Историческите мистификации или как се гневим на неистини
През седмицата избухна един спор, който остана относително неусетен. В свое изявление в утринен блок Божидар Димитров съобщи, че не би наредил Райна Княгиня измежду великите дами в българската история, тъй като тя не била направила нищо изключително, " единствено е ушила едно знаме ".
Това разгневи грубо хората в Панагюрище , а кметът излезе с публична своя позиция, защитавайки подвига на Райна Попгеоргиева.
" Какво ли е направила Райна, която народът назова „ Княгинята “? Да, ушила е едно знаме. Главното знаме на IV-ти Революционен окръг по време на Априлското въстание. Ушила е това знаме, само че преди този момент е целунала кръста и Евангелието и се е заклела със страшната клетва „ Свобода или гибел “. И освен го е ушила, а го е и развяла, сама, по личен избор. Хайде в този момент, представете си я: XIX-ти век. Тя – жена, госпожица, 20-годишна. Възпитана в патриархално семейство в градче на Османската империя, татко – духовник. На площада, яхнала кон, препасана със сабя и револвер. Развява знаме. В името на протеста, в името на свободата ", написа кметът Никола Белишки, подсилен бурно за тази своя реакция от съгражданите си.
Този проблем повдига остарялата тематика за историческата ни сензитивност и историческата истина. А това са неща, които не постоянно се припокриват.
Всяка патриотична и националистична теория стъпва върху пропагандата, която на моменти се постанова да изкривява историческата истина . На този декор ние всеобщо одобряваме това, което звучи добре, и което някой различен ни споделя, без да считаме за нужно да поставим изпитание и да проверим истината.
Военният сътрудник Джанюариъс Макгахан е безапелационен и утвърден другар на България. Репортажите му след Баташкото кръвопролитие, описващи с раздираща откровеност и страст турските зверства, стъписват цяла Европа. На Макгахан от дълго време е отредено високо място в българската история и никой в никакъв случай не се е съмнявал в неговия професионализъм и в достоверността на думите му, защитаващи поругания български народ.
В същите тези репортажи Макгахан приказва и за Райна. Интервюира я и споделя ориста й. И писмата му са недопечен исторически извор, не агитация. В тях той разказва по какъв начин, по разказите на самата Райна, се е случило нейното присъединяване в протеста:
" Както се види, Райка не е вземала никакво присъединяване в приготовлението на въстанието.
Нейното изкуство в ръкоделията било всекиму познато и по тази причина на нея желали да поръчат да ушие знамето на въстаниците. Подбуждана от просбите, заплашванията, а може би и от вярата, че въстанието ще бъде успешно, Райка, най-накрая, се съгласила.
От църквата въстаниците отишли при Райка и оповестили ù, че
защото тя е ушила знамето, то длъжна е да го пронесе през градеца отпред на отряда. Тя се отказала, само че те
я хванали, покачили я на кон, турнали в ръцете ù знамето и по този начин тръгнали в върволица с гръмко пеене ".
Историята на Райна Попгеоргиева е типичен образец за историческите мистификации, които одобряваме за чиста монета, и които ни " палят фитила " и през днешния ден , макар че историческите извори са налични за всеки.
Божидар Димитров не е прав да принизява приноса на Райна Попгеоргиева. По какъвто и метод да се е присъединила тя в националноосвободителното придвижване, учителката от Панагюрище е платила цената. Тя е изтърпяла издевателствата на турците, гаврите в пандиза, и е траяла пътя си на почтена българка, дала на страната си доста. И този нейн героизъм би трябвало да почитаме.
Не са прави обаче и гласовете на кръвна засегнатост, тъй като те се включват в хора на историческото изопачение, което не е потребно никому . Райна Княгиня не е онази жена от песните, която с бойна стъпка е станала част от бунтовниците, ушила е по своя воля знаме и го е развяла измежду народа, а по-късно гордо се е изправила пред турците и е декларирала: " Щете ме колете, щете ме бесете, аз уших байряка ".
Вероятно всеки народ " напомпва " по сходен метод историческото си самочувствие, само че е време да се запитаме дали това в действителност ни оказва помощ. Спорим, караме се, наскърбяваме се за неща, които даже не са се случили. Създаваме изкуствени спорове поради истини, които в действителност не са истини...
Ако попитате инцидентни хора на улицата, евентуално болшинството от тях ще отговорят, че килирицата е написана от Кирил и Методий, които дори са българи. А нито едно от тези неща не е правилно.
Ако ги попитате, евентуално ще ви отговорят, че богът на прабългарите е бил Тангра. А за това доказателства няма.
И в случай че ги попитате, ще ви опишат и за смелата бунтовничка Райна Попгеоргиева, която в действителност е била принудена от своите да ушие едно знаме и да го развее.
Историческата памет и еднаквост са извънредно значими. Те са нещо, за което си заслужава да се борим и да пазиме. От тази сила обаче има изгода, единствено в случай че е в името на истината. Когато не е, силата ни отслабва в ненужни спорове.
Автор: Десислава Любомирова
Това разгневи грубо хората в Панагюрище , а кметът излезе с публична своя позиция, защитавайки подвига на Райна Попгеоргиева.
" Какво ли е направила Райна, която народът назова „ Княгинята “? Да, ушила е едно знаме. Главното знаме на IV-ти Революционен окръг по време на Априлското въстание. Ушила е това знаме, само че преди този момент е целунала кръста и Евангелието и се е заклела със страшната клетва „ Свобода или гибел “. И освен го е ушила, а го е и развяла, сама, по личен избор. Хайде в този момент, представете си я: XIX-ти век. Тя – жена, госпожица, 20-годишна. Възпитана в патриархално семейство в градче на Османската империя, татко – духовник. На площада, яхнала кон, препасана със сабя и револвер. Развява знаме. В името на протеста, в името на свободата ", написа кметът Никола Белишки, подсилен бурно за тази своя реакция от съгражданите си.
Този проблем повдига остарялата тематика за историческата ни сензитивност и историческата истина. А това са неща, които не постоянно се припокриват.
Всяка патриотична и националистична теория стъпва върху пропагандата, която на моменти се постанова да изкривява историческата истина . На този декор ние всеобщо одобряваме това, което звучи добре, и което някой различен ни споделя, без да считаме за нужно да поставим изпитание и да проверим истината.
Военният сътрудник Джанюариъс Макгахан е безапелационен и утвърден другар на България. Репортажите му след Баташкото кръвопролитие, описващи с раздираща откровеност и страст турските зверства, стъписват цяла Европа. На Макгахан от дълго време е отредено високо място в българската история и никой в никакъв случай не се е съмнявал в неговия професионализъм и в достоверността на думите му, защитаващи поругания български народ.
В същите тези репортажи Макгахан приказва и за Райна. Интервюира я и споделя ориста й. И писмата му са недопечен исторически извор, не агитация. В тях той разказва по какъв начин, по разказите на самата Райна, се е случило нейното присъединяване в протеста:
" Както се види, Райка не е вземала никакво присъединяване в приготовлението на въстанието.
Нейното изкуство в ръкоделията било всекиму познато и по тази причина на нея желали да поръчат да ушие знамето на въстаниците. Подбуждана от просбите, заплашванията, а може би и от вярата, че въстанието ще бъде успешно, Райка, най-накрая, се съгласила.
От църквата въстаниците отишли при Райка и оповестили ù, че
защото тя е ушила знамето, то длъжна е да го пронесе през градеца отпред на отряда. Тя се отказала, само че те
я хванали, покачили я на кон, турнали в ръцете ù знамето и по този начин тръгнали в върволица с гръмко пеене ".
Историята на Райна Попгеоргиева е типичен образец за историческите мистификации, които одобряваме за чиста монета, и които ни " палят фитила " и през днешния ден , макар че историческите извори са налични за всеки.
Божидар Димитров не е прав да принизява приноса на Райна Попгеоргиева. По какъвто и метод да се е присъединила тя в националноосвободителното придвижване, учителката от Панагюрище е платила цената. Тя е изтърпяла издевателствата на турците, гаврите в пандиза, и е траяла пътя си на почтена българка, дала на страната си доста. И този нейн героизъм би трябвало да почитаме.
Не са прави обаче и гласовете на кръвна засегнатост, тъй като те се включват в хора на историческото изопачение, което не е потребно никому . Райна Княгиня не е онази жена от песните, която с бойна стъпка е станала част от бунтовниците, ушила е по своя воля знаме и го е развяла измежду народа, а по-късно гордо се е изправила пред турците и е декларирала: " Щете ме колете, щете ме бесете, аз уших байряка ".
Вероятно всеки народ " напомпва " по сходен метод историческото си самочувствие, само че е време да се запитаме дали това в действителност ни оказва помощ. Спорим, караме се, наскърбяваме се за неща, които даже не са се случили. Създаваме изкуствени спорове поради истини, които в действителност не са истини...
Ако попитате инцидентни хора на улицата, евентуално болшинството от тях ще отговорят, че килирицата е написана от Кирил и Методий, които дори са българи. А нито едно от тези неща не е правилно.
Ако ги попитате, евентуално ще ви отговорят, че богът на прабългарите е бил Тангра. А за това доказателства няма.
И в случай че ги попитате, ще ви опишат и за смелата бунтовничка Райна Попгеоргиева, която в действителност е била принудена от своите да ушие едно знаме и да го развее.
Историческата памет и еднаквост са извънредно значими. Те са нещо, за което си заслужава да се борим и да пазиме. От тази сила обаче има изгода, единствено в случай че е в името на истината. Когато не е, силата ни отслабва в ненужни спорове.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ