През януари 2018-та, френският актьор ще навърши 70 години, но

Жерар ДЕПАРДИЙО ~ Аз не съм огромно домашно животно, аз съм звяр

През януари 2018-та, френският артист ще навърши 70 години, само че хулиганската му популярност нито за момент не трябва помрачена от възрастта. „ Аз съм третото дете на майка ми, която се пробвала да ме убие в утробата си. Нежелан. ”, декларира Депардийо, който цялостен живот се управлява от философията, че няма какво да губи. На 7 години, той асистира при раждането на сестра си, а след това и при идването на бял свят на петото дете на майка си Ан Жини. Баща му е необразован леяр – пияч, а Жерар се учи на образование от улицата и нейните диви закони. И въпреки началото да е толкоз тъмно, актьорският гений на Депардийо е дребният лъч светлина, отворил му пътя към славата – по този начин нежелана от него. „ Звездите ” са ми безусловно безразлични, интересувам се единствено от добра храна и от времето, прекарано в другарска компания ”, твърди артистът. А ние нямаме право да се съмняваме в искреността му, когато самият той признава, че дневно изпива по 14 бутилки вино – все в добра компания и с подбрани ястия. „ Аз обаче не съм пияч – алкохолиците не се напиват, а аз – да ”, прецизира Депардийо, който нерядко провокира произшествия, поради шофиране в нетрезво положение. С превъзходната Катрин Деньов с изключение на дузина популярни филми, го свързва най-невероятното и нежно другарство. Подобно на Красавицата и Звярът, двете именити френски звезди намират един в различен утехата, доверието и хумора, за които копнее ексцентричната им природа. „ Деньов – ето мъжа, който постоянно съм желал да стана ”, гръмко признава Депардийо и само рецензиите на Катрин дават надолнище на капата му.

За живота – с гняв, споделено от неподражаемия френски звяр.

В писмо до Катрин ДЕНЬОВ
(Франсоа Трюфо „ Последното метро ” 1980)

„ Ти си олицетворение на буржоазната порода, а аз – селяндур със мощни ръце и здраво здраве. Във кино лентата на Франсоа ти ми се отдаваш нахално на пода, на което са способни само образованите дами. В очите на моя воин ти си трофей, обществено завладяване, късмет за един орач и профан. Помисли единствено – да бъдеш обичан на най-прекрасната жена от Сен-Жерменските покрайнини. Това е все едно любовта да превземе Бастилията ”.

Израснах на улицата и тъкмо там се научих да чета и да пиша, а не в учебно заведение. Улицата не прости нищо, би трябвало да вярваш в положителната си орис и да разчиташ само на себе си.

Наричат ме „ артистът “. Но аз не съм само артист, аз съм жив човек. Вярно е, че играя с лекост, само че също така имам още 10 хиляди други умения, тъй като се интересувам от всичко.

Аз не бленувам да съм артист, ето това не схващат другите. Аз бленувам да оставам жив. Започнах да се занимавам с актьорство, с цел да се отърва от незнанието си, бих могъл да върша и друго, само че това ми попадна инцидентно, не съм го избирал. Нямах нищо, трябваше да си раздвижа задника. Не го правех, с цел да имам всичко, това не ме интересува. Но животът ме интересува, демон го взел! Това, което ме вълнува, са безкрайните изненади, поднасяни от живота.

Изобщо не ми пука какво ще приказват другите за мен: „ Той е вманиачен, той е тъп, той е фанатик, също така е пълен и смърди... “ Оставям ги да си приказват каквото си желаят, знам, че са заблудени и че всички живеем в един подправен свят.
Загърбил съм всичко, принадлежащо на предишното, пребивавам в сегашното, за мига.

Исках да дам на децата си независимост, с каквато и аз самият разполагах, само че считам, че за тях е било доста тежко да бъдат свободни в сянката на човек като мен, който прекарваше времето си в мятане на провокации към порядъчните хора, като им показваше неща, които не желаеха да виждат, и им говореше за неща, за които не желаеха да чуват...

С никоя от трите дами, които ми родиха деца, не съумях да основа същинско семейство. Не ми харесва концепцията за семейство. Семейството е непоносимо, то убива свободата, убива желанията, убива фантазиите, това е една неистина. Много наподобява на фрагментите от малкия екран, които мамят фена. Самата концепция за семейство е неистина. То претендира за истина, наподобява като такава, само че пропъжда същността ти и я ликвидира.
(От автобиографичната книга на Депардийо: „ Просто по този начин се случи “)

Започнах да се отхвърлям от съмнителни планове и да заобикалям инцидентните хора в живота си. Вече не подкрепям депресивни диалози и никого не успокоявам. Уморих се да играя ролята на боклукчийска кофа, където хората хвърлят каквото си желаят.

Страхувам се само от хорската нелепост. Старая се да я избягам, а когато не мога – ухилвам се и подминавам.

Отношенията сред артист и режисьор доста наподобяват на любовна история сред мъж и жена. И на мен от време на време ми се постанова да бъда дамата.

Моята работа е обвързвана с нуждата да обичам живота във всичките му проявления.

Аз не съм голямо домашно животно, аз съм звяр, който може да ви ухапе, в случай че го нападнете.

Жената наподобява на виното, единствено че в нея всичко е още по-силно и потайно – не можеш да я разгадаеш.

Daniel Auteuil and Gérard Depardieu in 36 Quai des Orfèvres directed by Olivier Marchal, 2004