Bloomberg: Изтеглянето на САЩ от Германия е победа за Путин
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп удостовери желанието си да изтегли от Германия съвсем 10 хиляди американски бойци и по този начин контингентът на Съединени американски щати там да намалее до по-малко от 25 хиляди Очевидно това е доста неприятно решение. Намаляването на военното наличие в Германия е същински подарък за съветския президент Владимир Путин, което ненужно ще напрегне трансатлантическия Алианс, ще понижи световната подготвеност на Съединени американски щати за краткосрочни и дълготрайни военни интервенции и също по този начин ще попречи на Вашингтон да пести пари. Това разяснява Джеймс Ставридис, пенсиониран адмирал от Военноморските сили на Съединени американски щати, в материал, оповестен Bloomberg и представен от организация " Фокус ".
Тръмп изяснява решението си, като споделя, че Германия " не извършва отговорностите си " за финансиране на НАТО. Но това не е по този начин: бюджетът на НАТО е съразмерно разпределен сред 30-те страни членки, а понастоящем уговорките на Германия подхождат на откритите правила. Да, Германия към момента не е изпълнила задачата на НАТО да харчи 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, само че Берлин се движи в тази посока.
Добре познавам тези причини. Когато бях висш главнокомандващ на Съвместните сили на НАТО в Европа, редом работех и като началник на Европейското командване на въоръжените сили на Съединени американски щати. Аз бях един от шестте командири, разпределени на географски принцип - всички 4-звездни адмирали или генерали, всеки от които отговаряше за провеждането на военни интервенции в избран район на света.
Що се отнася до европейското командване на въоръжените сили на Съединени американски щати, аз разполагах с огромен и кадърен личен състав в град Щутгарт, както и цяла мрежа от военни бази, разпростряла се в цяла Западна Европа. На континента имаше към 64 хиляди бойци от всички военни клонове и те бяха ситуирани в 21 основни бази. Всички те бяха под моето командване, в това число 40 хиляди души в Германия. Трябва да се каже, апропо, че след края на Студената война съставът на силите на Съединени американски щати в Европа бе понижен с съвсем 90%.
Когато си припомням за това време, изникват три епизода в паметта ми. Първото е посещаване на болничното заведение за сухопътни войски в немския град Ландстул, най-големият медицински център на въоръжените сили на Съединени американски щати отвън територията на страната. В допълнение към даването на медицински услуги на десетки хиляди военнослужещи на Съединени американски щати и техните фамилии, тази болница беше и център за евакуация на нашите тежко ранени бойци, участващи във войните в Ирак и Афганистан.
В тези дни имахме хиляди тежко ранени бойци и всеки месец те бяха откарвани със аероплан до тази болница, след което бяха превозени до Съединени американски щати. Когато обикалях отделенията, пробвайки се по някакъв метод да поддържа ранените, бях изумен от географската нужда да има място, където нашите войски да могат да бъдат евакуирани относително бързо и където да им бъде обезпечена най-висококачествена здравна помощ.
Спомням си също многочислените си пътувания из Германия и визитата на бойци тъкмо преди да бъдат изпратени в Близкия изток или Афганистан. Самите бойци непрекъснато ми споделяха, че членовете на фамилията им се усещат в сигурност и са доста удовлетворени от престоя си в немските градове, където има кой да се грижи за тях по всевъзможен метод. Германия заплаща забележителна част от разноските за поддържането на 40-те хиляди бойци на своя територия и им обезпечава отлични условия за живот. Не става дума за остарели бази от Студената война, а за модерна инфраструктура от XXI век.
И най-после, припомням си многочислените ми пътувания през този интервал до Афганистан, където 150 хиляди бойци бяха сложени под моето стратегическо командване. Това решение беше взето, откакто Международните сили за подкрепяне на сигурността, ръководени от НАТО, поеха отговорността за войната в тази страна. Тогава Германия беше един от главните участници във войната в Афганистан и тя даде доста жертви. Германците направляваха обстановката в северната част на Афганистан, основно в базите, ситуирани към Мазари Шариф и те съвършено извършиха своята работа под командването на няколко свои генерали. Посетих и 15 хиляди бойци от НАТО на Балканите, които поддържаха нежния мир в Косово и бяха командвани от няколко отлични немски генерали с две звезди.
Един добър и доста елементарен въпрос може да бъде заложен по отношение на взетите решения: Кой има изгода от тях? В този случай това несъмнено не е Съединени американски щати, тъй като те ще изгубят стратегически бази, ситуирани наоколо до територията на съперниците си. Това няма да им спести никакви пари - в действителност Пентагонът ще загуби немските дотации. Когато военнослужещите се върнат в Съединени американски щати, ще е належащо да има подобаващи бази за разполагането им и в случай че би трябвало да бъдат преместени, цената на това ще бъде забележителна.
НАТО също ще загуби - мога да кажа с убеденост, че всеки американски боец, присъстващ на този континент, спомага за укрепването на Алианса и това изяснява за какво съдружниците на Съединени американски щати бяха подготвени да се бият в Ирак и Афганистан.
Министерството на защитата няма да получи никакви компенсации. То ще загуби скъпи благоприятни условия за взаимна подготовка с добре квалифицираните въоръжени сили на Германия. Съюзниците на Съединени американски щати ще изгубят и ще слагат под въпрос уговорките за взаимно ограничението на Русия.
Това ни довежда до въпроса за единствения печеливш - Владимир Путин. Руският водач употребява непредвиденото евакуиране на войските за задачите в своята страна, вътре в Европа, както и в интернационален проект в Близкия изток и другаде.
Всичко това в действителност важи освен за Германия. Говорим за отговорностите на Съединени американски щати във връзка с нейните съюзнически структури като цяло и в Европа. Защо Европа е толкоз значима за Съединени американски щати?
Първо, общите полезности - в Европа са най-прогресивните демокрации в света, страни, с които американците имат общи полезности. Второ, мъчно е да се надцени смисъла на Европа, която има Брутният вътрешен продукт от 20 трлн. $ и е главният търговски сътрудник на Съединени американски щати. Трето, Европейският спектакъл (на военните операции) продължава да бъде сериозна стратегическа територия - той обезпечава на Съединени американски щати световен достъп, който е нужен за интервенции по целия свят. Четвърто, Европа играе значима роля в НАТО, най-успешният и най-способният съюз в историята. Пето, Европа през днешния ден е „ експортьор на сигурност “, има най-обучените и най-добре оборудваните в софтуерно отношение въоръжени сили в света.
Има доста положителни аргументи да задържим въоръжените си сили в Германия. Но не мога да си показва нито една причина, заради която би било належащо да ги изведем оттова, приключва създателят.
Тръмп изяснява решението си, като споделя, че Германия " не извършва отговорностите си " за финансиране на НАТО. Но това не е по този начин: бюджетът на НАТО е съразмерно разпределен сред 30-те страни членки, а понастоящем уговорките на Германия подхождат на откритите правила. Да, Германия към момента не е изпълнила задачата на НАТО да харчи 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, само че Берлин се движи в тази посока.
Добре познавам тези причини. Когато бях висш главнокомандващ на Съвместните сили на НАТО в Европа, редом работех и като началник на Европейското командване на въоръжените сили на Съединени американски щати. Аз бях един от шестте командири, разпределени на географски принцип - всички 4-звездни адмирали или генерали, всеки от които отговаряше за провеждането на военни интервенции в избран район на света.
Що се отнася до европейското командване на въоръжените сили на Съединени американски щати, аз разполагах с огромен и кадърен личен състав в град Щутгарт, както и цяла мрежа от военни бази, разпростряла се в цяла Западна Европа. На континента имаше към 64 хиляди бойци от всички военни клонове и те бяха ситуирани в 21 основни бази. Всички те бяха под моето командване, в това число 40 хиляди души в Германия. Трябва да се каже, апропо, че след края на Студената война съставът на силите на Съединени американски щати в Европа бе понижен с съвсем 90%.
Когато си припомням за това време, изникват три епизода в паметта ми. Първото е посещаване на болничното заведение за сухопътни войски в немския град Ландстул, най-големият медицински център на въоръжените сили на Съединени американски щати отвън територията на страната. В допълнение към даването на медицински услуги на десетки хиляди военнослужещи на Съединени американски щати и техните фамилии, тази болница беше и център за евакуация на нашите тежко ранени бойци, участващи във войните в Ирак и Афганистан.
В тези дни имахме хиляди тежко ранени бойци и всеки месец те бяха откарвани със аероплан до тази болница, след което бяха превозени до Съединени американски щати. Когато обикалях отделенията, пробвайки се по някакъв метод да поддържа ранените, бях изумен от географската нужда да има място, където нашите войски да могат да бъдат евакуирани относително бързо и където да им бъде обезпечена най-висококачествена здравна помощ.
Спомням си също многочислените си пътувания из Германия и визитата на бойци тъкмо преди да бъдат изпратени в Близкия изток или Афганистан. Самите бойци непрекъснато ми споделяха, че членовете на фамилията им се усещат в сигурност и са доста удовлетворени от престоя си в немските градове, където има кой да се грижи за тях по всевъзможен метод. Германия заплаща забележителна част от разноските за поддържането на 40-те хиляди бойци на своя територия и им обезпечава отлични условия за живот. Не става дума за остарели бази от Студената война, а за модерна инфраструктура от XXI век.
И най-после, припомням си многочислените ми пътувания през този интервал до Афганистан, където 150 хиляди бойци бяха сложени под моето стратегическо командване. Това решение беше взето, откакто Международните сили за подкрепяне на сигурността, ръководени от НАТО, поеха отговорността за войната в тази страна. Тогава Германия беше един от главните участници във войната в Афганистан и тя даде доста жертви. Германците направляваха обстановката в северната част на Афганистан, основно в базите, ситуирани към Мазари Шариф и те съвършено извършиха своята работа под командването на няколко свои генерали. Посетих и 15 хиляди бойци от НАТО на Балканите, които поддържаха нежния мир в Косово и бяха командвани от няколко отлични немски генерали с две звезди.
Един добър и доста елементарен въпрос може да бъде заложен по отношение на взетите решения: Кой има изгода от тях? В този случай това несъмнено не е Съединени американски щати, тъй като те ще изгубят стратегически бази, ситуирани наоколо до територията на съперниците си. Това няма да им спести никакви пари - в действителност Пентагонът ще загуби немските дотации. Когато военнослужещите се върнат в Съединени американски щати, ще е належащо да има подобаващи бази за разполагането им и в случай че би трябвало да бъдат преместени, цената на това ще бъде забележителна.
НАТО също ще загуби - мога да кажа с убеденост, че всеки американски боец, присъстващ на този континент, спомага за укрепването на Алианса и това изяснява за какво съдружниците на Съединени американски щати бяха подготвени да се бият в Ирак и Афганистан.
Министерството на защитата няма да получи никакви компенсации. То ще загуби скъпи благоприятни условия за взаимна подготовка с добре квалифицираните въоръжени сили на Германия. Съюзниците на Съединени американски щати ще изгубят и ще слагат под въпрос уговорките за взаимно ограничението на Русия.
Това ни довежда до въпроса за единствения печеливш - Владимир Путин. Руският водач употребява непредвиденото евакуиране на войските за задачите в своята страна, вътре в Европа, както и в интернационален проект в Близкия изток и другаде.
Всичко това в действителност важи освен за Германия. Говорим за отговорностите на Съединени американски щати във връзка с нейните съюзнически структури като цяло и в Европа. Защо Европа е толкоз значима за Съединени американски щати?
Първо, общите полезности - в Европа са най-прогресивните демокрации в света, страни, с които американците имат общи полезности. Второ, мъчно е да се надцени смисъла на Европа, която има Брутният вътрешен продукт от 20 трлн. $ и е главният търговски сътрудник на Съединени американски щати. Трето, Европейският спектакъл (на военните операции) продължава да бъде сериозна стратегическа територия - той обезпечава на Съединени американски щати световен достъп, който е нужен за интервенции по целия свят. Четвърто, Европа играе значима роля в НАТО, най-успешният и най-способният съюз в историята. Пето, Европа през днешния ден е „ експортьор на сигурност “, има най-обучените и най-добре оборудваните в софтуерно отношение въоръжени сили в света.
Има доста положителни аргументи да задържим въоръжените си сили в Германия. Но не мога да си показва нито една причина, заради която би било належащо да ги изведем оттова, приключва създателят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ