Преп. Харитон Изповедник. Св. прор. Варух
През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благоверен мъж на име Харитон.
При царуването на римския император Аврелиан било подхванато грубо гонение против християните.
Началникът на града разбрал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си.
- Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? - запитал го той.
- Не се покланям - дал отговор Харитон, - тъй като те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на безконечния Бог, Творец и Спасител на света.
- За тоя дръзновен отговор - споделил началникът - ти заслужаваш гибел. Заслужаваш гибел, тъй като хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, в случай че се разкаеш и им се поклониш. Ти би трябвало да им принесеш жертва и да поискаш от тях амнистия!
Харитон декларирал:
- Ако си убеден, че твоите идоли са действителни богове, ти не би трябвало да прощаваш на оня, който ги ругатни, тъй като всеки е задължен да държи за своя господ. Но те не са богове и ти на вятъра ми заповядваш да им се покланям. И знай, че никакви мъчения не ще ме принуждават да се отрека от живия Бог. Аз дублирам с деятел Павел: " Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч ". Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили мощно началника. Той заповядал да бият грубо тоя самоуверен изповедник. След това го отнесли едвам жив в пандиза. С Божия помощ Харитон скоро излекуван.
След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на изгнание.
Наскоро по-късно император Аврелиан починал и наследникът му заповядал да бъдат прекъснати гоненията против християните. Върната била свободата на пандизчиите. Заточениците видели още веднъж родината си. Тия, които се криели по пещери и пустини, почнали да се събират още веднъж свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя благосклонност към християните.
Тогава бил освободен и Харитон.
Тежкото тестване засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, с цел да посвети напълно живота си на Бога.
Заминал за Йерусалим, с цел да се поклони на светите места. Но по пътя бил хванат от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка.
Харитон се помолил и се предал безропотно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил ненадейно освобождение. В пещерата пропълзяла отровна змия. Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала назад виното в съда. Но виното било към този момент отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и така свършили живота си в страшни мъчения.
Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил огромно богаство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години. Част от това богаство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре. Самата пещера била обърната на черква. Събрали се доста братя. Харитон написал за тях правила на отшелнически живот. Постоянно им давал образец на всички добродетели. Той бил милосърден и страннолюбов, мирен и смиреномъдър. Обичал поста и въздържанието. Трудът бил за него отмора. Сиромашията си пазел като драгоценно богаство.
Като открил ред в манастира и повторил няколко пъти наставленията си към братята, Харитон им заповядал да пазят строго самоограничение и мълчание. Поискал от тях непрекъснато да се трудят и да се молят. След това им споделил, че желае да остави манастира, с цел да живее самотно. Това огорчило доста братята. Те се пробвали да го задържат, само че не съумели. Харитон им сложил собствен заместител, благословил ги и отпътувал.
Недалеч от Йерихон намерил пещера и се поселил в нея. Всичките си мисли насочвал към Бога. Денем и нощем пребъдвал в молитва и труд. Почти не си разрешавал отмора. Хранел се единствено с корени и диви плодове.
Но скоро усамотението му било нарушено. Някои от братята на манастира Фаре зажалили мощно за него и решили да го посетят. Харитон ги приел с наслада. Мястото, гдето се подвизавал, станало известно и склонните към монашески живот почнали да се заселват към него.
Така Харитон построил втори манастир. Приложил в него същите правила, както в манастира Фаре. След това се отдалечил отначало, още по-силно зажаднял да обитава в мълчание.
Но на Бога било угодно животът му да бъде потребен и за други. Тъй на мястото на неговото ново уединение се повторило същото. Надошли при него нови поклонници, които желали да живеят като него. Харитон построил трети манастир и го устроил, както е бил устроил първите два.
Подир това се възкачил на висока планина и се поселил там. Оттам управлявал манастирите си. Братята идвали при него за препоръки. Събирали се към него на огромни групи. И той беседвал с тях за духовния живот, за пътя на индивида към Бога.
Когато оставал свободен от грижи за братята, самичък измежду планината се отдавал на благочестиви размисли и пламенна молитва.
Преподобни Харитон Изповедник достигнал до дълбока напреднала възраст. Най-после усетил приближаването на гибелта. Повикал игумените и монасите от трите манастира. Пожелал да ги уведоми за своята близка гибел и да им даде последни директиви. Дълбока тъга обхванала всички братя. В дълга сказка преподобният ги утешил. На опасенията им, че ще останат без висш нравствен шеф, припомнил думите на Спасителя, Който заречен да бъде с вярващите в Него до свършека на света.
Братята го запитали где желае да бъде заровен.
Той дал отговор:
- Гдето желаете, там отдайте праха на праха, тъй като земята е Господня; на Господа принадлежи всичко, което я изпълва.
Но братята му възразили:
- Не, отче свети! През своя живот ти построи три манастира. Всеки от тях би желал да има твоето тяло. И така, реши самичък, с цел да не се яви сред нас свада!
Св. Харитон извършил желанието на монасите. За да избегнат несъгласия, споделил, че желае да бъде заровен в първия манастир, издигнат на мястото на разбойническата пещера.
Подкрепян от братята, той пристигнал до тоя манастир. Дал им последни препоръки, благословил ги и умрял безшумно и безболезнено.
Св. Харитон се преселил във вечността на 28 септември 350 година.
От него е останал обредът на монашеското достижение.
Св. оракул Варух
Свети оракул Варух бил възпитаник, другар и писар на св. оракул Йеремия. Той записвал пророчествата на оракул Йеремия за нашествието на вавилонците и за плена на юдеите поради граховете им и чел на народа в храма. След четенето царят изгорил свитъците и наредил да затворят пророците в тюрма.
Много раз пророки предупреждали собствен народ о пленении и о предании в руки халдеев, само че иудеи не слушали их, ожесточались, гнали, а затем, бросили обоих в темницу. Только след това взятия Иерусалима они были освобождены халдеями (Иер. гл. 36-38). Вместе с учителем св. Варух горько оплакивал опустошение Иерусалима Навуходоносором. После мученической кончины пророка Иеремии св. Варух жил недолго и умер в Египте в VI веке до Р. X.
При царуването на римския император Аврелиан било подхванато грубо гонение против християните.
Началникът на града разбрал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си.
- Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? - запитал го той.
- Не се покланям - дал отговор Харитон, - тъй като те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на безконечния Бог, Творец и Спасител на света.
- За тоя дръзновен отговор - споделил началникът - ти заслужаваш гибел. Заслужаваш гибел, тъй като хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, в случай че се разкаеш и им се поклониш. Ти би трябвало да им принесеш жертва и да поискаш от тях амнистия!
Харитон декларирал:
- Ако си убеден, че твоите идоли са действителни богове, ти не би трябвало да прощаваш на оня, който ги ругатни, тъй като всеки е задължен да държи за своя господ. Но те не са богове и ти на вятъра ми заповядваш да им се покланям. И знай, че никакви мъчения не ще ме принуждават да се отрека от живия Бог. Аз дублирам с деятел Павел: " Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч ". Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили мощно началника. Той заповядал да бият грубо тоя самоуверен изповедник. След това го отнесли едвам жив в пандиза. С Божия помощ Харитон скоро излекуван.
След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на изгнание.
Наскоро по-късно император Аврелиан починал и наследникът му заповядал да бъдат прекъснати гоненията против християните. Върната била свободата на пандизчиите. Заточениците видели още веднъж родината си. Тия, които се криели по пещери и пустини, почнали да се събират още веднъж свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя благосклонност към християните.
Тогава бил освободен и Харитон.
Тежкото тестване засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, с цел да посвети напълно живота си на Бога.
Заминал за Йерусалим, с цел да се поклони на светите места. Но по пътя бил хванат от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка.
Харитон се помолил и се предал безропотно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил ненадейно освобождение. В пещерата пропълзяла отровна змия. Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала назад виното в съда. Но виното било към този момент отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и така свършили живота си в страшни мъчения.
Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил огромно богаство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години. Част от това богаство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре. Самата пещера била обърната на черква. Събрали се доста братя. Харитон написал за тях правила на отшелнически живот. Постоянно им давал образец на всички добродетели. Той бил милосърден и страннолюбов, мирен и смиреномъдър. Обичал поста и въздържанието. Трудът бил за него отмора. Сиромашията си пазел като драгоценно богаство.
Като открил ред в манастира и повторил няколко пъти наставленията си към братята, Харитон им заповядал да пазят строго самоограничение и мълчание. Поискал от тях непрекъснато да се трудят и да се молят. След това им споделил, че желае да остави манастира, с цел да живее самотно. Това огорчило доста братята. Те се пробвали да го задържат, само че не съумели. Харитон им сложил собствен заместител, благословил ги и отпътувал.
Недалеч от Йерихон намерил пещера и се поселил в нея. Всичките си мисли насочвал към Бога. Денем и нощем пребъдвал в молитва и труд. Почти не си разрешавал отмора. Хранел се единствено с корени и диви плодове.
Но скоро усамотението му било нарушено. Някои от братята на манастира Фаре зажалили мощно за него и решили да го посетят. Харитон ги приел с наслада. Мястото, гдето се подвизавал, станало известно и склонните към монашески живот почнали да се заселват към него.
Така Харитон построил втори манастир. Приложил в него същите правила, както в манастира Фаре. След това се отдалечил отначало, още по-силно зажаднял да обитава в мълчание.
Но на Бога било угодно животът му да бъде потребен и за други. Тъй на мястото на неговото ново уединение се повторило същото. Надошли при него нови поклонници, които желали да живеят като него. Харитон построил трети манастир и го устроил, както е бил устроил първите два.
Подир това се възкачил на висока планина и се поселил там. Оттам управлявал манастирите си. Братята идвали при него за препоръки. Събирали се към него на огромни групи. И той беседвал с тях за духовния живот, за пътя на индивида към Бога.
Когато оставал свободен от грижи за братята, самичък измежду планината се отдавал на благочестиви размисли и пламенна молитва.
Преподобни Харитон Изповедник достигнал до дълбока напреднала възраст. Най-после усетил приближаването на гибелта. Повикал игумените и монасите от трите манастира. Пожелал да ги уведоми за своята близка гибел и да им даде последни директиви. Дълбока тъга обхванала всички братя. В дълга сказка преподобният ги утешил. На опасенията им, че ще останат без висш нравствен шеф, припомнил думите на Спасителя, Който заречен да бъде с вярващите в Него до свършека на света.
Братята го запитали где желае да бъде заровен.
Той дал отговор:
- Гдето желаете, там отдайте праха на праха, тъй като земята е Господня; на Господа принадлежи всичко, което я изпълва.
Но братята му възразили:
- Не, отче свети! През своя живот ти построи три манастира. Всеки от тях би желал да има твоето тяло. И така, реши самичък, с цел да не се яви сред нас свада!
Св. Харитон извършил желанието на монасите. За да избегнат несъгласия, споделил, че желае да бъде заровен в първия манастир, издигнат на мястото на разбойническата пещера.
Подкрепян от братята, той пристигнал до тоя манастир. Дал им последни препоръки, благословил ги и умрял безшумно и безболезнено.
Св. Харитон се преселил във вечността на 28 септември 350 година.
От него е останал обредът на монашеското достижение.
Св. оракул Варух
Свети оракул Варух бил възпитаник, другар и писар на св. оракул Йеремия. Той записвал пророчествата на оракул Йеремия за нашествието на вавилонците и за плена на юдеите поради граховете им и чел на народа в храма. След четенето царят изгорил свитъците и наредил да затворят пророците в тюрма.
Много раз пророки предупреждали собствен народ о пленении и о предании в руки халдеев, само че иудеи не слушали их, ожесточались, гнали, а затем, бросили обоих в темницу. Только след това взятия Иерусалима они были освобождены халдеями (Иер. гл. 36-38). Вместе с учителем св. Варух горько оплакивал опустошение Иерусалима Навуходоносором. После мученической кончины пророка Иеремии св. Варух жил недолго и умер в Египте в VI веке до Р. X.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ