Президентът Доналд Тръмп не е първият американски лидер, който не

Президентът Доналд Тръмп не е първият американски водач, който не изпускаше военачалник Касем Солеймани от взор, само че стана първият, който натисна спусъка. Това е метод, която се демонстрира през цялото му досегашно президентство. По редица въпроси на националната сигурност той е пренебрегвал същите предизвестия, които караха негови прародители от двете партии да изчакват.

Понякога той просто демонстрира податливост да поеме повече опасности. В други случаи просто оспорва предизвестията, даже от специалисти в личната му администрация, и обществено се хвали, че ги е пренебрегвал. Когато Тръмп реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Ерусалим - заричане, които други бяха дали, само че след това се отметнаха от него, той го направи обратно на съвета на помощниците му, които твърдяха, че то ще разпали напрежение в Близкия изток. Когато той стана първият американски водач, стъпил в Северна Корея, той не се съобрази с тези, които споделиха, че по този начин дава на Пхенян алегорична победа, без да получи нещо в подмяна.

Поддръжниците на Тръмп приветстват неговата подготвеност да работи там, където други не биха го създали, с аргумента, че той е внесъл пресен метод на предприемач към сложни за споразумяване проблеми. Но неговият високорисков метод породи страхове у демократите, както и измежду някои републиканци, които се притесняват, че президентът е прекомерно фокусиран върху краткотрайни изгоди и е кьорав за дълготрайните последици от своите дейности.

" Тръмп счита, че външната политика е риалити шоу, и в случай че липсват пагубни последствия на идващия ден, те просто въобще няма да се появят ", споделя Бен Роудс, който е някогашен заместник-съветник на президента Барак Обама по националната сигурност. " Те обаче се появяват, като в някои случаи към този момент са пристигнали, а в други - обстановката от ден на ден се утежнява. "

Готовността на Тръмп да зарязва стандартното мислене е присъщ симптом за неговия политически живот. Навлизайки в последната година на първия му президентски мандат, неговите съветници и съдружници го разказват като

все по-решен да работи, следвайки инстинкта си.

Той разгони кохортата си от съветници, които виждаха себе си като " защитни бушони " против импулсивните му дейности. Други, като някогашният министър на защитата Джим Матис, напуснаха, тъй като бяха несъгласни с метода му на взимане на решения.

Подходът на Тръмп към националната сигурност бе ненапълно съдбоносен от отговора на едно от първите му огромни дейности - въздушните удари против Сирия като отмъщение за използването на химически оръжия през 2017 година - няколко месеца след встъпването му в служба. Услади му се обстоятелството, че и демократите, и републиканците утвърдиха решението, което Обама не бе посмял да вземе.

Обама спря проектите за удар през 2013 година, ненапълно тъй като се опасяваше, че това ще въвлече Съединени американски щати в по-голям спор. Това не е случи след премерения удар на Тръмп, въпреки че сирийското " тресавище " си остава и Съединени американски щати към момента имат някакво военно наличие в тази страна.

Последствията от дръзките външнополитически решения на Тръмп са смесени. Решението му да реалокира посолството от Тел Авив в Ерусалим на практика не аргументи гърмеж на принуждение в Близкия изток. То обаче по никакъв метод не оказа помощ на администрацията на Тръмп да смекчи възходящото напрежение в връзките с палестинците и погреба изгледите за прогрес към спокойно съглашение с израелците.

Решението на Тръмп да се захване с директна дипломация със севернокорейския водач Ким Чен-ун, в това число и среща на разграничителната линия сред Северна и Южна Корея, донесе слаб прогрес към елиминирането на нуклеарната стратегия на Пхенян. Преговорите съвсем са прекъснати, а Ким сподели тази седмица, че неговата страна скоро ще покаже ново стратегическо оръжие.

Президентът бе изправен също пред

гневна съпротива от личната си партия предходната година,

когато ненадейно разгласи евакуиране на американските войски от Сирия, което откри пътя на Турция да стартира атака против кюрдските сили, които са съдружници на Съединени американски щати. Тръмп изначало упорстваше, само че в последна сметка смени курса.

За критиците на президента решението му да подреди прицелния удар против Солеймани може да се окаже най-рискованото до момента.

Администрациите и на Обама и на Буш-младши се отхвърлиха от опцията да унищожават Солеймани - водача на елитните иракски сили Ал Кудс, упрекван, че е дирижирал офанзивите против американските войски в Ирак. Дори съветниците на Тръмп признаха риска от иранско възмездие, което може да въвлече Съединени американски щати и Техеран в директен боен спор.

" Един ден той може глупашки да се набута в действителна пълномащабна рецесия ",

сподели Мари Харф, старши консултант на някогашния държавен секретар Джон Кери. " Убийството на Солеймани може да се окаже безразсъдният ход на Тръмп, вкарал ни в пълномащабен спор. "

Но за поддръжниците на Тръмп това е единствено поредна хиперболизирана реакция на едно целесъобразно деяние на президента. Сенаторът републиканец Бен Сас от Небраска разкритикува тези, които, съгласно него, гледат на убийството на Солеймани " като на края на света ". Сенаторът сподели, че въпреки той и Тръмп да имат много различия по политически въпроси, президентът в тази ситуация е подхванал вярна стъпка.

" Неоспорим факт е, че Иран като цяло и съответно Солеймани правиха от ден на ден набези ", сподели Сас.
" Трябва да има алена линия, когато става въпрос за гибелта на американци. " /БТА