През всяка женска глава в някакъв момент от живота прехвърчат

През всяка женска глава в някакъв миг от живота прехвърчат мисли за овакантяване на работата, града или колегата. Но преди да пристъпите към деяние, дайте си малко време за размисъл, написа po-krasivi.net. В живота има доста такива обстановки – мястото, на което живеем, ни потиска, работата не ни задоволява интелектуално, съпружеският живот наподобява изпразнен от съдържание… Не всеки човек счита, че трябва Някои хора обичат да споделят, че ще зарежат всичко да реагира на житейските дадености. Тези, които го вършат, могат и да сбъркат. А какъв брой елементарно се обясняват нещата, в случай че авансово си зададем пет мъдри въпроса. Кои са те? 1. Наистина ли желая смяна или съм жертва на фешън държание? Някога животът на хората е бил превдварително решен – занаятът, мястото на живеене, брачният партньор нормално не са били свободен избор. Днес животът е низ от промени. В груповото схващане преместването, напускането и започването от нула са навлезли със статута на съвременно държание. Консумативното общество е привикнало елементарно да хвърля всичко на боклука при най-малкия проблем. Ако желанието ви е надълбоко, зряло и в действителност стимулирано, дайте му време, отложете го, с цел да разберете дали е добре учредено. Това би го отличило от импулсивните желания, които постоянно са незабавни. Някои хора обичат да споделят, че ще зарежат всичко. Те обезпечават душевното си равновесие, като поддържат концепцията, че нищо не ги задържа на едно място.2. Това план ли е или утопичен облик? Мечтата за смяна има алегорична стойност, несъвместима с действителността. Дали вашето предпочитание е нещо такова? Първо се върнете в предишното си – постоянно ли сте имали потребност да поддържате възприятието си независимост, да сменяте приятелките си в учебно заведение? След това си поставете съответни алтернативи – какво ми се желае повече: да направя ремонт или да продам жилището, да отпътува една седмица без колегата или да се разделя вечно с него? Ако по-малките промени ви задоволяват, няма никаква потребност да се хвърляте към огромните. 3. Дали не съм в меланхолия? Чувството, че единственият излаз е да се скъса с всичко досегашно, може да произтича от депресивно положение. Тогава се появява лъжливото чувство, че цялото зло идва от работата, града или колегата и ще си отиде, в случай че хлопнем вратата. Разбира се, на процедура не става по този начин. Първата задача е лекуването. Депресията има елементарно разпознаваеми признаци като необяснима отмалялост, нарушен сън или противоположното – непрекъсната унесеност и др. Желанието за цялостна смяна от време на време атакува хората, склонни към биполярно разстройство, при които етапите на меланхолия се редуват с етапи на еуфория. Именно в еуфоричните моменти те вършат огромните проекти за нов живот. Ако се разпознавате в сходно държание, безусловно се консултирайте с доктор. 4. Какво ще върша след това? Пълна смяна – за какво не? Етапът на мечтаенето е необходим, тъй като носи сила и разрешава да се пресъздават мислите за бъдещето. Но в случай че не предвидите съответната „ рамка “, в която ще се развива планът ви, няма да можете да си дадете всички шансове за триумф. На процедура това значи следното – да прекарате една седмица в града, в който желаете да се настаните, с цел да усетите настроението, изискванията за живот, климата и така нататък, да проучите какви са квалификационните курсове, които ще ви разрешат да се прехвърлите в друга професионална сфера, да се запитате подготвени ли сте за самотата и на кои другари можете да разчитате, в случай че напуснете колегата. Трябва ви и проект за вероятно връщане обратно – в това се състои разликата сред добре квалифицираната акция и спонтанното и безогледно решение за бягство. 5. Как ще се отрази всичко това на околните ми? Решенията ви за смяна засягат също колегата и децата ви. Не можете да им наложите вашия проект, без да ги включите в него. Техните съображения са значими за вас, тъй като дават причини „ за “ и „ срещу “. По този метод можете да си дадете сметка за /не/реалистичността му, написа „ Журнaл “. Трябва да преминете през този некомфортен стадий, в който се намирате сред вашето предпочитание и мнението на околните си. Ако фамилията не ви поддържа, остава да решите дали към момента държите на позицията си, или се отказвате от нея. Възрастта усилва желанието за смяна. На към 30 години нормално господства желанието за одобряване и трайно ангажиране в работата, с обичания човек, на дневен ред идват децата. Към 40-45-годишна възраст се появяват оценките, разочарованията. Търпимостта към неуместни обстановки понижава доста, опитът дава гаранция за верен разбор на живота. От там нататък няма възрастови граници за измененията. Нерядко точно в пенсионна възраст, когато децата са поели по своя път, родителите се отдават на дълго мечтани проекти, те изпитват нужда от независимост и възприятие за незабавна потребност от смяна.