Мадурото на Нинова
През три дни си вършим рецесия, правилни на традицията " всяка рецесия за три дни ". Тази седмица обаче си внесохме една чак от Южна Америка, та да може на жълтите павета сред Дондуков 1 и 2 да се разгори и интернационалното състояние. А то по този начин се разгоря, че замириса на война. Един сътрудник на македонската информационна организация дори предал от София, че българският самолетоносач " Делю челник " със съпътстващите го кораби към този момент е поел рейд към Каракас, с цел да отбрани националните ни ползи в исторически свързаната с нас Венецуела.
Там може и да нямаме посолство, само че пък има дузина българи, които гният в локалните затвори, а още толкоз на независимост им стискат палци. Ако изключим нашата съпричастност към интернационалния продан на кока, търговията ни с Каракас е за няколко хиляди $. Освен това Мадуро и Гуайдо научиха за България, откакто Стив Ханке им сподели, че им би трябвало валутен ръб като нашия, та да не дават за руло тоалетна хартия по половин кубик боливара.
В този смисъл всичко можеше да завърши с това, че България публично " показва поддръжка " за Гуайдо като президент на Венецуела.
Външната рецесия обаче разкри нещо по-интересно във вътрешен проект. Оказа се, че с изключение на ясна визия за България, Нинова има и ясна визия за света. " Да сме наясно! - съобщи лидерката с мъжествена решителност, демонстрирайки темперамент и топки - Европейски Съюз не може да има единна позиция и всяка страна би трябвало да реши... Нашата позиция е невмешателство във вътрешните работи на трета страна. Прилагане на интернационалното право и на върховенството на закона. Диалог сред ръководещи и съпротива ".
А какво сподели президентът? Румен Радев прикани за невмешателство във вътрешните работи на Венецуела, съблюдаване върховенството на интернационалното право и разговор сред ръководещите и опозицията.
Удивителен синхрон, че и недоверчив. Човек ще си намерения, че професорът-съветник е съветвал като на изпит в университета - всички наред. Или пък, че един фантом броди из залите на Президентството и залите на " Позитано ". И този фантом, дефиниран от Маркс, ги е посъветвал. Може и по този начин и да е, само че съветваните би трябвало към този момент да знаят, че аленото положение на Мадуро не е по никакъв начин розово.
Общата позиция на президент и съпротива даде мотив на десните да нарочат Радев за социалист, по-десните - за болшевик, а ултра десните - за мадурист. Но политическата гняв постоянно подвежда. Президентът евентуално е бил посъветван да се изрази като пацифист. Нещо като Папа Франциск и Антониу Гутериш, взети дружно (макар единият да е божи чиновник, а другият - чиновник на нациите).
Всъщност Радев е елементарен президент. А Мадуро - елементарен деспот. Бледи сходства на Чавес, който с общоприет социалистически проект заложи потъването на богатата преди години Венецуела. Но не постепенно като Венеция, тъй като естествените катаклизми бледнеят пред латиноамериканските социализми. Те умерено могат да докарат до просешка сопа и страна, чийто петрол блика отвред, както при нас водата от спукано ВиК. А против бананов капитализъм, бананов социализъм и бананов деспот интернационалното право не работи. Правото си е на диктатора, а диктаторът не си оставя правото в калта. Няма да напусна историята като изменник, както сподели Мадуро в изявление за съветската тв RT. Това към този момент сме го чували като " историята ще ме оправдае ".
Да си пацифистки безмълвен към сходна мощ си е жива поддръжка. И в случай че президентът го прави във външнополитически проект, то каква ли нова политическа мощ ще поддържа във вътрешен. Както съобщи. И в случай че тази мощ играе в латино темп и той ще поръчва музиката, не трябва ли преди този момент да си самонаправи импийчмънт. Сиреч - да влезе в ролята и на Моника, и на Клинтън по едно и също време. А това е рисково раздвояване. Опасно е да бъдеш и татко на нацията, и Мадурото на Нинова. Която пък претендира, че има топки.
Радев може да се окаже и нещо напълно друго от този облик, само че към този момент от ден на ден се самоизгубва в лабиринта си.
Затова професорът дано незабавно му достави романа на Маркес " Генералът в своя лабиринт ". Да го прочете, въпреки да няма нищо общо със Симон Боливар. Поне сигурно ще разбере, че никое проваляне не е последно, а всяка победа - краткотрайна.
Там може и да нямаме посолство, само че пък има дузина българи, които гният в локалните затвори, а още толкоз на независимост им стискат палци. Ако изключим нашата съпричастност към интернационалния продан на кока, търговията ни с Каракас е за няколко хиляди $. Освен това Мадуро и Гуайдо научиха за България, откакто Стив Ханке им сподели, че им би трябвало валутен ръб като нашия, та да не дават за руло тоалетна хартия по половин кубик боливара.
В този смисъл всичко можеше да завърши с това, че България публично " показва поддръжка " за Гуайдо като президент на Венецуела.
Външната рецесия обаче разкри нещо по-интересно във вътрешен проект. Оказа се, че с изключение на ясна визия за България, Нинова има и ясна визия за света. " Да сме наясно! - съобщи лидерката с мъжествена решителност, демонстрирайки темперамент и топки - Европейски Съюз не може да има единна позиция и всяка страна би трябвало да реши... Нашата позиция е невмешателство във вътрешните работи на трета страна. Прилагане на интернационалното право и на върховенството на закона. Диалог сред ръководещи и съпротива ".
А какво сподели президентът? Румен Радев прикани за невмешателство във вътрешните работи на Венецуела, съблюдаване върховенството на интернационалното право и разговор сред ръководещите и опозицията.
Удивителен синхрон, че и недоверчив. Човек ще си намерения, че професорът-съветник е съветвал като на изпит в университета - всички наред. Или пък, че един фантом броди из залите на Президентството и залите на " Позитано ". И този фантом, дефиниран от Маркс, ги е посъветвал. Може и по този начин и да е, само че съветваните би трябвало към този момент да знаят, че аленото положение на Мадуро не е по никакъв начин розово.
Общата позиция на президент и съпротива даде мотив на десните да нарочат Радев за социалист, по-десните - за болшевик, а ултра десните - за мадурист. Но политическата гняв постоянно подвежда. Президентът евентуално е бил посъветван да се изрази като пацифист. Нещо като Папа Франциск и Антониу Гутериш, взети дружно (макар единият да е божи чиновник, а другият - чиновник на нациите).
Всъщност Радев е елементарен президент. А Мадуро - елементарен деспот. Бледи сходства на Чавес, който с общоприет социалистически проект заложи потъването на богатата преди години Венецуела. Но не постепенно като Венеция, тъй като естествените катаклизми бледнеят пред латиноамериканските социализми. Те умерено могат да докарат до просешка сопа и страна, чийто петрол блика отвред, както при нас водата от спукано ВиК. А против бананов капитализъм, бананов социализъм и бананов деспот интернационалното право не работи. Правото си е на диктатора, а диктаторът не си оставя правото в калта. Няма да напусна историята като изменник, както сподели Мадуро в изявление за съветската тв RT. Това към този момент сме го чували като " историята ще ме оправдае ".
Да си пацифистки безмълвен към сходна мощ си е жива поддръжка. И в случай че президентът го прави във външнополитически проект, то каква ли нова политическа мощ ще поддържа във вътрешен. Както съобщи. И в случай че тази мощ играе в латино темп и той ще поръчва музиката, не трябва ли преди този момент да си самонаправи импийчмънт. Сиреч - да влезе в ролята и на Моника, и на Клинтън по едно и също време. А това е рисково раздвояване. Опасно е да бъдеш и татко на нацията, и Мадурото на Нинова. Която пък претендира, че има топки.
Радев може да се окаже и нещо напълно друго от този облик, само че към този момент от ден на ден се самоизгубва в лабиринта си.
Затова професорът дано незабавно му достави романа на Маркес " Генералът в своя лабиринт ". Да го прочете, въпреки да няма нищо общо със Симон Боливар. Поне сигурно ще разбере, че никое проваляне не е последно, а всяка победа - краткотрайна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ