Археолози възстановиха част от най-старата каменна отбранителна стена в Европа
През този сезон стартира възобновяване на част от първата отбранителна стена към античното населено място в Солницата край Провадия, сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. По думите му това е най-старото отбранително оборудване в Европа, строено 4 700 години преди Христа.
Вероятно към 50 години след издигането на стената, тя се е срутила при земетресение, разясни Николов. С камъните хората издигат нова, малко по-тясна - с широчина към 1,20 метра, която е издържала до идващия мощен трус. Тогава, при започване на късния халколит, когато е датиран и Варненският некропол, локалните издигат огромна стена с широчина, достигаща тук-там до 4,30 метра. Построяват и радиални структури към нея, които подсигуряват по-голяма сигурност при защита от евентуални нападатели. Новата стена в действителност понижава размерите на предпазената повърхност. Според Николов това подсказва, че по негово време към този момент единствено аристокрацията е живеела зад укрепленията.
Всички стени за затворени, добави археологът. Най-старата е била под формата на кръг. Втората е по-странна - четиристранна неправилна фигура. За третата стена Николов сподели, че занапред ще се прецизира каква форма е имала. Стените не са били за екзотика, добави археологът. По думите му локалните на процедура са владеели монетният двор на Европа по него време - солта. В тези антични времена със злато в действителност не е можело да се купи нищо - украшенията са били за авторитет. Солта е била най-ценното и по тази причина жителите на селището в Солницата са били принудени да се отбраняват от всевъзможни нападения. За това свидетелстват близо 500-те открити върха на стрели към защитните стени, сподели Николов.
През към този момент приключващия сезон 2020 археолозите са работили и по две къщи от късния халколит. Сградите са изгорели при мощен пожар. Останките демонстрират, че за построяването им е употребена глина. Били са двуетажни, като не е изключено едната да е била и по-висока. Интересното е, че учените са разкрили доказателства, че хората по него време са били естети. В едната от къщите са открити остатъци от стенна живопис, само че занапред ще се работи по уточняването какво е представлявал.
През тази година е открит и още един гроб от ранната бронзова ера. Археологът Тодор Дяков посочи, че са се натъкнали на него при изследването на къщите. Погребаният е възрастен човек, само че не е ясно дали е мъж или жена. Положен е на дясната си страна в ембрионална поза, като главата е в западна посока. Дяков посочи, че полагането на тялото по този метод е особено за тази ера. В гроба са сложени и два керамични съда - кана със необичайно извита ръкохватка и чашка. Антрополозите ще кажат освен това за индивида, чийто гроб е открит, добави Николов. По думите му ще бъде потърсено съдействието на академик биоархеолог от Единбург, с който към този момент е открито партньорство. Професорът бе безапелационен, че не може да бъде направена възстановка на лицето. Науката към този момент отхвърля сходна опция, сподели Николов.
Солницата край Провадия дава огромния подтик за развиването на първата европейска цивилизация в Централните и Източни Балкани, е мнението на професора. Според него хората тогава са създали индустриален център, като развиват метода посредством преваряване на разсола. Вече е разкопано голямо оборудване, където евентуално са сгъстявали разтворите. Ясно е, че те са са си произвели пещите и съдовете. Това е доказателство, че не са били нито първобитни, нито примитивни, били са умни хора, евентуално по-интелигентни от нас, просто са имали по-малко информация, сподели Николов. За страдание обаче в никакъв случай няма да се разбере по какъв начин са се самоопределяли и наричали, по какъв начин са кръстили селището си, защото са нямали книжовност.
И през тази година дружно с археологическите изследвания, се работи и върху спешната консервация и реституция, добави Николов. По думите му обаче е значимо и това, че редом с това обектът се и социализира - той е един от доста дребното случаи, в които посетителите могат да преглеждат, до момента в който археолозите работят.
Вероятно към 50 години след издигането на стената, тя се е срутила при земетресение, разясни Николов. С камъните хората издигат нова, малко по-тясна - с широчина към 1,20 метра, която е издържала до идващия мощен трус. Тогава, при започване на късния халколит, когато е датиран и Варненският некропол, локалните издигат огромна стена с широчина, достигаща тук-там до 4,30 метра. Построяват и радиални структури към нея, които подсигуряват по-голяма сигурност при защита от евентуални нападатели. Новата стена в действителност понижава размерите на предпазената повърхност. Според Николов това подсказва, че по негово време към този момент единствено аристокрацията е живеела зад укрепленията.
Всички стени за затворени, добави археологът. Най-старата е била под формата на кръг. Втората е по-странна - четиристранна неправилна фигура. За третата стена Николов сподели, че занапред ще се прецизира каква форма е имала. Стените не са били за екзотика, добави археологът. По думите му локалните на процедура са владеели монетният двор на Европа по него време - солта. В тези антични времена със злато в действителност не е можело да се купи нищо - украшенията са били за авторитет. Солта е била най-ценното и по тази причина жителите на селището в Солницата са били принудени да се отбраняват от всевъзможни нападения. За това свидетелстват близо 500-те открити върха на стрели към защитните стени, сподели Николов.
През към този момент приключващия сезон 2020 археолозите са работили и по две къщи от късния халколит. Сградите са изгорели при мощен пожар. Останките демонстрират, че за построяването им е употребена глина. Били са двуетажни, като не е изключено едната да е била и по-висока. Интересното е, че учените са разкрили доказателства, че хората по него време са били естети. В едната от къщите са открити остатъци от стенна живопис, само че занапред ще се работи по уточняването какво е представлявал.
През тази година е открит и още един гроб от ранната бронзова ера. Археологът Тодор Дяков посочи, че са се натъкнали на него при изследването на къщите. Погребаният е възрастен човек, само че не е ясно дали е мъж или жена. Положен е на дясната си страна в ембрионална поза, като главата е в западна посока. Дяков посочи, че полагането на тялото по този метод е особено за тази ера. В гроба са сложени и два керамични съда - кана със необичайно извита ръкохватка и чашка. Антрополозите ще кажат освен това за индивида, чийто гроб е открит, добави Николов. По думите му ще бъде потърсено съдействието на академик биоархеолог от Единбург, с който към този момент е открито партньорство. Професорът бе безапелационен, че не може да бъде направена възстановка на лицето. Науката към този момент отхвърля сходна опция, сподели Николов.
Солницата край Провадия дава огромния подтик за развиването на първата европейска цивилизация в Централните и Източни Балкани, е мнението на професора. Според него хората тогава са създали индустриален център, като развиват метода посредством преваряване на разсола. Вече е разкопано голямо оборудване, където евентуално са сгъстявали разтворите. Ясно е, че те са са си произвели пещите и съдовете. Това е доказателство, че не са били нито първобитни, нито примитивни, били са умни хора, евентуално по-интелигентни от нас, просто са имали по-малко информация, сподели Николов. За страдание обаче в никакъв случай няма да се разбере по какъв начин са се самоопределяли и наричали, по какъв начин са кръстили селището си, защото са нямали книжовност.
И през тази година дружно с археологическите изследвания, се работи и върху спешната консервация и реституция, добави Николов. По думите му обаче е значимо и това, че редом с това обектът се и социализира - той е един от доста дребното случаи, в които посетителите могат да преглеждат, до момента в който археолозите работят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ