Ливорно - тосканската перла, която всички пренебрегват
През XIX в. Ливорно се гордее с най-хубавите морски курорти и най-известните посетители на Италия. В наши дни той е значително подценяван - и туристите пропущат да видят един многолюден град, цялостен с изненади.
Първото нещо, което прави усещане, когато стъпите в Ливорно, е разхвърляният, гръмък и пъстър централен пазар за хранителни артикули, където можете да намерите frate (поничка с мирис на портокал, потопена в захар), а по-късно да отидете на пристанището, с цел да видите дали щандовете с морски таралежи към момента са там и оферират бодливите морски създания, разрязани на половина, с цел да бъдат употребявани сурови с капка лимонен сок.
Само на 20 км южно от Пиза, Ливорно дава отговор на всички условия за характерен европейски пристанищен град : Той е безреден и многолюден, мултикултурен и мощно обвързван с морето, както в културно, по този начин и в гастрономическо отношение. Освен това се намира в центъра на Тоскана, което автоматизирано би трябвало да го направи известен.
И въпреки всичко, с едвам 10% от броя на туристите във Флоренция и една трета от този в Пиза, Ливорно е най-вече подценяван от посетителите - а малцината, които се появяват, постоянно наподобяват като инцидентно пристигнали. Спрете някой от тях на улицата, в случай че съумеете да го намерите, и го попитайте за какво е тук: Вероятно ще ви каже, че чака да хване ферибота за Корсика или Сардиния или че просто пътува и търси място за ядене.
Но за какво е по този начин? На първо място, Ливорно е заобиколен от световноизвестни тоскански градове, които съгласно доста локални поданици крадат светлината на прожекторите. Други считат, че през годините петролните рафинерии на града, пристанищната зона и американската военна база Кемп Дарби са придали на Ливорно промишлен имидж.
Но пасажерите, които минават бързо през там, не осъзнават, че пропущат един културно многолюден град със спираща дъха брегова линия и неповторимо демократично отношение, което се корени в самото му начало: Kогато Медичите основават града през 1500 година, те вкарват закони, които подсигуряват невиждана независимост на всички новодошли, привличайки бизнес, гении и разнообразно население, с помощта на което градът процъфтява.
През 1700 година и 1800 година Ливорно е значима спирка за доста пътешественици.
" По това време Ливорно е известна лятна дестинация за италианското висше общество ", споделя локалният историк Джорджо Мандалис. Той изяснява, че през XIX в. и до Втората международна война в града се намират едни от първите италиански морски курорти, които постоянно се посещават от италианските кралски особи, и има туристически обекти, в това число хотели и спа центрове. Имало е даже увеселителен парк с увеселителни влакчета, в който е имало ранна версия на киносалон, ръководен от представител на пионерите в региона на киното - братята Люмиер. Паметна плоча на стената на вила Дюпуой в квартал Монтенеро припомня за шестседмичната отмора на лорд Байрон в Ливорно през 1822 година Тук се развива действието и на една от оперите на Моцарт - " Lo Sposo Deluso ".
Дните на популярност обаче не не престават постоянно.
През Втората международна война американските въздушни набези унищожават огромна част от стратегическото пристанище и центъра на града, което трансформира Ливорно в един от най-тежко бомбардираните градове в Италия.
Според доста локални поданици нещата се утежняват още повече с безразсъдното и преждевременно следвоенно преустрояване на цели квартали.
" Общественият имидж на Ливорно, който така и така е бил оскърбен от войната, е в допълнение опустошен от новите рационалистични здания, които, издигнати в непосредствена непосредственост до пощадените от бомбите архитектурни монументи от XVII в., са довели до дисхармоничен и невменяем тип на региона ", споделя Мандалис.
Жителите не престават да подлагат на критика тези гледки; във Фейсбук даже има група, наречена Se potessi demolire... (Ако можех да разруша...), която предизвиква жителите да разгласяват фотоси на постройките, които " пречат на гледката им ".
Ако оставим настрани спирания, Ливорно има и своите позитивни страни.
" Имаме неща, които другите " същински красиви " тоскански градове (като Флоренция, Лука, Пиза и Сиена) нямат ", споделя Мандалис. " Откритостта и яркостта на града са привличали художници от епохи, а Ливорно е изпълнен и с история и изкуство, като античните морски курорти, фара от 14-ти век или еклектичните вили пред Военноморската академия. "
Ливорно също има история, друга от тази на другите тоскански градове. Марио Кардинали, създател и основен редактор на локалното сатирично списание The Vernacoliere, изяснява, че Ливорно е основан и изкуствено заселен от Флоренция през 1500 година благодарение на доста демократични закони, наречени Livornine, които разрешават на задгранични търговци и изгнаници от всевъзможни народи и етноси, и даже на хора, направили каквото и да е закононарушение, като се изключи ликвидиране, да се заселват в града, с цел да предизвикват бизнеса и растежа.
" Ливорно е доста " нетоскански " в своята хумористична безочливост и липса на почитание към политическата власт и църквата ", споделя Кардинали, " и това има исторически аргументи. " Смесицата от култури, включваща сефарадски евреи, гърци, арменци и холандци, е това, което прави града преуспяващ първоначално, само че също по този начин и това, което прави ливорнците такива, каквито са в този момент: хора, които не са съумели да развият типичното средновековно почитание към властта, както другите тосканци - и които показват това посредством комизъм.
Написана на локалния език, книгата " Вернаколиер " изцяло въплъщава този дух. Известно в цяла Италия с политическата си рецензия и непочтителните си комикси за католическата черква, както и с голотата и другите степени на вулгарност, списанието е учредено през 1982 година, с цел да разяснява визитата на папата в Ливорно през същата година.
" И още нещо, което е наследено от космополитната и мултикултурна история на града и което другите тоскански градове нямат ", прибавя Мандалис, " дълбоката му приемливост към другите религии и култури ".
Според шеф-готвача Симоне де Вани, който поддържа канал в YouTube, отдаден на локалната кухня, храната също отразява ливорнския темперамент. " Специфичната кухня на Ливорно е резултат от въздействието на многото нации, които основават града през XVI в. ", споделя той.
" За разлика от другите, по-древни тоскански градове, които към този момент са имали своите добре дефинирани хранителни обичаи, младият и вселенски Ливорно е съумял да смеси новото и остарялото и да сътвори своя лична кухня. "
Ястия като cuscussù alla livornese (ливорнски кускус) разкриват историческите морски връзки със Северна Африка и еврейска Испания, " до момента в който cacciucco, присъщото за Ливорно ядене, съвършено въплъщава ливорнската кухня ", споделя Де Вани. " Много разнообразни типове риба се готвят дружно, като се получава нещо, което не е нито рибена чорба, нито рибен бульон, а по-скоро нещо неповторимо, малко като Ливорно. "
Тази уникалност може да бъде притегателна мощ. Както изяснява Паола Рамоино, началник на Бюрото по туризъм в Ливорно: през последните десетилетия градът не е имал потребност да разчита на туризма с помощта на процъфтяващия си пристанищен бизнес - само че е настъпила смяна в това мислене. " Ливорно има какво да предложи - от море и просвета до храна и вино, само че желаеме туризмът ни да бъде резистентен, " нишов ". Искаме да предлагаме достоверни, нестереотипни прекарвания ", споделя тя.
Нещата наподобява се трансформират и от културна позиция. " През последните години артистичната сцена стана по-оживена, с музикални фестивали, театри, художествени галерии и изложения, изключително през лятото ", споделя Алесандра Фалка, музикант, родена в Ливорно, която е доста ангажирана с културната сцена на града.
С други думи, тосканският град е основан за гости, които са подготвени да навлязат малко по-дълбоко в локалната история и да се допрян до неговото доброволно отношение и нехарактерен темперамент.
Може би е време пътешествениците да му дадат още един късмет.
Първото нещо, което прави усещане, когато стъпите в Ливорно, е разхвърляният, гръмък и пъстър централен пазар за хранителни артикули, където можете да намерите frate (поничка с мирис на портокал, потопена в захар), а по-късно да отидете на пристанището, с цел да видите дали щандовете с морски таралежи към момента са там и оферират бодливите морски създания, разрязани на половина, с цел да бъдат употребявани сурови с капка лимонен сок.
Само на 20 км южно от Пиза, Ливорно дава отговор на всички условия за характерен европейски пристанищен град : Той е безреден и многолюден, мултикултурен и мощно обвързван с морето, както в културно, по този начин и в гастрономическо отношение. Освен това се намира в центъра на Тоскана, което автоматизирано би трябвало да го направи известен.
И въпреки всичко, с едвам 10% от броя на туристите във Флоренция и една трета от този в Пиза, Ливорно е най-вече подценяван от посетителите - а малцината, които се появяват, постоянно наподобяват като инцидентно пристигнали. Спрете някой от тях на улицата, в случай че съумеете да го намерите, и го попитайте за какво е тук: Вероятно ще ви каже, че чака да хване ферибота за Корсика или Сардиния или че просто пътува и търси място за ядене.
Но за какво е по този начин? На първо място, Ливорно е заобиколен от световноизвестни тоскански градове, които съгласно доста локални поданици крадат светлината на прожекторите. Други считат, че през годините петролните рафинерии на града, пристанищната зона и американската военна база Кемп Дарби са придали на Ливорно промишлен имидж.
Но пасажерите, които минават бързо през там, не осъзнават, че пропущат един културно многолюден град със спираща дъха брегова линия и неповторимо демократично отношение, което се корени в самото му начало: Kогато Медичите основават града през 1500 година, те вкарват закони, които подсигуряват невиждана независимост на всички новодошли, привличайки бизнес, гении и разнообразно население, с помощта на което градът процъфтява.
През 1700 година и 1800 година Ливорно е значима спирка за доста пътешественици.
" По това време Ливорно е известна лятна дестинация за италианското висше общество ", споделя локалният историк Джорджо Мандалис. Той изяснява, че през XIX в. и до Втората международна война в града се намират едни от първите италиански морски курорти, които постоянно се посещават от италианските кралски особи, и има туристически обекти, в това число хотели и спа центрове. Имало е даже увеселителен парк с увеселителни влакчета, в който е имало ранна версия на киносалон, ръководен от представител на пионерите в региона на киното - братята Люмиер. Паметна плоча на стената на вила Дюпуой в квартал Монтенеро припомня за шестседмичната отмора на лорд Байрон в Ливорно през 1822 година Тук се развива действието и на една от оперите на Моцарт - " Lo Sposo Deluso ".
Дните на популярност обаче не не престават постоянно.
През Втората международна война американските въздушни набези унищожават огромна част от стратегическото пристанище и центъра на града, което трансформира Ливорно в един от най-тежко бомбардираните градове в Италия.
Според доста локални поданици нещата се утежняват още повече с безразсъдното и преждевременно следвоенно преустрояване на цели квартали.
" Общественият имидж на Ливорно, който така и така е бил оскърбен от войната, е в допълнение опустошен от новите рационалистични здания, които, издигнати в непосредствена непосредственост до пощадените от бомбите архитектурни монументи от XVII в., са довели до дисхармоничен и невменяем тип на региона ", споделя Мандалис.
Жителите не престават да подлагат на критика тези гледки; във Фейсбук даже има група, наречена Se potessi demolire... (Ако можех да разруша...), която предизвиква жителите да разгласяват фотоси на постройките, които " пречат на гледката им ".
Ако оставим настрани спирания, Ливорно има и своите позитивни страни.
" Имаме неща, които другите " същински красиви " тоскански градове (като Флоренция, Лука, Пиза и Сиена) нямат ", споделя Мандалис. " Откритостта и яркостта на града са привличали художници от епохи, а Ливорно е изпълнен и с история и изкуство, като античните морски курорти, фара от 14-ти век или еклектичните вили пред Военноморската академия. "
Ливорно също има история, друга от тази на другите тоскански градове. Марио Кардинали, създател и основен редактор на локалното сатирично списание The Vernacoliere, изяснява, че Ливорно е основан и изкуствено заселен от Флоренция през 1500 година благодарение на доста демократични закони, наречени Livornine, които разрешават на задгранични търговци и изгнаници от всевъзможни народи и етноси, и даже на хора, направили каквото и да е закононарушение, като се изключи ликвидиране, да се заселват в града, с цел да предизвикват бизнеса и растежа.
" Ливорно е доста " нетоскански " в своята хумористична безочливост и липса на почитание към политическата власт и църквата ", споделя Кардинали, " и това има исторически аргументи. " Смесицата от култури, включваща сефарадски евреи, гърци, арменци и холандци, е това, което прави града преуспяващ първоначално, само че също по този начин и това, което прави ливорнците такива, каквито са в този момент: хора, които не са съумели да развият типичното средновековно почитание към властта, както другите тосканци - и които показват това посредством комизъм.
Написана на локалния език, книгата " Вернаколиер " изцяло въплъщава този дух. Известно в цяла Италия с политическата си рецензия и непочтителните си комикси за католическата черква, както и с голотата и другите степени на вулгарност, списанието е учредено през 1982 година, с цел да разяснява визитата на папата в Ливорно през същата година.
" И още нещо, което е наследено от космополитната и мултикултурна история на града и което другите тоскански градове нямат ", прибавя Мандалис, " дълбоката му приемливост към другите религии и култури ".
Според шеф-готвача Симоне де Вани, който поддържа канал в YouTube, отдаден на локалната кухня, храната също отразява ливорнския темперамент. " Специфичната кухня на Ливорно е резултат от въздействието на многото нации, които основават града през XVI в. ", споделя той.
" За разлика от другите, по-древни тоскански градове, които към този момент са имали своите добре дефинирани хранителни обичаи, младият и вселенски Ливорно е съумял да смеси новото и остарялото и да сътвори своя лична кухня. "
Ястия като cuscussù alla livornese (ливорнски кускус) разкриват историческите морски връзки със Северна Африка и еврейска Испания, " до момента в който cacciucco, присъщото за Ливорно ядене, съвършено въплъщава ливорнската кухня ", споделя Де Вани. " Много разнообразни типове риба се готвят дружно, като се получава нещо, което не е нито рибена чорба, нито рибен бульон, а по-скоро нещо неповторимо, малко като Ливорно. "
Тази уникалност може да бъде притегателна мощ. Както изяснява Паола Рамоино, началник на Бюрото по туризъм в Ливорно: през последните десетилетия градът не е имал потребност да разчита на туризма с помощта на процъфтяващия си пристанищен бизнес - само че е настъпила смяна в това мислене. " Ливорно има какво да предложи - от море и просвета до храна и вино, само че желаеме туризмът ни да бъде резистентен, " нишов ". Искаме да предлагаме достоверни, нестереотипни прекарвания ", споделя тя.
Нещата наподобява се трансформират и от културна позиция. " През последните години артистичната сцена стана по-оживена, с музикални фестивали, театри, художествени галерии и изложения, изключително през лятото ", споделя Алесандра Фалка, музикант, родена в Ливорно, която е доста ангажирана с културната сцена на града.
С други думи, тосканският град е основан за гости, които са подготвени да навлязат малко по-дълбоко в локалната история и да се допрян до неговото доброволно отношение и нехарактерен темперамент.
Може би е време пътешествениците да му дадат още един късмет.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ