През това лято, по време на журналистическо и историческо проучване

...
През това лято, по време на журналистическо и историческо проучване
Коментари Харесай

Министерството на културата се включва в спасяването на Римския мост край Стеврек

През това лято, по време на журналистическо и историческо изследване на така наречен Римски мост край махала Малко Доляне, наоколо до Стеврек бе открито, че в централния устой на моста има огромен отвор, изработен или от прииждащите води, или от иманяри. Този отвор застрашаваше целостта на моста. Така че при есенното или пролетното прииждане беше допустимо този устой да не издържи напора на водата и да се събори цялата мостова структура.

След като алармирахме кмета на Антоново Хайредин Мехмедов, а той от своя страна и Министерството на културата, тези дни да види и реши положението на моста пристигна Гергана Шейлева. Тя е контрольор за регион Централен на Северна България в инспектората при Министерството на културата.

С нея до Римския мост отиде и шефът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев. Той направи и специфичното конкретизиране, че този мост е строен през Османския интервал и е един от дребното мостове или може би даже единственият мост в България, който е с огромни размери – има шест свода, дълъг е 60 м., които не са претърпели сериозна реституция и ремонт през всичките най-малко 200 години на своето битие.

Тук би трябвало да напомним, че в края на лятото кметът на община Антоново взе драговолно казуса и провежда запълването на рисковия отвор на централния устой на моста. За момента нещата бяха избавени.

„ С Гергана Шейлева обследвахме моста в детайли и констатирахме със удовлетворение, че спешните ремонтни работи към този момент са осъществени. Но за жалост лека - бавно мостът се разрушава. Неговото положение е относително положително, т.е. в идващите няколко месеца, да се надяваме несъмнено, че няма да има съществени катаклизми, мостовата структура ще се резервира. Но видяхме, че някои от камъните на сводовите арки са почнали да се ронят, стоманените шини, които стягат въпросните арки, на едно място към този момент са се скъсали, което е доста сериозен проблем и е належащо да му се обърне съществено внимание. Защото когато човек застане пред моста и го огледа, усеща неговата величественост. Самата госпожа Шейлева на мой въпрос отговори малко и ясно: „ Впечатлена съм ”. Тоест мостът заслужава вниманието както на локалните управляващи, по този начин и на централните институции ”, описа пред Дарик Мирослав Тошев.

Какво следва?

Гергана Шейлева даде обещание да изготви отчет, който към този момент е подготвен, за потребността от спешни поправки или по-точно аварийно-ремонтни възстановителни работи. След това специфична комисия, назначена от Министерството на културата, в която ще вземат участие проектант, строителен инженер, историци и така нататък ще дойдат на място, ще обследват още веднъж моста и ще създадат съответни наставления и рекомендации за съответните реставрационни действия, които да спомогнат този мост да остане и за бъдещите генерации.

„ След това ще би трябвало да се търси профилиран проектант, записан в регистъра на Министерството на културата, който да изготви подробния проект за реституция и след което идва главния въпрос – търсенето на финансиране. Аз се надявам, дано се надяваме всички, че управлението на община Антоново и Министерството на културата ще продължат да обръщат съществено внимание на проблемите на така наречен Римски мост и че следващата година той ще бъде ремонтиран и ще може да радва посетителите на този извънредно хубав край от предпланинските региони на Стара планина ”, описа още Тошев.

Попитахме шефа на музея в Омуртаг дали Общината в Антоново се е справила и с непроходимата еко пътека до Римския мост, поради което при първото ни посещаване вървяхме пешком в продължение на километри. „ Слава Богу, този път бяхме избавени от извънредно тежкото тестване да преминем дистанцията от 6-7 км по изровени пътища сред Стеврек и Римския мост. Учуди ме прелестно, че пътят до моста е към този момент в относително положително положение. В по-голямата си част този път е черен, коларски път, само че в към една четвърт от него е непокътнат остарелият калдъръм -предполагам, че това е остарелият калдъръм, който е бил положен преди 200 година и по който са се движили армейските елементи, транспортните средства, търговците и като историк съм изключително привързан. За мен бе изключително наслаждение, когато вървях по стъпките на хора, които най-малко 200-220 година преди нас са създали веднъж и останките от него още стоят ”, приключи описа си Мирослав Тошев. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР