Президентът Радев се държи и говори като опозиционен лидер. Вместо

...
Президентът Радев се държи и говори като опозиционен лидер. Вместо
Коментари Харесай

Не е ли крайно време да седнат и да се разберат?

" Президентът Радев се държи и приказва като опозиционен водач. Вместо това с премиера Борисов, който е по-диалогичният от двамата, би трябвало да седнат на кръгла маса, с цел да се схванат " - нерядко чуваме сходна теза, стартирана от коментатори и анализатори в общественото пространство. Чрез тях се внушават най-малко две неща. Първо, че всички, включително и президентът, които желаят незабавната оставка на държавното управление, работят „ прекомерно прочувствено ” вместо с хладни, спокойни причини. Второ, че хората, които поддържат митинга, гневно и безконтролно разпалват спора сред институциите.
Нека забележим дали тези доводи са основателни
На първо място, безпринципно и необичайно би било президентът да „ търси връзка ” с министър-председателя Борисов. Върху премиера лежи сериозното съмнение, че в изминал запис назовава президента с най-вулгарни прилагателни. За всички, които не са предубедени, стана пределно ясно, че не президентът, а таман министър председателят е по-малко… „ диалогичният ”.
Нещо повече. Чухме лирическия воин от записа да подрежда по какъв начин да се трови и, в случай че употребявам евфемизъм, „ тормози ” президента. „ Посланията ” на гласа от скандалното аудио, осветяват и дейностите на прокуратурата против съветниците на държавния глава; дейности, които за забележителна част от българските жители, както сподели проучване на „ Алфа рисърч ”, са арогантна политическа поръчка.
Но има и други контрааргументи против упоменатия апел. Безграничният цинизъм, който – както проличава от компрометиращите записи – очевидно е присъща линия на господин премиера, не се разгръща единствено върху политическите му съперници като Румен Радев и Елена Йончева. Глас, който съмнително наподобява на този на господин Борисов, „ посече ” и председателката на Народното събрание Караянчева, определена от личната му партия.
А какво да кажем за десетките корупционни кавги, които през годините съпътстваха ръководството на господин Борисов? Скандали, които, като предписание, не бяха същински разследвани от българската прокуратура, а бяха замазвани, неглижирани, омаловажавани по незаконен метод. Същата образцова прокуратура, която през днешния ден чевръсто се втурва да „ ревизира ” хора, които поддържат митинга, като шефа на „ Хиполенд ”.
Ами „ барселонската скица ” за пране на пари, в която бе забъркано и името на премиера? А фотографията на голия министър председател с пищова, пачките и кюлчетата в нощното шкафче? Докъде стигна българската прокуратура по тези тематики? А за какво бе прекратено следствието на отравянето на оръжейника Гебрев? Или ориста на руско-българските енергийни планове и комисионните, които ще вземат нашите държавници, са по-важни от ориста на българската народна власт?
А можем ли да подминем думите на заместник-председателката на Европейския парламент Катарина Барли, че българското държавно управление популяризира подправени вести? Без значение ли е и казаното от някогашния американски дипломат Джеймс Пардю: „ Борисов трансформира България в еднопартийна страна без сериозна политическа съпротива като опция за гласоподавателите. Медийната независимост е извънредно лимитирана, а върховенството на закона е доста проблематично ”.
Кой тогава, в действителност, поругава институциите? Кои са политиците, трансформирали погазването на конституцията и законите в свое всекидневие, в своя запазена марка?
Диалог и съгласие?
Президентът е задължен да освети моралния банкрут на тази изпълнителна власт и на това управление на прокуратурата. Това не е държание на „ опозиционен водач ”, а на титуляр на институция, който извършва своите безусловни задължения към демокрацията; на общественик, който схваща и работи съгласно правилото за разделянето и взаимния надзор на управляващите.
В тази обстановка президентът освен не прекрачва пълномощията си, а е длъжен да брани политическата система и даже да желае оставката на държавното управление.
Ако човек не е заровил главата си в пясъка, ще забележи, че има голям брой причини, които изясняват държанието на президента и протестиращите. Тези, които упорстват за „ разговор ” и поставят маската на обективния, неутрален наблюдаващ, много неумело се пробват да защитят държавното управление и основния прокурор. Те адвокатстват на хора, против които има съществени подозрения за корупция. Нима таман държанието на бранителите на „ модела ГЕРБ " и „ модела Движение за права и свободи " не е в действителност отчайващо безпринципно и противоконституционно?
 
Автор : Петър Чолаков,
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР