Решаването на две мистерии ще покаже има ли живот на Марс
През юни НАСА разкри два невероятни обстоятелството: първо, че на Марс има органична материя, и второ, че равнищата на метан в атмосферата на планетата се трансформират във времето. Това са много вълнуващи вести, които раздрусаха досегашното схващане за астробиологията. И въпреки това да не е безусловно доказателство, че извънземните са там, огромна част от земния метан е създаден от живи същества.
Неотдавнашните находки на метан „ ни изправяха пред надеждни данни, които изискват пояснение “, написа екип от интернационалните учени в изследване, оповестено неотдавна в изданието Astrobiology. Авторите на проучването са създали тъкмо това – те са определили какви измервания, опити и задачи NASA и другите галактически организации би трябвало да подхващат, с цел да поддържат търсенето на живот на Марс.
Накратко, учените желаят да проучат геоложката активност на Марс. Те желаят да схванат връзката сред тези новооткрити органични съединения и изменчивия метан в атмосферата. Целта им е да намерят следи от други молекули и газове, които да създадат допустимо някои примитивни, микроскопични форми на живот да оцелеят под повърхността на планетата. Ето кои са двете мистерии, които ще се опитат да решат.
Първо: Redox Gradient*
Когато ядем, телата ни употребяват силата от храната посредством химични реакции, които основават противоположен поток от електрони и кислородни атоми сред молекулите. Това придвижване обратно и напред е належащо за поддържане на тялото на всички живи същества. Но заради рисковата атмосфера на Марс, този баланс там не съществува. Атмосферата е толкоз мощно окисляваща, че тези реакции биха се случили единствено в една посока. Всяко живо създание на Марс би реагирало толкоз мощно с въздуха, че не би могло да оцелее. Изследователите търсят съставни елементи в атмосферата на Марс, които да балансират тази реакция, което би направило живота там вероятен.
Второ: Източникът на метан
Следващата стъпка към разбирането дали на Марс в миналото е имало живот, допускат откривателите, е да се сондира под повърхността на Марс, с цел да се разбере от кое място идва този метан. Докато живите същества на Земята създават метан като разграждат храната, това не е единственият метод газът да се появи в атмосферата.
Предстоящата задача InSight на НАСА, ще направи тъкмо това, ще изследва под повърхността на Марс. Тази задача ще бъде ориентирана главно към проучване на сеизмичната активност на Червената планета, само че кой знае какво може да открие по пътя си?
Най-доброто съмнение на учените за това, за какво равнищата на метан на Марс се двоумят, е обвързвано със сезонното заледяване и топене на лед, който с течение на времето улавя и освобождава метан (това към този момент е известно от данните получени от роувъра Curiosity). Но към момента не може да се каже какъв брой дълго е бил там метанът или дали се генерира нов. И това значи, че намирането на източника на метан на Марс е много комплицирано.
Чрез проучване на химическия състав на подземните проби и предприемането на повече атмосферни измервания, учените биха могли да научат дали този метан произлиза от биологични процеси или от комплицирани химични реакции, които въобще не включват форми на живот.
Изследователите зад този план не го реализират, тъй като има супер безапелационни доказателства, че на Марс е имало или има условия поддържащи живота. Всъщност, както астробиологът Калеб Шарф твърди, „ надалеч по-разумно е да се допусна, че живот не съществува на никое място другаде с изключение на на Земята “.
Но в случай че по някакъв приказен метод се окаже, че има някакви микроби, които се крият под повърхността на планетата или в случай че на Марс има някаква форма на живот, тактиката на създателите на проучването евентуално съставлява най-хубавия късмет да бъде открит.
Публикувано в изданието Futurism.com.
–––––––––––––––––––––
Redox Gradient * – Дихателна верига, поредност от няколко преносители, посредством които водородът, обособен при окислението на разнообразни метаболити, се води до крайния акцептор кислорода. Свързването на водорода с кислорода се реализира с посредничеството на няколко междинни преносители, които минават обратимо от окислено в редуцирано положение. Те са универсални за всички аеробни организми и се назовават окислително-редукционни (редокс) системи с биологично значение.
