Традициите Повеляват: Ето Поверията, Които Трябва Да Спазим На Всяка Цена В Първия Ден На Страстната Седмица!
През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове посредством жертва - в страдалчество, болежка и обич, и го демонстрира посредством възкресение. Всички служби през Страстната седмица се отличават с изключително дълбоки религиозни прекарвания за православните християни. В богослуженията през тази седмица се възпроизвежда историята на страданията на Исус Христос, както и неговите последни директиви. Според църквата последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Исус Христос и до каква степен сме се доближили към идеала, който въплъщава той.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение. В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, най-вече от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря, когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия. Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, тъй като се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено. С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Велики петък, прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е отдаден на неговите премеждия. Сутринта на Велики петък се отслужват така наречен царски часове, а към 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се прави така наречен опело Христово. На Велики петък не се прави нищо - позволено е единствено да се рисуват боядисаните към този момент яйца. На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла. Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души.
В третия ден душата и тялото още веднъж се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се назовава още душна, тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с " Христос воскресе! ", а отговорът е " Воистина воскресе! ". Днес имен ден честват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се " кичат " с купата Виктория.
Във Велики понеделник и в идващите два дни от Страстната седмица по остарял бит се почистват дома, двора и градината. Както при множеството обичаи, и тук огромното великденско разчистване е обред за здраве и прогонване на злото.
В понеделника след Цветница е първият ден на Страстната седмица – седмицата, отдадена на страданията Христови ( " пристрастеност " от старославянски – " страдалчество " ). Всеки един ден от нея е белязан от събитие, което е част от Христовите премеждия и от пътя към Голгота, разпъването на кръста и Възкресението. Затова са наречени велики.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се навалица. Храмът за молебствия бил трансфорат в пазарище и в гнева си Божият наследник прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени упътвания, а съгласно църковния канон денят е предназначен за примирение. В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил измяната на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, най-вече от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а в случай че някой престъпи това предписание, има вяра се, че умеенето му ще се отнеме.
Велики четвъртък е обвързван с Тайната вечеря, когато е открито тайнственото причестяване. След вечеря Христос взел самун, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и споделил: " Вземете, яжте, това е моето тяло! ". После вдигнал чашата и споделил: " Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете ". След причастието Христос признал пред своите възпитаници, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия. Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, тъй като се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а преди време децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в алено. С първото боядисано яйце, още до момента в който не е сухо, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота. Велики петък, прочут още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е отдаден на неговите премеждия. Сутринта на Велики петък се отслужват така наречен царски часове, а към 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се прави така наречен опело Христово. На Велики петък не се прави нищо - позволено е единствено да се рисуват боядисаните към този момент яйца. На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла. Когато Христос умрял като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в пъкъла, победила го и освободила пленените там души.
В третия ден душата и тялото още веднъж се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се назовава още душна, тъй като тогава се върви на гробовете на умрелите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и самун. Вечерта против неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с " Христос воскресе! ", а отговорът е " Воистина воскресе! ". Днес имен ден честват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се " кичат " с купата Виктория.
Във Велики понеделник и в идващите два дни от Страстната седмица по остарял бит се почистват дома, двора и градината. Както при множеството обичаи, и тук огромното великденско разчистване е обред за здраве и прогонване на злото.
В понеделника след Цветница е първият ден на Страстната седмица – седмицата, отдадена на страданията Христови ( " пристрастеност " от старославянски – " страдалчество " ). Всеки един ден от нея е белязан от събитие, което е част от Христовите премеждия и от пътя към Голгота, разпъването на кръста и Възкресението. Затова са наречени велики.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ