Медиите срещу Тръмп: 0:1 за президента
Президентът Доналд Тръмп има премного недоброжелатели в Съединени американски щати, в това число и измежду публицистите. Съюзниците му в медиите са доста по-малко от неговите врагове, само че привикналият на борби с съперниците в бизнеса Тръмп наподобява напълно удовлетворен в компанията на телевизионния канал Fox News и 44-те млн. клиента на фамозния му акаунт в Twitter.
Според списание The Politico първата година от войната сред президента и американските средства за всеобща информация е донесла победа на Тръмп. Успехът му е незабравим, тъй като държанието на медиите постоянно припомня за чудесно подготвено бойно куче, което, един път захапало врага, не пуска и е готово да пожертва даже живота си. Опозиционната преса не пропуща нито едно деяние на президента, критикувайки внезапно и надалеч не всеки път заслужено всяко негово предопределение в администрацията или на значими държавни постове, всяко политическо или икономическо решение. А в случай че редица от досегашните дейности на Доналд Тръмп провокират най-малкото удивление, мотивите за рецензии от страна на публицистите са в обилие.
Разбира се, сегашният държавен глава не е първият, чиито връзки с медиите са извънредно обтегнати. Навремето вторият президент на Съединени американски щати Джон Адамс се опитал да затвори устата на многочислените си критици с признатия през 1798-а Закон за подривната действия, който преследвал "лъжливите, скандални или злобни съчинения " за американското държавно управление и президента ". Има и по-пресни образци - 37-ят президент Ричард Никсън постоянно се оплаквал от враждебното отношение на средствата за информация. По негово време в Белия дом съществувал черен лист на сериозно настроените публицисти, който се казвал "списък на враговете ".
Всъщност доста американски президенти са били в остри връзки с пресата, само че съгласно The Politico Доналд Тръмп e внесъл нов, значителен миг в тях. За разлика от всичките си прародители, той дефинира за собствен основен зложелател не някоя непозната страна, тероризма или да речем енергийната рецесия, а точно медиите, които назовава "фалшиви средства за всеобща информация ".
Преди дни Тръмп написа в Twitter: "Над 90% от новините за мен, популяризирани от подправената преса, не дават отговор на действителността... Затова изявите ми в обществените мрежи са единственият метод да покажа истината. Повечето от главните медии са се трансформирали в посмешище. "
В едно от изявленията си през август 2017-а президентът назова публицистите "болни хора " и "лъжци ", които разпалват несъгласия и омраза. От време на време той и помощниците му сочат като "опозиционна партия " не демократите, а медиите.
Американският държавен глава обича да спори с съответни публицисти, принуждавайки ги да се оправдават. Създаде си имидж на строга бавачка, която санкционира безпощадно децата, когато са сбъркали. Въпреки многочислените обвинявания против в нелепост и тъпотия, лъвският дял от които принадлежи на враждебните средства за информация, Тръмп се държи като умел пиар пълководец. При всеки конфликт с тях той съумява да сътвори усещане, че е жертва и победител по едно и също време.
Разправиите с публицистите трансфораха настоящия президент в основен зложелател на американските медии. Естествено, те бъркат не по-малко от него. И той не пропуща нито една тяхна неточност, колкото и да е незначителна, стараейки се да покаже, че репортерите не заслужават доверие. Най-често и с максимален хъс Тръмп се разправя със CNN, а обичаното му оръжие против опозиционните публицисти - с изключение на изказванията, са фамозните му туитове от 280 знака.
Наред с политиката - в напъните на враждебно настроените медии да очернят американския президент, има и търговски интерес. Той даже получи име - "Ефектът Тръмп ". След като милиардерът встъпи в служба, опозиционните вестници внезапно усъвършенстваха финансовото си състояние. New York Times да вземем за пример единствено през последното тримесечие е нараснал онлайн клиентите си със 154 хиляди и общият им брой приближава 2.5 милиона. Количеството на цифровите клиенти на различен ревнив критик на Тръмп - Washington Post, надвиши 1 млн. души. През предходната година рейтингите и приходите на опозиционните кабелни телевизионни канали също набъбнаха внезапно.
При все че към този момент успеха във войната с медиите е на страната на Тръмп, той заплаща скъпа цена за нея, написа The Politico. Американската стопанска система пораства стремглаво, само че известността на президента е извънредно ниска - сред 30 и 40 на 100. В сходни случаи предшествениците на Тръмп се опитваха да трансформират отрицателната статистика, флиртувайки с авторитетни представители на средства за информация. Но сегашният държавен глава на Съединени американски щати показва личен жанр и в това отношение. Той освен не желае да се помирява с публицистите, само че явно избира хубавите кавги с тях, повишавайки градуса на противостоенето. Така или другояче, в The Politico са уверени, че през 2018-а връзките сред Тръмп и американските медии няма да се трансформират и президентът ще продължи войната.
Според списание The Politico първата година от войната сред президента и американските средства за всеобща информация е донесла победа на Тръмп. Успехът му е незабравим, тъй като държанието на медиите постоянно припомня за чудесно подготвено бойно куче, което, един път захапало врага, не пуска и е готово да пожертва даже живота си. Опозиционната преса не пропуща нито едно деяние на президента, критикувайки внезапно и надалеч не всеки път заслужено всяко негово предопределение в администрацията или на значими държавни постове, всяко политическо или икономическо решение. А в случай че редица от досегашните дейности на Доналд Тръмп провокират най-малкото удивление, мотивите за рецензии от страна на публицистите са в обилие.
Разбира се, сегашният държавен глава не е първият, чиито връзки с медиите са извънредно обтегнати. Навремето вторият президент на Съединени американски щати Джон Адамс се опитал да затвори устата на многочислените си критици с признатия през 1798-а Закон за подривната действия, който преследвал "лъжливите, скандални или злобни съчинения " за американското държавно управление и президента ". Има и по-пресни образци - 37-ят президент Ричард Никсън постоянно се оплаквал от враждебното отношение на средствата за информация. По негово време в Белия дом съществувал черен лист на сериозно настроените публицисти, който се казвал "списък на враговете ".
Всъщност доста американски президенти са били в остри връзки с пресата, само че съгласно The Politico Доналд Тръмп e внесъл нов, значителен миг в тях. За разлика от всичките си прародители, той дефинира за собствен основен зложелател не някоя непозната страна, тероризма или да речем енергийната рецесия, а точно медиите, които назовава "фалшиви средства за всеобща информация ".
Преди дни Тръмп написа в Twitter: "Над 90% от новините за мен, популяризирани от подправената преса, не дават отговор на действителността... Затова изявите ми в обществените мрежи са единственият метод да покажа истината. Повечето от главните медии са се трансформирали в посмешище. "
В едно от изявленията си през август 2017-а президентът назова публицистите "болни хора " и "лъжци ", които разпалват несъгласия и омраза. От време на време той и помощниците му сочат като "опозиционна партия " не демократите, а медиите.
Американският държавен глава обича да спори с съответни публицисти, принуждавайки ги да се оправдават. Създаде си имидж на строга бавачка, която санкционира безпощадно децата, когато са сбъркали. Въпреки многочислените обвинявания против в нелепост и тъпотия, лъвският дял от които принадлежи на враждебните средства за информация, Тръмп се държи като умел пиар пълководец. При всеки конфликт с тях той съумява да сътвори усещане, че е жертва и победител по едно и също време.
Разправиите с публицистите трансфораха настоящия президент в основен зложелател на американските медии. Естествено, те бъркат не по-малко от него. И той не пропуща нито една тяхна неточност, колкото и да е незначителна, стараейки се да покаже, че репортерите не заслужават доверие. Най-често и с максимален хъс Тръмп се разправя със CNN, а обичаното му оръжие против опозиционните публицисти - с изключение на изказванията, са фамозните му туитове от 280 знака.
Наред с политиката - в напъните на враждебно настроените медии да очернят американския президент, има и търговски интерес. Той даже получи име - "Ефектът Тръмп ". След като милиардерът встъпи в служба, опозиционните вестници внезапно усъвършенстваха финансовото си състояние. New York Times да вземем за пример единствено през последното тримесечие е нараснал онлайн клиентите си със 154 хиляди и общият им брой приближава 2.5 милиона. Количеството на цифровите клиенти на различен ревнив критик на Тръмп - Washington Post, надвиши 1 млн. души. През предходната година рейтингите и приходите на опозиционните кабелни телевизионни канали също набъбнаха внезапно.
При все че към този момент успеха във войната с медиите е на страната на Тръмп, той заплаща скъпа цена за нея, написа The Politico. Американската стопанска система пораства стремглаво, само че известността на президента е извънредно ниска - сред 30 и 40 на 100. В сходни случаи предшествениците на Тръмп се опитваха да трансформират отрицателната статистика, флиртувайки с авторитетни представители на средства за информация. Но сегашният държавен глава на Съединени американски щати показва личен жанр и в това отношение. Той освен не желае да се помирява с публицистите, само че явно избира хубавите кавги с тях, повишавайки градуса на противостоенето. Така или другояче, в The Politico са уверени, че през 2018-а връзките сред Тръмп и американските медии няма да се трансформират и президентът ще продължи войната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ