Ню Йорка таймс: Тръмп заяви, че оръжието ни е заредено и готово за стрелба, но по какво?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп обмисля ответни ограничения след нападението против саудитски петролни уреди. Той обаче има единствено няколко разновидността за деяние и още по-малко съдружници.
Независимо дали са осъществени от бунтовниците хуси в Йемен, шиитските бунтовници в Ирак или от самия Иран, нападенията с дронове против саудитски петролни уреди рано в събота съставляват остра провокация против Съединените щати. И в този рисков миг президентът Тръмп разполага единствено с няколко разновидността, с малко на брой съдружници, понижен екип по националната сигурност и с дребен рейтинг на доверие.
За момента остана неразбираемо за какво Иран или някое от неговите протежета явно се е стремял към толкоз огромна ескалация на районното напрежение в този миг. Имаше някакви спекулации, че хардлайнерите в Иран може да се пробват да торпилират всяка опция за среща сред Тръмп и президента Хасан Рохани. Който и да е бил непосредственият извършител, офанзивата против главен енергиен източник в световен мащаб е най-опасният процес на нещата, откогато предходната година Тръмп се отхвърли от нуклеарното съглашение с Иран от 2015 година и стартира да възвръща икономическите наказания против Иран.
Въпреки че целта беше Саудитска Арабия, ръкавицата беше хвърлена в краката на Тръмп и непосредственият въпрос беше по какъв начин ще отговори той. До нападението президентът на Съединени американски щати изглеждаше заинтересован от опцията да се срещне с Рохани на Общото заседание на Организация на обединените нации - този тип срещи на четири очи с съперник като севернокорееца Ким Чен-ун провокират изобилното медийно внимание, което носи наслаждение на Тръмп.
Тръмп резервира безмълвие през по-голямата част от уикенда след офанзивата, а отговорът му в неделя вечерта беше незабравим туит, че оръжието на Съединените щати " е заредено и готово за пукотевица ", само че че той изчаквал да разбере от Саудитска Арабия по какъв начин да постъпи. Междувременно държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо сочеше обвинително с пръст напряко към Иран поради " невижданото нахлуване против международните енергийни доставки ", а Техеран отхвърляше неговите " неразбираеми и безсмислени " обвинявания.
Това че Тръмп ще обуслови отговора си съгласно желанията на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - същият владетел, който въвлече кралството си и Съединени американски щати в извънредно разрушителната революция в Йемен и подреди убийството и разчленяването на публицист отстъпник - е много обезпокоително, когато на карта са сложени опцията за експлоадиране на война и международните доставки на нефт.
Президентът обаче си остави единствено няколко други заслужаващи доверие съветници. Той постоянно отхвърляше отчетите на разследващите служби; уволни третия си консултант по националната сигурност Джон Болтън и още не е назначил нов; министърът на защитата Марк Еспър е на поста единствено от месец; сполучливо отчужди огромните си съдружници - въпреки че някои, в това число Англия и Германия, осъдиха съботните нападения; изчерпа съвсем всички благоприятни условия за спомагателен финансов напън върху Иран; а поддръжката му за саудитската война с бомбардировки в Йемен беше подложена на критика даже от конгресмени републиканци.
Когато би трябвало да реши самичък по какъв начин да работи, Тръмп нормално избира да заобикаля спор. След като през юни Иран смъкна американски дрон, той отхвърли доводите на Болтън за ответен боен удар. В понеделник изрази същата принуда, акцентирайки, че дипломацията " в никакъв случай не е изчерпана до последните 12 секунди ".
Това е рационално и Тръмп би трябвало в действителност да изследва всяка опция за дипломатическа развръзка, преди да заповяда военни дейности или да остави Саудитска Арабия да реагира. Съединени американски щати сега са изправени пред сериозна рецесия, за която нямаше друга действителна причина, с изключение на непреодолимото предпочитание на Тръмп да заличи наследството на президента Барак Обама, изоставяйки нуклеарната договорка, която има необятна интернационална поддръжка.
Оттеглянето не беше съпроводено от нова тактика, като се изключи " работа с нашите съдружници ", сведени основно до Саудитска Арабия и Израел, и вяра, че иранското държавно управление ще бъде тласнато към нова договорка под натиска на обновените наказания. В същото време Тръмп устоя на натиска на Конгреса да приключи изцяло американската поддръжка за пагубната саудитска акция в Йемен.
Окончателният резултат е, че Иран в този момент явно усили залога, предизвиквайки Белия дом с нагла офанзива против съдружник, който е един от най-важните международни производители на нефт. Дойде моментът Тръмп да се съветва с Конгреса, с водещи индустриални страни, които зависят от близкоизточния нефт, и с военните и разследващите анализатори отвън вътрешния си кръг. /БТА
Независимо дали са осъществени от бунтовниците хуси в Йемен, шиитските бунтовници в Ирак или от самия Иран, нападенията с дронове против саудитски петролни уреди рано в събота съставляват остра провокация против Съединените щати. И в този рисков миг президентът Тръмп разполага единствено с няколко разновидността, с малко на брой съдружници, понижен екип по националната сигурност и с дребен рейтинг на доверие.
За момента остана неразбираемо за какво Иран или някое от неговите протежета явно се е стремял към толкоз огромна ескалация на районното напрежение в този миг. Имаше някакви спекулации, че хардлайнерите в Иран може да се пробват да торпилират всяка опция за среща сред Тръмп и президента Хасан Рохани. Който и да е бил непосредственият извършител, офанзивата против главен енергиен източник в световен мащаб е най-опасният процес на нещата, откогато предходната година Тръмп се отхвърли от нуклеарното съглашение с Иран от 2015 година и стартира да възвръща икономическите наказания против Иран.
Въпреки че целта беше Саудитска Арабия, ръкавицата беше хвърлена в краката на Тръмп и непосредственият въпрос беше по какъв начин ще отговори той. До нападението президентът на Съединени американски щати изглеждаше заинтересован от опцията да се срещне с Рохани на Общото заседание на Организация на обединените нации - този тип срещи на четири очи с съперник като севернокорееца Ким Чен-ун провокират изобилното медийно внимание, което носи наслаждение на Тръмп.
Тръмп резервира безмълвие през по-голямата част от уикенда след офанзивата, а отговорът му в неделя вечерта беше незабравим туит, че оръжието на Съединените щати " е заредено и готово за пукотевица ", само че че той изчаквал да разбере от Саудитска Арабия по какъв начин да постъпи. Междувременно държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо сочеше обвинително с пръст напряко към Иран поради " невижданото нахлуване против международните енергийни доставки ", а Техеран отхвърляше неговите " неразбираеми и безсмислени " обвинявания.
Това че Тръмп ще обуслови отговора си съгласно желанията на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - същият владетел, който въвлече кралството си и Съединени американски щати в извънредно разрушителната революция в Йемен и подреди убийството и разчленяването на публицист отстъпник - е много обезпокоително, когато на карта са сложени опцията за експлоадиране на война и международните доставки на нефт.
Президентът обаче си остави единствено няколко други заслужаващи доверие съветници. Той постоянно отхвърляше отчетите на разследващите служби; уволни третия си консултант по националната сигурност Джон Болтън и още не е назначил нов; министърът на защитата Марк Еспър е на поста единствено от месец; сполучливо отчужди огромните си съдружници - въпреки че някои, в това число Англия и Германия, осъдиха съботните нападения; изчерпа съвсем всички благоприятни условия за спомагателен финансов напън върху Иран; а поддръжката му за саудитската война с бомбардировки в Йемен беше подложена на критика даже от конгресмени републиканци.
Когато би трябвало да реши самичък по какъв начин да работи, Тръмп нормално избира да заобикаля спор. След като през юни Иран смъкна американски дрон, той отхвърли доводите на Болтън за ответен боен удар. В понеделник изрази същата принуда, акцентирайки, че дипломацията " в никакъв случай не е изчерпана до последните 12 секунди ".
Това е рационално и Тръмп би трябвало в действителност да изследва всяка опция за дипломатическа развръзка, преди да заповяда военни дейности или да остави Саудитска Арабия да реагира. Съединени американски щати сега са изправени пред сериозна рецесия, за която нямаше друга действителна причина, с изключение на непреодолимото предпочитание на Тръмп да заличи наследството на президента Барак Обама, изоставяйки нуклеарната договорка, която има необятна интернационална поддръжка.
Оттеглянето не беше съпроводено от нова тактика, като се изключи " работа с нашите съдружници ", сведени основно до Саудитска Арабия и Израел, и вяра, че иранското държавно управление ще бъде тласнато към нова договорка под натиска на обновените наказания. В същото време Тръмп устоя на натиска на Конгреса да приключи изцяло американската поддръжка за пагубната саудитска акция в Йемен.
Окончателният резултат е, че Иран в този момент явно усили залога, предизвиквайки Белия дом с нагла офанзива против съдружник, който е един от най-важните международни производители на нефт. Дойде моментът Тръмп да се съветва с Конгреса, с водещи индустриални страни, които зависят от близкоизточния нефт, и с военните и разследващите анализатори отвън вътрешния си кръг. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ