Румен Радев наложи вето върху поправките в НПК за специалния разследващ главния прокурор
Президентът Румен Радев наложи несъгласие на Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше признат от Народното събрание на 29.01.2021г. Държавният глава връща закона в неговата целокупност за ново разискване от депутатите.
Приетият в края на януари закон не предлага заслужено и стабилно решение на казуса с неналичието на. С въвеждането на нова служба „ прокурор по следствието против основния прокурор или негов заместител “ се нарушават редица съществени конституционни правила, измежду които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в границите на правосъдната власт и равенството на жителите пред закона.
В своите претекстове президентът показва, че казусът с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор или негов заместител, както и въобще против лица на висши държавни длъжности, съставлява. За последната година и половина това е трета друга законодателна самодейност на ръководещото болшинство, която се пробва да откри решение на казуса. Люшкането сред разнообразни институционални разновидности очевидно демонстрира, че казусът е комплициран, концепцията за решението му към момента не е избистрена и дебатите би трябвало да продължат в експертен кръг.
Припомняме, че в края на януари. „ За “ текста гласоподаваха 83 народни представители, „ срещу “ – 52 и „ въздържали се “ -5, с което параграфът бе признат. Депутатите одобриха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в чиито преходни и заключителни разпореждания промениха Закона за правосъдната власт.
Надзирателят на обвинител №1 ще бъде с 5-годишен мандат, без право на наново избиране и статут на настоящ обвинител, сходно на европейските прокурори. Първоначалното предложение бе мандатът на този прокурор да бъде 7 години и да се избира от Пленума на Висш съдебен съвет с болшинство повече от половината от членовете и с очевидно гласоподаване, само че то претърпя смяна сред първо и второ четене.
Предвижда се специфичният прокурор да се номинира от не по-малко от шестима членове на Пленума на Висшия правосъден съвет. Прокурорът по следствието на основния прокурор ще се избира от Пленума на Висш съдебен съвет с не по-малко от 15 гласа с очевидно гласоподаване, макар че от съвета излязоха с негативно мнение във връзка с това предложение. Прокурорът по следствието може да разпорежда обособени дейности по следствието на следовател от следствени отдел в Специализираната прокуратура.
Още:
Ето цялостния текст на претекстовете на президента:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 29.01.2021 година
Уважаеми народни представители,
Законът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗД на НПК) вкарва нова служба в структурата на българската правосъдна власт – „ прокурор по следствието против основния прокурор или негов заместител “. Според вносителите на законопроекта това е „ единственият вероятен вид за обезпечаване на без значение следствие “ по каузи за закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител.
Споделям нуждата от намиране на законодателно решение на казуса с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор и други висши прокурори. Продължаващата неизясненост по този въпрос уронва доверието на жителите в националното правораздаване, а в интернационален проект докара до обстановка, в която България се намира под невиждано тройно външно наблюдаване: от Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция и по новия механизъм за наблюдаване на върховенството на правото във всички страни членки на Европейския съюз, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, който упражнява засилено наблюдаване над осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида по делата от групата „ С. З. / Колеви против България “. Във връзка с това намирам за вярна оценката, изразена в мнението на Висшия адвокатски съвет по Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс (№ 054-01-110 от 3.12.2020 г.), че „ продължаването на това положение е нетърпимо, тъй като поврежда трайно и непоправимо престижа на страната “.
Отчитам като позитивно развиване събитието, че при разискване на законопроекта в Народното събрание беше изоставена концепцията прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител да бъде назначаван по решение на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) и тази отговорност беше трансферирана върху Пленума на Висш съдебен съвет. Това решение е безспорно по-удачно, доколкото лимитира опцията настоящият основен прокурор да предопредели избора на прокурора, който ще води следствието против самия него.
Не мога обаче да подцени обстоятелството, че по законопроекта към този момент бяха изразени изрично негативни мнения от Висш съдебен съвет, от Висшия адвокатски съвет и от самата прокуратура. Нито една от институциите, от които ще зависи практическото реализиране на признатия на 29.01.2021 година закон, не е съгласна с предложенията на народните представители. Изложените от Висшия адвокатски съвет и от прокуратурата учредения за негативното им мнение по законопроекта са основни и засягат главната концепция на признатия ЗД на Наказателно-процесуален кодекс, в това число и нейната целенасоченост.
Като споделям общото умозаключение от цитираните нагоре мнения, посрамвам и следните претекстове, които сочат към нуждата ЗД на Наказателно-процесуален кодекс да бъде върнат за ново разглеждане в Народно заседание в неговата целокупност:
1. Нарушаване на конституционния принцип за самостоятелност на прокурорите в границите на правосъдната власт. Според член 117, алинея 2 от Конституция на Република България „ Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона “. Според откритите европейски стандарти независимостта на прокурорите е друга по своя обсег и наличие от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се показва в самостоятелност при вземането на решения – те би трябвало да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява голословно влияние. Автономността на прокурорите е обезпечена по избран ред даже в страни, в които прокурорската работа е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за елементарните прокурори, само че в още по-голяма степен важи за основния прокурор и неговите заместници.
Според член 11 Препоръка REC (2000)19 на Комитета на министрите до страните членки по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване „ страните следва да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че прокурорите са в положение да извършват своите професионални отговорности и отговорности, без върху тях да се упражнява голословно влияние и без да бъдат изложени на непростим риск от гражданска, наказателна или друга отговорност. “
Приетият от Народното събрание на 29.01.2021 година ЗД на Наказателно-процесуален кодекс значително заплашва автономността на основния прокурор и на неговите заместници, а доколкото прокурорската работа е йерархична – слага под опасност и автономността на всички останали прокурори, върху които основният прокурор и неговите заместници имат власт. Законът постановява, че статутът на прокурора по следствието против основния прокурор или негов заместител е на практика приравнен с този на самия основен прокурор: и двамата се избират от еднакъв орган при сходни критерии, разликата е само в това, че основният прокурор се назначава от президента. Според ЗД на Наказателно-процесуален кодекс прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител е част от прокурорската работа (вж. § 9, т. 2, б. „ а “ от ЗД на НПК), само че неговите дейности, сходно на тези на основния прокурор, също не подлежат на йерархичен надзор (вж. § 1 от ЗД на НПК). Когато избрани прокурорски решения се вземат отвън системата за йерархичен надзор, те доста по-лесно могат да се употребяват за прикриване на закононарушение, а следствието да служи за практикуване на нелегално влияние върху самия основен прокурор, неговите заместници, а посредством тях – и върху елементарните прокурори. Не е инцидентно, че сходно институционално решение не се открива на никое място другаде в страните членки на Европейския съюз.
2. Нарушаване на задължението за осъществяване на дейно следствие. Независимостта на следствието не е самоцел. Според понятието на Европейския съд по правата на индивида то би трябвало да бъде дейно или съгласно еквивалентния израз в Наказателно-процесуалния кодекс – обективно, всестранно и цялостно, т.е. би трябвало да може да докара до определяне и наказване на причинителя на закононарушението. Независимостта на органа, провеждащ следствието, е единствено един от критериите, които обезпечават неговата успеваемост.
Европейският съд по правата на индивида е открил неналичието на дейно следствие по редица каузи против България. Комитетът на министрите на Съвета на Европа упражнява засилено наблюдаване над България поради неизпълнението на решенията по делата от групата „ С. З. / Колеви против България “. По тези каузи е открит систематичен проблем с успеваемостта на следствията на закононарушения, свързани с принуждение, осъществени както от частноправни субекти, по този начин и от чиновници на държавни органи. Липсата на задоволително гаранции за без значение наказателно следствие против основния прокурор е единствено една от тези хипотези. Предлаганите законодателни промени се пробват да решат единствено един от проблемите, повдигнати в решенията на Европейския съд по правата на индивида от цитираната група каузи против България, и не се основават върху повсеместен експертен разбор на аргументите, които са довели до осъждането в тези случаи.
Освен това, признатият ЗД на Наказателно-процесуален кодекс подкопава към този момент открити в настоящото българско законодателство гаранции за обективност, всестранност и цялост на следствието. Според Наказателно-процесуален кодекс подсъдността (родовата, както и местната) се дефинира със закон. Според член 36 от Наказателно-процесуален кодекс делото е подсъдно на съда, в чийто регион е осъществено закононарушението, и досъдебното произвеждане се прави в този регион (чл. 195, алинея 1 от НПК). При избрани предпоставки досъдебното произвеждане може да се организира и в региона, където е разкрито закононарушението или където живее причинителят Решението в тази връзка се взема от прокурора при способния съд (чл. 195, алинея 3 от НПК). В несъгласие с този принцип § 2 от ЗД на Наказателно-процесуален кодекс постановява следствието за всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, да се води от един единствен прокурор без оглед на типа на закононарушението (т.е. без ценене на родовата подсъдност), както и без ценене на мястото на осъществяването му (т.е. без ценене на локалната подсъдност). Това законодателно решение вместо да подкрепи, ще попречи на успеваемостта на следствието. От една страна, то ще докара до разногласия за подготвеност, защото най-често в първичните моменти на следствието не е известно кой е причинителят на закононарушението и при разпределение на производството ще бъдат следвани общите правила за установяване на компетентността. Освен това, не е допустимо един прокурор да организира обективно, всестранно и цялостно следствие за закононарушения, осъществени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за следствие на всички закононарушения.
3. Нарушаване на конституционно открития принцип на тъждество на жителите пред закона – член 6, алинея 2 от Конституция на Република България и член 11, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. В ЗД на Наказателно-процесуален кодекс е очакван редът за следствие на закононарушенията, осъществени от основния прокурор или негов заместител, като е посочено, че следствието ще се прави от специфичен прокурор, неговите дейности няма да подлежат на йерархичен надзор в границите на прокурорската работа, отводите за формиране на наказателно произвеждане ще подлежат на правосъден надзор, а способен по делата ще бъде Специализираният углавен съд (СпНС). По този метод законодателят вкарва във връзка с основния прокурор и неговите заместници основни разлики по отношение на открития ред за следствие на закононарушения, осъществени от всички останали жители, а с това позволява и голословно нарушаване на правилото за тъждество на жителите пред закона. Това е изключително тревожно от позиция на правата на потърпевшите от тежки закононарушения: човек, който е потърпевш от тежка телесна щета, осъществена от заместител на основния прокурор, ще има право да апелира отхвърли за формиране на досъдебно произвеждане, а потърпевшият от тежка телесна щета с различен причинител няма да има това право. Не е целесъобразно да има разлика в правното състояние на потърпевшите в двата случая. Ако законодателят има намерение да вкара правосъден надзор върху отводите за формиране на досъдебни производства, това би трябвало да стане обосновано след задълбочено публично разискване и при ценене на откритите конституционни правила.
4. Нарушаване на правилото за самостоятелност на съда. Конституцията на Република България не разрешава изключителните съдилища (чл. 119, алинея 3 КРБ). Те са неразрешени, тъй като се основават за реализиране на избрани политически цели и заради това са в спор с концепцията за самостоятелност на съда. Според Решение на Конституционния съд № 10 от 2011 година по к. д. № 6/2011 година „ профилираните по материя съдилища би трябвало да се разграничават от общите съдилища единствено по предмета си, тъй като задачата на основаването им е да обезпечи тясна специализация на съдиите посредством разглеждане единствено на избран тип каузи (…), с цел да придобият съдиите по-задълбочени знания, да натрупат на практика опит и по този начин да се увеличи качеството и бързината на правораздавателната активност “. През 2011 година Конституционният съд одобри, че СпНС има темперамент на профилиран, а не на ексклузивен съд.
През 2017 година подсъдността на СпНС беше разширена (чл. 411а, алинея 1, т. 4 от НПК) и към този момент тя се дефинира освен по отношение на съответни характерности на закононарушенията, само че и от съответни характерности на подсъдимите – след 2017 година на СпНС са подсъдни избран кръг закононарушения, осъществени от народни представители, съдии, прокурори, следователи и други
С § 6 от ЗД на Наказателно-процесуален кодекс се вкарва несъгласие с възприетия до момента принцип, като юрисдикцията на СпНС се уголемява и към този момент включва делата, по които способен е прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител. Доколкото по § 2 този прокурор е способен да прави следствие на всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, изводът е, че за всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, способен ще бъде СпНС. Когато обаче законодателят дефинира подсъдността само с оглед качеството на подсъдимия „ основен прокурор “ или „ заместител на основния прокурор “, всяка заблуда за предметна специализация на СпНС бива отстранена. Той се трансформира в ексклузивен съд, а с това се компрометира и независимостта на правосъдния надзор над дейностите на прокурора по следствието против основния прокурор или негов заместител.
5. Пренебрегване на правилото за приемане на законите след публично разискване. Приетият от 44-то Народно заседание ЗД на Наказателно-процесуален кодекс съдържа трета поредна друга концепция на ръководещото болшинство за решение на казуса с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор. На 14 юни 2019 година Министерството на правораздаването оповести Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за правосъдната власт, в който беше препоръчан необикновен ред за премахване от служба и за следствие против основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. През септември 2019 година Министерството на правораздаването изиска мнение от Венецианската комисия по този законопроект. На 6 декември 2019 година стана известно, че следва приемането на сериозно мнение по питането. На идващия ден (7 декември 2019 г.) държавното управление организира изключително съвещание и оповести нов Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, който планува при данни за закононарушения, осъществени от основния прокурор или неговите заместници, следствието да се повери на прокурора, който завежда „ инспектората на прокуратурата “, и бяха добавени особени правила за воденето на досъдебното произвеждане в тези случаи. На 2 септември 2020 година в Народното събрание беше импортиран план за така наречен „ нова “ конституция, който не предложи категорично решение на казуса, и на това съображение по него се получи още веднъж сериозно мнение от Венецианската комисия.
![Спорът за спецпрокурора влиза в пленарната зала]( "Спорът за спецпрокурора влиза в пленарната зала")
Спорът за спецпрокурора влиза в пленарната зала
На последното за седмицата пленарно съвещание депутатите подхващат на първо четене измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), п...
На 3 декември 2020 година група депутати от ръководещото болшинство внесоха в Народното събрание Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (№ 154-01-110), въз основа на който беше признат и актуалният закон. Само шест седмици след внасянето на законопроекта част от вносителите предложиха сериозна смяна на своята първична идея.
При законопроекта от юни 2019 година, както и при плана за „ нова “ конституция, мнението на Венецианската комисия беше търсено преди да бъде извършено задълбочено разискване със заинтригуваните страни вътре в страната. Поради сложността на въпроса, неговата историческа обремененост и заложената в Конституцията институционална рамка, концепцията на ръководещото болшинство към момента не е избистрена, то няма ясно виждане по какъв начин да се подсигурява успеваемостта на следствието против настоящ основен прокурор или неговите заместници и работата на експертно равнище би трябвало да продължи.
Уважаеми народни представители,
Липсата на дейно следствие на закононарушения - изключително в хипотезите, когато в тях са забъркани авторитетни частни лица или лица на виновни държавни длъжности, съставлява най-важното предизвикателство пред върховенството на правото у нас все още. То поврежда правата на българските жители и тяхното доверие както в националната правосъдна система, по този начин и в органите на представителната народна власт. Заради неналичието на ефикасни следствия за закононарушенията по високите етажи на властта, България е обект на особено наблюдаване както в границите на Съвета на Европа, по този начин и в границите на Европейския съюз.
Решение на този проблем би трябвало да бъде открито. То може да бъде дейно и трайно единствено в случай че се основава на публично разискване и открит разговор с професионалната и експертна общественост в страната, като освен това не се позволява оттегляне от към този момент одобрените конституционни полезности за тъждество на жителите пред закона, самостоятелност на прокурорите и самостоятелност на съда.
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, признат от 44-то Народно заседание на 29 януари 2021 година, като го оборвам в неговата целокупност. РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
![Въпреки рецензиите на Гешев: Зелена светлина за концепцията спецпрокурор да го проверява]( "Въпреки рецензиите на Гешев: Зелена светлина за концепцията спецпрокурор да го проверява")
Въпреки рецензиите на Гешев: Зелена светлина за концепцията спецпрокурор да го проверява
Правната комисия в Народното събрание одобри на първо четене предлагането на ГЕРБ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с...
Приетият в края на януари закон не предлага заслужено и стабилно решение на казуса с неналичието на. С въвеждането на нова служба „ прокурор по следствието против основния прокурор или негов заместител “ се нарушават редица съществени конституционни правила, измежду които независимостта на съда, независимостта на прокурорите в границите на правосъдната власт и равенството на жителите пред закона.
В своите претекстове президентът показва, че казусът с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор или негов заместител, както и въобще против лица на висши държавни длъжности, съставлява. За последната година и половина това е трета друга законодателна самодейност на ръководещото болшинство, която се пробва да откри решение на казуса. Люшкането сред разнообразни институционални разновидности очевидно демонстрира, че казусът е комплициран, концепцията за решението му към момента не е избистрена и дебатите би трябвало да продължат в експертен кръг.
Припомняме, че в края на януари. „ За “ текста гласоподаваха 83 народни представители, „ срещу “ – 52 и „ въздържали се “ -5, с което параграфът бе признат. Депутатите одобриха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в чиито преходни и заключителни разпореждания промениха Закона за правосъдната власт.
Надзирателят на обвинител №1 ще бъде с 5-годишен мандат, без право на наново избиране и статут на настоящ обвинител, сходно на европейските прокурори. Първоначалното предложение бе мандатът на този прокурор да бъде 7 години и да се избира от Пленума на Висш съдебен съвет с болшинство повече от половината от членовете и с очевидно гласоподаване, само че то претърпя смяна сред първо и второ четене.
Предвижда се специфичният прокурор да се номинира от не по-малко от шестима членове на Пленума на Висшия правосъден съвет. Прокурорът по следствието на основния прокурор ще се избира от Пленума на Висш съдебен съвет с не по-малко от 15 гласа с очевидно гласоподаване, макар че от съвета излязоха с негативно мнение във връзка с това предложение. Прокурорът по следствието може да разпорежда обособени дейности по следствието на следовател от следствени отдел в Специализираната прокуратура.
Още:
Ето цялостния текст на претекстовете на президента:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 29.01.2021 година
Уважаеми народни представители,
Законът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗД на НПК) вкарва нова служба в структурата на българската правосъдна власт – „ прокурор по следствието против основния прокурор или негов заместител “. Според вносителите на законопроекта това е „ единственият вероятен вид за обезпечаване на без значение следствие “ по каузи за закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител.
Споделям нуждата от намиране на законодателно решение на казуса с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор и други висши прокурори. Продължаващата неизясненост по този въпрос уронва доверието на жителите в националното правораздаване, а в интернационален проект докара до обстановка, в която България се намира под невиждано тройно външно наблюдаване: от Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция и по новия механизъм за наблюдаване на върховенството на правото във всички страни членки на Европейския съюз, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, който упражнява засилено наблюдаване над осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида по делата от групата „ С. З. / Колеви против България “. Във връзка с това намирам за вярна оценката, изразена в мнението на Висшия адвокатски съвет по Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс (№ 054-01-110 от 3.12.2020 г.), че „ продължаването на това положение е нетърпимо, тъй като поврежда трайно и непоправимо престижа на страната “.
Отчитам като позитивно развиване събитието, че при разискване на законопроекта в Народното събрание беше изоставена концепцията прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител да бъде назначаван по решение на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) и тази отговорност беше трансферирана върху Пленума на Висш съдебен съвет. Това решение е безспорно по-удачно, доколкото лимитира опцията настоящият основен прокурор да предопредели избора на прокурора, който ще води следствието против самия него.
Не мога обаче да подцени обстоятелството, че по законопроекта към този момент бяха изразени изрично негативни мнения от Висш съдебен съвет, от Висшия адвокатски съвет и от самата прокуратура. Нито една от институциите, от които ще зависи практическото реализиране на признатия на 29.01.2021 година закон, не е съгласна с предложенията на народните представители. Изложените от Висшия адвокатски съвет и от прокуратурата учредения за негативното им мнение по законопроекта са основни и засягат главната концепция на признатия ЗД на Наказателно-процесуален кодекс, в това число и нейната целенасоченост.
Като споделям общото умозаключение от цитираните нагоре мнения, посрамвам и следните претекстове, които сочат към нуждата ЗД на Наказателно-процесуален кодекс да бъде върнат за ново разглеждане в Народно заседание в неговата целокупност:
1. Нарушаване на конституционния принцип за самостоятелност на прокурорите в границите на правосъдната власт. Според член 117, алинея 2 от Конституция на Република България „ Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона “. Според откритите европейски стандарти независимостта на прокурорите е друга по своя обсег и наличие от независимостта на съдиите. Независимостта на прокурорите се показва в самостоятелност при вземането на решения – те би трябвало да могат да вземат решенията си, без върху тях да се упражнява голословно влияние. Автономността на прокурорите е обезпечена по избран ред даже в страни, в които прокурорската работа е част от изпълнителната власт или й е подчинена. Тази гаранция важи за елементарните прокурори, само че в още по-голяма степен важи за основния прокурор и неговите заместници.
Според член 11 Препоръка REC (2000)19 на Комитета на министрите до страните членки по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване „ страните следва да подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че прокурорите са в положение да извършват своите професионални отговорности и отговорности, без върху тях да се упражнява голословно влияние и без да бъдат изложени на непростим риск от гражданска, наказателна или друга отговорност. “
Приетият от Народното събрание на 29.01.2021 година ЗД на Наказателно-процесуален кодекс значително заплашва автономността на основния прокурор и на неговите заместници, а доколкото прокурорската работа е йерархична – слага под опасност и автономността на всички останали прокурори, върху които основният прокурор и неговите заместници имат власт. Законът постановява, че статутът на прокурора по следствието против основния прокурор или негов заместител е на практика приравнен с този на самия основен прокурор: и двамата се избират от еднакъв орган при сходни критерии, разликата е само в това, че основният прокурор се назначава от президента. Според ЗД на Наказателно-процесуален кодекс прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител е част от прокурорската работа (вж. § 9, т. 2, б. „ а “ от ЗД на НПК), само че неговите дейности, сходно на тези на основния прокурор, също не подлежат на йерархичен надзор (вж. § 1 от ЗД на НПК). Когато избрани прокурорски решения се вземат отвън системата за йерархичен надзор, те доста по-лесно могат да се употребяват за прикриване на закононарушение, а следствието да служи за практикуване на нелегално влияние върху самия основен прокурор, неговите заместници, а посредством тях – и върху елементарните прокурори. Не е инцидентно, че сходно институционално решение не се открива на никое място другаде в страните членки на Европейския съюз.
2. Нарушаване на задължението за осъществяване на дейно следствие. Независимостта на следствието не е самоцел. Според понятието на Европейския съд по правата на индивида то би трябвало да бъде дейно или съгласно еквивалентния израз в Наказателно-процесуалния кодекс – обективно, всестранно и цялостно, т.е. би трябвало да може да докара до определяне и наказване на причинителя на закононарушението. Независимостта на органа, провеждащ следствието, е единствено един от критериите, които обезпечават неговата успеваемост.
Европейският съд по правата на индивида е открил неналичието на дейно следствие по редица каузи против България. Комитетът на министрите на Съвета на Европа упражнява засилено наблюдаване над България поради неизпълнението на решенията по делата от групата „ С. З. / Колеви против България “. По тези каузи е открит систематичен проблем с успеваемостта на следствията на закононарушения, свързани с принуждение, осъществени както от частноправни субекти, по този начин и от чиновници на държавни органи. Липсата на задоволително гаранции за без значение наказателно следствие против основния прокурор е единствено една от тези хипотези. Предлаганите законодателни промени се пробват да решат единствено един от проблемите, повдигнати в решенията на Европейския съд по правата на индивида от цитираната група каузи против България, и не се основават върху повсеместен експертен разбор на аргументите, които са довели до осъждането в тези случаи.
Освен това, признатият ЗД на Наказателно-процесуален кодекс подкопава към този момент открити в настоящото българско законодателство гаранции за обективност, всестранност и цялост на следствието. Според Наказателно-процесуален кодекс подсъдността (родовата, както и местната) се дефинира със закон. Според член 36 от Наказателно-процесуален кодекс делото е подсъдно на съда, в чийто регион е осъществено закононарушението, и досъдебното произвеждане се прави в този регион (чл. 195, алинея 1 от НПК). При избрани предпоставки досъдебното произвеждане може да се организира и в региона, където е разкрито закононарушението или където живее причинителят Решението в тази връзка се взема от прокурора при способния съд (чл. 195, алинея 3 от НПК). В несъгласие с този принцип § 2 от ЗД на Наказателно-процесуален кодекс постановява следствието за всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, да се води от един единствен прокурор без оглед на типа на закононарушението (т.е. без ценене на родовата подсъдност), както и без ценене на мястото на осъществяването му (т.е. без ценене на локалната подсъдност). Това законодателно решение вместо да подкрепи, ще попречи на успеваемостта на следствието. От една страна, то ще докара до разногласия за подготвеност, защото най-често в първичните моменти на следствието не е известно кой е причинителят на закононарушението и при разпределение на производството ще бъдат следвани общите правила за установяване на компетентността. Освен това, не е допустимо един прокурор да организира обективно, всестранно и цялостно следствие за закононарушения, осъществени на цялата територия на страната, нито да владее добре методиките за следствие на всички закононарушения.
3. Нарушаване на конституционно открития принцип на тъждество на жителите пред закона – член 6, алинея 2 от Конституция на Република България и член 11, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс. В ЗД на Наказателно-процесуален кодекс е очакван редът за следствие на закононарушенията, осъществени от основния прокурор или негов заместител, като е посочено, че следствието ще се прави от специфичен прокурор, неговите дейности няма да подлежат на йерархичен надзор в границите на прокурорската работа, отводите за формиране на наказателно произвеждане ще подлежат на правосъден надзор, а способен по делата ще бъде Специализираният углавен съд (СпНС). По този метод законодателят вкарва във връзка с основния прокурор и неговите заместници основни разлики по отношение на открития ред за следствие на закононарушения, осъществени от всички останали жители, а с това позволява и голословно нарушаване на правилото за тъждество на жителите пред закона. Това е изключително тревожно от позиция на правата на потърпевшите от тежки закононарушения: човек, който е потърпевш от тежка телесна щета, осъществена от заместител на основния прокурор, ще има право да апелира отхвърли за формиране на досъдебно произвеждане, а потърпевшият от тежка телесна щета с различен причинител няма да има това право. Не е целесъобразно да има разлика в правното състояние на потърпевшите в двата случая. Ако законодателят има намерение да вкара правосъден надзор върху отводите за формиране на досъдебни производства, това би трябвало да стане обосновано след задълбочено публично разискване и при ценене на откритите конституционни правила.
4. Нарушаване на правилото за самостоятелност на съда. Конституцията на Република България не разрешава изключителните съдилища (чл. 119, алинея 3 КРБ). Те са неразрешени, тъй като се основават за реализиране на избрани политически цели и заради това са в спор с концепцията за самостоятелност на съда. Според Решение на Конституционния съд № 10 от 2011 година по к. д. № 6/2011 година „ профилираните по материя съдилища би трябвало да се разграничават от общите съдилища единствено по предмета си, тъй като задачата на основаването им е да обезпечи тясна специализация на съдиите посредством разглеждане единствено на избран тип каузи (…), с цел да придобият съдиите по-задълбочени знания, да натрупат на практика опит и по този начин да се увеличи качеството и бързината на правораздавателната активност “. През 2011 година Конституционният съд одобри, че СпНС има темперамент на профилиран, а не на ексклузивен съд.
През 2017 година подсъдността на СпНС беше разширена (чл. 411а, алинея 1, т. 4 от НПК) и към този момент тя се дефинира освен по отношение на съответни характерности на закононарушенията, само че и от съответни характерности на подсъдимите – след 2017 година на СпНС са подсъдни избран кръг закононарушения, осъществени от народни представители, съдии, прокурори, следователи и други
С § 6 от ЗД на Наказателно-процесуален кодекс се вкарва несъгласие с възприетия до момента принцип, като юрисдикцията на СпНС се уголемява и към този момент включва делата, по които способен е прокурорът по следствието против основния прокурор или негов заместител. Доколкото по § 2 този прокурор е способен да прави следствие на всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, изводът е, че за всички закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, способен ще бъде СпНС. Когато обаче законодателят дефинира подсъдността само с оглед качеството на подсъдимия „ основен прокурор “ или „ заместител на основния прокурор “, всяка заблуда за предметна специализация на СпНС бива отстранена. Той се трансформира в ексклузивен съд, а с това се компрометира и независимостта на правосъдния надзор над дейностите на прокурора по следствието против основния прокурор или негов заместител.
5. Пренебрегване на правилото за приемане на законите след публично разискване. Приетият от 44-то Народно заседание ЗД на Наказателно-процесуален кодекс съдържа трета поредна друга концепция на ръководещото болшинство за решение на казуса с неналичието на дейно следствие против настоящ основен прокурор. На 14 юни 2019 година Министерството на правораздаването оповести Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за правосъдната власт, в който беше препоръчан необикновен ред за премахване от служба и за следствие против основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. През септември 2019 година Министерството на правораздаването изиска мнение от Венецианската комисия по този законопроект. На 6 декември 2019 година стана известно, че следва приемането на сериозно мнение по питането. На идващия ден (7 декември 2019 г.) държавното управление организира изключително съвещание и оповести нов Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, който планува при данни за закононарушения, осъществени от основния прокурор или неговите заместници, следствието да се повери на прокурора, който завежда „ инспектората на прокуратурата “, и бяха добавени особени правила за воденето на досъдебното произвеждане в тези случаи. На 2 септември 2020 година в Народното събрание беше импортиран план за така наречен „ нова “ конституция, който не предложи категорично решение на казуса, и на това съображение по него се получи още веднъж сериозно мнение от Венецианската комисия.
На последното за седмицата пленарно съвещание депутатите подхващат на първо четене измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), п...
На 3 декември 2020 година група депутати от ръководещото болшинство внесоха в Народното събрание Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (№ 154-01-110), въз основа на който беше признат и актуалният закон. Само шест седмици след внасянето на законопроекта част от вносителите предложиха сериозна смяна на своята първична идея.
При законопроекта от юни 2019 година, както и при плана за „ нова “ конституция, мнението на Венецианската комисия беше търсено преди да бъде извършено задълбочено разискване със заинтригуваните страни вътре в страната. Поради сложността на въпроса, неговата историческа обремененост и заложената в Конституцията институционална рамка, концепцията на ръководещото болшинство към момента не е избистрена, то няма ясно виждане по какъв начин да се подсигурява успеваемостта на следствието против настоящ основен прокурор или неговите заместници и работата на експертно равнище би трябвало да продължи.
Уважаеми народни представители,
Липсата на дейно следствие на закононарушения - изключително в хипотезите, когато в тях са забъркани авторитетни частни лица или лица на виновни държавни длъжности, съставлява най-важното предизвикателство пред върховенството на правото у нас все още. То поврежда правата на българските жители и тяхното доверие както в националната правосъдна система, по този начин и в органите на представителната народна власт. Заради неналичието на ефикасни следствия за закононарушенията по високите етажи на властта, България е обект на особено наблюдаване както в границите на Съвета на Европа, по този начин и в границите на Европейския съюз.
Решение на този проблем би трябвало да бъде открито. То може да бъде дейно и трайно единствено в случай че се основава на публично разискване и открит разговор с професионалната и експертна общественост в страната, като освен това не се позволява оттегляне от към този момент одобрените конституционни полезности за тъждество на жителите пред закона, самостоятелност на прокурорите и самостоятелност на съда.
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, признат от 44-то Народно заседание на 29 януари 2021 година, като го оборвам в неговата целокупност. РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Правната комисия в Народното събрание одобри на първо четене предлагането на ГЕРБ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ