Борбата срещу Русия и Китай доведе Макрон в Монголия
Президентът на Франция посети за първи път Монголия - една от най-проруските страни, която е комшия освен на Русия, само че и на Китай. По време на визитата си той направи няколко значими изказвания, които директно засягат ползите на Москва и Пекин. Защо Макрон реши да посети „ самото сърце “ на азиатския район и какви резултати реализира?
Френският президент Еманюел Макрон посети Монголия, където се срещна с сътрудника си Ухнаагийн Хурелсух. По време на диалозите Макрон означи значимостта на партньорството на Монголия с френската корпорация за нуклеарни технологии “Орано ”, в това число по въпроса за добива на метали.
Според уеб страницата на компанията “Орано ” участва в Монголия повече от 25 години. От 2000 година корпорацията изследва пустинята Гоби. През 2015 година “Орано ” получи лицензи за рандеман в страната. По време на диалозите бяха разисквани и разширението на съдействието в региона на зелената сила, автомобилния превоз, опазването на здравето и селското стопанство.
Макрон дойде в Улан Батор в неделя от Япония, където участва на срещата на високо ниво на Г-7. Това е първото посещаване на френски държавен глава в Монголия. Като част от визитата Макрон се срещна и с премиера Лувсаннамсрайн Оюун-Ердене и посети Музея на Чингис Хан, който отвори порти в Улан Батор през 2022 година
„ Като цяло не бих нарекъл визитата на френския президент Еманюел Макрон в Монголия нещо извънредно. Когато събития се организират в далечен район на планетата, техните участници избират да извлекат максимума от пътуването и да се отбият някъде наоколо, което съставлява интерес. Това е нормална процедура “, сподели Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световните каузи “.
„ Ако оценяваме тази аудиенция от смислена позиция, то повода за нея беше усилването на работата със страни отвън западния свят. Съвсем разумно е тази работа да се прави както от Москва, по този начин и от европейските страни, защото в този момент има битка за въздействие и благосклонности в огромната борба сред Запада и Русия “, сподели той.
„ Монголия е стратегически значима страна, защото е притисната сред Русия и Китай, които страните от Европейски Съюз и НАТО в действителност оповестиха за свои врагове. В същото време Улан Батор е съществено угрижен за сигурността си и запазването на своята еднаквост. Поради това е заинтригуван от разширение на обсега на икономическите връзки и партньорства. И в това отношение европейският съставен елемент е значим “, счита политологът.
„ Доставките на уран от Монголия за Франция изцяло дават отговор на ползите и на двете страни. Франция е изправена пред задачата да приключи изцяло връзките си с Русия, тъй че обмислят всички вероятни други възможности. От своя страна това е нов пазар за продажби за Монголия “, добави специалистът.
„ Като цяло Монголия е много забавна страна. Намира се в сърцето на района, който ще бъде най-перспективният през идващите десетилетия. Според мен обаче към момента се обръща доста малко внимание на това, в това число от Русия “, сподели той.
В същото време, заради географското разположение, доста руско-китайски инфраструктурни планове се извършват през Монголия. Например през май стана известно, че проектно-проучвателните работи по плана за създаване на газопровода “Союз Восток ” са осъществени в сходство с утвърдените проекти и са съвсем приключени. Завършването на плановата част е планувано за 2023 година
За Монголия този план е забавен не от позиция на закупуване на газ, а от позиция на приемане на доходи от пренос и усилване на ролята в връзките с Русия и Китай, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към Правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Същото важи и за редица други области.
Освен това Монголия исторически има доста топло отношение към Русия. Монголците съумяха да получат фактическа самостоятелност от Китай на фона на Синхайската гражданска война от 1911 година и с дейната поддръжка на Санкт Петербург. Китай не одобри териториалната загуба и окупира новата непризната страна малко след Октомврийската гражданска война, когато Русия нямаше време за Монголия.
И алените, и белите помогнаха на монголците да се бият против китайците, само че преди всичко бяха белите. Тяхната активност предизвика намесата на болшевиките и вследствие на това Монголия става втората социалистическа страна в света след Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това монголците възприемат своите революции точно като национални - антикитайски.
Китай не признава монголската самостоятелност до края на Втората международна война и успеха на Мао Цзедун над “Гоминдана ” и подхваща тази стъпка единствено заради невиждания напън от страна на Съюз на съветските социалистически републики, който става поръчител за независимостта на Монголия. През 1939 година Япония също би трябвало да се бори с тази самостоятелност. А визитата на Владимир Путин в Монголия през 2019 година беше планувано да съвпадне с 80-ата годишнина от събитията в Халхин Гол.
Така Русия се възприема тук като същински другар, асистент и бранител, което трансформира монголците в една от най-проруските народи на планетата, за което самите руснаци даже не знаят. Туристите, които идват там, бързо се уморяват да се изненадват от изобилието от рускоговорящи и от несравнимото монголско гостолюбие.
„ Що се отнася до ползите на Франция, по време на визитата Макрон акцентира две точки. Първо, Париж желае да купи редки земни метали от Улан Батор за промишлено развиване. И защото тази промишленост значително се управлява от Китай, Макрон подхваща стъпки за понижаване на зависимостта от Пекин “, сподели Александър Маслов, шеф на Института за азиатски и африкански проучвания към Московския държавен университет “Ломоносов ”.
„ Вторият миг са взаимните планове в региона на нуклеарната енергетика. Тук Франция преследва задачата си да понижи съдействието с Русия. Като цяло с Монголия малко може да се приказва в икономическата сфера, само че тези ползи на французите съвпадаха с тях “, добави специалистът.
„ Успоредно с това Монголия интензивно се пробва да се интегрира в международния пазар. Въпреки това 80% от цялата търговия на Улан Батор е ориентирана към Китай. И с цел да промени тази обстановка, Монголия се пробва да развие контакти с Европейския съюз “, счита той. „ В същото време Западът се пробва да покаже, че Улан Батор не е задължен да дава рамо на Русия, тъй като Монголия има други сътрудници, да вземем за пример Европа. Но тук надали ще съумеят, защото монголците чакат с неспокойствие плана „ Силата на Сибир “, който ще бъде съпроводен от огромни вложения от Русия “, сподели Маслов.
„ Така бих заключил, че от икономическа позиция Монголия е подготвена да си сътрудничи както със западните страни, по този начин и с Русия и Китай. Що се отнася до политическите аспекти на визитата, френският водач съвсем не беше чут. Въпреки че най-вероятно това не беше главната цел на визитата му “, заключва той.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Френският президент Еманюел Макрон посети Монголия, където се срещна с сътрудника си Ухнаагийн Хурелсух. По време на диалозите Макрон означи значимостта на партньорството на Монголия с френската корпорация за нуклеарни технологии “Орано ”, в това число по въпроса за добива на метали.
Според уеб страницата на компанията “Орано ” участва в Монголия повече от 25 години. От 2000 година корпорацията изследва пустинята Гоби. През 2015 година “Орано ” получи лицензи за рандеман в страната. По време на диалозите бяха разисквани и разширението на съдействието в региона на зелената сила, автомобилния превоз, опазването на здравето и селското стопанство.
Макрон дойде в Улан Батор в неделя от Япония, където участва на срещата на високо ниво на Г-7. Това е първото посещаване на френски държавен глава в Монголия. Като част от визитата Макрон се срещна и с премиера Лувсаннамсрайн Оюун-Ердене и посети Музея на Чингис Хан, който отвори порти в Улан Батор през 2022 година
„ Като цяло не бих нарекъл визитата на френския президент Еманюел Макрон в Монголия нещо извънредно. Когато събития се организират в далечен район на планетата, техните участници избират да извлекат максимума от пътуването и да се отбият някъде наоколо, което съставлява интерес. Това е нормална процедура “, сподели Фьодор Лукянов, основен редактор на списание „ Русия в световните каузи “.
„ Ако оценяваме тази аудиенция от смислена позиция, то повода за нея беше усилването на работата със страни отвън западния свят. Съвсем разумно е тази работа да се прави както от Москва, по този начин и от европейските страни, защото в този момент има битка за въздействие и благосклонности в огромната борба сред Запада и Русия “, сподели той.
„ Монголия е стратегически значима страна, защото е притисната сред Русия и Китай, които страните от Европейски Съюз и НАТО в действителност оповестиха за свои врагове. В същото време Улан Батор е съществено угрижен за сигурността си и запазването на своята еднаквост. Поради това е заинтригуван от разширение на обсега на икономическите връзки и партньорства. И в това отношение европейският съставен елемент е значим “, счита политологът.
„ Доставките на уран от Монголия за Франция изцяло дават отговор на ползите и на двете страни. Франция е изправена пред задачата да приключи изцяло връзките си с Русия, тъй че обмислят всички вероятни други възможности. От своя страна това е нов пазар за продажби за Монголия “, добави специалистът.
„ Като цяло Монголия е много забавна страна. Намира се в сърцето на района, който ще бъде най-перспективният през идващите десетилетия. Според мен обаче към момента се обръща доста малко внимание на това, в това число от Русия “, сподели той.
В същото време, заради географското разположение, доста руско-китайски инфраструктурни планове се извършват през Монголия. Например през май стана известно, че проектно-проучвателните работи по плана за създаване на газопровода “Союз Восток ” са осъществени в сходство с утвърдените проекти и са съвсем приключени. Завършването на плановата част е планувано за 2023 година
За Монголия този план е забавен не от позиция на закупуване на газ, а от позиция на приемане на доходи от пренос и усилване на ролята в връзките с Русия и Китай, споделя Игор Юшков, специалист във Финансовия университет към Правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Същото важи и за редица други области.
Освен това Монголия исторически има доста топло отношение към Русия. Монголците съумяха да получат фактическа самостоятелност от Китай на фона на Синхайската гражданска война от 1911 година и с дейната поддръжка на Санкт Петербург. Китай не одобри териториалната загуба и окупира новата непризната страна малко след Октомврийската гражданска война, когато Русия нямаше време за Монголия.
И алените, и белите помогнаха на монголците да се бият против китайците, само че преди всичко бяха белите. Тяхната активност предизвика намесата на болшевиките и вследствие на това Монголия става втората социалистическа страна в света след Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това монголците възприемат своите революции точно като национални - антикитайски.
Китай не признава монголската самостоятелност до края на Втората международна война и успеха на Мао Цзедун над “Гоминдана ” и подхваща тази стъпка единствено заради невиждания напън от страна на Съюз на съветските социалистически републики, който става поръчител за независимостта на Монголия. През 1939 година Япония също би трябвало да се бори с тази самостоятелност. А визитата на Владимир Путин в Монголия през 2019 година беше планувано да съвпадне с 80-ата годишнина от събитията в Халхин Гол.
Така Русия се възприема тук като същински другар, асистент и бранител, което трансформира монголците в една от най-проруските народи на планетата, за което самите руснаци даже не знаят. Туристите, които идват там, бързо се уморяват да се изненадват от изобилието от рускоговорящи и от несравнимото монголско гостолюбие.
„ Що се отнася до ползите на Франция, по време на визитата Макрон акцентира две точки. Първо, Париж желае да купи редки земни метали от Улан Батор за промишлено развиване. И защото тази промишленост значително се управлява от Китай, Макрон подхваща стъпки за понижаване на зависимостта от Пекин “, сподели Александър Маслов, шеф на Института за азиатски и африкански проучвания към Московския държавен университет “Ломоносов ”.
„ Вторият миг са взаимните планове в региона на нуклеарната енергетика. Тук Франция преследва задачата си да понижи съдействието с Русия. Като цяло с Монголия малко може да се приказва в икономическата сфера, само че тези ползи на французите съвпадаха с тях “, добави специалистът.
„ Успоредно с това Монголия интензивно се пробва да се интегрира в международния пазар. Въпреки това 80% от цялата търговия на Улан Батор е ориентирана към Китай. И с цел да промени тази обстановка, Монголия се пробва да развие контакти с Европейския съюз “, счита той. „ В същото време Западът се пробва да покаже, че Улан Батор не е задължен да дава рамо на Русия, тъй като Монголия има други сътрудници, да вземем за пример Европа. Но тук надали ще съумеят, защото монголците чакат с неспокойствие плана „ Силата на Сибир “, който ще бъде съпроводен от огромни вложения от Русия “, сподели Маслов.
„ Така бих заключил, че от икономическа позиция Монголия е подготвена да си сътрудничи както със западните страни, по този начин и с Русия и Китай. Що се отнася до политическите аспекти на визитата, френският водач съвсем не беше чут. Въпреки че най-вероятно това не беше главната цел на визитата му “, заключва той.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ