Св. Симеон, епископ Персийски
През ІV век против християните в Персий било подхванато грубо гонение. Персийският цар Сапор ги подозирал в държавна измяна. Той бил във враждебни връзки с византийския император. Езическите жреци и юдеите в Персия поддържани съмнението на царя и го уверявали, че Ктезифонският свещеник Симеон оповестява на гърците всичко, що става в Персия. Сапор почнал грубо да тормози християните. Той ги облагал с тежки налози, ограбвал и събарял християнските храмове. Веднъж заповядал да доведат при него свещеник Симеона, човек благоверен и почитан и от езичниците за високите му добродетели. Двама свещеници – Авделай и Ананий – придружавали епископа.
Сапор почнал да убеждава Симеона да се отхвърли от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал огромна премия, в случай че извърши волята му, а при положение на непокорство заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон освен отказал да извърши волята на царя, само че му не засвидетелствал и дължимата респект. Разгневен от това, Сапор запитал епископа:
- Защо ти не ми се покланяш, както ми се покланяше до момента?
- По-рано на съм довеждан при тебе по този начин, както съм доведен в този момент. Тогава ти се покланях и ти отдавах подобаваща чест на царското ти достолепие. Но в този момент, тъй като ме задължаваш да се отрека от мой Бога и да отстъпя от вярата си, аз не мога да ти се поклоня, тъй като ти си зложелател на моя Бог – дал отговор умерено епископът.
Този отговор разгневил доста Сапора и той заповядал да отведат Симеона в тюрма. Когато излизал от двореца, епископът срещнал някогашния преподавател и педагог на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад де поклонил уважително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, трансформирал вярата си, с цел да угоди на царя, епископът не дал отговор на поздрава и поклона му, а почнал да го изобличава по тази причина, че отстъпил вярата си. Устазад надълбоко се разкаял и горко заплакал.
- Как ще се явя пред моя Господ, от Когото се отхвърлих? – нареждал той. – Ето, и Симеон обърна от мене лицето си; той се гнуси от моето дезертьорство. А по какъв начин ще огледа на мене моят Създател?
Старецът безутешно скърбял.
Като разбрал за това, Сапор повикал при себе си обичния си преподавател и го запитал за повода на неговата тъга.
- Да не си претърпял нещо неприятно в моя замък?
- Не съм претърпял нищо неприятно в царския ти дом – дал отговор Устазад, - само че по-добре щеше да бъде за мен да претърпя най-големите беди и скърби, в сравнение с да усещам това, което в този момент къса сърцето ми. Защо не умрях преди да се отрека от Бога, Създателя на всички твари, и да се поклоня на Неговото творение? В желанието си да ти угодя аз лицемерех пред тебе. Затова аз заслужавам наказване по две аргументи: първо – загдето отстъпих от моя Бог и второ, че дълго време те лъгах. Но заклевам се пред Бога, Създателя на небето и земята, че към този момент няма да извърша подобен грях. Вече няма да преклоня колената си пред слънцето, което е Божие съдание, само че ще се покланям на самия Създател вовеки.
Като чул тези думи, Сапор се учудил от непредвидената смяна у своя преподавател и още повече се разгневил против християните. Той ту молел стареца да не унижава езическите божества, да не безчести себе си и да не наскърбява царския дом, ту го заплашвал с санкции, в случай че не се вразуми. Устазад обаче останал хладнокръвен и твърдо изповядал и проповядвал името Христово. Не дали резултат нито молбите, нито заканите. Най-после Сапор осъдил на гибел своя преподавател и педагог.
Преди гибелта си Устазад извикал един собствен другар и го помолил да каже на Сапора от негово име следното:
- Помни, че от млади години аз служех на твоя татко, а след това и на тебе. Не приказвам за всички мои услуги, тъй като те ти са известни. Сега те апелирам за една благосклонност. Заповядай да се разгласи пред всички за какво загивам аз. Нека управниците и народът знаят, че аз съм наказан на гибел не за някакво закононарушение, само че по тази причина, че съм християнин и не се отхвърлям от своя Бог.
Царят извършил молбата на Устазад. Той считал, че като видят, че не е пощаден и престарелият му педагог, всички ще се изплашат. Устазад пък желал по този метод да ободри християните, които скърбели за неговото отказване от Бога и да им вдъхне повече геройство и неотстъпчивост. Присъдата била изпълнена. Отсекли с меч главата на Устазад и оповестили пред целия народ, че той е осъден за изповядване на християнската религия.
Епископ Симеон, който бил още в тъмницата дружно с доста свещеници и християни, научил за гибелта му. Всички се зарадвали и благодарили на Бога, Който повикал грешника към смирение и го удостоил с страдалчески венец.
Скоро по-късно свещеник Симеон още веднъж бил извикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята религия. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да използва крайни ограничения. Той заповядал всички християни, които се намират в пандиза, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните премеждия на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата към 100 християни и ги закарали на избраното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на свещеник Симеона, а него да убият финален. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към наказаните на гибел християни и високо извикал
- Ако някой от вас желае да остане жив, дано се поклони на слънцито и ще бъде освободен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият безконечен живот. Те изслушали благоговейно препоръките на светие свещеник Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за безконечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-сетне и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от наказаните свещеници показал известно съмнение и боязън. Тогава един царски служител, който участвал там, извикал:
- Не пердах се, старче, затвори очите си, бъди неустрашим и скоро ще видиш божествена светлина
Езичниците разбрали, че този служител е християнин. Той бил заловен и отведен при царя, пред който изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна гибел. Заедно с него била умъртвена и щерка му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата страна. Но той скоро се убедил, че направил неточност. Неговата заповад не изплашила християните. Историците описват, че те на тълпи отивали при съдиите, без боязън изповядвали своята религия и готовността си да умрат за Христа. Една година след гибелта на свещеник Симеон, на Разпети петък, а по-късно и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа гибел. Между тях се намирал един любим на царя, Азат. Царят съжалявал за него и желал да го избави, само че не могъл да направи изключение, и Азат бил погубен. След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват единствено епископите и свещениците, а елементарните хрлистияни да не се преследват. След известно време обаче гонението било обновено със страшна мощ. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение против християните. Тези гонения траяли към двадесет години.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Сапор почнал да убеждава Симеона да се отхвърли от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал огромна премия, в случай че извърши волята му, а при положение на непокорство заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон освен отказал да извърши волята на царя, само че му не засвидетелствал и дължимата респект. Разгневен от това, Сапор запитал епископа:
- Защо ти не ми се покланяш, както ми се покланяше до момента?
- По-рано на съм довеждан при тебе по този начин, както съм доведен в този момент. Тогава ти се покланях и ти отдавах подобаваща чест на царското ти достолепие. Но в този момент, тъй като ме задължаваш да се отрека от мой Бога и да отстъпя от вярата си, аз не мога да ти се поклоня, тъй като ти си зложелател на моя Бог – дал отговор умерено епископът.
Този отговор разгневил доста Сапора и той заповядал да отведат Симеона в тюрма. Когато излизал от двореца, епископът срещнал някогашния преподавател и педагог на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад де поклонил уважително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, трансформирал вярата си, с цел да угоди на царя, епископът не дал отговор на поздрава и поклона му, а почнал да го изобличава по тази причина, че отстъпил вярата си. Устазад надълбоко се разкаял и горко заплакал.
- Как ще се явя пред моя Господ, от Когото се отхвърлих? – нареждал той. – Ето, и Симеон обърна от мене лицето си; той се гнуси от моето дезертьорство. А по какъв начин ще огледа на мене моят Създател?
Старецът безутешно скърбял.
Като разбрал за това, Сапор повикал при себе си обичния си преподавател и го запитал за повода на неговата тъга.
- Да не си претърпял нещо неприятно в моя замък?
- Не съм претърпял нищо неприятно в царския ти дом – дал отговор Устазад, - само че по-добре щеше да бъде за мен да претърпя най-големите беди и скърби, в сравнение с да усещам това, което в този момент къса сърцето ми. Защо не умрях преди да се отрека от Бога, Създателя на всички твари, и да се поклоня на Неговото творение? В желанието си да ти угодя аз лицемерех пред тебе. Затова аз заслужавам наказване по две аргументи: първо – загдето отстъпих от моя Бог и второ, че дълго време те лъгах. Но заклевам се пред Бога, Създателя на небето и земята, че към този момент няма да извърша подобен грях. Вече няма да преклоня колената си пред слънцето, което е Божие съдание, само че ще се покланям на самия Създател вовеки.
Като чул тези думи, Сапор се учудил от непредвидената смяна у своя преподавател и още повече се разгневил против християните. Той ту молел стареца да не унижава езическите божества, да не безчести себе си и да не наскърбява царския дом, ту го заплашвал с санкции, в случай че не се вразуми. Устазад обаче останал хладнокръвен и твърдо изповядал и проповядвал името Христово. Не дали резултат нито молбите, нито заканите. Най-после Сапор осъдил на гибел своя преподавател и педагог.
Преди гибелта си Устазад извикал един собствен другар и го помолил да каже на Сапора от негово име следното:
- Помни, че от млади години аз служех на твоя татко, а след това и на тебе. Не приказвам за всички мои услуги, тъй като те ти са известни. Сега те апелирам за една благосклонност. Заповядай да се разгласи пред всички за какво загивам аз. Нека управниците и народът знаят, че аз съм наказан на гибел не за някакво закононарушение, само че по тази причина, че съм християнин и не се отхвърлям от своя Бог.
Царят извършил молбата на Устазад. Той считал, че като видят, че не е пощаден и престарелият му педагог, всички ще се изплашат. Устазад пък желал по този метод да ободри християните, които скърбели за неговото отказване от Бога и да им вдъхне повече геройство и неотстъпчивост. Присъдата била изпълнена. Отсекли с меч главата на Устазад и оповестили пред целия народ, че той е осъден за изповядване на християнската религия.
Епископ Симеон, който бил още в тъмницата дружно с доста свещеници и християни, научил за гибелта му. Всички се зарадвали и благодарили на Бога, Който повикал грешника към смирение и го удостоил с страдалчески венец.
Скоро по-късно свещеник Симеон още веднъж бил извикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята религия. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да използва крайни ограничения. Той заповядал всички християни, които се намират в пандиза, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните премеждия на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата към 100 християни и ги закарали на избраното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на свещеник Симеона, а него да убият финален. Преди да бъдат убити, един от жреците се обърнал към наказаните на гибел християни и високо извикал
- Ако някой от вас желае да остане жив, дано се поклони на слънцито и ще бъде освободен.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият безконечен живот. Те изслушали благоговейно препоръките на светие свещеник Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за безконечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-сетне и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от наказаните свещеници показал известно съмнение и боязън. Тогава един царски служител, който участвал там, извикал:
- Не пердах се, старче, затвори очите си, бъди неустрашим и скоро ще видиш божествена светлина
Езичниците разбрали, че този служител е християнин. Той бил заловен и отведен при царя, пред който изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна гибел. Заедно с него била умъртвена и щерка му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата страна. Но той скоро се убедил, че направил неточност. Неговата заповад не изплашила християните. Историците описват, че те на тълпи отивали при съдиите, без боязън изповядвали своята религия и готовността си да умрат за Христа. Една година след гибелта на свещеник Симеон, на Разпети петък, а по-късно и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа гибел. Между тях се намирал един любим на царя, Азат. Царят съжалявал за него и желал да го избави, само че не могъл да направи изключение, и Азат бил погубен. След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват единствено епископите и свещениците, а елементарните хрлистияни да не се преследват. След известно време обаче гонението било обновено със страшна мощ. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение против християните. Тези гонения траяли към двадесет години.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ