Любен Дилов: Президентът не иска стабилност, а да му излезе левия пасианс срещу БСП
Президентът не желае непоклатимост, а да му излезе левия пасианс против Българска социалистическа партия, написа във Facebook депутатът от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили и един създателите на придвижване " Гергьовден " Любен Дилов.
И разгласява позиция на придвижване " Гергьовден ", обвързвана с идните парламентарни избори, в която се споделя следното:
ЛЕВИЦАТА, ЛЕВАЦИТЕ И ЛАИЦИТЕ
ПОЗИЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ РЕПУБЛИКИ, НОВАТА ЛЕВИЦА И ДРУГИ ЛЕВАШКИ ИДЕИ
С тази си позиция по никакъв метод не желаеме да обидим хората, които пишат с лява ръка или пък имат откровени леви хрумвания. Често сходни хора са измежду по-добрите представители на човечество.
Искаме да разясним на лаиците,
за какво България към този момент повече от две години се тресе в нескончаема политическа рецесия и непрекъснати партийни кавги.
Защо няма нов държавен бюджет и общините и ведомствата са принудени да работят с 1/12 месечно от бюджета за 2022.
Защо наподобява, че ще продължим и през 2023-а да вървим непрекъснато на избори, в случай че политическите партии не се изплашен и не схванат какво в действителност се случва.
На първо място случи се президента Радев. Сюжетът, разиграл се с връчването на третия мандат на Българска социалистическа партия сподели за следващ път, че президентът не се стреми към политическа непоклатимост, а разбърква картите по този начин, че най-сетне да излезе левият му пасианс, за който мечтае още от първия си мандат.
По личните му думи, още преди абсурда с крипто-платформата NEXO, той е бил решен да даде мандата точно на Българска социалистическа партия, макар нееднократните уверения, че действителен късмет за осъществяване на третия мандат има единствено, в случай че той бъде получен от „ Демократична България “.
Връчвайки мандата на Българска социалистическа партия, президентът Радев реализира няколко неща: сигурно постави края на 48-я парламент, за следващ път унизи социалистите, демонстрирайки практическата изолираност, в която са попаднали и – най-много – още веднъж даде подтик на следващ собствен опит за преструктуриране на лявото политическо пространство в нов, доминиран от самия него формат.
Първият опит за нова левица беше „ Продължаваме Промяната “. Те се появиха с президентска благословия и дейна промоция, като служебни министри.
След това, на следващите предварителни парламентарни избори, Василев и Петков с лозунга „ леви цели с десни средства “ стартираха реализирането на президентския план и дори сформираха за малко първото, свалено с избор на съмнение за икономическата си политика, държавно управление.
Новата левица, обаче се оказаха леваци и не можаха да осъществят президентските хрумвания за попиване на Българска социалистическа партия и трайно пренареждане на ръководството в ляво, макар комфортното събитие на общото им ръководство.
Цялото им законодателство беше и продължава да е толкоз ляво, че даже и Румен Гечев изпитва известни терзания от популистките лозунги и законопроекти.
Увъртяха се в неистини и между тях, а Подмяната на левицата, замислена като Промяна се спъна още преди да се е случила. Сега президентът Радев гледа към най-малко два нови хоризонта – нов политически план към министър Пеканов и стар-нов план към президента Първанов и Мая Манолова. Ляв несъмнено. И двата минават през – в случай че не кончината – то най-малко маргинализирането на Българска социалистическа партия и превръщането ѝ в партия към 4-те %.
Дори и взаимно разлюбени с Радев, „ Продължаваме промяната “ не престават да обслужват стратегическите му цели. Привличането на „ Да, България “ за общо явяване значи не друго, а дефинитивно усвояване на рехавите останки от някогашната, така наречен „ градска десница “. Дори в границите на „ Да, България “ тя имаше мижаво парламентарно посланичество по отношение на зелено-розовите си сътрудници, ясно е какво ще има в още по-голямо обединяване. По този метод умно-красивите ще получат обективна „ признателност “ от Радев за сърцатото им присъединяване в преизбирането му. И дефинитивно ще се утвърдят като единствено красиви.
Насърчаването на главния политически спор по оста ГЕРБ-АНТИГЕРБ две години, откакто ГЕРБ не са във властта също обслужва концепцията за огромен нов ляв план, който да поеме властта в България. Тази вероятност е и главната причина ние да се съпротивляваме на приемането на нов бюджет за 2023-а, тъй като той щеше да бъде цялостен с популистки и левичарски хрумвания, без явен политически ангажимент кой ще го извършва.
Дори сегашният, продължен бюджет – в случай че бъде прецизно изпълняван – няма по какъв начин да се осъществя без поемането на нов дълг в размер на най-малко 10 милиарда лв. годишно. Консервативно-народният метод, именуван „ моделът ГЕРБ “ и от самият президент, трябваше да бъде дефинитивно дискредитиран като вероятен разумен и реален проект за развиване на България, без основаването на непрекъснати свръхочаквания и без разточителното трупане на задължения за нашите деца и внуци. Това беше и продължава да е цел, успоредна на опитите за ръководство на България от нова левица.
Две години ние действително сме в президентска република. Доста занимателен и жертван е опитът на без време увехналата „ ИТН “ да провокира референдум за президентска република.
Вече две години страната се ръководи от водач, не от автопилот, както неправилно се счита. Президентът назначава премиера и министрите, действително ръководи всеки бранш на изпълнителната власт.
Дори и законодателна самодейност има – през законите, които неговите кабинети внасят в Народното събрание. По конституция си ръководи и службите. Главнокомандващ на армията е при военна опасност. Оправданието, че за това са отговорни партиите, които не сформират постоянно ръководство устояваше до рождения ден на Корнелия Нинова. След това стана явно, че президентът деликатно менажира неразбирателството сред тях, с цел да може да продължи да ръководи.
Тази обстановка е блестящо опровергаване на подмятанията, че ГЕРБ и президентът се били „ разбрали “. Ако се бяха разбрали през днешния ден щеше да има постоянен кабинет с мандата на „ Демократична България “ и със забележителна парламентарна поддръжка. При очевидно проатлантическо и проевропейско болшинство да дадеш мандата на една от двете дребни евроскептични и антинатовски партии няма по какъв начин да е друго, с изключение на предпочитание да се провали този мандат. Да напомни, в случай че едно нещо кряка като патица, плува като патица и наподобява на патица, най-вероятно е… патица.
На идните парламентарни избори, в резултат на тази политика ще има един огромен ляв фронт против ГЕРБ и още няколко дребни леви обединения също против ГЕРБ. Темповете, с които България задлъжнява и безгрижно харчи насъбраните до 2020-а година запаси и интернационален престиж демонстрират, че дебатът „ ляво-дясно “ в действителност продължава да е главен за обществото. Допълнително го усилва отношението към съветската експанзия и разногласията каква би трябвало да е ролята на България в поддръжката на Украйна.
„ Движение Гергьовден “, от позицията на близо 30-годишните си патила́ в българската политика счита, че за следващ път би трябвало да застане твърдо на страната на дясно-центристката и народно-консервативна политическа традиция, да е част от съпротивата на десницата против левицата и леваците.
В тази връзка, на нашите съидейници и поддръжници ще напомним това, което за пръв път им казахме през 1994-а, при основаването на „ Народно придвижване Ку-ку “, чийто правоприемник е „ Движение Гергьовден “: до момента в който се вършиме на отвратени от политиката, ще ръководят отвратителните.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
И разгласява позиция на придвижване " Гергьовден ", обвързвана с идните парламентарни избори, в която се споделя следното:
ЛЕВИЦАТА, ЛЕВАЦИТЕ И ЛАИЦИТЕ
ПОЗИЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН ЗА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ РЕПУБЛИКИ, НОВАТА ЛЕВИЦА И ДРУГИ ЛЕВАШКИ ИДЕИ
С тази си позиция по никакъв метод не желаеме да обидим хората, които пишат с лява ръка или пък имат откровени леви хрумвания. Често сходни хора са измежду по-добрите представители на човечество.
Искаме да разясним на лаиците,
за какво България към този момент повече от две години се тресе в нескончаема политическа рецесия и непрекъснати партийни кавги.
Защо няма нов държавен бюджет и общините и ведомствата са принудени да работят с 1/12 месечно от бюджета за 2022.
Защо наподобява, че ще продължим и през 2023-а да вървим непрекъснато на избори, в случай че политическите партии не се изплашен и не схванат какво в действителност се случва.
На първо място случи се президента Радев. Сюжетът, разиграл се с връчването на третия мандат на Българска социалистическа партия сподели за следващ път, че президентът не се стреми към политическа непоклатимост, а разбърква картите по този начин, че най-сетне да излезе левият му пасианс, за който мечтае още от първия си мандат.
По личните му думи, още преди абсурда с крипто-платформата NEXO, той е бил решен да даде мандата точно на Българска социалистическа партия, макар нееднократните уверения, че действителен късмет за осъществяване на третия мандат има единствено, в случай че той бъде получен от „ Демократична България “.
Връчвайки мандата на Българска социалистическа партия, президентът Радев реализира няколко неща: сигурно постави края на 48-я парламент, за следващ път унизи социалистите, демонстрирайки практическата изолираност, в която са попаднали и – най-много – още веднъж даде подтик на следващ собствен опит за преструктуриране на лявото политическо пространство в нов, доминиран от самия него формат.
Първият опит за нова левица беше „ Продължаваме Промяната “. Те се появиха с президентска благословия и дейна промоция, като служебни министри.
След това, на следващите предварителни парламентарни избори, Василев и Петков с лозунга „ леви цели с десни средства “ стартираха реализирането на президентския план и дори сформираха за малко първото, свалено с избор на съмнение за икономическата си политика, държавно управление.
Новата левица, обаче се оказаха леваци и не можаха да осъществят президентските хрумвания за попиване на Българска социалистическа партия и трайно пренареждане на ръководството в ляво, макар комфортното събитие на общото им ръководство.
Цялото им законодателство беше и продължава да е толкоз ляво, че даже и Румен Гечев изпитва известни терзания от популистките лозунги и законопроекти.
Увъртяха се в неистини и между тях, а Подмяната на левицата, замислена като Промяна се спъна още преди да се е случила. Сега президентът Радев гледа към най-малко два нови хоризонта – нов политически план към министър Пеканов и стар-нов план към президента Първанов и Мая Манолова. Ляв несъмнено. И двата минават през – в случай че не кончината – то най-малко маргинализирането на Българска социалистическа партия и превръщането ѝ в партия към 4-те %.
Дори и взаимно разлюбени с Радев, „ Продължаваме промяната “ не престават да обслужват стратегическите му цели. Привличането на „ Да, България “ за общо явяване значи не друго, а дефинитивно усвояване на рехавите останки от някогашната, така наречен „ градска десница “. Дори в границите на „ Да, България “ тя имаше мижаво парламентарно посланичество по отношение на зелено-розовите си сътрудници, ясно е какво ще има в още по-голямо обединяване. По този метод умно-красивите ще получат обективна „ признателност “ от Радев за сърцатото им присъединяване в преизбирането му. И дефинитивно ще се утвърдят като единствено красиви.
Насърчаването на главния политически спор по оста ГЕРБ-АНТИГЕРБ две години, откакто ГЕРБ не са във властта също обслужва концепцията за огромен нов ляв план, който да поеме властта в България. Тази вероятност е и главната причина ние да се съпротивляваме на приемането на нов бюджет за 2023-а, тъй като той щеше да бъде цялостен с популистки и левичарски хрумвания, без явен политически ангажимент кой ще го извършва.
Дори сегашният, продължен бюджет – в случай че бъде прецизно изпълняван – няма по какъв начин да се осъществя без поемането на нов дълг в размер на най-малко 10 милиарда лв. годишно. Консервативно-народният метод, именуван „ моделът ГЕРБ “ и от самият президент, трябваше да бъде дефинитивно дискредитиран като вероятен разумен и реален проект за развиване на България, без основаването на непрекъснати свръхочаквания и без разточителното трупане на задължения за нашите деца и внуци. Това беше и продължава да е цел, успоредна на опитите за ръководство на България от нова левица.
Две години ние действително сме в президентска република. Доста занимателен и жертван е опитът на без време увехналата „ ИТН “ да провокира референдум за президентска република.
Вече две години страната се ръководи от водач, не от автопилот, както неправилно се счита. Президентът назначава премиера и министрите, действително ръководи всеки бранш на изпълнителната власт.
Дори и законодателна самодейност има – през законите, които неговите кабинети внасят в Народното събрание. По конституция си ръководи и службите. Главнокомандващ на армията е при военна опасност. Оправданието, че за това са отговорни партиите, които не сформират постоянно ръководство устояваше до рождения ден на Корнелия Нинова. След това стана явно, че президентът деликатно менажира неразбирателството сред тях, с цел да може да продължи да ръководи.
Тази обстановка е блестящо опровергаване на подмятанията, че ГЕРБ и президентът се били „ разбрали “. Ако се бяха разбрали през днешния ден щеше да има постоянен кабинет с мандата на „ Демократична България “ и със забележителна парламентарна поддръжка. При очевидно проатлантическо и проевропейско болшинство да дадеш мандата на една от двете дребни евроскептични и антинатовски партии няма по какъв начин да е друго, с изключение на предпочитание да се провали този мандат. Да напомни, в случай че едно нещо кряка като патица, плува като патица и наподобява на патица, най-вероятно е… патица.
На идните парламентарни избори, в резултат на тази политика ще има един огромен ляв фронт против ГЕРБ и още няколко дребни леви обединения също против ГЕРБ. Темповете, с които България задлъжнява и безгрижно харчи насъбраните до 2020-а година запаси и интернационален престиж демонстрират, че дебатът „ ляво-дясно “ в действителност продължава да е главен за обществото. Допълнително го усилва отношението към съветската експанзия и разногласията каква би трябвало да е ролята на България в поддръжката на Украйна.
„ Движение Гергьовден “, от позицията на близо 30-годишните си патила́ в българската политика счита, че за следващ път би трябвало да застане твърдо на страната на дясно-центристката и народно-консервативна политическа традиция, да е част от съпротивата на десницата против левицата и леваците.
В тази връзка, на нашите съидейници и поддръжници ще напомним това, което за пръв път им казахме през 1994-а, при основаването на „ Народно придвижване Ку-ку “, чийто правоприемник е „ Движение Гергьовден “: до момента в който се вършиме на отвратени от политиката, ще ръководят отвратителните.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ