Коктейл “Септември” – кметове, протести и шпиони
През септември страната се трансформира в същински коктейл от кметски пристрастености, враждуващи митинги и щипка „ съветски шпиони “. Високо алкохолен коктейл, чието предозиране по предписание е нездравословно за публичното здраве, написа Борислав Цеков от Институт за съвременна политика в собствен разбор за в. "Труд ".
Местните избори към този момент чукат на вратата. Кандидатите и техните партии нервничат. Особено в столицата, където безконечната съпротива от Българска социалистическа партия точи зъби, а ръководещите от ГЕРБ се стягат за „ сталинградска борба “. Двубоят „ Фандъкова-Манолова “ на този стадий е отдалечен и внимателен, само че Манолова поредно съумява да се разпознава като притежател на смяна, което е първата крачка към възможен триумф.
Присъствието на претендентите от (раз)градската десница е най-вече виртуално. Ако има вест, то тя несъмнено е, че достоверната Партия на зелените издигна известния артист и сполучлив бизнесмен Тончо Токмакчиев.
Това наподобява пресен полъх в озлобената и смръщена до нервност атмосфера на софийските избори.
С идното оповестяване на претендентите на Вътрешна македонска революционна организация и останалите от някогашните „ Обединени патриоти “, и с листата на АБВ, водена от Ивайло Калфин, още занапред може да се предвижда по-шарен състав на столичния парламент.
Най-вероятно ГЕРБ ще резервира болшинството си, а Българска социалистическа партия ще стигне до 11-12 съветника, препотвърждавайки статуса си на съществена опозиционна секта.
Раздробеният общински съвет, доминиран от ГЕРБ, няма да е предизвикателство за Йорданка Фандъкова, в случай че тя успее да се добере до четвърти мандат. Но ще бъде доста сериозен ребус при възможна победа на Мая Манолова. Защото занапред е ясно, че нейният персонален резултат като самостоятелен претендент няма автоматизирано да налее гласове в партийната листа на Българска социалистическа партия.
Ако такава догадка се реализира, сформирането на работещо болшинство в Столичния общински съвет ще бъде изключително мъчно. Едва ли партиите от ръководещата на национално равнище коалиция ще останат в малцинство, а пък колаборация на (раз)градската десница с алените ще бъде ритуално политическо самоубийство, даже и под претекста „ всички против ГЕРБ “.
Такава обстановка носи риск от възобновление на модела „ всички на трапезата “, който помним от времето на Софиянски -сглобяване на болшинство в поддръжка на кмета в подмяна на „ порции “ от общинската баница (служби, покупко-продажби, ресурси). Извън София конспирация съвсем няма. Поне към този момент.
ГЕРБ ще резервира господството си в локалната власт, Българска социалистическа партия ще отлепи от дъното, на което пропадна през 2015 година, Движение за права и свободи ще си вземе своето. И всички ще се разгласят за спечелили.
Независимо от високия политически залог обаче, броени дни преди формалното начало на предизборната акция, кметските баталии наподобяват повече като отдалечен привкус в коктейла, пред който изпъкват напълно други вкусови нюанси и аромати. Лобистките кръгове, които се борят „ на живот и гибел “ да спасят от правораздаването няколкото подсъдими, отпред с тартора на „ грабежа на века – КТБ “ Цветан Василев, се пробват да трансфорат в централен политически въпрос избора на основен прокурор.
Рехавите им митинги пред правосъдната палата обаче демонстрираха недвусмислено, че публичното болшинство не им има вяра, а очакванията им да катализират сериозна гражданска и протестна сила са надалеч от действителността.
И няма по какъв начин да бъде иначе, в случай, че в един професионален избор, какъвто по формулировка е изборът на основен прокурор, водеща би трябвало да е позицията на професионалната общественост, а не партийно-политическите упоритости на този или оня, даже и когато те са добросъвестни.
А в тази ситуация сме очевидци на впечатляваща консолидация на прокурори и следователи, на водещи имена в правната просвета и процедура зад кандидатурата на Иван Гешев. И от другата страна – на партийни акции и лобистки против избора, които стигнаха до гротеска с появяването на подсъдимата Иванчева и приятелите на Ценко Чоков и Митьо Очите.
Не би трябвало да се подценяват и ясните позитивни сигнали, които през последния месец бяха излъчени от две основни евроатлантически посолства във връзка работата на Гешев и прокуратурата – това несъмнено „ дърпа шалтера “ на част от тези кръгове, които не смеят да въздъхнат без утвърждението на „ началниците “ от чужбина. Разбира се, публичната полемика и рецензия към избора на новия основен прокурор е значима и публично нужна. Така, както ще бъде и при бъдещия избор на ръководител на Върховния касационен съд.
Целият въпрос обаче е, че би трябвало ясно да бъдат разграничени достоверните гласове в тази полемика от крясъка на заинтригуваните кръгове към подсъдими лица, които имат обезверен интерес от комфортен за тях основен прокурор. Всеки има право на мнение, само че институциите не би трябвало да дават ухо на тези, които обслужват ползите на подсъдими лица, когато се отнася до такива основни кадрови решения в правосъдната власт.
Да сте чули обкръжението на крупния финансов лъжец Бърни Мадоф да е позволено да се произнася от последна инстанция за назначението на основен прокурор в Съединени американски щати? Въпросът е кардинален! И визира фундаментални понятия като „ положително “ и „ зло “.
И въпреки всичко, коктейл „ Септември “ нямаше да е толкоз другоземен, в случай че в шейкъра на публичните събития не беше прибавена е щипка „ съветски шпиони “. Шегата настрани – обвиняванията са извънредно съществени. Не мога да позволи, че зад тях не стои задълбочена работа на следствените органи и службите за сигурност. Но това ще стане ясно, когато прокуратурата показа доказателствата пред съда.
Без подозрение обаче този проблем съставлява извънреден интерес и в същото време паника от юридическа и правозащитна позиция. Защото стъпва по тънкия лед сред националната сигурност и свободата на съвестта, и изобщо правата на индивида.
Това е най-трудният баланс, който е в центъра на полемиките в актуалния конституционализъм и правна доктрина. Държавата има и правото, и задължението да охранява националната сигурност от нежелани външни въздействия и финансови потоци, които целят да преформатират вътрешнополитическата сцена и геополитическата ориентировка.
Легалното разбиране за „ национална сигурност “, записано в българската нормативна уредба, включва отбраната на териториалната целокупност, суверенитета и конституционно открития ред на страната, демократичното действие на институциите и главните права и свободи на жителите. Всичко това в името на националните ползи и цели.
Действащата Доктрина за национална сигурност на Република България показва измежду националните цели пълноценното участие в НАТО. Означава ли това, че изразяването на политически хрумвания, възгледи, научни тези срещу участието в НАТО повреждат националната сигурност? Естествено, че не!
Те са част от демократичната и научна полемика в обществото. Израз на свободата на съвестта и на изразяването, които са конституционно обезпечени. Но в случай че и когато пропагандирането на такива хрумвания се финансира целеустремено от непознати организации и страни?
Прецизният отговор на този въпрос се крие в кориците на делото – в съответните обстоятелства и условия по случая и в доказателствата, които ще бъдат показани пред съда.
Едно е ясно, възможните прегрешения, противозаконни финансови схеми или даже шпионска активност на едно или повече лица не би трябвало да се приписват на цяла една социална организация, на хилядите симпатизанти на НД „ Русофили “, без значение дали човек споделя концепциите им или не.
Този проблем обаче повдига надалеч по-широкия въпрос – за въздействието на непознати ползи върху българската политика и публично мнение. За така наречен „ сътрудници на въздействие “. Носейки комплекса на „ зараждаща народна власт “, през годините българските институции, а и общност, позволиха непознати посланици да назидават и намерено да вземат страна във вътрешнополитическите ни разногласия.
Спомнете си единствено французина Кабан и американеца Уорлик, които не излизаха от утринните блокове. Имаше и някакъв немски юноша от локалното бюро на немската фондация „ Науман “, който не се стесняваше да раздава политически оценки.
Или пък „ Америка за България “, която съществено урони репутацията си с огромното субсидиране на една характерна група соросоидни НПО-та и медии, което изкривява както медийната среда, по този начин и публичната полемика.
В Съединени американски щати са решили въпроса с „ сътрудниците на въздействие “, които лобират за смяна в политиката на Съединени американски щати от името на непознати държавни управления и организации, със Закона за регистрация на непознатите сътрудници от 1938 година (FARA), който работи и до през днешния ден.
След като получаваш финансиране от чужбина, с цел да лобираш пред американските институции, си задължен да декларираш в обществен указател кой ти заплаща и защо. Обществото има право да знае какви ползи се сблъскват на публичния терен. В Русия преди няколко години одобриха собствен вид на такова законодателство.
През към този момент далечната 2002 година бях първият, който повдигна на парламентарно равнище тематиката за такава уредба и у нас. Тогава не срещнах поддръжка, а и публичните условия не бяха назрели. Дали пък към този момент не е време?
Местните избори към този момент чукат на вратата. Кандидатите и техните партии нервничат. Особено в столицата, където безконечната съпротива от Българска социалистическа партия точи зъби, а ръководещите от ГЕРБ се стягат за „ сталинградска борба “. Двубоят „ Фандъкова-Манолова “ на този стадий е отдалечен и внимателен, само че Манолова поредно съумява да се разпознава като притежател на смяна, което е първата крачка към възможен триумф.
Присъствието на претендентите от (раз)градската десница е най-вече виртуално. Ако има вест, то тя несъмнено е, че достоверната Партия на зелените издигна известния артист и сполучлив бизнесмен Тончо Токмакчиев.
Това наподобява пресен полъх в озлобената и смръщена до нервност атмосфера на софийските избори.
С идното оповестяване на претендентите на Вътрешна македонска революционна организация и останалите от някогашните „ Обединени патриоти “, и с листата на АБВ, водена от Ивайло Калфин, още занапред може да се предвижда по-шарен състав на столичния парламент.
Най-вероятно ГЕРБ ще резервира болшинството си, а Българска социалистическа партия ще стигне до 11-12 съветника, препотвърждавайки статуса си на съществена опозиционна секта.
Раздробеният общински съвет, доминиран от ГЕРБ, няма да е предизвикателство за Йорданка Фандъкова, в случай че тя успее да се добере до четвърти мандат. Но ще бъде доста сериозен ребус при възможна победа на Мая Манолова. Защото занапред е ясно, че нейният персонален резултат като самостоятелен претендент няма автоматизирано да налее гласове в партийната листа на Българска социалистическа партия.
Ако такава догадка се реализира, сформирането на работещо болшинство в Столичния общински съвет ще бъде изключително мъчно. Едва ли партиите от ръководещата на национално равнище коалиция ще останат в малцинство, а пък колаборация на (раз)градската десница с алените ще бъде ритуално политическо самоубийство, даже и под претекста „ всички против ГЕРБ “.
Такава обстановка носи риск от възобновление на модела „ всички на трапезата “, който помним от времето на Софиянски -сглобяване на болшинство в поддръжка на кмета в подмяна на „ порции “ от общинската баница (служби, покупко-продажби, ресурси). Извън София конспирация съвсем няма. Поне към този момент.
ГЕРБ ще резервира господството си в локалната власт, Българска социалистическа партия ще отлепи от дъното, на което пропадна през 2015 година, Движение за права и свободи ще си вземе своето. И всички ще се разгласят за спечелили.
Независимо от високия политически залог обаче, броени дни преди формалното начало на предизборната акция, кметските баталии наподобяват повече като отдалечен привкус в коктейла, пред който изпъкват напълно други вкусови нюанси и аромати. Лобистките кръгове, които се борят „ на живот и гибел “ да спасят от правораздаването няколкото подсъдими, отпред с тартора на „ грабежа на века – КТБ “ Цветан Василев, се пробват да трансфорат в централен политически въпрос избора на основен прокурор.
Рехавите им митинги пред правосъдната палата обаче демонстрираха недвусмислено, че публичното болшинство не им има вяра, а очакванията им да катализират сериозна гражданска и протестна сила са надалеч от действителността.
И няма по какъв начин да бъде иначе, в случай, че в един професионален избор, какъвто по формулировка е изборът на основен прокурор, водеща би трябвало да е позицията на професионалната общественост, а не партийно-политическите упоритости на този или оня, даже и когато те са добросъвестни.
А в тази ситуация сме очевидци на впечатляваща консолидация на прокурори и следователи, на водещи имена в правната просвета и процедура зад кандидатурата на Иван Гешев. И от другата страна – на партийни акции и лобистки против избора, които стигнаха до гротеска с появяването на подсъдимата Иванчева и приятелите на Ценко Чоков и Митьо Очите.
Не би трябвало да се подценяват и ясните позитивни сигнали, които през последния месец бяха излъчени от две основни евроатлантически посолства във връзка работата на Гешев и прокуратурата – това несъмнено „ дърпа шалтера “ на част от тези кръгове, които не смеят да въздъхнат без утвърждението на „ началниците “ от чужбина. Разбира се, публичната полемика и рецензия към избора на новия основен прокурор е значима и публично нужна. Така, както ще бъде и при бъдещия избор на ръководител на Върховния касационен съд.
Целият въпрос обаче е, че би трябвало ясно да бъдат разграничени достоверните гласове в тази полемика от крясъка на заинтригуваните кръгове към подсъдими лица, които имат обезверен интерес от комфортен за тях основен прокурор. Всеки има право на мнение, само че институциите не би трябвало да дават ухо на тези, които обслужват ползите на подсъдими лица, когато се отнася до такива основни кадрови решения в правосъдната власт.
Да сте чули обкръжението на крупния финансов лъжец Бърни Мадоф да е позволено да се произнася от последна инстанция за назначението на основен прокурор в Съединени американски щати? Въпросът е кардинален! И визира фундаментални понятия като „ положително “ и „ зло “.
И въпреки всичко, коктейл „ Септември “ нямаше да е толкоз другоземен, в случай че в шейкъра на публичните събития не беше прибавена е щипка „ съветски шпиони “. Шегата настрани – обвиняванията са извънредно съществени. Не мога да позволи, че зад тях не стои задълбочена работа на следствените органи и службите за сигурност. Но това ще стане ясно, когато прокуратурата показа доказателствата пред съда.
Без подозрение обаче този проблем съставлява извънреден интерес и в същото време паника от юридическа и правозащитна позиция. Защото стъпва по тънкия лед сред националната сигурност и свободата на съвестта, и изобщо правата на индивида.
Това е най-трудният баланс, който е в центъра на полемиките в актуалния конституционализъм и правна доктрина. Държавата има и правото, и задължението да охранява националната сигурност от нежелани външни въздействия и финансови потоци, които целят да преформатират вътрешнополитическата сцена и геополитическата ориентировка.
Легалното разбиране за „ национална сигурност “, записано в българската нормативна уредба, включва отбраната на териториалната целокупност, суверенитета и конституционно открития ред на страната, демократичното действие на институциите и главните права и свободи на жителите. Всичко това в името на националните ползи и цели.
Действащата Доктрина за национална сигурност на Република България показва измежду националните цели пълноценното участие в НАТО. Означава ли това, че изразяването на политически хрумвания, възгледи, научни тези срещу участието в НАТО повреждат националната сигурност? Естествено, че не!
Те са част от демократичната и научна полемика в обществото. Израз на свободата на съвестта и на изразяването, които са конституционно обезпечени. Но в случай че и когато пропагандирането на такива хрумвания се финансира целеустремено от непознати организации и страни?
Прецизният отговор на този въпрос се крие в кориците на делото – в съответните обстоятелства и условия по случая и в доказателствата, които ще бъдат показани пред съда.
Едно е ясно, възможните прегрешения, противозаконни финансови схеми или даже шпионска активност на едно или повече лица не би трябвало да се приписват на цяла една социална организация, на хилядите симпатизанти на НД „ Русофили “, без значение дали човек споделя концепциите им или не.
Този проблем обаче повдига надалеч по-широкия въпрос – за въздействието на непознати ползи върху българската политика и публично мнение. За така наречен „ сътрудници на въздействие “. Носейки комплекса на „ зараждаща народна власт “, през годините българските институции, а и общност, позволиха непознати посланици да назидават и намерено да вземат страна във вътрешнополитическите ни разногласия.
Спомнете си единствено французина Кабан и американеца Уорлик, които не излизаха от утринните блокове. Имаше и някакъв немски юноша от локалното бюро на немската фондация „ Науман “, който не се стесняваше да раздава политически оценки.
Или пък „ Америка за България “, която съществено урони репутацията си с огромното субсидиране на една характерна група соросоидни НПО-та и медии, което изкривява както медийната среда, по този начин и публичната полемика.
В Съединени американски щати са решили въпроса с „ сътрудниците на въздействие “, които лобират за смяна в политиката на Съединени американски щати от името на непознати държавни управления и организации, със Закона за регистрация на непознатите сътрудници от 1938 година (FARA), който работи и до през днешния ден.
След като получаваш финансиране от чужбина, с цел да лобираш пред американските институции, си задължен да декларираш в обществен указател кой ти заплаща и защо. Обществото има право да знае какви ползи се сблъскват на публичния терен. В Русия преди няколко години одобриха собствен вид на такова законодателство.
През към този момент далечната 2002 година бях първият, който повдигна на парламентарно равнище тематиката за такава уредба и у нас. Тогава не срещнах поддръжка, а и публичните условия не бяха назрели. Дали пък към този момент не е време?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ