Решенията от срещата на НАТО в Брюксел
Президентът на Съединени американски щати Доналд " Тръмп съумя да усили военните разноски на НАТО ", отбелязва съветското онлайн издание " Политексперт " в публикация за завършилия през вчерашния ден конгрес на алианса в Брюксел.
" Тръмп убеди водачите на НАТО да усилят военните си разноски до " немислимо ниво ", написа " Комерсант " и цитира изказването на президента: " Всички се схванаха значително да вдигнат равнището на вноските си, ще го вдигнат до нива, които щяха да бъдат немислими преди ".
Тръмп " съумя да придума водачите на страните от НАТО да усилят разноските си за защита ". Последните обаче " ще порастват не толкоз бързо, колкото той би желал ", отбелязва " РБК ".
Президентът на Съединени американски щати нееднократно бе подлагал на критика европейските страни с искане за по-справедливо систематизиране на отбранителните разноски сред членките на алианса. В момента едвам осем страни извършват сделката от 2014 година да харчат за защита по 2 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт. Отбранителните разноски на Съединени американски щати са по-големи от тези на останалите и възлизат на 3,58 от Брутният вътрешен продукт.
Преди срещата в Брюксел източници на " РБК " се опасяваха, че Тръмп няма да подпише заключителния документ или даже ще съобщи, че счита да излезе от алианса. Но през първия ден той подписа официално съобщение, съгласно което страните ще подвигат разноските си съгласно предходния проект, тоест последователно, до края на 2024 година, припомня изданието.
" С изключение на въпроса за разноските съдружниците от НАТО демонстрираха цялостно единодушие и взаимно съгласие ", обобщава всекидневникът. Той дава за образец признатата в Брюксел нова стратегия, повишаваща опциите на пакта за бързо реагиране при рецесии. До 2020 година блокът ще разполага с 30 механизирани батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба, подготвени да се задействат в период от 30 дни.
Според зам.-генералния секретар на НАТО Роуз Готемолър тези сили ще се активизират при " рецесия, дейна опасност от навлизане на натовска територия или поява на спор ". В случай на потребност от всички страни може да бъдат събрани нови сили, които да поддържат многонационалните батальони, ситуирани в Естония, Литва, Латвия и Полша, написа вестникът.
Тези четири страни нееднократно са посочвали, че отбраната им би трябвало да бъде подсилена, базирайки се на опасност от Русия, напомня той.
Освен това НАТО посочи структурата на два нови командни центъра. Атлантическото командване в Норфолк, Вирджиния, ще пази морските връзки сред Северна Америка и Европа. А логистичното командване с щаб в немския град Улм ще усъвършенства бързото прекачване на натовски сили и оръжия в границите на Европа. За задачата ще бъде създадена нормативно-правна база и усъвършенствана - инфраструктурата на европейските страни.
Според генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг НАТО е вложила през последните години над 2 милиарда евро в морски терминали, горивни контейнери и самолетни писти в Стария свят, показва изданието.
Предвиждат се още ограничения, повишаващи подвижността на натовската авиация. Ще продължи и разширението на алианса, обобщава резултати от форума " РБК ".
В рамките на брюкселската намира се състоя съвещание във формат Украйна-Грузия-НАТО. Президентите на двете постсъветски страни Петро Порошенко и Гиорги Маргвелашвили бяха интензивно хвалени за провежданите промени, " които ги приближават до НАТО ". В Брюксел обаче се въздържаха да упоменат каквито и да било съответни периоди за възможното им участие, споделя " Комерсант ".
Президентът на Украйна Петро Порошенко съобщи, че стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп споделя позицията на международната общественост за Крим, оповестява " Известия ". Двамата държавни глави се срещнаха на форума на НАТО в Белгия, прецизира вестникът, като се базира на уеб страницата на украинския водач.
" Категорично осъждаме противозаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия, което ние не признаваме и няма да признаем ", се споделя в взаимната декларация от срещата на върха на НАТО в Брюксел.
Решенията от тази среща " ще бъдат деликатно оценени с оглед последствията за европейската сигурност ", увери в коментар външното министерство в Москва, представено от " Ведомости ".
Според съветската дипломация членките на алианса все по този начин не правят оценка обективно аргументите за утежняването " на обстановката със сигурността в Евроатлантика и избират да гледат на света през призмата на стандартите от студената война ". Обвинявайки Русия, че ускорява напрежението на европейска територия, НАТО в същото време усилва личната си военна интензивност даже в относително спокойни райони като Балтика и Северна Европа, се споделя в коментара.
" Отчитайки се за увеличението на отбранителните си бюджети под претекст, че се модернизират въоръжените сили на Русия, съдружниците (от алианса) избират да не обявяват, че съвкупните им военни разноски неведнъж надвишават съветските и съставляват над половината общи международни разходи за тези цели ", акцентира дипломатическото ведомство в Москва.
По материали на БТА
" Тръмп убеди водачите на НАТО да усилят военните си разноски до " немислимо ниво ", написа " Комерсант " и цитира изказването на президента: " Всички се схванаха значително да вдигнат равнището на вноските си, ще го вдигнат до нива, които щяха да бъдат немислими преди ".
Тръмп " съумя да придума водачите на страните от НАТО да усилят разноските си за защита ". Последните обаче " ще порастват не толкоз бързо, колкото той би желал ", отбелязва " РБК ".
Президентът на Съединени американски щати нееднократно бе подлагал на критика европейските страни с искане за по-справедливо систематизиране на отбранителните разноски сред членките на алианса. В момента едвам осем страни извършват сделката от 2014 година да харчат за защита по 2 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт. Отбранителните разноски на Съединени американски щати са по-големи от тези на останалите и възлизат на 3,58 от Брутният вътрешен продукт.
Преди срещата в Брюксел източници на " РБК " се опасяваха, че Тръмп няма да подпише заключителния документ или даже ще съобщи, че счита да излезе от алианса. Но през първия ден той подписа официално съобщение, съгласно което страните ще подвигат разноските си съгласно предходния проект, тоест последователно, до края на 2024 година, припомня изданието.
" С изключение на въпроса за разноските съдружниците от НАТО демонстрираха цялостно единодушие и взаимно съгласие ", обобщава всекидневникът. Той дава за образец признатата в Брюксел нова стратегия, повишаваща опциите на пакта за бързо реагиране при рецесии. До 2020 година блокът ще разполага с 30 механизирани батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба, подготвени да се задействат в период от 30 дни.
Според зам.-генералния секретар на НАТО Роуз Готемолър тези сили ще се активизират при " рецесия, дейна опасност от навлизане на натовска територия или поява на спор ". В случай на потребност от всички страни може да бъдат събрани нови сили, които да поддържат многонационалните батальони, ситуирани в Естония, Литва, Латвия и Полша, написа вестникът.
Тези четири страни нееднократно са посочвали, че отбраната им би трябвало да бъде подсилена, базирайки се на опасност от Русия, напомня той.
Освен това НАТО посочи структурата на два нови командни центъра. Атлантическото командване в Норфолк, Вирджиния, ще пази морските връзки сред Северна Америка и Европа. А логистичното командване с щаб в немския град Улм ще усъвършенства бързото прекачване на натовски сили и оръжия в границите на Европа. За задачата ще бъде създадена нормативно-правна база и усъвършенствана - инфраструктурата на европейските страни.
Според генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг НАТО е вложила през последните години над 2 милиарда евро в морски терминали, горивни контейнери и самолетни писти в Стария свят, показва изданието.
Предвиждат се още ограничения, повишаващи подвижността на натовската авиация. Ще продължи и разширението на алианса, обобщава резултати от форума " РБК ".
В рамките на брюкселската намира се състоя съвещание във формат Украйна-Грузия-НАТО. Президентите на двете постсъветски страни Петро Порошенко и Гиорги Маргвелашвили бяха интензивно хвалени за провежданите промени, " които ги приближават до НАТО ". В Брюксел обаче се въздържаха да упоменат каквито и да било съответни периоди за възможното им участие, споделя " Комерсант ".
Президентът на Украйна Петро Порошенко съобщи, че стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп споделя позицията на международната общественост за Крим, оповестява " Известия ". Двамата държавни глави се срещнаха на форума на НАТО в Белгия, прецизира вестникът, като се базира на уеб страницата на украинския водач.
" Категорично осъждаме противозаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия, което ние не признаваме и няма да признаем ", се споделя в взаимната декларация от срещата на върха на НАТО в Брюксел.
Решенията от тази среща " ще бъдат деликатно оценени с оглед последствията за европейската сигурност ", увери в коментар външното министерство в Москва, представено от " Ведомости ".
Според съветската дипломация членките на алианса все по този начин не правят оценка обективно аргументите за утежняването " на обстановката със сигурността в Евроатлантика и избират да гледат на света през призмата на стандартите от студената война ". Обвинявайки Русия, че ускорява напрежението на европейска територия, НАТО в същото време усилва личната си военна интензивност даже в относително спокойни райони като Балтика и Северна Европа, се споделя в коментара.
" Отчитайки се за увеличението на отбранителните си бюджети под претекст, че се модернизират въоръжените сили на Русия, съдружниците (от алианса) избират да не обявяват, че съвкупните им военни разноски неведнъж надвишават съветските и съставляват над половината общи международни разходи за тези цели ", акцентира дипломатическото ведомство в Москва.
По материали на БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ