, алинея 1 и 6, опонира на правилото на правовата страна, заложен в член 4, алинея 1 от Конституцията.
4. Възраженията по § 1, § 6, т. 3 (относно член 39, алинея 8) и § 8 (относно член 44, алинея 1 и 6), с изключение на към наличието, са ориентирани и към метода на приемането им. Предложенията за тези разпореждания не са част от в началото импортирания законопроект, не са импортирани в периода за оферти сред двете гласувания, а са направени при самото разискване на законопроекта за второ гласоподаване във водещата комисия. Те не са подложени на публично разискване, нямат оценка на влияние, признати са единствено на едно гласоподаване, макар че регламентират съществена активност на Министерство на вътрешните работи, която не е изяснена като условия за реализиране и не подхожда на други нормативни актове в българската правна система. Тези оферти опонират на правилата и обсега на признатия на първо гласоподаване законопроект и би следвало да не бъдат обсъждани и гласувани (чл. 84, алинея 2, изр. 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание). Предвидимият и транспарантен законодателен развой допуска да се съблюдават всички негови етапи и те да бъдат реализирани при прецизно използване на Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Уважаеми народни представители,
Националната сигурност е базова полезност в конституционния ни ред. Всяко решение в тази сфера би трябвало да се управлява от критериите успеваемост, резултатност и сигурност. Воден от това схващане и по изложените претекстове, практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 1, § 6, т. 3 (относно член 39, алинея 8) и § 8 (относно член 44, алинея 1 и 6) от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, признат от 44-то Народно заседание на 11.06.2020 година
Вижте още:
Бойко Ноев: Кой да бъде охраняван, взема решение Бойко Борисов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ