През следващите две седмици веднага след смрачаване, ако ни провърви,

...
През следващите две седмици веднага след смрачаване, ако ни провърви,
Коментари Харесай

Наблюдаваме рядкото явление зодиакална светлина

През идващите две седмици незабавно след смрачаване, в случай че ни провърви, ще можем да следим на небето по този начин наречената зодиакална светлина.

Зодиакалната светлина е едно от най-красивите зрелища и е рядко събитие. Това неярко светене се поражда от безчет дребни частици, ситуирани в плоскостта на еклиптиката.

Зодиакалната светлина носи името си от античната група от 12 съзвездия, през които минават Слънцето, Луната и планетите – по този начин наречения Зодиак. Съвременните астрономи избират да употребяват за означение на това събитие слънчевата траектория – еклиптиката – и прибавят 13-о съзвездие – Змиеносец.

Голяма част от материала на Слънчевата система е съсредоточена в плосък диск, съвпадащ с еклиптиката. Освен осемте планети и техните луни в него се намират хиляди метеорити и милиони дребни обекти, в това число частици космичен прахуляк.

Тези милиони частици са неразличими, само че както далечните звезди на Млечния път, основават бледа светлина по еклиптиката. Това събитие се назовава зодиакална светлина.

Явлението може да се види в западната част на небето два часа след залеза на Слънцето, когато разсеяните лъчи на нашата звезда напълно изчезнат. Зодиакалната светлина се появява като слаб конус по посока звездния куп Плеяди в съзвездие Бик.

Зодиакалната светлина най-добре се следи в безлунни нощи в ниските (екваториални) ширини на Земята в интервалите, близки до точката на равноденствието, когато еклиптиката пресича хоризонта под оптимален ъгъл, т.е. вечер напролет и заран през есента.

Този ъгъл в такива дни на годината е непосредствен до оптималната ъглова височина на Слънцето над хоризонта за дадената географска широчина (тоест ъгловата височина на Слънцето над хоризонта в зенита при лятното слънцестоене).

Произходът на праховите частици, които провокират зодиакалната светлина, е неразбираем – защото дребните частици прахуляк би трябвало да се измитат от Слънчевата система от налягането на слънчевата светлина или в резултат на резултата Робъртсън–Пойнтинг да се забавят и падат върху Слънцето, то е належащо източник за попълване на праховия облак.

В качеството на подобен източник се посочва процесът по разрушение на метеорити и комети и последователното накъсване на техните остатъци, прахът от кометите от облака на Оорт и праховата съставна част на слънчевата корона (F-корона).

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР