Сензационна находка: Как бе разгадан шифърът на йероглифите
През юли 1799 година в Розета, пристанищен град на Нил, френски бойци вадят от руините на полуразрушена стена една на пръв взор напълно неугледна каменна плоча, по чиято повърхнина се виждат три колонки с надписи.
Нито един от мъжете, които тогава вземат участие в египетския боен поход на Наполеон (1798-1801 г.) и таман се приготвят за борба против войските на Османската империя, даже и не подозира какво богатство държи в ръцете си. Но скоро новината се популяризира като гръмотевица, написа
Розетският камък: шифърът на йероглифите
Каменната плоча с височина 112 сантиметра и ширина 76 сантимерта се оказва откъс от доста по-голям скален блок. Но какво значат надписите, буквите и знаците по нея?
При намирането ѝ плочата е мощно развалена: липсват две трети от йероглифите по нея. Най-добре непокътнат е междинният сегмент от текста, писан на древноегипетско демотическо писмо. От долната част на текста - към този момент на старогръцки език - също липсва огромен откъс.
Но какво значат тези три текста? Дали са идентични известия на разнообразни езици и шрифтове? Лейтенант Пиер-Франсоа Бушар, пълководец на Наполеоновия експедиционен корпус, е във екстаз от находката и желае непременно да разкрие загадката, която не му дава покой. Уведомява френските археолози, които са дружно с него в Египет, само че и те не са в положение да разтълкуват надписите. Затова оферират да занесат находката във Франция за в допълнение следствие. Победата на британските войски над французите през 1801 година обаче осуетява този проект. Победените французи би трябвало да предадат всички антични египетски артефакти. Така плочата от Розета идва в Лондон като военна плячка. Днес тя към момента е изложена в Британския музей.
Впоследствие откриватели от цяла Европа се пробват да разчетат загадъчните надписи. През 1802 година шведът Йохан Давид Окерблад съумява да разшифрова имената, изписани с демотическото писмо. Големият пробив обаче е дело на френския езиковед Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832), който владее коптски език и чудесно познава Египет и неговата просвета. Шамполион открива, че знаците на демотическото писмо значат срички, а птолемейските писмени знаци отразяват звуците на коптския език. " Така Шамполион съумява да потвърди, че зад йероглифното писмо стои коптският език. Именно по този метод той съумява да разшифрова йероглифите ", споделя в изявление за Дъждовни води египтологът Кристиан Льобен.
Египетските писмени знаци съставляват изобразителна книжовност, в която се употребяват човешки фигури, животни и предмети. Тази книжовност се използва от 3000 година преди новата епоха до 400 година след новата епоха. Скоро по-късно обаче никой към този момент не е в положение да я разчете. Но от кое място идва така наречен Розетски камък? И защо става дума в изписаните текстове?
Учените допускат, че огромната плоча, откъслек от която е находката от Розета, е била направена към 196 година пр.н.е. През същата година египетският синод на свещениците формулира по този начин наречения " Декрет от Мемфис ", който е написан по този начин, че да могат да го четат три групи от популацията: жреците - благодарение на йероглифите, служителите - на египетски език с демотическо писмо, а гръцките владетели на Египет - на древногръцки език. Във всеки храм в Египет е трябвало да бъдат издигнати идентични плочи с тези надписи.
Една от най-важните находки в историята
С помощта на плочата от Розета Жан-Франсоа Шамполион основава писменост на фонетичните писмени знаци. Други учени я употребяват, с цел да преведат напълно надписа.
И до през днешния ден Розетският камък се счита за една от най-важните археологически находки в досегашната история. Значението му е голямо - освен за науката. От 13 октомври 2022 година огромна галерия в Британския музей в Лондон отдава респект на достиженията на откривателите - тъкмо 200 години след разшифроването на йероглифите.
Нито един от мъжете, които тогава вземат участие в египетския боен поход на Наполеон (1798-1801 г.) и таман се приготвят за борба против войските на Османската империя, даже и не подозира какво богатство държи в ръцете си. Но скоро новината се популяризира като гръмотевица, написа
Розетският камък: шифърът на йероглифите
Каменната плоча с височина 112 сантиметра и ширина 76 сантимерта се оказва откъс от доста по-голям скален блок. Но какво значат надписите, буквите и знаците по нея?
При намирането ѝ плочата е мощно развалена: липсват две трети от йероглифите по нея. Най-добре непокътнат е междинният сегмент от текста, писан на древноегипетско демотическо писмо. От долната част на текста - към този момент на старогръцки език - също липсва огромен откъс.
Но какво значат тези три текста? Дали са идентични известия на разнообразни езици и шрифтове? Лейтенант Пиер-Франсоа Бушар, пълководец на Наполеоновия експедиционен корпус, е във екстаз от находката и желае непременно да разкрие загадката, която не му дава покой. Уведомява френските археолози, които са дружно с него в Египет, само че и те не са в положение да разтълкуват надписите. Затова оферират да занесат находката във Франция за в допълнение следствие. Победата на британските войски над французите през 1801 година обаче осуетява този проект. Победените французи би трябвало да предадат всички антични египетски артефакти. Така плочата от Розета идва в Лондон като военна плячка. Днес тя към момента е изложена в Британския музей.
Впоследствие откриватели от цяла Европа се пробват да разчетат загадъчните надписи. През 1802 година шведът Йохан Давид Окерблад съумява да разшифрова имената, изписани с демотическото писмо. Големият пробив обаче е дело на френския езиковед Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832), който владее коптски език и чудесно познава Египет и неговата просвета. Шамполион открива, че знаците на демотическото писмо значат срички, а птолемейските писмени знаци отразяват звуците на коптския език. " Така Шамполион съумява да потвърди, че зад йероглифното писмо стои коптският език. Именно по този метод той съумява да разшифрова йероглифите ", споделя в изявление за Дъждовни води египтологът Кристиан Льобен.
Египетските писмени знаци съставляват изобразителна книжовност, в която се употребяват човешки фигури, животни и предмети. Тази книжовност се използва от 3000 година преди новата епоха до 400 година след новата епоха. Скоро по-късно обаче никой към този момент не е в положение да я разчете. Но от кое място идва така наречен Розетски камък? И защо става дума в изписаните текстове?
Учените допускат, че огромната плоча, откъслек от която е находката от Розета, е била направена към 196 година пр.н.е. През същата година египетският синод на свещениците формулира по този начин наречения " Декрет от Мемфис ", който е написан по този начин, че да могат да го четат три групи от популацията: жреците - благодарение на йероглифите, служителите - на египетски език с демотическо писмо, а гръцките владетели на Египет - на древногръцки език. Във всеки храм в Египет е трябвало да бъдат издигнати идентични плочи с тези надписи.
Една от най-важните находки в историята
С помощта на плочата от Розета Жан-Франсоа Шамполион основава писменост на фонетичните писмени знаци. Други учени я употребяват, с цел да преведат напълно надписа.
И до през днешния ден Розетският камък се счита за една от най-важните археологически находки в досегашната история. Значението му е голямо - освен за науката. От 13 октомври 2022 година огромна галерия в Британския музей в Лондон отдава респект на достиженията на откривателите - тъкмо 200 години след разшифроването на йероглифите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ