Цялата статия на Ердоган за The New York Times: Вашингтон принуждава Турция да търси нови съюзници
Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган изпрати своя публикация на авторитетното американско издание The New York Times, в която предизвестява, че утежняването на връзките сред Анкара и Вашингтон може да докара до това, Турция да потърси нови другари и съдружници, които да заменят десетилетния й съдружник Съединени американски щати, написа " Фокус ".
Отношенията сред двете страни деградират от няколко години насам, по отношение на военната помощ на Съединени американски щати за сирийските кюрди, които Турция счита за издънка на бунтовническата „ Работническа партия на Кюрдистан “ (ПКК), отхвърли на Вашингтон да екстрадира ислямския просветител Фетулах Гюлен в Турция, където го считат за уредник на несполучливия опит за прелом на 16 юли 2016 година, арестуването на християнския просветител Андрю Брънсън от турските управляващи по обвиняване за връзки с терористични организации, което стана и мотивът за наложените от Съединени американски щати наказания против двама турски министри и други
През последните шест десетилетия, Турция и Съединени американски щати бяха стратегически сътрудници и съдружници в НАТО. Нашите две страни се изправяха един до друг против общите закани по време на Студената война и след нея. В течение на годините, Турция бързаше към помощта на Америка постоянно, когато е належащо. Нашите военнослужещи проляха кръвта си дружно в Корея. През 1962 година администрацията на Кенеди съумяла да накара Съветския съюз да реалокира ракетите си от Куба, в подмяна на преместването на ракетите „ Юпитер “ от Италия и Турция. След терористичните атентати на 11 септември, когато Вашингтон разчиташе на приятелите и съдружниците си, с цел да нанесе ответен удар против злото, изпратихме бойците си в Афганистан, с цел да помогнем да се извърши задачата на НАТО там.
Съединените щати неведнъж и поредно не съумяват да схванат и уважат паниките на турския народ. И през последните години нашето партньорство беше сложено на тестване от различия. За страдание, напъните ни да обърнем тази рискова наклонност се оказаха безплодни. Ако Съединените щати не зачитат суверенитета на Турция и потвърдят, че не схващат заплахите, пред които е изправена нашата страна, нашето партньорство може да бъде застрашено. На 15 юли 2016 година Турция беше атакувана от членове на подполната група, водена от Фетулах Гюлен, който управлява своята организация, публично разказана от моето държавно управление като Фетхуалистката терористична организация,от комплекс в селските региони на Пенсилвания.
Гюленистите се пробваха да създадат кървясъл прелом против моето държавно управление. През онази нощ милиони елементарни жители излязоха по улиците от възприятие на национализъм, сходно на това, което американците, без подозрение, претърпяха след Пърл Харбър и атентатите от 11 септември. Двеста и петдесет почтени, в това число Ерол Олкок, дългогодишният управител на акцията ми и мой безценен другар, и синът му, Абдула Тайип Олкок, заплатиха най-високата цена за свободата на нашата нация.
Ако отрядът от убийци, който преследваше мен и моето семейство, бе съумял, щях да съм се включил към тях. Турският народ очакваше от Съединените щати изрично да осъдят нападението и да изразят взаимност с определеното от Турция управление. Не го направиха. Реакцията на Съединени американски щати надалеч не беше приемлива. Вместо да застанат на страната турската народна власт, чиновници на американската администрация деликатно приканиха за " мир и непоклатимост и последователност в Турция. " Още по-лошо е, че няма прогрес във връзка с турското искане за изгонване на Фетулах Гюлен на основата на двустранния контракт.
Друг източник на фрустрация е партньорството сред Съединени американски щати и PYD / YPG, сирийският клон на ПКК, въоръжена формация, която е виновна за гибелта на хиляди турски жители от 1984 година насам и която е оповестена за терористична организация от Съединените щати. Според изчисленията на турските управляващи през последните години Вашингтон употребява 5 000 камиона и 2 000 товарни самолета, с цел да достави оръжие на P.Y.D./Y.P.G.
Моето държавно управление неведнъж е споделяло загрижеността ни пред американските публични лица за решението им да обучат и оборудват съдружниците на ПКК в Сирия. За страдание думите ни не са чути и американските оръжия се употребяват против цивилни и членове на нашите сили за сигурност в Сирия, Ирак и Турция. През последните седмици, Съединените щати започнаха поредност от меркиза ескалиране на напрежението с Турция, като се позоваха на ареста на американския жител Андрю Брънсън от турската полиция, по обвинявания в оказване на помощ на терористична организация.
Вместо да зачитат правосъдния развой, както приканих президента Тръмп в нашите многочислени срещи и диалози, Съединени американски щати насочиха директни закани против другарска нация и продължиха с налагането на наказания на няколко членове на кабинета ми. Това решение беше недопустимо, ирационално и в последна сметка нездравословно за дългогодишното ни другарство. За да не излезе, че Турция не дава отговор на закани, ние отговорихме, като наложихме наказания на няколко американски публични лица. В бъдеще, ние ще се придържаме към същия принцип: Опитите моето държавното управление да бъде насила да се намеси в правосъдния развой не е в сходство с нашата Конституция или нашите споделени демократични полезности.
Турция неведнъж е доказвала, че може да се погрижи са личните си работи, в случай че Съединени американски щати откажат да слушат. През 70-те години турското държавно управление се намеси, с цел да предотврати клането на етнически турци от кипърските гърци макар възраженията на Вашингтон. Неотдавна неуспехът на Вашингтон да схване сериозността на нашите опасения по отношение на заканите за националната сигурност, произлизащи от Северна Сирия, докара до две военни интервенции, които отрязаха достъпа на по този начин наречената „ Ислямска страна “ до границите на НАТО и изхвърлиха бойците на YPG от град Африн.
Както и в тези случаи, ние ще предприемем нужните ограничения за отбрана на националните ни ползи. Във време, когато злото продължава да дебне по света, едностранните дейности против Турция от страна на Съединени американски щати, наш съдружник от десетилетия, ще доведат само до подкопаване на американските ползи и сигурност. Преди да е станало прекомерно късно, Вашингтон би трябвало да се откаже от неправилната концепция, че нашите връзки могат да бъдат асиметрични и да се примирят с обстоятелството, че Турция има други възможности. Неуспехът да се обърне тази наклонност на ограниченост и пренебрежение ще ни принуди да стартираме да търсим нови другари и съдружници.
Отношенията сред двете страни деградират от няколко години насам, по отношение на военната помощ на Съединени американски щати за сирийските кюрди, които Турция счита за издънка на бунтовническата „ Работническа партия на Кюрдистан “ (ПКК), отхвърли на Вашингтон да екстрадира ислямския просветител Фетулах Гюлен в Турция, където го считат за уредник на несполучливия опит за прелом на 16 юли 2016 година, арестуването на християнския просветител Андрю Брънсън от турските управляващи по обвиняване за връзки с терористични организации, което стана и мотивът за наложените от Съединени американски щати наказания против двама турски министри и други
През последните шест десетилетия, Турция и Съединени американски щати бяха стратегически сътрудници и съдружници в НАТО. Нашите две страни се изправяха един до друг против общите закани по време на Студената война и след нея. В течение на годините, Турция бързаше към помощта на Америка постоянно, когато е належащо. Нашите военнослужещи проляха кръвта си дружно в Корея. През 1962 година администрацията на Кенеди съумяла да накара Съветския съюз да реалокира ракетите си от Куба, в подмяна на преместването на ракетите „ Юпитер “ от Италия и Турция. След терористичните атентати на 11 септември, когато Вашингтон разчиташе на приятелите и съдружниците си, с цел да нанесе ответен удар против злото, изпратихме бойците си в Афганистан, с цел да помогнем да се извърши задачата на НАТО там.
Съединените щати неведнъж и поредно не съумяват да схванат и уважат паниките на турския народ. И през последните години нашето партньорство беше сложено на тестване от различия. За страдание, напъните ни да обърнем тази рискова наклонност се оказаха безплодни. Ако Съединените щати не зачитат суверенитета на Турция и потвърдят, че не схващат заплахите, пред които е изправена нашата страна, нашето партньорство може да бъде застрашено. На 15 юли 2016 година Турция беше атакувана от членове на подполната група, водена от Фетулах Гюлен, който управлява своята организация, публично разказана от моето държавно управление като Фетхуалистката терористична организация,от комплекс в селските региони на Пенсилвания.
Гюленистите се пробваха да създадат кървясъл прелом против моето държавно управление. През онази нощ милиони елементарни жители излязоха по улиците от възприятие на национализъм, сходно на това, което американците, без подозрение, претърпяха след Пърл Харбър и атентатите от 11 септември. Двеста и петдесет почтени, в това число Ерол Олкок, дългогодишният управител на акцията ми и мой безценен другар, и синът му, Абдула Тайип Олкок, заплатиха най-високата цена за свободата на нашата нация.
Ако отрядът от убийци, който преследваше мен и моето семейство, бе съумял, щях да съм се включил към тях. Турският народ очакваше от Съединените щати изрично да осъдят нападението и да изразят взаимност с определеното от Турция управление. Не го направиха. Реакцията на Съединени американски щати надалеч не беше приемлива. Вместо да застанат на страната турската народна власт, чиновници на американската администрация деликатно приканиха за " мир и непоклатимост и последователност в Турция. " Още по-лошо е, че няма прогрес във връзка с турското искане за изгонване на Фетулах Гюлен на основата на двустранния контракт.
Друг източник на фрустрация е партньорството сред Съединени американски щати и PYD / YPG, сирийският клон на ПКК, въоръжена формация, която е виновна за гибелта на хиляди турски жители от 1984 година насам и която е оповестена за терористична организация от Съединените щати. Според изчисленията на турските управляващи през последните години Вашингтон употребява 5 000 камиона и 2 000 товарни самолета, с цел да достави оръжие на P.Y.D./Y.P.G.
Моето държавно управление неведнъж е споделяло загрижеността ни пред американските публични лица за решението им да обучат и оборудват съдружниците на ПКК в Сирия. За страдание думите ни не са чути и американските оръжия се употребяват против цивилни и членове на нашите сили за сигурност в Сирия, Ирак и Турция. През последните седмици, Съединените щати започнаха поредност от меркиза ескалиране на напрежението с Турция, като се позоваха на ареста на американския жител Андрю Брънсън от турската полиция, по обвинявания в оказване на помощ на терористична организация.
Вместо да зачитат правосъдния развой, както приканих президента Тръмп в нашите многочислени срещи и диалози, Съединени американски щати насочиха директни закани против другарска нация и продължиха с налагането на наказания на няколко членове на кабинета ми. Това решение беше недопустимо, ирационално и в последна сметка нездравословно за дългогодишното ни другарство. За да не излезе, че Турция не дава отговор на закани, ние отговорихме, като наложихме наказания на няколко американски публични лица. В бъдеще, ние ще се придържаме към същия принцип: Опитите моето държавното управление да бъде насила да се намеси в правосъдния развой не е в сходство с нашата Конституция или нашите споделени демократични полезности.
Турция неведнъж е доказвала, че може да се погрижи са личните си работи, в случай че Съединени американски щати откажат да слушат. През 70-те години турското държавно управление се намеси, с цел да предотврати клането на етнически турци от кипърските гърци макар възраженията на Вашингтон. Неотдавна неуспехът на Вашингтон да схване сериозността на нашите опасения по отношение на заканите за националната сигурност, произлизащи от Северна Сирия, докара до две военни интервенции, които отрязаха достъпа на по този начин наречената „ Ислямска страна “ до границите на НАТО и изхвърлиха бойците на YPG от град Африн.
Както и в тези случаи, ние ще предприемем нужните ограничения за отбрана на националните ни ползи. Във време, когато злото продължава да дебне по света, едностранните дейности против Турция от страна на Съединени американски щати, наш съдружник от десетилетия, ще доведат само до подкопаване на американските ползи и сигурност. Преди да е станало прекомерно късно, Вашингтон би трябвало да се откаже от неправилната концепция, че нашите връзки могат да бъдат асиметрични и да се примирят с обстоятелството, че Турция има други възможности. Неуспехът да се обърне тази наклонност на ограниченост и пренебрежение ще ни принуди да стартираме да търсим нови другари и съдружници.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ