Стефан Цветков: Ако всичко е наред, предстои най-силният турнир в София
Президентът на федерацията по тенис Стефан Цветков може да приказва по доста тематики сега, а мотивите в последно време са положителни. След месеците на изцяло спрял живот и в този спорт поради пандемията, се зарадвахме на гръмотевичното завръщане на Цветана Пиронкова, която стигна четвъртфинал на US Open. Григор Димитров игра на същия стадий на Мастърса в Рим, а останалите ни състезатели се показват чудесно на шампионати от по-ниските етажи на пирамидата. Федерацията осъществя вътрешния календар макар комплицираната конюнктура. Предстои и доста мощно издание на " София Оупън " от 7 ноември, като това би трябвало да е последният шампионат от календара преди финалния ATP Мастърс в Лондон. Пред Цветков приказва по тези тематики, както и за проектите и очакванията си за идната 2021 година
За фурора на Цветана Пиронкова
Донякъде представянето бе изненада, само че не и завръщането. Тя бе оповестила преди пандемията, че има желание да се завърне. Честно казано, аз си мислих, че ще продължи по различен път - деца, фамилен живот... Но тя направи нещо ужасно. И в случай че продължи да го прави, ще има още забавни моменти с нея, сигурен съм. Стига обаче да има един естествен календар, какъвто сега няма. Специално при дамите ситуацията е доста тежко, отпаднаха шампионати... Но това и дава време да се приготви и да тръгне с Откритото състезание на Австралия в един добър темп следващата година.
За шампионата в София
Това, че ще го има, е едно удостоверение на уговорката ни макар несигурността и огромния риск. За поредна година ще има опция за изява на тенисистите, както и късмет за почитателите да гледат огромен тенис. Турнирът се утвърди като обичаен.
ATP е в тежко състояние, доста шампионати се отхвърлят и отпадат. Не излиза сметката на доста места. Хубавото при нас е, че в случай че успеем да осигурим медицинския протокол - извънредно прецизен, от 40 страници, и някоя здравна работа да го админинистрира - няма да имаме проблем. Има обособяване в така наречен балони, има си процедури, само че ще проведем умерено шампионата. Надяваме се да е със фенове, евентуално на 50 % от потенциала на залата, само че това е към този момент единствено прогноза. Ситуацията е такава, че нещата са отвън нашия надзор.
Каквото зависеше от нас, направихме. Точките от шампионата в София ще важат преди финалния шампионат в Лондон, а и това е последната конкуренция преди него. За някои от играчите може и да няма значение, само че за други ще е доста значимо това. Освен това няма различен шампионат в същата седмица. Ние ще сме " хедлайн " - водещата вест в дните преди Лондон. А и с имената, които чакаме да дойдат... На 12 октомври ще ги обявим. Ако всичко е наред, тази година ще е най-силният шампионат в София.
ATP е доста прецизен, протоколът е извънредно тежък. Трябва ни помощ от огромна болница за всичко - от идването на играчите, до обезпечаването на " бабълите " за тях, до електрониката, консумативите, всичко. И по този начин ще имаме и аудитория. А за мен аудитория би трябвало да има.
Колко е мощен икономическият удар за тениса от пандемията?
Огромен е. И в тези условия, нашата международна тенис конструкция, която е толкоз разпокъсана със седем обособени организации, става още по-неефективна. Ударът е огромен. Големи загуби, отпаднали спонсори, играчите търпят провали, шампионатите, даже Шлемът. Случват се и доста неща в тази обстановка, в тези месеци, освен свързани с пандемията. Предстои избор за някои позиции в борда на ATP, видяхме какво стана с асоциацията на Джокович, която се отдели. Предизвикателствата са доста в международния тенис, а в тази обстановка става още по-тежко.
Ощетени са уредниците на шампионати, локалните асоциации на равнище ITF също. Ако още година продължи тази обстановка по света, ще банкрутират шампионати. И цели турове, освен обособени шампионати.
И все пак ние у нас се оправяме. Календарът е изпълнен, нямаме и неприятни случаи със болестта към този момент. Сега остава в нашата градинка да настроим целите по този начин, че да подхождат на действителностите. Моделът на действие да бъде осъвременен, обновен, с нови комисии и нови хора. Да се регистрира спадът в бюджетите на компаниите. Да се откри сурогат - при нас това е тенис центърът и един попечителски фонд със съидейници, който съответно да подкрепя за стипендиите на гениите.
И най-отпред да е шампионатът като флагман, като лице на всичко това. Той е огромно предизвикателство още от първата година, в която го вършим. Приходната част е транспарантна и ясна, а разноските са доста. Заплащаме даже хотелите и храната, с изключение на награден фонд, такси... Всеки град си прави сметката.
За наклонността тенисът да е все по-масов измежду децата и все по-популярен у нас
Има я тази наклонност, циклично е това нещо и се случва през избран интервал. А моята болежка е точно там да успеем. Да се даде най-хубавият артикул и най-хубавото отношение на тези хора. Да са удовлетворени и да се задържат. Затова и имаме интерес клубовете, които са самостоятелни в огромната си част, да са добре и постоянни финансово. А те не са. Трябва да се влага в клубовете не толкоз като пари, а като мениджмънт, нововъведения, IT експерти, технологии.
Очаква ли тенисът помощ като може би най-успешният ни спорт пред света, най-малко като имена и огромни състезатели?
Трябва да разграничим нещата. Ако гледаме медали от международни и европейски шампионати, не е най-успешен. В тениса просто няма такива. Най-разпознаваем - може би. Да не наскърбяваме другите спортове, че сме най-успешният.
Но най-разпознаваем не е пресилено - с Григор, с Цвети, имаме и други сполучливи млади играчи... а и с успехите на тима ни в ATP Cup при започване на годината. Но не се вписваме в концепцията и категоризацията за финансиране, тъй като там основният аршин са медалите. Не е рейтинг и известност.
Ако може да се помогне по някакъв метод със стимулиране на клубовете, да вземем за пример, това би било супер. На базата на прецизна и транспарантна стратегия, на подредба и със строга отчетност... Не да влизат средства във федерацията, дано да отиват за клубовете. Така и нашата работа ще се облекчи, ще се фокусираме върху по-малко неща като федерация и да ги вършим по-добре.
Ако клубовете бъдат бъдат подкрепени въз основата на сериозна стратегия и парите се влагат непосредствено в децата, това би било отлично.
Какво да чакаме през 2021 година, в случай че изобщо могат да се вършат прогнози толкоз далеко?
Новата административна конструкция на федерацията започва и ще бъде оповестена до две седмици. Нататък - аз го виждам по вертикал: Треньорският съвет и изпълнителните комисии работят, изготвят бюджети и правят оперитавната работа. В последните години членовете на Управителния съвет бяха възприемани като чиновници, а те не са такива. Те би трябвало да са част от друго, макро равнище на работа. Вече имаме фрагменти, способни хора, които ще поемат при новата конструкция тези оперативни действия. А Управителният съвет ще оказва помощ на по-високо равнище.
За протеста на Джокович и управляваната от него нова асоциация на играчите
Не е хубаво... Ясно е, че имат някои разумни причини играчите. Жалкото е, че Андреа Гауденци още даже не може да си влезе обикновено във функционалностите на ръководител, а това е удар върху неговото водачество и върху ATP като цяло. Човекът има визия, само че...
Не е за първи път такова нещо, случвало се е през годините. Ако помните - Бьорн Борг като първенец на " Уимбълдън " не бе позволен да играе непосредствено в шампионата, тъй като бе решил да си почива три месеца. И игра квалификации, като тъкмо Съветът на играчите не го позволи. Всякакви дивотии са се случвали в историята.
Нашият спорт не би трябвало да мисли единствено по какъв начин да оцелее, а да просперира. Парите и позитивите да доближават до долните равнища - федерациите, основите, клубовете. До базата на пирамидата. А това в този момент не се случва, някои федерации са си напряко небогати. Всичко остава от горната страна - за топ експертите, в Шлема и така нататък
Ако няма обединяване, мъчно ще се получават нещата.
За фурора на Цветана Пиронкова
Донякъде представянето бе изненада, само че не и завръщането. Тя бе оповестила преди пандемията, че има желание да се завърне. Честно казано, аз си мислих, че ще продължи по различен път - деца, фамилен живот... Но тя направи нещо ужасно. И в случай че продължи да го прави, ще има още забавни моменти с нея, сигурен съм. Стига обаче да има един естествен календар, какъвто сега няма. Специално при дамите ситуацията е доста тежко, отпаднаха шампионати... Но това и дава време да се приготви и да тръгне с Откритото състезание на Австралия в един добър темп следващата година.
За шампионата в София Това, че ще го има, е едно удостоверение на уговорката ни макар несигурността и огромния риск. За поредна година ще има опция за изява на тенисистите, както и късмет за почитателите да гледат огромен тенис. Турнирът се утвърди като обичаен.
ATP е в тежко състояние, доста шампионати се отхвърлят и отпадат. Не излиза сметката на доста места. Хубавото при нас е, че в случай че успеем да осигурим медицинския протокол - извънредно прецизен, от 40 страници, и някоя здравна работа да го админинистрира - няма да имаме проблем. Има обособяване в така наречен балони, има си процедури, само че ще проведем умерено шампионата. Надяваме се да е със фенове, евентуално на 50 % от потенциала на залата, само че това е към този момент единствено прогноза. Ситуацията е такава, че нещата са отвън нашия надзор.
Каквото зависеше от нас, направихме. Точките от шампионата в София ще важат преди финалния шампионат в Лондон, а и това е последната конкуренция преди него. За някои от играчите може и да няма значение, само че за други ще е доста значимо това. Освен това няма различен шампионат в същата седмица. Ние ще сме " хедлайн " - водещата вест в дните преди Лондон. А и с имената, които чакаме да дойдат... На 12 октомври ще ги обявим. Ако всичко е наред, тази година ще е най-силният шампионат в София.
ATP е доста прецизен, протоколът е извънредно тежък. Трябва ни помощ от огромна болница за всичко - от идването на играчите, до обезпечаването на " бабълите " за тях, до електрониката, консумативите, всичко. И по този начин ще имаме и аудитория. А за мен аудитория би трябвало да има. Колко е мощен икономическият удар за тениса от пандемията?
Огромен е. И в тези условия, нашата международна тенис конструкция, която е толкоз разпокъсана със седем обособени организации, става още по-неефективна. Ударът е огромен. Големи загуби, отпаднали спонсори, играчите търпят провали, шампионатите, даже Шлемът. Случват се и доста неща в тази обстановка, в тези месеци, освен свързани с пандемията. Предстои избор за някои позиции в борда на ATP, видяхме какво стана с асоциацията на Джокович, която се отдели. Предизвикателствата са доста в международния тенис, а в тази обстановка става още по-тежко.
Ощетени са уредниците на шампионати, локалните асоциации на равнище ITF също. Ако още година продължи тази обстановка по света, ще банкрутират шампионати. И цели турове, освен обособени шампионати.
И все пак ние у нас се оправяме. Календарът е изпълнен, нямаме и неприятни случаи със болестта към този момент. Сега остава в нашата градинка да настроим целите по този начин, че да подхождат на действителностите. Моделът на действие да бъде осъвременен, обновен, с нови комисии и нови хора. Да се регистрира спадът в бюджетите на компаниите. Да се откри сурогат - при нас това е тенис центърът и един попечителски фонд със съидейници, който съответно да подкрепя за стипендиите на гениите.
И най-отпред да е шампионатът като флагман, като лице на всичко това. Той е огромно предизвикателство още от първата година, в която го вършим. Приходната част е транспарантна и ясна, а разноските са доста. Заплащаме даже хотелите и храната, с изключение на награден фонд, такси... Всеки град си прави сметката.
За наклонността тенисът да е все по-масов измежду децата и все по-популярен у нас
Има я тази наклонност, циклично е това нещо и се случва през избран интервал. А моята болежка е точно там да успеем. Да се даде най-хубавият артикул и най-хубавото отношение на тези хора. Да са удовлетворени и да се задържат. Затова и имаме интерес клубовете, които са самостоятелни в огромната си част, да са добре и постоянни финансово. А те не са. Трябва да се влага в клубовете не толкоз като пари, а като мениджмънт, нововъведения, IT експерти, технологии.
Очаква ли тенисът помощ като може би най-успешният ни спорт пред света, най-малко като имена и огромни състезатели?
Трябва да разграничим нещата. Ако гледаме медали от международни и европейски шампионати, не е най-успешен. В тениса просто няма такива. Най-разпознаваем - може би. Да не наскърбяваме другите спортове, че сме най-успешният.
Но най-разпознаваем не е пресилено - с Григор, с Цвети, имаме и други сполучливи млади играчи... а и с успехите на тима ни в ATP Cup при започване на годината. Но не се вписваме в концепцията и категоризацията за финансиране, тъй като там основният аршин са медалите. Не е рейтинг и известност.
Ако може да се помогне по някакъв метод със стимулиране на клубовете, да вземем за пример, това би било супер. На базата на прецизна и транспарантна стратегия, на подредба и със строга отчетност... Не да влизат средства във федерацията, дано да отиват за клубовете. Така и нашата работа ще се облекчи, ще се фокусираме върху по-малко неща като федерация и да ги вършим по-добре. Ако клубовете бъдат бъдат подкрепени въз основата на сериозна стратегия и парите се влагат непосредствено в децата, това би било отлично.
Какво да чакаме през 2021 година, в случай че изобщо могат да се вършат прогнози толкоз далеко?
Новата административна конструкция на федерацията започва и ще бъде оповестена до две седмици. Нататък - аз го виждам по вертикал: Треньорският съвет и изпълнителните комисии работят, изготвят бюджети и правят оперитавната работа. В последните години членовете на Управителния съвет бяха възприемани като чиновници, а те не са такива. Те би трябвало да са част от друго, макро равнище на работа. Вече имаме фрагменти, способни хора, които ще поемат при новата конструкция тези оперативни действия. А Управителният съвет ще оказва помощ на по-високо равнище.
За протеста на Джокович и управляваната от него нова асоциация на играчите
Не е хубаво... Ясно е, че имат някои разумни причини играчите. Жалкото е, че Андреа Гауденци още даже не може да си влезе обикновено във функционалностите на ръководител, а това е удар върху неговото водачество и върху ATP като цяло. Човекът има визия, само че...
Не е за първи път такова нещо, случвало се е през годините. Ако помните - Бьорн Борг като първенец на " Уимбълдън " не бе позволен да играе непосредствено в шампионата, тъй като бе решил да си почива три месеца. И игра квалификации, като тъкмо Съветът на играчите не го позволи. Всякакви дивотии са се случвали в историята.
Нашият спорт не би трябвало да мисли единствено по какъв начин да оцелее, а да просперира. Парите и позитивите да доближават до долните равнища - федерациите, основите, клубовете. До базата на пирамидата. А това в този момент не се случва, някои федерации са си напряко небогати. Всичко остава от горната страна - за топ експертите, в Шлема и така нататък
Ако няма обединяване, мъчно ще се получават нещата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ