Мнение: Този път Радев показа принципност
Президентът Радев може да бъде подложен на критика за доста неща, само че в проблема " Гешев " той сподели, че не му липсва праволинейност. Това е добра вест за една страна, в която мнозина виждат признаци на авторитаризъм, написа Петър Чолаков в разбор за Deutsche Welle .
Президентът Радев изпрати на изправителен изпит освен единствения претендент за основен прокурор, а и Висш съдебен съвет. Мотивите на президента да не подпише указа за назначението на господин Гешев бяха три: липса на състезателност при избора; липса на високо публично доверие към претендента, за което говореха сериозните мнения на представители на гражданското общество; и съществуване на „ масирана служебно-институционална поддръжка " за Гешев, въпреки това да влиза в прорез със Закона за правосъдната власт.
Тези причини са повече от задоволителни. Ако президентът Радев бе показал други доводи - да вземем за пример държанието на господин Гешев пред Висш съдебен съвет, фактът, че претендентът си разрешава пристрастно да лепи етикети като „ десни екстремисти ” и прочие, или в случай че беше изтъкнал подозренията, че кандидатът е „ помазан " от господин Пеевски и Движение за права и свободи - президентът би се озовал в преносими пясъци. Не тъй като упоменатите „ спомагателни причини ” са недостоверни или маловажни, а тъй като използването им би дала учредения президентът да бъде упрекнат в персонални нападки, а също и обвинен в осъществяване на политическа поръчка.
Все отново президентът можеше да показва още по-голяма увереност. Например като инициира промени в конституцията. Разбира се, рецензии към него ще има, каквито и да са претекстовете. Но взискателният асортимент на причините от страна на президента основава постоянна и сложна за атакуване основа за връщането на кандидатурата на Гешев назад към Висш съдебен съвет.
Дали обаче мнението на президента трансформира нещо? Без намесата на Конституционния съд (КС) и негово тълкувателно решение, възможностите за нова процедура с издигането на нови номинации, клонят към нула. Вместо това, се обрисува опцията Висш съдебен съвет експедитивно да прегласува избора си. Разбира се, по този метод няма да бъде отговорено на аргумента за неналичието на състезателност. Не е изключено да забележим и някакво скалъпено театро във Висш съдебен съвет, на което, от кумова срама, преди да се препотвърди господин Гешев, се дискутират претекстовете на президента. Макар че Висш съдебен съвет към този момент заседава 10 часа по въпроса, а резултатът е прочут.
Първо, президентът извършва буквално член 129, алинея 2 от Конституцията и се преценява с препотвърденото решение на Висш съдебен съвет без коментар. Това развиване наподобява най-вероятно.
Второ, базирайки се на това, че Висш съдебен съвет е пренебрегнал претекстовете му и не е стартирал нова процедура по избора на основен прокурор, президентът сезира Конституционен съд за пояснение на Конституцията в член 129 - и съответно - какво значи изразът „ наново предложение ”.
Президентът е задължен да издаде декрет при сполучлив още един избор, изработен от Висш съдебен съвет, само че не е привързан със период, а до момента в който Конституционен съд се произнесе, могат да минат месеци. Накратко, това значи „ заледяване ” на процедурата. Може да се твърди също по този начин, че тя към този момент е опорочена и нарушена - още на стадия на Висш съдебен съвет.
Иначе казано, президентът може да „ развие ” третия си мотив - тезата, че оповестената на уеб страницата на Висш съдебен съвет масирана „ служебно-институционална поддръжка ” и пренебрегнатите митинги от страна на гражданското общество опонират на (духа на) закона. Г-н Радев към този момент имаше опция да бави топката и/или сезира Конституционен съд, само че не го направи. Следователно е подозрително, че ще забележим този сюжет.
Президентът може да бъде подложен на критика поради неналичието на неотстъпчивост в връзките с Русия, поради държанието му пред Руския патриарх при визитата му в България, за позицията му по договорката със самолетите F-16 и така нататък Но в проблема „ Гешев ”, господин Радев сподели, че не му липсва праволинейност. Обществото към този момент видя това в тази ситуация с върнатата кандидатура на Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд. Доказват го и рекордният брой вета, които президентът наложи на актове на Народното събрание.
Независимо че решението на господин Радев най-вероятно няма да се окаже непреодолима бариера пред господин Гешев, значимостта на президентското решение не би трябвало да се подценява. Думата на Радев има социална тежест и висока легитимност, заради директния мажоритарен избор, посредством който се дефинира президентът. Винаги е добра вест, когато висша политическа фигура се опълчи на процесите в страна, в която се виждат признаци на авторитаризъм, а правосъдната система е обраснала с клиентелистки мрежи, приключва анализът на Петър Чолаков.
А дали президентът си прави пиар с проблема " Гешев ", четете в коментара на основния редактор на .
Президентът Радев изпрати на изправителен изпит освен единствения претендент за основен прокурор, а и Висш съдебен съвет. Мотивите на президента да не подпише указа за назначението на господин Гешев бяха три: липса на състезателност при избора; липса на високо публично доверие към претендента, за което говореха сериозните мнения на представители на гражданското общество; и съществуване на „ масирана служебно-институционална поддръжка " за Гешев, въпреки това да влиза в прорез със Закона за правосъдната власт.
Тези причини са повече от задоволителни. Ако президентът Радев бе показал други доводи - да вземем за пример държанието на господин Гешев пред Висш съдебен съвет, фактът, че претендентът си разрешава пристрастно да лепи етикети като „ десни екстремисти ” и прочие, или в случай че беше изтъкнал подозренията, че кандидатът е „ помазан " от господин Пеевски и Движение за права и свободи - президентът би се озовал в преносими пясъци. Не тъй като упоменатите „ спомагателни причини ” са недостоверни или маловажни, а тъй като използването им би дала учредения президентът да бъде упрекнат в персонални нападки, а също и обвинен в осъществяване на политическа поръчка.
Все отново президентът можеше да показва още по-голяма увереност. Например като инициира промени в конституцията. Разбира се, рецензии към него ще има, каквито и да са претекстовете. Но взискателният асортимент на причините от страна на президента основава постоянна и сложна за атакуване основа за връщането на кандидатурата на Гешев назад към Висш съдебен съвет.
Дали обаче мнението на президента трансформира нещо? Без намесата на Конституционния съд (КС) и негово тълкувателно решение, възможностите за нова процедура с издигането на нови номинации, клонят към нула. Вместо това, се обрисува опцията Висш съдебен съвет експедитивно да прегласува избора си. Разбира се, по този метод няма да бъде отговорено на аргумента за неналичието на състезателност. Не е изключено да забележим и някакво скалъпено театро във Висш съдебен съвет, на което, от кумова срама, преди да се препотвърди господин Гешев, се дискутират претекстовете на президента. Макар че Висш съдебен съвет към този момент заседава 10 часа по въпроса, а резултатът е прочут.
Първо, президентът извършва буквално член 129, алинея 2 от Конституцията и се преценява с препотвърденото решение на Висш съдебен съвет без коментар. Това развиване наподобява най-вероятно.
Второ, базирайки се на това, че Висш съдебен съвет е пренебрегнал претекстовете му и не е стартирал нова процедура по избора на основен прокурор, президентът сезира Конституционен съд за пояснение на Конституцията в член 129 - и съответно - какво значи изразът „ наново предложение ”.
Президентът е задължен да издаде декрет при сполучлив още един избор, изработен от Висш съдебен съвет, само че не е привързан със период, а до момента в който Конституционен съд се произнесе, могат да минат месеци. Накратко, това значи „ заледяване ” на процедурата. Може да се твърди също по този начин, че тя към този момент е опорочена и нарушена - още на стадия на Висш съдебен съвет.
Иначе казано, президентът може да „ развие ” третия си мотив - тезата, че оповестената на уеб страницата на Висш съдебен съвет масирана „ служебно-институционална поддръжка ” и пренебрегнатите митинги от страна на гражданското общество опонират на (духа на) закона. Г-н Радев към този момент имаше опция да бави топката и/или сезира Конституционен съд, само че не го направи. Следователно е подозрително, че ще забележим този сюжет.
Президентът може да бъде подложен на критика поради неналичието на неотстъпчивост в връзките с Русия, поради държанието му пред Руския патриарх при визитата му в България, за позицията му по договорката със самолетите F-16 и така нататък Но в проблема „ Гешев ”, господин Радев сподели, че не му липсва праволинейност. Обществото към този момент видя това в тази ситуация с върнатата кандидатура на Георги Чолаков за ръководител на Върховен административен съд. Доказват го и рекордният брой вета, които президентът наложи на актове на Народното събрание.
Независимо че решението на господин Радев най-вероятно няма да се окаже непреодолима бариера пред господин Гешев, значимостта на президентското решение не би трябвало да се подценява. Думата на Радев има социална тежест и висока легитимност, заради директния мажоритарен избор, посредством който се дефинира президентът. Винаги е добра вест, когато висша политическа фигура се опълчи на процесите в страна, в която се виждат признаци на авторитаризъм, а правосъдната система е обраснала с клиентелистки мрежи, приключва анализът на Петър Чолаков.
А дали президентът си прави пиар с проблема " Гешев ", четете в коментара на основния редактор на .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ