Президентът върна Закона за банковата несъстоятелност
Президентър Румен Радев връща за ново разискване § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат на 9 февруари 2018 година Това оповестиха от прессекретариата на президента.
Президентът поддържа напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка президентът има възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон. С тях се преуреждат с назад деяние в нарушаване на правовата страна настъпили правни последствия, добити права и погасени отговорности.
В претекстовете си президентът акцентира, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона. Само по този метод отбраната на публичния интерес, изтъквана като съществена цел на ЗИД ЗБН, ще придобие съответни измерения.
Публикуваме претекстовете на президента Румен Радев за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат от 44-то Народно заседание на 9 февруари 2018 година, без редакторска интервенция:
* * * * *
" Уважаеми народни представители,
Споделям оповестената цел на измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност – да се усъвършенства нормативната уредба в производствата по неплатежоспособност на банки и да се улеснят фактическите и правни благоприятни условия на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Подкрепям напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка имам възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон.
Без подозрение, конституционното пълномощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди към този момент настъпили правни последствия от юридически обстоятелства, зародили преди приемането на съответния закон. Тази активност на Народното събрание обаче следва да бъде упражнявана в рамките, обрисувани от конституционния принцип за правовата страна. Като идея този принцип изисква поредно законодателно контролиране на публичните връзки, поддаващи се на трайна уредба (Решение № 3 от 2008 година по к. д. № 3 от 2008 г.). Свързани с правовата страна са и правилата за правната сигурност, предвидимост и непоклатимост, правилото за възбрана на противоположното деяние на правните правила, както и правилото за протекция на законно добити права (Решение № 4 от 11.03.2014 година по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 година по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 година по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 година по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 година по к. д. № 2/2012 г.).
Всеки закон включва правила за държание, които с цел да могат да бъдат спазвани от получателите, следва да работят отсега нататък - т.е. единствено за обстоятелства и условия, които пораждат след влизането на закона в действие. Преобладаващата част от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско назад деяние. Те се ползват по отношение на обстоятелства, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в действие и във връзка с които са се породили правни последствия, като ги преурежда по този начин, че да настъпят нови правни последствия. С § 5, алинея 1 се афишират за оскъдни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в интерес на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), осъществени от квесторите, краткотрайните и непрекъснатите синдици на тази банка. Това обгръща интервала от слагането на банката под специфичен контрол (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа глоба за действителността на заличаванията, се придава назад деяние. Съгласно § 5, алинея 3 отново за минал интервал от време се обезсилват периодите, изтекли във връзка с всички учредени в интерес на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се вкарва относителна нищожност на покупко-продажби, имащи за предмет прекачване на дялове или акции, осъществени от длъжници на КТБ след слагането на банката под специфичен контрол. Тъй като КТБ е сложена под подобен контрол на 20.06.2014 година, това предписание също е с назад деяние. С § 7 цитираните разпореждания се ползват също с противоположна мощ и за откритите до влизането на този закон в действие производства по неплатежоспособност. По този метод нищожността и относителната нищожност се ползват по отношение на заличавания, както и по отношение на прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с настоящото все още на осъществяването им законодателство. Така с признатия закон се засягат добити към този момент права или погасени отговорности.
Безспорно законодателят преценя по какъв начин да уреди и преуреди публичните връзки, само че в тази ситуация са нарушени границите, обрисувани от правилото за правната сигурност, изискващ непоклатимост на правните действия/сделки и предвидимост на правните последствия от другите юридически обстоятелства. Да се планува нищожност, а още повече незначителност, когато при осъществяването на действията/сключването на покупко-продажбите на правните субекти не са били известни предпоставките за оповестяването им за оскъдни или за недействителни, не е в сходство с правилото за правовата страна.
Убеден съм, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона. Само по този метод отбраната на публичния интерес, изтъквана като съществена цел на ЗИД ЗБН, ще придобие съответни измерения.
Необходимо е да се има поради, че закрилата против противоположното деяние на правните правила е също по този начин детайл на фундаменталния принцип, изведен от Съда на Европейския съюз - правилото за правна сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533). Той е детайл на правото на Европейския съюз и България като страна членка е длъжна да го съблюдава при приемането на вътрешното си законодателство.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат на 9 февруари 2018 г ".
Президентът поддържа напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка президентът има възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон. С тях се преуреждат с назад деяние в нарушаване на правовата страна настъпили правни последствия, добити права и погасени отговорности.
В претекстовете си президентът акцентира, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона. Само по този метод отбраната на публичния интерес, изтъквана като съществена цел на ЗИД ЗБН, ще придобие съответни измерения.
Публикуваме претекстовете на президента Румен Радев за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат от 44-то Народно заседание на 9 февруари 2018 година, без редакторска интервенция:
* * * * *
" Уважаеми народни представители,
Споделям оповестената цел на измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност – да се усъвършенства нормативната уредба в производствата по неплатежоспособност на банки и да се улеснят фактическите и правни благоприятни условия на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Подкрепям напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка имам възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон.
Без подозрение, конституционното пълномощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди към този момент настъпили правни последствия от юридически обстоятелства, зародили преди приемането на съответния закон. Тази активност на Народното събрание обаче следва да бъде упражнявана в рамките, обрисувани от конституционния принцип за правовата страна. Като идея този принцип изисква поредно законодателно контролиране на публичните връзки, поддаващи се на трайна уредба (Решение № 3 от 2008 година по к. д. № 3 от 2008 г.). Свързани с правовата страна са и правилата за правната сигурност, предвидимост и непоклатимост, правилото за възбрана на противоположното деяние на правните правила, както и правилото за протекция на законно добити права (Решение № 4 от 11.03.2014 година по к. д. № 12/2013 г.; Решение № 10 от 29.09.2016 година по к. д. № 3/2016 г.; Решение № 12 от 11.11.2010 година по к. д. № 15/2010 г.; Решение № 7 от 29.09.2009 година по к. д. № 11/2009 г.; Решение № 7 от 19.06.2012 година по к. д. № 2/2012 г.).
Всеки закон включва правила за държание, които с цел да могат да бъдат спазвани от получателите, следва да работят отсега нататък - т.е. единствено за обстоятелства и условия, които пораждат след влизането на закона в действие. Преобладаващата част от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско назад деяние. Те се ползват по отношение на обстоятелства, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в действие и във връзка с които са се породили правни последствия, като ги преурежда по този начин, че да настъпят нови правни последствия. С § 5, алинея 1 се афишират за оскъдни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в интерес на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), осъществени от квесторите, краткотрайните и непрекъснатите синдици на тази банка. Това обгръща интервала от слагането на банката под специфичен контрол (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа глоба за действителността на заличаванията, се придава назад деяние. Съгласно § 5, алинея 3 отново за минал интервал от време се обезсилват периодите, изтекли във връзка с всички учредени в интерес на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се вкарва относителна нищожност на покупко-продажби, имащи за предмет прекачване на дялове или акции, осъществени от длъжници на КТБ след слагането на банката под специфичен контрол. Тъй като КТБ е сложена под подобен контрол на 20.06.2014 година, това предписание също е с назад деяние. С § 7 цитираните разпореждания се ползват също с противоположна мощ и за откритите до влизането на този закон в действие производства по неплатежоспособност. По този метод нищожността и относителната нищожност се ползват по отношение на заличавания, както и по отношение на прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с настоящото все още на осъществяването им законодателство. Така с признатия закон се засягат добити към този момент права или погасени отговорности.
Безспорно законодателят преценя по какъв начин да уреди и преуреди публичните връзки, само че в тази ситуация са нарушени границите, обрисувани от правилото за правната сигурност, изискващ непоклатимост на правните действия/сделки и предвидимост на правните последствия от другите юридически обстоятелства. Да се планува нищожност, а още повече незначителност, когато при осъществяването на действията/сключването на покупко-продажбите на правните субекти не са били известни предпоставките за оповестяването им за оскъдни или за недействителни, не е в сходство с правилото за правовата страна.
Убеден съм, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона. Само по този метод отбраната на публичния интерес, изтъквана като съществена цел на ЗИД ЗБН, ще придобие съответни измерения.
Необходимо е да се има поради, че закрилата против противоположното деяние на правните правила е също по този начин детайл на фундаменталния принцип, изведен от Съда на Европейския съюз - правилото за правна сигурност (дело 122/78, Töpfer v. the Commission (1978) ECR 1019; виж и дело 74/74, CNTA v. the Commission (1975) ECR 533). Той е детайл на правото на Европейския съюз и България като страна членка е длъжна да го съблюдава при приемането на вътрешното си законодателство.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат на 9 февруари 2018 г ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ