За египетските пирамиди е ползван метал от Черноморския район
През това лято от Варна ще тръгне интернационална експедиция, чиято цел ще бъде да потвърди, че при градежа на египетските пирамиди се е употребил метал, добиван в Черноморския район. Поне такова изказване се среща при Херодот, описа за Българска телеграфна агенция ръководителят на мореплавателите доктор Доминик Гьорлиц от Германия.
Ентусиастите, които ще изучат дали това е допустимо в действителност, ще плават с тръстиков съд. В момента примитивният транспортен съд се строи в Белослав. Майсторите са индианци от Боливия, живеещи край езерото Титикака. Това племе е единственото в света, което към момента съхранява старите обичаи за градеж на тръстикови лодки, изясни доктор Гьорлиц.
Край Варна боливийските лодкостроители творят съд дълъг 14 метра, необятен 4, с два метра ръб. Освен тръстика, употребяват въжета, защото е потвърдено, че хората от праисторическия интервал са ги познавали добре. Били са направени от коноп, лен, а в някои е имало и вплетени кожени влакна. На въпроса дали чудото на античното мореплаване, издигнато край Варна, има заплаха да потъне, немският археолог дава отговор изрично негативно. По думите му тръстиковият съд е доста постоянен и даже преобръщането му е съвсем невероятно. Причината е, че има странични дъски, наречени швертове, които го стабилизират и защищават от превръщане. Те оказват помощ и за навигирането, защото играят ролята на кормило, споделя доктор Гьорлиц.
За себе си немският академик описа, че е лекар на археологически науки. От 30 години се занимава с пробна археология, като специалността му е античното мореплаване. Д-р Гьорлиц добави, че изследванията му се базират не на писмени източници, а на изображения. Контактите сред обособените общества в антични времена са били на база размяната на разнообразни артикули, сподели доктор Гьорлиц.
Според него забавното е, че където са открити остатъци от хора, има и изображения, измежду които пък има и такива на плавателни съдове. В Египет, да вземем за пример, има доста изображения на лодки от материал, какъвто се намира в Индия, а няма данни да е се е осъществявал търговски продан сред двете страни, уточни доктор Гьорлиц.
По думите му самото съществуване на този материал обаче демонстрира, че въпреки всичко е имало някакво придвижване на артикули, само че по-скоро едностранно - от Индия към Египет.
Д-р Гьорлиц уточни, че следва концепциите на Тур Хейердал. Само че норвежецът е считал етиптяните за основа на човешкото общество, за най-развитата цивилизация, до момента в който позицията на немския археолог е, че при по-ранните общества, от праисторията, още преди да има страни, е имало доста по-добри мореплаватели. Въпросът кои нации засяга го кара да поклати глава - тези общности са нямали народностни имена, просто групи от хора, които обаче са имали умения. За името на експедицията - АБОРА, доктор Гьорлиц разкрива, че думата идва от езика на гуанчите - към този момент изчезнало население от Канарските острови. Значението й е светлината, която огрява океана при изгрев и залез, т.е., когато слънцето допира водата.
В езика на гуанчите се е произнасяло като аора, което пък е доста близо до аврора - богинята на зората, изяснява археологът. Какви отговори ще търси експедицията, с изключение на да потвърждава изказванията на Херодот, археологът не разяснява в детайлности. Споделя, че в това отношение се придържа по-скоро към мисълта на Айнщайн, че в едно такова проучване е значимо не толкоз знанието, колкото въображението, тъй като човешкото познание има граници, само че въображението - не. Все отново посочи, че най-важната цел на пътуването е да потвърди, че такива примитивни плавателни съдове е изцяло допустимо да са били употребявани още през праисторическия интервал в региона на Черно море. Това автоматизирано ще удостовери и сведенията на Херодот, че египтяните са внасяли желязо от региона на Черно море, най-вероятно от Кавказ.
За доктор Гьорлиц е доста значимо плаването да потвърди и че такава примитивна структура може да плава в две направления. Тя не е служела просто моряците да се доберат до някаква суша, а и да се върнат назад, вкъщи, тъй като видът употребявано платно е разрешавал да ръководят корабчето си, макар теченията и посоката напразно. Въпросът по какъв начин се провежда нещо толкоз екзотично и огромно като експедицията АБОРА 4, кара доктор Гьорлиц да се усмихне малко изкривено. Признава, че преди 20 години му е било доста по-лесно, защото тогава не е имало толкоз тежка администрация и решенията са се вземали доста по-бързо и елементарно. От друга страна, финансирането също стартира да става все по-сложно, защото с годините всичко нараства. Все отново пречките са преодолени и следва старта на експедицията, обобщава с оптимизъм немският академик. Спомня си, по какъв начин първоначално са били напълно дребна група приятели-фенове на Тур Хейредал, които са правели дребни опити. Постепенно групата се разраснала, опитите станали по-сложни. Накрая Гьорлиц основал асоциация " АБОРА ", към която почнали да се причисляват съидейници от целия свят. " Най-приятната изненада за мен беше, когато открих и в България хора, които прегръщат концепцията за актуалната експедиция и започнахме да работим по реализирането й ", споделя археологът. В последна сметка екипажът на идната експедиция ще бъде от 12 ентуасиасти, които ще плават на смени. Сред тях има представители на 8 националности. Българският участник ще бъде археологът от Варненския исторически музей Теодор Роков.
След отплаването от Варна тръстиковият кораб ще премине през Босфора и Истанбул, през Мраморно море, Чанак кале, Троя, Дарданелите, Милос, с цел да стигне до Александрия. Всъщност, концепцията на експедицията е близка до нас, защото се знае, че живот по тези земи е имало още 4 200 години преди Христа, добави Данко Калчев, шеф на фондация " Белославско стъкло ", която даде безплатно терен и техника за градежа на тръстиковата лодка. Според него е удивително, че 6 хиляди години преди нас тук е имало цивилизация, хората са можели да обработват метали. И освен това, само че са и търгували с други общности, даже от Средиземноморието. Калчев посочи, че когато отплава корабът, ще бъде обособена музейна експозиция, която ще споделя детайлности за експедицията. Такава колекция ще бъде направена и в Германия.
Разказът за АБОРА 4 ще си кореспондира доста добре и с експонирането на последната българска подводница " Слава ", която също ще бъде ситуирана в музея в Белослав. Според Калчев посетителите ще имат опция да видят с очите си по какъв начин доста преди да стартира да прави железни кораби, индивидът отново е плавал по моретата, въпреки и с тръстикови лодки. А фантазията на Калчев е всеки разгледал експозицията да запомни, че би трябвало да щадим оптимално околната среда. Тръстиката във Варненското и Белославското езеро, въпреки и несъответствуваща за кораби, е белите дробове на региона, без нея индустрията щеше да е умъртвила всичко в близост, заключи Калчев.
Ентусиастите, които ще изучат дали това е допустимо в действителност, ще плават с тръстиков съд. В момента примитивният транспортен съд се строи в Белослав. Майсторите са индианци от Боливия, живеещи край езерото Титикака. Това племе е единственото в света, което към момента съхранява старите обичаи за градеж на тръстикови лодки, изясни доктор Гьорлиц.
Край Варна боливийските лодкостроители творят съд дълъг 14 метра, необятен 4, с два метра ръб. Освен тръстика, употребяват въжета, защото е потвърдено, че хората от праисторическия интервал са ги познавали добре. Били са направени от коноп, лен, а в някои е имало и вплетени кожени влакна. На въпроса дали чудото на античното мореплаване, издигнато край Варна, има заплаха да потъне, немският археолог дава отговор изрично негативно. По думите му тръстиковият съд е доста постоянен и даже преобръщането му е съвсем невероятно. Причината е, че има странични дъски, наречени швертове, които го стабилизират и защищават от превръщане. Те оказват помощ и за навигирането, защото играят ролята на кормило, споделя доктор Гьорлиц.
За себе си немският академик описа, че е лекар на археологически науки. От 30 години се занимава с пробна археология, като специалността му е античното мореплаване. Д-р Гьорлиц добави, че изследванията му се базират не на писмени източници, а на изображения. Контактите сред обособените общества в антични времена са били на база размяната на разнообразни артикули, сподели доктор Гьорлиц.
Според него забавното е, че където са открити остатъци от хора, има и изображения, измежду които пък има и такива на плавателни съдове. В Египет, да вземем за пример, има доста изображения на лодки от материал, какъвто се намира в Индия, а няма данни да е се е осъществявал търговски продан сред двете страни, уточни доктор Гьорлиц.
По думите му самото съществуване на този материал обаче демонстрира, че въпреки всичко е имало някакво придвижване на артикули, само че по-скоро едностранно - от Индия към Египет.
Д-р Гьорлиц уточни, че следва концепциите на Тур Хейердал. Само че норвежецът е считал етиптяните за основа на човешкото общество, за най-развитата цивилизация, до момента в който позицията на немския археолог е, че при по-ранните общества, от праисторията, още преди да има страни, е имало доста по-добри мореплаватели. Въпросът кои нации засяга го кара да поклати глава - тези общности са нямали народностни имена, просто групи от хора, които обаче са имали умения. За името на експедицията - АБОРА, доктор Гьорлиц разкрива, че думата идва от езика на гуанчите - към този момент изчезнало население от Канарските острови. Значението й е светлината, която огрява океана при изгрев и залез, т.е., когато слънцето допира водата.
В езика на гуанчите се е произнасяло като аора, което пък е доста близо до аврора - богинята на зората, изяснява археологът. Какви отговори ще търси експедицията, с изключение на да потвърждава изказванията на Херодот, археологът не разяснява в детайлности. Споделя, че в това отношение се придържа по-скоро към мисълта на Айнщайн, че в едно такова проучване е значимо не толкоз знанието, колкото въображението, тъй като човешкото познание има граници, само че въображението - не. Все отново посочи, че най-важната цел на пътуването е да потвърди, че такива примитивни плавателни съдове е изцяло допустимо да са били употребявани още през праисторическия интервал в региона на Черно море. Това автоматизирано ще удостовери и сведенията на Херодот, че египтяните са внасяли желязо от региона на Черно море, най-вероятно от Кавказ.
За доктор Гьорлиц е доста значимо плаването да потвърди и че такава примитивна структура може да плава в две направления. Тя не е служела просто моряците да се доберат до някаква суша, а и да се върнат назад, вкъщи, тъй като видът употребявано платно е разрешавал да ръководят корабчето си, макар теченията и посоката напразно. Въпросът по какъв начин се провежда нещо толкоз екзотично и огромно като експедицията АБОРА 4, кара доктор Гьорлиц да се усмихне малко изкривено. Признава, че преди 20 години му е било доста по-лесно, защото тогава не е имало толкоз тежка администрация и решенията са се вземали доста по-бързо и елементарно. От друга страна, финансирането също стартира да става все по-сложно, защото с годините всичко нараства. Все отново пречките са преодолени и следва старта на експедицията, обобщава с оптимизъм немският академик. Спомня си, по какъв начин първоначално са били напълно дребна група приятели-фенове на Тур Хейредал, които са правели дребни опити. Постепенно групата се разраснала, опитите станали по-сложни. Накрая Гьорлиц основал асоциация " АБОРА ", към която почнали да се причисляват съидейници от целия свят. " Най-приятната изненада за мен беше, когато открих и в България хора, които прегръщат концепцията за актуалната експедиция и започнахме да работим по реализирането й ", споделя археологът. В последна сметка екипажът на идната експедиция ще бъде от 12 ентуасиасти, които ще плават на смени. Сред тях има представители на 8 националности. Българският участник ще бъде археологът от Варненския исторически музей Теодор Роков.
След отплаването от Варна тръстиковият кораб ще премине през Босфора и Истанбул, през Мраморно море, Чанак кале, Троя, Дарданелите, Милос, с цел да стигне до Александрия. Всъщност, концепцията на експедицията е близка до нас, защото се знае, че живот по тези земи е имало още 4 200 години преди Христа, добави Данко Калчев, шеф на фондация " Белославско стъкло ", която даде безплатно терен и техника за градежа на тръстиковата лодка. Според него е удивително, че 6 хиляди години преди нас тук е имало цивилизация, хората са можели да обработват метали. И освен това, само че са и търгували с други общности, даже от Средиземноморието. Калчев посочи, че когато отплава корабът, ще бъде обособена музейна експозиция, която ще споделя детайлности за експедицията. Такава колекция ще бъде направена и в Германия.
Разказът за АБОРА 4 ще си кореспондира доста добре и с експонирането на последната българска подводница " Слава ", която също ще бъде ситуирана в музея в Белослав. Според Калчев посетителите ще имат опция да видят с очите си по какъв начин доста преди да стартира да прави железни кораби, индивидът отново е плавал по моретата, въпреки и с тръстикови лодки. А фантазията на Калчев е всеки разгледал експозицията да запомни, че би трябвало да щадим оптимално околната среда. Тръстиката във Варненското и Белославското езеро, въпреки и несъответствуваща за кораби, е белите дробове на региона, без нея индустрията щеше да е умъртвила всичко в близост, заключи Калчев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ