Президентът на САЩ Джордж У. Буш, заедно с генералния секретар

Президентът на Съединени американски щати Джордж У. Буш, дружно с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, отбелязва разширението на НАТО, приветствайки водачите на България и още шест източноевропейски страни на гала в Белия дом във Вашингтон, 29 март 2004 година Снимка: AP

Повече от половината българи подкрепят участието на България в Алианса, само че една трета от обществото ни е за излизане от НАТО, сочат данни от изследване на НАТО, представени от Българска телеграфна агенция.

На 29 март 2004 година във Вашингтон България подава документите си по присъединението към Северноатлантическия контракт и с това става част от политическия и боен съюз НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор). 

Въоръжено нахлуване, подхванато против една или повече страни, в Европа или в Северна Америка, ще се преглежда като нахлуване против всички, гласи член 5 от Северноатлантическия контракт. „ Страните по сегашния контракт удостоверяват своята религия в задачите и правилата на устава на Организацията на обединените народи и желанието си да живеят в мир с всички нации и държавни управления, решени да пазят свободата на своите нации, тяхното общо завещание и цивилизация, които се основават на правилата на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона ", се показва още в контракта.

Преди депозирането на документите във Вашингтон, на 18 март 2004 година Народното събрание ратифицира Северноатлантическия контракт, а на 2 април в Главната квартира на НАТО в Брюксел е формалната гала по отбелязването на присъединението на новоприетите седем страни към алианса. Освен България, още шест страни от Източна Европа стават пълноправни членове на НАТО - Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния.

„ На 29 март 2004 година финализирахме и подпечатахме почналия през август 1990 година преход сред два цивилизационни модела — от ориенталска тирания към европейска народна власт ", съобщи за Българска телеграфна агенция доктор Соломон Паси - някогашен министър на външните работи (2001-2005 г.) и създател и президент на Атлантическия клуб в България.

България е почитан съдружник в НАТО и страната ни извършва съзнателно своите съюзнически задължения, и способства за груповата сигурност, уточни за Българска телеграфна агенция Златин Кръстев - краткотрайно ръководещ непрекъснатата делегация на България към НАТО.

Промените в България след приемането на страната в НАТО

България влезе в НАТО, с цел да може да бъде пълноправен сътрудник в разговора с Русия, която беше положила всички старания това да не се случи. Но през 2004 година тя бе принудена да осъзнае силата на свободолюбивия българския дух и жаждата му за самостоятелност, сигурност и разцвет, надлежно ѝ се наложи да промени своята политика и да усили средствата за финансиране на осведомителни интервенции и възвръщане на изгубеното си въздействие над нас, разяснява Златин Кръстев.

„ На 29 март 2004 година финализирахме и подпечатахме почналия през август 1990 година преход сред два цивилизационни модела — от ориенталска тирания към европейска народна власт ", съобщи доктор Соломон Паси.

България в Алианса 19 години по-късно

През 2004 година България, още преди сключване на Договора ни с Европейски Съюз, имаше престижа да постанова промени и нововъведения в НАТО, в Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) и даже в Европейски Съюз, сподели Соломон Паси. Според него днешните визионери на България би трябвало да се преборят с водачите на страната, с цел да възвърнат този престиж.

Влизайки в НАТО, влизаш в едно семейство, ставаш част от една фамилия, в която всички се поддържат, без значение кой на какъв стадий е от своето икономическо, културно или обществено развиване, изясни Златин Кръстев. По думите му това е символизирано от кръглата маса – на нея всички са равни, няма челно място, всеки дава това, което може, с цел да подкрепи общата сигурност. Когато някой има потребност от помощ, останалите са солидарни с него и му оказват помощ, и всички решения се взимат дружно, добави краткотрайно ръководещият непрекъснатата делегация на България към НАТО.

Отношението на съдружниците на България към страната ни

България е почитан съдружник в НАТО, съобщи Кръстев. Той уточни, че страната ни извършва съзнателно своите съюзнически задължения и способства за груповата сигурност. „ Никой няма да разположи батальонна бойна група на място, което не се смята за задоволително несъмнено. Всеки ден на вратата ми тропат посланици от страни от целия свят, в това число софтуерно развити, богати и проспериращи. Всички те се интересуват от България като благонадежден съдружник в най-успешния съюз в човешката история ", добави Златин Кръстев.

По-важно от това " по какъв начин ни одобряват " е " по какъв начин се представяме ", счита Соломон Паси, който добави, че съгласно него отговорът е " несъответстващо " - в  сравнение с всичко направено през 1990 - 2007 година, когато въведохме България и в Европейски Съюз. Защото водачите ни стопираха да мечтаят, а мечтателите " сдадоха " водачеството, сподели още Паси.

НАТО след началото на войната в Украйна

През 1999 година Атлантическият клуб предизвести, че абдикацията от нуклеарна еластичност на Алианса е като да си стреляме в краката, уточни Паси. По думите му би трябвало да се завърнем към възпиращата " кадифена " мощ на нуклеарните оръжия, предотвратили Трета международна война. „ Решението на Путин от последните дни - да разположи нуклеарни оръжия в Беларус, сподели, въпреки и 24 години по-късно, че сме били напълно прави. Вярвам, че войната в Украйна ще форсира мисленето в НАТО, в това число и за нова възпираща нуклеарна самоотбрана ", сподели той.

За да има мир, би трябвало да бъдеш подготвен да победиш във война, единствено по този начин ще бъде обезпечено, че няма да се стигне още веднъж до война и мирът ще спечелва, разяснява Златин Кръстев. Според него възпирането на непозната офанзива, още преди тя да е почнала, е основополагаща причина за основаването на алианса през 1949 година. „ Когато единственото, което са желали основаващите страни, е да няма в никакъв случай повече война ", добави  Кръстев.

Историята демонстрира, че дългогодишен мир се реализира единствено когато съперникът самичък се отхвърля да влезе във война, защото вижда непоколебимо единение, задружна мощ и решителност, една непреодолима стена, която не може да се превземе нито с челна офанзива, нито с ловкост и лукавство, уточни Златин Кръстев.

Предизвикателствата пред Алианса

Едно от провокациите е руско-китайската агитация, тровеща сърцата и мозъците на децата ни, счита Соломон Паси. Според него НАТО и Европейски Съюз би трябвало да подхващат радикални ограничения против нея. „ Тайван, Космосът и Северният полюс са трите световни местоположения, в които ще се реши, дали квартетът на злото - Русия - Китай - Иран - КНДР, ще успее да ни победи и завладее. Западът има потребност от нова, друга и привличаща Индия политика ", разяснява той. По думите му за България най-спешно е да си възвърне суверенитета над лагер Камчия - " главният шпионски център на Кремъл по Черно море и Балканите ".

Според Златин Кръстев едно от главните провокации пред алианса, което е всеобхватно и се разгръща във всички аспекти на живота на елементарния човек, в това число и в България, е устойчивостта. „ Това е способността да се изправиш бързо, когато си покосен от естествена или породена от индивида рецесия ", изясни той.

По думите на Кръстев това е способността, която разграничава страните, които са в непрекъсната рецесия, и тези, които се изправят бързо и не престават напред. Кръстев даде за образец земетресенията в Турция. Въпреки дълбоката рецесия, страната, благодарение на съдружници, в това число и България, в къси периоди сътвори нужната организация за излизане от рецесията с ясна посока напред и нагоре, сподели още той.

Отношението на българите към НАТО

Повече от половината българи подкрепят участието на България в Алианса, само че една трета от обществото ни е за излизане от НАТО, сочат данни от изследване на НАТО, включени в показания по-рано този месец годишен доклад за активността на алианса.

Отчита се покачване с 8% в последната година за поддръжката за НАТО измежду жителите на страните от пакта, като по последни данни у нас поддръжка показват 55%, а 31% са декларирали, че са за овакантяване на алианса. Над половината от участниците в изследването у нас (57%) са на мнение, че участието в НАТО прави военно нахлуване против нашата страна по-малко евентуално и това очакване се споделя от от ден на ден от останалите жители на страни от алианса.

Повече пари за защита

Само 7 от 30-те членове на Атлантическия алианс са изразходвали най-малко 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита през 2022 година, демонстрира годишният отчет на междуправителствения боен съюз, публикуван от централата на пакта в Брюксел. В тази връзка генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг прикани страните членки да усилят разноските за защита.

Всички страни, искащи мир  в Европа, освен в НАТО, усилват бюджетите си за защита, уточни Златин Кръстев и прикани Народното събрание да не чака лятото, а още с новия бюджет да бъдат планувани 2% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита. Българските въоръжени сили, в които служат горди дами и мъже, заслужават съвременни средства, с които самоуверено да бранят родината си, сподели още краткотрайно ръководещият непрекъснатата делегация на България към НАТО.

Според 83% от българските жители нашата страна би трябвало да харчи повече за защита, на противното мнение са едвам 8%, а девет на 100 не могат да преценяват, сочат данни от изследването на НАТО.

Инфо: Българска телеграфна агенция