Путин постига целта си: Сигурността на Русия гарантират буферни държави
Президентът на Русия Владимир Путин назова спекулации изказванията, че възнамерявал да възвърне границите на Руската империя. Това се случи през днешния ден, по време на договарянията с азербайджанския му сътрудник Илхам Алиев. И това е безусловно правилно. Проблемът е, че политициите на Запад и т. н. десижън мейкъри, които ги обслужват, не схващат това или не желаят да го схванат. Не приказвам за родните папагали, които повтарят единствено казаното на Запад с цел да се докарат където би трябвало и пред който би трябвало.
Ако се вгледаме в решенията на Путин от 2000 година и насам, ще видим една съществена алена нишка в тях. Путин неуморно работи единствено в една посока - заобикаляне на Русия от всички страни с буферни - или в случай че щете сателитни страни и държавици, респективно другарски - или най-малко неутрални страни, които да лимитират опцията за директна експанзия на по суша на непознати сили против Русия. И не позволяват противников военни бази на своя територия. С една дума задачата е отбягване на опцията за повторение на трагичната дата 22 юни 1941 година А цялата политика на Запада е ориентирана тъкмо в противоположна посока - непосредствено постигане на съветските граници и заобикалянето на Москва от всички страни с бази. Промените в Грузия и в Украйна, както и несполучливите опити за преврати в Белорусия и в Казахстан единствено потвърждават това.
Друг е въпросът до каква степен едно сходно повтаряне на хитлеристкото настъпление е допустимо против модерна Русия предвид на притежаваните от нея военни и механически средства. Но тъкмо върху тази алтернатива подчертава през вчерашния ден в телевизионното си послание към съветския народ Владимир Путин, говорейки по какъв начин западните нуклеарни ракети ще поразят Москва от Украйна единствено за 4-5 минути полетно време. Нещо което бе изцяло допустимо - само че за десетина минути, през 80-те години на предишния век с ракетите " Пършинг 2 " в Германия.
Ако се вгледаме в политическата карта на света не може да не видим, че Путин към този момент съвсем отдели Русия от НАТО в Европа посредством Донецката и Луганската републики и посредством Белорусия на запад. На южното кавказко направление са ситуирани две други държавици, напълно подвластни от Москва, - Абхазия и Южна Осетия. На юг от каспийското крайбрежие на Русия са ситуирани Иран и Казахстан. Неутрален Казахстан пази и юга на Сибир, а Китай и Северна Корея – Далечния изток.
Тази географска и стратегическа настройка свива до най-малко опциите за директна експанзия против Русия и за повторение на нещастието от 22 юни 1941 година И е прекомерно негостоприемна за непознати бази против Русия.
На този декор известните агитпроповски приказки по какъв начин Русия ще завземе цяла Украйна или най-малко половината й до река Днепър, са просто празна шумотевица. За какво му е на Путин тази опразнена и бедна страна, която - в случай че я завземе, ще би трябвало хем да храни, хем в същото време да попадне в един нов Афганистан, подбуден от незаконната опозиция на украинците.
Конфигурацията " Русия е заобиколена от другари или неутрални страни " е идеална за Кремъл и той надали ще пренебрегне опцията да храни единствено Луганск и Донецк, където има и доста промишленост, наслаждавайки се на идеалната алтернатива за ветровит мир в един свят, който става все по-многоцентричен и неуправляем и все по-малко зачита Вашиингтон, Лондон и Брюксел.
Ако се вгледаме в решенията на Путин от 2000 година и насам, ще видим една съществена алена нишка в тях. Путин неуморно работи единствено в една посока - заобикаляне на Русия от всички страни с буферни - или в случай че щете сателитни страни и държавици, респективно другарски - или най-малко неутрални страни, които да лимитират опцията за директна експанзия на по суша на непознати сили против Русия. И не позволяват противников военни бази на своя територия. С една дума задачата е отбягване на опцията за повторение на трагичната дата 22 юни 1941 година А цялата политика на Запада е ориентирана тъкмо в противоположна посока - непосредствено постигане на съветските граници и заобикалянето на Москва от всички страни с бази. Промените в Грузия и в Украйна, както и несполучливите опити за преврати в Белорусия и в Казахстан единствено потвърждават това.
Друг е въпросът до каква степен едно сходно повтаряне на хитлеристкото настъпление е допустимо против модерна Русия предвид на притежаваните от нея военни и механически средства. Но тъкмо върху тази алтернатива подчертава през вчерашния ден в телевизионното си послание към съветския народ Владимир Путин, говорейки по какъв начин западните нуклеарни ракети ще поразят Москва от Украйна единствено за 4-5 минути полетно време. Нещо което бе изцяло допустимо - само че за десетина минути, през 80-те години на предишния век с ракетите " Пършинг 2 " в Германия.
Ако се вгледаме в политическата карта на света не може да не видим, че Путин към този момент съвсем отдели Русия от НАТО в Европа посредством Донецката и Луганската републики и посредством Белорусия на запад. На южното кавказко направление са ситуирани две други държавици, напълно подвластни от Москва, - Абхазия и Южна Осетия. На юг от каспийското крайбрежие на Русия са ситуирани Иран и Казахстан. Неутрален Казахстан пази и юга на Сибир, а Китай и Северна Корея – Далечния изток.
Тази географска и стратегическа настройка свива до най-малко опциите за директна експанзия против Русия и за повторение на нещастието от 22 юни 1941 година И е прекомерно негостоприемна за непознати бази против Русия.
На този декор известните агитпроповски приказки по какъв начин Русия ще завземе цяла Украйна или най-малко половината й до река Днепър, са просто празна шумотевица. За какво му е на Путин тази опразнена и бедна страна, която - в случай че я завземе, ще би трябвало хем да храни, хем в същото време да попадне в един нов Афганистан, подбуден от незаконната опозиция на украинците.
Конфигурацията " Русия е заобиколена от другари или неутрални страни " е идеална за Кремъл и той надали ще пренебрегне опцията да храни единствено Луганск и Донецк, където има и доста промишленост, наслаждавайки се на идеалната алтернатива за ветровит мир в един свят, който става все по-многоцентричен и неуправляем и все по-малко зачита Вашиингтон, Лондон и Брюксел.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ