Голдмън е най-рисковата голяма американска банка, отсъди ФЕД
През седмицата Федералният запас присъди купата за най-рисков състезател на капиталовия колос "Голдмън Сакс груп ". И изиска по-висок главен капитал в сравнение с от всеки различен щатски заемодател поради по-големия "стресов финансов буфер ", който регулаторът упорства да поддържат всички банки, с цел да преживеят и най-тежките шокове. В случая на "Голдмън " първичният първокачествен капитал би трябвало да е най-малко 13.7% от претеглените съгласно риска активи.
Акулата от Уолстрийт отхвърли да спори с централните банкери, само че сподели, че ще продължи да реализира проектите си за вложения в нов бизнес и ще заплаща дивиденти, макар че поставената "капиталова " задача, която би трябвало да извърши до октомври, е над сегашните й благоприятни условия.
Какво стимулира суровата присъда на Федералния запас?
На първо място - регулярните годишни стрес проби, които демонстрират по какъв начин "Голдмън " и други 32 американски банки биха устояли на естествена и на дълбока криза. На второ място - нов "чувствителен разбор ", който е по-трудно упражнение и прави оценка по какъв начин банките биха се държали при спомагателни ограничавания от пандемията. Резултатите от него се осъществят само на агрегатна база.
За "Голдмън " обаче "каруцата претури " оценката на кредитните загуби при най-песимистичния сюжет през деветте тримесечия от началото на тази година до март 2022-а. Резултатите в тази ситуация включват някои шокиращи цифри. Едното - 25.9% загуба от ипотечния портфейл - съвсем 10 пъти по-голяма от идващия "най-лош " в класацията. Другото - 14.9% предстоящи загуби от комерсиалния и промишлен кредитен портфейл на "Голдмън " против приблизително 7.2% за всички взели участие в тестванията банки.
Някои от проверяваните кредитори упрекват Федералния запас в "неточни калкулации ". "Голдмън " пък към този момент си държи езика зад зъбите. Защото, съгласно анализатори, банката ще има доста по-високи загуби от потребителските си заеми - бизнес, който към момента не е тестван в криза. Банката стартира да предлага онлайн заеми преди по-малко от четири години и кредитни карти - през 2019-а. По отношение на ипотеките, по-високите загуби от тях по-скоро се дължат на обстоятелството, че моделите на Федералния запас не са пригодени за богатите инвидивиди в частната банка на "Голдмън ", а на обичайните заеми.
Не липсват и крайни отзиви, каквото е да вземем за пример на Крис Котовски - банков анализатор в "Опенхаймер ". Той дефинира заключенията на Федералния запас като "ала-бала ".
Глупави или не, провалите от тези оценки върху "Голдмън " са управляеми, тъй като кредитният портфейл на банката е относително дребен - 128 милиарда щ. $ или една осма от този на "Джей Пи Моргън Чейз ". Това значи едвам 9.8 милиарда $ загуба за "Голдмън " (под 2% от размера на активите) по това перо в този интервал - в пъти по-ниска от плануваните 47 милиарда $ за "Ситигруп ", "Бенк ъф Америка " или "Уелс Фарго ".
Истинската неволя за "Голдмън " идва от прогнозите за изгубени 18.4 милиарда $ от търговски интервенции и от банкрути на партньои или 3.3% от размера на активите.
Господин Котовски обаче оспорва и тези оценки, тъй като те към този момент се обрисуват като неправилни. Вместо да губи милиарди, "Голдмън " прави пари от комерсиалните си транзакции: 2.25 милиарда $ преди облагането с налози през първото тримесечие - със 75% над миналотодишния резултат.
Според Майк Майо - анализатор в "Уелс Фарго " - моделите на Федералния запас са толкоз надалеч от действителността, че "Голдмън " има обвързване към акционерите си да ги оспори.
Една от тестваните институции - "Ситизънс бенк " - считала да изиска от Федералния запас да "преосмисли " стресовия си финансов буфер като част от процеса на съвещания, който ще продължи до август, твърди осведомено с въпроса лице.
По-умните играчи обаче се въздържат от непотребни придвижвания, тъй като, съгласно банкери, е мъчно да се оспорва упражнение, което е "черна кутия ". Подобно е мнението и на Майо, който признава, че да се провокира Федералния запас е рисковано мероприятие. Защото регулаторите управляват ежедневната активност на банките и могат да наложат несъгласие на ред стратегически проекти, примерно за сливания. И даже някой да завоюва борбата, той може да се окаже притиснат в ъгъла през идващото столетие.
Акулата от Уолстрийт отхвърли да спори с централните банкери, само че сподели, че ще продължи да реализира проектите си за вложения в нов бизнес и ще заплаща дивиденти, макар че поставената "капиталова " задача, която би трябвало да извърши до октомври, е над сегашните й благоприятни условия.
Какво стимулира суровата присъда на Федералния запас?
На първо място - регулярните годишни стрес проби, които демонстрират по какъв начин "Голдмън " и други 32 американски банки биха устояли на естествена и на дълбока криза. На второ място - нов "чувствителен разбор ", който е по-трудно упражнение и прави оценка по какъв начин банките биха се държали при спомагателни ограничавания от пандемията. Резултатите от него се осъществят само на агрегатна база.
За "Голдмън " обаче "каруцата претури " оценката на кредитните загуби при най-песимистичния сюжет през деветте тримесечия от началото на тази година до март 2022-а. Резултатите в тази ситуация включват някои шокиращи цифри. Едното - 25.9% загуба от ипотечния портфейл - съвсем 10 пъти по-голяма от идващия "най-лош " в класацията. Другото - 14.9% предстоящи загуби от комерсиалния и промишлен кредитен портфейл на "Голдмън " против приблизително 7.2% за всички взели участие в тестванията банки.
Някои от проверяваните кредитори упрекват Федералния запас в "неточни калкулации ". "Голдмън " пък към този момент си държи езика зад зъбите. Защото, съгласно анализатори, банката ще има доста по-високи загуби от потребителските си заеми - бизнес, който към момента не е тестван в криза. Банката стартира да предлага онлайн заеми преди по-малко от четири години и кредитни карти - през 2019-а. По отношение на ипотеките, по-високите загуби от тях по-скоро се дължат на обстоятелството, че моделите на Федералния запас не са пригодени за богатите инвидивиди в частната банка на "Голдмън ", а на обичайните заеми.
Не липсват и крайни отзиви, каквото е да вземем за пример на Крис Котовски - банков анализатор в "Опенхаймер ". Той дефинира заключенията на Федералния запас като "ала-бала ".
Глупави или не, провалите от тези оценки върху "Голдмън " са управляеми, тъй като кредитният портфейл на банката е относително дребен - 128 милиарда щ. $ или една осма от този на "Джей Пи Моргън Чейз ". Това значи едвам 9.8 милиарда $ загуба за "Голдмън " (под 2% от размера на активите) по това перо в този интервал - в пъти по-ниска от плануваните 47 милиарда $ за "Ситигруп ", "Бенк ъф Америка " или "Уелс Фарго ".
Истинската неволя за "Голдмън " идва от прогнозите за изгубени 18.4 милиарда $ от търговски интервенции и от банкрути на партньои или 3.3% от размера на активите.
Господин Котовски обаче оспорва и тези оценки, тъй като те към този момент се обрисуват като неправилни. Вместо да губи милиарди, "Голдмън " прави пари от комерсиалните си транзакции: 2.25 милиарда $ преди облагането с налози през първото тримесечие - със 75% над миналотодишния резултат.
Според Майк Майо - анализатор в "Уелс Фарго " - моделите на Федералния запас са толкоз надалеч от действителността, че "Голдмън " има обвързване към акционерите си да ги оспори.
Една от тестваните институции - "Ситизънс бенк " - считала да изиска от Федералния запас да "преосмисли " стресовия си финансов буфер като част от процеса на съвещания, който ще продължи до август, твърди осведомено с въпроса лице.
По-умните играчи обаче се въздържат от непотребни придвижвания, тъй като, съгласно банкери, е мъчно да се оспорва упражнение, което е "черна кутия ". Подобно е мнението и на Майо, който признава, че да се провокира Федералния запас е рисковано мероприятие. Защото регулаторите управляват ежедневната активност на банките и могат да наложат несъгласие на ред стратегически проекти, примерно за сливания. И даже някой да завоюва борбата, той може да се окаже притиснат в ъгъла през идващото столетие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ