Експерт: Работата на акредитираните български лаборатории за храни и стоки е на много високо ниво
През тази година България за пръв път бе хазаин на Общото заседание на Европейската асоциация на националните сдружения на лабораторните общности в промишлеността /ЕВРОЛАБ/. Форумът, минал под патронажа на Председателството, се организира във Варна, а главната тематика на полемиките беше по какъв начин тези самобитни проучвателен звена, които ревизират качеството на храните, водата и всички артикули, да дават отговор на новите условия на интернационалния стандарт за обезпечаване на качеството 17025, който ще влезе в действие през 2020 година. Дотогава лабораториите би трябвало да приведат активността си в сходство с критериите, в противоположен случаи ще изгубят акредитацията си.
За новите стандарти, равнището на българските лаборатории и пресечната точка сред тях и потребителите, Българска телеграфна агенция беседва с доктор Георги Тодоров, ръководител на УС на БУЛЛАБ.
Всъщност новият стандарт е много отворен документ, тъй че лабораториите могат и имат задоволително време да се приготвят, с цел да дават отговор на условията, е мнението на доктор Тодоров. По думите му документът не е в заповедна форма, а съставлява процедура от стъпки, които би трябвало да се изминат. Той добавя, че специалистите на ЕВРОЛАБ са създали 17 наръчника, които дават оптималната изясненост какви са условията и по какъв начин да бъдат изпълнени.
БУЛЛАБ съобщи тези документи на българското държавно управление и насочи молба да бъдат преведени на български, сподели доктор Тодоров. Той добави, че в случай че това стане, членовете на организацията ще получат наръчниците гратис.
Българските лаборатории, които имат акредитация, са на доста високо равнище, съобщи доктор Тодоров. Той посочи, че както на всички места по света, всеки подобен център има избран обсег от действия и има акредитация не за всевъзможен вид проучвания, а за обособени индикатори. Но, когато такава лаборатория каже нещо, би трябвало да й се има доверие, тъй като българската акредитация е приета в целия свят, уточни доктор Тодоров.
На въпроса за какво у българина въпреки всичко се таи подозрение, че непрестанно го лъжат за качеството на храните и водите, той даде в двете посоки пояснение. Неговата позиция е, че недоверието идва от кардиналното съмнение, което имаме между тях, като общество. "От друга страна, потребителите не се преценяват, че работата на лабораторията не е да споделя една храна качествена ли е или не, а да откри нещо в нея има ли го, нямали го, тя не следва процеса на произвеждане, а единствено изследва в какво количество е веществото или група субстанции или характерностите на продукта, посочени от производителя ", изясни доктор Тодоров. Той добави, че в случай че в Западна Европа създават по-особени артикули за пазара в страните по на изток, българските лаборатории не могат да дават оценка, а единствено да посочат дали са спазени параметрите на продуктите, които самите производители показват.
Имало е случаи компании да оказват напън на наши лаборатории да си "затварят очите " за индикаторите на артикули, признава доктор Тодоров. Но е безапелационен, че такова нещо не се е случвало. Българските лаборатории не одобряват нищо на юнашко доверие, сподели ръководителят на БУЛЛАБ. По думите му няма център, който да си разреши да признае едно към едно това, което написа на етикета, без да ревизира дали е правилно. Обяснението за това е просто - в случай че една лаборатория си затвори очите, друга ще направи същинско проучване и истината ще излезе нескрито, което ще отблъсне всички клиенти, от този, който си е разрешил да мами.
"Освен това, в случай че си упълномощен, би трябвало да има ясна диря за направените проучвания. Ами, в случай че способените органи създадат инспекция и не открият такава?! Значи за едното нищо лабораторията ще си изгуби акредитацията ", разяснява доктор Тодоров. Той добави, че защото у нас тези центрове са напълно наясно с "доверието " в тях не могат да си разрешат сходни произволи, защото, в случай че на пазара бъдат позволени некачествени артикули, незабавно ще бъдат упрекнати не производителите, а тези, които са правили проучванията.
За връзките сред държавния и частния бранш в този отрасъл доктор Тодоров означи, че по принцип вторите са няколко равнища "над " - като инсталация, като скорост на реализиране на резултатите, представителността му. Според него страната не употребява услугите на частните по-скоро поради административни проблеми, а не защото им няма доверие или поради липса на предпочитание. Държавните лаборатории са под шапката на министерството на земеделието и храните /МЗХ/, акредитацията се прави от това на стопанската система, освен това състояние Министерство на земеделието и храните влага пари на данъкоплатеца и се влиза в самобитна конкуренция с частния бранш ", изясни доктор Тодоров. По думите му тази конкуренция е изцяло безполезна и непотребна.
На въпрос дали българският консуматор към този момент се е научил да търси лабораториите и да ревизира качеството да стоките, които яде, ръководителят на БУЛЛАБ отговори, че не може да се уточни съответна статистика, само че най-много пет % от размера на поръчките за проучвания у нас са направени от такива запалянковци. Ама с доста въображение 5 %, несъмнено са 2 или 3, добави доктор Тодоров. Той добави, че на Запад от години е процедура организациите на потребителите да търсят лабораториите, да поръчват проучвания, а по-късно резултатите да се изнасят пред обществото, с цел да са спокойни и сигурни хората. У нас такива обичаи няма, като оправданието най-често е от финансово естество, означи той.
Д-р Тодоров сподели, че не знае дали всеки тип хранителни артикули, който се внася в страната, минава през инспекция. По думите му контролът върху вноса на артикули от трети страни, отвън Европейски Съюз, е сериозен и е на правилото на "слепите " инспекции - избира се артикул на инцидентен принцип и се изследва. Когато не дава отговор на спецификациите, се изтегля от пазара, добави той.
По-голямата част от упълномощените български лаборатории за разбор на храни и води разполагат с доста качествена инсталация, добавя картината Андон Минков, представител на компания за лабораторни апарати и консумативи. Според него казусът е, че нещата по принцип у нас се случват по-бавно. Това води до по-трудно осъвременяване на машините, което пък постанова удължение на времето за правене и излизане на анализите. Минков регистрира и още един проблем, който от ден на ден се задълбочава. На фона на всеобщата рецесия с фрагментите лабораториите не са частен случай и от ден на ден страдат от дефицит на личен състав, уточни специалистът. По думите му все по-трудно на пазара на труда се намират качествени експерти, изключително като се има поради бурното развиване на техниката. Нивото на работещите в центровете към момента не е ниско, само че казусът се задълбочава и след няколко години не е ясно каква ще бъде картината на пазара, обобщава специалистът.
За новите стандарти, равнището на българските лаборатории и пресечната точка сред тях и потребителите, Българска телеграфна агенция беседва с доктор Георги Тодоров, ръководител на УС на БУЛЛАБ.
Всъщност новият стандарт е много отворен документ, тъй че лабораториите могат и имат задоволително време да се приготвят, с цел да дават отговор на условията, е мнението на доктор Тодоров. По думите му документът не е в заповедна форма, а съставлява процедура от стъпки, които би трябвало да се изминат. Той добавя, че специалистите на ЕВРОЛАБ са създали 17 наръчника, които дават оптималната изясненост какви са условията и по какъв начин да бъдат изпълнени.
БУЛЛАБ съобщи тези документи на българското държавно управление и насочи молба да бъдат преведени на български, сподели доктор Тодоров. Той добави, че в случай че това стане, членовете на организацията ще получат наръчниците гратис.
Българските лаборатории, които имат акредитация, са на доста високо равнище, съобщи доктор Тодоров. Той посочи, че както на всички места по света, всеки подобен център има избран обсег от действия и има акредитация не за всевъзможен вид проучвания, а за обособени индикатори. Но, когато такава лаборатория каже нещо, би трябвало да й се има доверие, тъй като българската акредитация е приета в целия свят, уточни доктор Тодоров.
На въпроса за какво у българина въпреки всичко се таи подозрение, че непрестанно го лъжат за качеството на храните и водите, той даде в двете посоки пояснение. Неговата позиция е, че недоверието идва от кардиналното съмнение, което имаме между тях, като общество. "От друга страна, потребителите не се преценяват, че работата на лабораторията не е да споделя една храна качествена ли е или не, а да откри нещо в нея има ли го, нямали го, тя не следва процеса на произвеждане, а единствено изследва в какво количество е веществото или група субстанции или характерностите на продукта, посочени от производителя ", изясни доктор Тодоров. Той добави, че в случай че в Западна Европа създават по-особени артикули за пазара в страните по на изток, българските лаборатории не могат да дават оценка, а единствено да посочат дали са спазени параметрите на продуктите, които самите производители показват.
Имало е случаи компании да оказват напън на наши лаборатории да си "затварят очите " за индикаторите на артикули, признава доктор Тодоров. Но е безапелационен, че такова нещо не се е случвало. Българските лаборатории не одобряват нищо на юнашко доверие, сподели ръководителят на БУЛЛАБ. По думите му няма център, който да си разреши да признае едно към едно това, което написа на етикета, без да ревизира дали е правилно. Обяснението за това е просто - в случай че една лаборатория си затвори очите, друга ще направи същинско проучване и истината ще излезе нескрито, което ще отблъсне всички клиенти, от този, който си е разрешил да мами.
"Освен това, в случай че си упълномощен, би трябвало да има ясна диря за направените проучвания. Ами, в случай че способените органи създадат инспекция и не открият такава?! Значи за едното нищо лабораторията ще си изгуби акредитацията ", разяснява доктор Тодоров. Той добави, че защото у нас тези центрове са напълно наясно с "доверието " в тях не могат да си разрешат сходни произволи, защото, в случай че на пазара бъдат позволени некачествени артикули, незабавно ще бъдат упрекнати не производителите, а тези, които са правили проучванията.
За връзките сред държавния и частния бранш в този отрасъл доктор Тодоров означи, че по принцип вторите са няколко равнища "над " - като инсталация, като скорост на реализиране на резултатите, представителността му. Според него страната не употребява услугите на частните по-скоро поради административни проблеми, а не защото им няма доверие или поради липса на предпочитание. Държавните лаборатории са под шапката на министерството на земеделието и храните /МЗХ/, акредитацията се прави от това на стопанската система, освен това състояние Министерство на земеделието и храните влага пари на данъкоплатеца и се влиза в самобитна конкуренция с частния бранш ", изясни доктор Тодоров. По думите му тази конкуренция е изцяло безполезна и непотребна.
На въпрос дали българският консуматор към този момент се е научил да търси лабораториите и да ревизира качеството да стоките, които яде, ръководителят на БУЛЛАБ отговори, че не може да се уточни съответна статистика, само че най-много пет % от размера на поръчките за проучвания у нас са направени от такива запалянковци. Ама с доста въображение 5 %, несъмнено са 2 или 3, добави доктор Тодоров. Той добави, че на Запад от години е процедура организациите на потребителите да търсят лабораториите, да поръчват проучвания, а по-късно резултатите да се изнасят пред обществото, с цел да са спокойни и сигурни хората. У нас такива обичаи няма, като оправданието най-често е от финансово естество, означи той.
Д-р Тодоров сподели, че не знае дали всеки тип хранителни артикули, който се внася в страната, минава през инспекция. По думите му контролът върху вноса на артикули от трети страни, отвън Европейски Съюз, е сериозен и е на правилото на "слепите " инспекции - избира се артикул на инцидентен принцип и се изследва. Когато не дава отговор на спецификациите, се изтегля от пазара, добави той.
По-голямата част от упълномощените български лаборатории за разбор на храни и води разполагат с доста качествена инсталация, добавя картината Андон Минков, представител на компания за лабораторни апарати и консумативи. Според него казусът е, че нещата по принцип у нас се случват по-бавно. Това води до по-трудно осъвременяване на машините, което пък постанова удължение на времето за правене и излизане на анализите. Минков регистрира и още един проблем, който от ден на ден се задълбочава. На фона на всеобщата рецесия с фрагментите лабораториите не са частен случай и от ден на ден страдат от дефицит на личен състав, уточни специалистът. По думите му все по-трудно на пазара на труда се намират качествени експерти, изключително като се има поради бурното развиване на техниката. Нивото на работещите в центровете към момента не е ниско, само че казусът се задълбочава и след няколко години не е ясно каква ще бъде картината на пазара, обобщава специалистът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ