Макрон всъщност е болшевик. Кажете му го. И го спрете
Президентът Макрон има извънредно странни стопански хрумвания. По-право – щяха да са просто странни, в случай че не засягаха правата и законните ползи на българските бизнесмени и служащи. А другояче са просто болшевишки. Пише в собствен коментар в Клуб Z Ангел Джамбазки.
Според тези хрумвания френската страна би трябвало да има опцията да взема решение вместо бизнесмена, в случай че не е френски – какви заплати да заплаща, по кое време да ги заплаща, къде да ги заплаща, по кое време и какъв брой да почиват служащите, къде да се внасят осигуровките и да се заплащат налозите.
Направо – боен комунизъм.
Простичко казано – Макрон се пробва да ограничи френския трудов пазар за бизнесмени и служащи от източната част на Европа. Любимецът на либералите в действителност се пробва да прокара извънредно строга рестриктивна политика на протекционизъм на френските бизнесмени.
И каква стана тя? Нали протекционизмът беше нещо доста неприятно, доста неприемливо, доста несъвместимо с „ полезностите “ на Европейски Съюз? Нали по тази причина ни гледаха строго и ни поучаваха умно, само че заслужено. Да няма никаква държавна помощ за българската стопанска система, да няма никакъв протекционизъм, разпоредбите в българската стопанска система да се дефинират от единния свободен пазар. Който банкрутирал – банкрутирал.
Предприятията в руини, служащите – гастарбайтери в чужбина, нова икономическа политика.
Политика на свободния пазар. Добре. Отлично. Ама като ще е свободен пазар, да е свободен пазар. Което значи – когато българските превозвачи дадат по-добра цена от френските, българските вземат стоката, доставят я и прибират облагата. Толкоз. Това е основата на конкуренцията. А превозвачите от източната част на континента просто дават по-добра цена и са по-конкурентни.
Да не приказваме, че автомобилният парк на полските, унгарските, румънските и българските превозвачи е в пъти по-нов и по-екологичен от този на редица западноевропейски компании. В България има компании, чиито камиони са единствено и единение стандарт Евро 6. Най-новите.
Из Белгия и Франция се карат камиони, които пушат по този начин, като че ли са на дърва и въглища. И забележете – никой на запад от Виена не насърчава компаниите да купуват по-нови и по-екологични камиони.
Разликите в цените на винетките и размера на пътните такси там е пренебрежимо дребен и не основава никакви предпоставки и изгоди за бизнесмена да си купи нов, по-екологичен камион. И забележете – няма рестрикции за потреблението на старите бракми с мотори на твърдо гориво.
Защо ли? Я кажи на белгиеца или холандеца, че ще му спреш камиона, който му вади хляба. Не. Ще ги търкалят до момента в който се разпаднат и тогава вероятно ще мислят за нови. Ама другояче екологията е първа грижа на розовия либерал. Теоретично.
Българските и източноевропейските превозвачи се ревизират през час от всички контролни органи. За всички разрешителни. За всички документи. За това дали не са надвишили времето за работа. Избирателно. И това е дискриминация и опит за заплашване. Западните – не.
Източните бизнесмени с новите камиони могат да проследят водача си всяка минута къде е, какво прави, с каква скорост се движи, какъв е разходcj му на гориво. Защото са си закупили и конфигурирали съвременни системи за ръководство. Местните карат с хартиените шайби. За парлама. Защото никой не ги ревизира. Нито за скорост, нито за работно време.
А това е двуличие, двоен стандарт и дискриминация. И нарушение на „ полезностите “ на Европейски Съюз.
Обаче „ демократичната “ икона Макрон не мисли по този начин. В качеството си на министър на стопанската система, промишлеността и цифровизацията господин Макрон основава законодателство, с декрет № 2016-418 от 7 април 2016 година, който влезе в действие от 1 юли 2016 година, което вкарва неприемливи административни рестрикции и визира най-вече превозвачи от Източна Европа, включително и българските. Това са въвеждането на безразсъдно висока минимална почасова ставка, условията в малко време служащите да се прибират в страната си и впрочем.
Без подозрение тези условия и ограничавания за неприемливи и противоречащи на разпоредбите на общия пазар и на четирите съществени свободи в Европейски Съюз. По съществото си те съставляват неприемлива форма на протекционизъм, който визира правото на свободна пазарна самодейност на българските превозвачи.
Както е известно, българските бизнесмени, които правят транспорти на територията на Европейски Съюз, дават работа на над 100 хиляди български жители, които устоят своите фамилии в България, заплащат своите налози в България и използват артикули и услуги в България. По данни на Националния статистически институт броят на лицата, наети на служба „ лидер на тежкотоварен автомобил “, според
Националната подредба на специалностите и длъжностите е 61 668 души.
Към тази цифра би трябвало да се прибавят и десетките други действия, на които автомобилният превоз основава претовареност и прехранване – като снабдители на коли и аварийни елементи, снабдители на горива и смазочни материали, спедитори, реклама, счетоводство, правни услуги и впрочем.
Спокойно може да се каже, че автомобилният превоз е забележима част от българската стопанска система, разпределен най-вече сред междинни предприятия.
Редица европейски страни, сред които Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия, стартират да одобряват разнообразни нормативни актове, по съществото си протекционистки, които се пробват да лимитират опциите за работа на източноевропейските бизнесмени, в цялостен прорез с главните стълбове на Европейски Съюз, сред които е и свободата на предприемачеството и свободното придвижване на хора, артикули и капитали.
Това се прави под натиска на локалните превозвачи, които се стремят да лишават пазара на по-конкурентните превозвачи от България, Полша, Румъния, Унгария и Прибалтийските републики.
Редица сходни законодателни решения, ограничаващи превозвачите, към този момент се апелират пред Съда на Европейски Съюз.
Целта е забележима и ясна – да се принудят изкуствено, посредством административни спънки и ограничения, по-конкурентните превозвачи да прекратят дейностите по транспорт и каботаж в границите на Европейски Съюз, а водачите да бъдат принудени да работят за западните компании. Това ще значи нова вълна от миграция и нова загуба за българската стопанска система.
Моля, по време на диалозите с президента Макрон, основавайки се на правата и законните ползи на българските превозвачи и на правото на Европейски Съюз, да обърнете внимание върху задължението на всяка държава-член на Европейски Съюз да съблюдава главните права и свободи, като напомните, че всички ограничения, които лимитират общия пазар по административен път са неприемливи и неприемливи, че в основата на Европейски Съюз са общият пазар и свободата на напредване.
Според тези хрумвания френската страна би трябвало да има опцията да взема решение вместо бизнесмена, в случай че не е френски – какви заплати да заплаща, по кое време да ги заплаща, къде да ги заплаща, по кое време и какъв брой да почиват служащите, къде да се внасят осигуровките и да се заплащат налозите.
Направо – боен комунизъм.
Простичко казано – Макрон се пробва да ограничи френския трудов пазар за бизнесмени и служащи от източната част на Европа. Любимецът на либералите в действителност се пробва да прокара извънредно строга рестриктивна политика на протекционизъм на френските бизнесмени.
И каква стана тя? Нали протекционизмът беше нещо доста неприятно, доста неприемливо, доста несъвместимо с „ полезностите “ на Европейски Съюз? Нали по тази причина ни гледаха строго и ни поучаваха умно, само че заслужено. Да няма никаква държавна помощ за българската стопанска система, да няма никакъв протекционизъм, разпоредбите в българската стопанска система да се дефинират от единния свободен пазар. Който банкрутирал – банкрутирал.
Предприятията в руини, служащите – гастарбайтери в чужбина, нова икономическа политика.
Политика на свободния пазар. Добре. Отлично. Ама като ще е свободен пазар, да е свободен пазар. Което значи – когато българските превозвачи дадат по-добра цена от френските, българските вземат стоката, доставят я и прибират облагата. Толкоз. Това е основата на конкуренцията. А превозвачите от източната част на континента просто дават по-добра цена и са по-конкурентни.
Да не приказваме, че автомобилният парк на полските, унгарските, румънските и българските превозвачи е в пъти по-нов и по-екологичен от този на редица западноевропейски компании. В България има компании, чиито камиони са единствено и единение стандарт Евро 6. Най-новите.
Из Белгия и Франция се карат камиони, които пушат по този начин, като че ли са на дърва и въглища. И забележете – никой на запад от Виена не насърчава компаниите да купуват по-нови и по-екологични камиони.
Разликите в цените на винетките и размера на пътните такси там е пренебрежимо дребен и не основава никакви предпоставки и изгоди за бизнесмена да си купи нов, по-екологичен камион. И забележете – няма рестрикции за потреблението на старите бракми с мотори на твърдо гориво.
Защо ли? Я кажи на белгиеца или холандеца, че ще му спреш камиона, който му вади хляба. Не. Ще ги търкалят до момента в който се разпаднат и тогава вероятно ще мислят за нови. Ама другояче екологията е първа грижа на розовия либерал. Теоретично.
Българските и източноевропейските превозвачи се ревизират през час от всички контролни органи. За всички разрешителни. За всички документи. За това дали не са надвишили времето за работа. Избирателно. И това е дискриминация и опит за заплашване. Западните – не.
Източните бизнесмени с новите камиони могат да проследят водача си всяка минута къде е, какво прави, с каква скорост се движи, какъв е разходcj му на гориво. Защото са си закупили и конфигурирали съвременни системи за ръководство. Местните карат с хартиените шайби. За парлама. Защото никой не ги ревизира. Нито за скорост, нито за работно време.
А това е двуличие, двоен стандарт и дискриминация. И нарушение на „ полезностите “ на Европейски Съюз.
Обаче „ демократичната “ икона Макрон не мисли по този начин. В качеството си на министър на стопанската система, промишлеността и цифровизацията господин Макрон основава законодателство, с декрет № 2016-418 от 7 април 2016 година, който влезе в действие от 1 юли 2016 година, което вкарва неприемливи административни рестрикции и визира най-вече превозвачи от Източна Европа, включително и българските. Това са въвеждането на безразсъдно висока минимална почасова ставка, условията в малко време служащите да се прибират в страната си и впрочем.
Без подозрение тези условия и ограничавания за неприемливи и противоречащи на разпоредбите на общия пазар и на четирите съществени свободи в Европейски Съюз. По съществото си те съставляват неприемлива форма на протекционизъм, който визира правото на свободна пазарна самодейност на българските превозвачи.
Както е известно, българските бизнесмени, които правят транспорти на територията на Европейски Съюз, дават работа на над 100 хиляди български жители, които устоят своите фамилии в България, заплащат своите налози в България и използват артикули и услуги в България. По данни на Националния статистически институт броят на лицата, наети на служба „ лидер на тежкотоварен автомобил “, според
Националната подредба на специалностите и длъжностите е 61 668 души.
Към тази цифра би трябвало да се прибавят и десетките други действия, на които автомобилният превоз основава претовареност и прехранване – като снабдители на коли и аварийни елементи, снабдители на горива и смазочни материали, спедитори, реклама, счетоводство, правни услуги и впрочем.
Спокойно може да се каже, че автомобилният превоз е забележима част от българската стопанска система, разпределен най-вече сред междинни предприятия.
Редица европейски страни, сред които Франция, Германия, Белгия, Италия, Австрия, стартират да одобряват разнообразни нормативни актове, по съществото си протекционистки, които се пробват да лимитират опциите за работа на източноевропейските бизнесмени, в цялостен прорез с главните стълбове на Европейски Съюз, сред които е и свободата на предприемачеството и свободното придвижване на хора, артикули и капитали.
Това се прави под натиска на локалните превозвачи, които се стремят да лишават пазара на по-конкурентните превозвачи от България, Полша, Румъния, Унгария и Прибалтийските републики.
Редица сходни законодателни решения, ограничаващи превозвачите, към този момент се апелират пред Съда на Европейски Съюз.
Целта е забележима и ясна – да се принудят изкуствено, посредством административни спънки и ограничения, по-конкурентните превозвачи да прекратят дейностите по транспорт и каботаж в границите на Европейски Съюз, а водачите да бъдат принудени да работят за западните компании. Това ще значи нова вълна от миграция и нова загуба за българската стопанска система.
Моля, по време на диалозите с президента Макрон, основавайки се на правата и законните ползи на българските превозвачи и на правото на Европейски Съюз, да обърнете внимание върху задължението на всяка държава-член на Европейски Съюз да съблюдава главните права и свободи, като напомните, че всички ограничения, които лимитират общия пазар по административен път са неприемливи и неприемливи, че в основата на Европейски Съюз са общият пазар и свободата на напредване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ